Манол Глишев: Букви Wars, Eпизод III: Безсмислена заплаха frognews.bg
(И не ми мрънкайте, че съм бил пишел спойлъри. Тия събития са се разиграли преди хиляда и 100 години, има ги на от малко малко съвременен български у Златарски от към 100. Ако чак в този момент научавате, че свети цар Петър е синът на Симеон Велики, то имам за вас неприятната вест, че евентуално сте пропуснали доста в учебно заведение.)
Умира, значи, цар Симеон. Първи, да не си помислите нещо. Вдовицата му събира двама от тримата му (по-късно - четирима) синове, патриарха, брат си и още няколко боили в тронната зала. Патриархът си няма име, завалията. Няма места, където да седнат. Всички са прави пред трона, с лице към тоя престол.
Царицата пък, с тил към трона, се разпорежда. Все едно тя е на процедура към този момент в някакви компетенции. Това е цялостен парадокс. В Първото българско царство? В династията на Омуртаг, а може би и на Крум да се разпорежда жена?
Първо брат ѝ и синовете ѝ няма да я позволен да взе участие в съвет с вътрешните, пък и с никакви боили, в случай че ще някой от тях да ѝ е татко. Най-много да я държат за основна оплаквачка при погребението. За тези българи примерно Продължителят на Теофан отбелязва, че им работи даже единствено страхът от позора при положение, че ги надмогне жена. Това не е съвременна парламентарна монархия. Това е дива ера, десети век.
Слугинята изнася облеклата на Симеон да ги раздава на улицата на бедните... облеклата на царя ли, бе? Скъпите материи? Представяте ли си по какъв начин бедняк година по-късно седи и моли за медно фолисче, облечен в лекьосана царска багреница, коприни, финтифлюшки? Не, почтено?
Разстоянията от Константинопол до Преслав нищо не са. Един и същи воин още с тръгването си от единия град незабавно се озовава в другия, все едно се телепортира. Но събитията текат по едно и също време и един персонаж умерено работи в действително време и на двете места, очевидно в границите на едно денонощие, все едно лети с на Денерис драконите.
Споменава се, че някаква българска армия се намира пред Константинопол още от предходния епизод... само че половин епизод никой не я командува. Както във вица: " А бе, а кой пази магазина? " Синовете и боилите на мъртвия цар са си в Преслав. Кой, по дяволите, командува българската армия? А, да, правилно, дистанциите не съществуват, ще я командуват, като им свърши фирменият протест (на старобългарски: мѣтѧsь, от готски: *meatugga, заседание, съвет, работна среща).
Царят - мъртъв, войската - седи и се разлага битово пред стените на Мадр... Константинопол, царицата назначава нов цар и кавхан (кавханът - туй било регент, ръйш), а най-големият проблем на Баян Магесника е, че на умрелия му татко му липсвала розетката от Плиска.
Брато, зеха ти трона, туриха шушумига вместо тебе, гаджето ти остана в Цариград, дето сякаш го обсаждате, а ти правилно за тъпата розетка си се загрижил! В идващия миг се оказва, че Баян с изключение на неудобен е и фактически антисредновековен човек със суицидни пристрастености, тъй като първо пази брат си, дето е заел престола, а след това си признава, че в действителност отива да подвига протест дружно с снякакъв различен опозиционер, който въобще не се загатва в първите два епизода.
Ама не му се обяснявай, убий го или бягай оттова! Или пък спри правилен на брат си и не си ритай здравната брошура. Но логиката в държанието на героите очевидно не е условие пред авторката и сценаристите.
Пак снимат в софийската " Света София ". Да, знам, постройката е красива и на режисьора му се коства средновековна, тъй като е тъп (пич, антична е, по-стара е от Симеон с най-малко триста години и е строена от ромеи), отново проличава електрическото осветяване и модерните икони, на една от които сe вижда носия от XIX в.
Първо е дивотия да заснемеш кино опело в настоящ храм, второ - а бе, тия неща не са изглеждали по този начин. Саундтракът ни пуска някакъв инструментал, а в надписите излиза: " мистична църковна музика ". Ей, хора, всички сме чували мистична църковна музика, барем един гръцки или черковнославянски мъжки отшелнически хор можехте да изнамерите. " Исихия " можехте да накарате да ви попеят на старобългарски. Дето се вика - ами че той хорът на самата " Света София " съвсем това пее.
Ама в случай че в сериала бяха избрали фактически православно заупокойно " Святий Боже ", от многото си историческа просвета щяха да подберят някой съветски бароков вид от XVIII в. с женска партия.
И с цел да е цялостен кичът, царицата споделя на брат си, изтъквам: " Ей, ненормалник ". Вярно, разговорът е идиотски, само че се пробвам да си го показва на старобългарски:
- Ей, не нормальнъ же еси, Соурьсоувоуле!
По-късно във кино лентата ще разберем, че в действителност тази имитация би трябвало да е на староарменски. Защо Георги Сурсувул се оказва Кеворк Сурпсурвулян - това и най-мъдрите източни звездобройци не могат ви сподели. Аз примено съм от скромните и старомодни хорица, които допускат, че " Сурсувул " е неточна транскрипция на " ичиргу боил ", т.е. че ичиргу боилът Георги е наследил поста от предходния ичиргу боил, Мостич.
Но историческите хипотези нямат значение, тъй като си приказваме за един тюрлюгювеч. Пардон, ичиргу гювеч. Ох, по какъв начин ми липсва Божидар Димитров от време на време!
Но и във византийския двор обстановката не е по-лека. Обсадените ромеи провеждат шампионат по дама, един келеш по роднински вика на императора " Здрасти, тате " и след това почват великия книжовен спор кой е писал " Енеида ". А императорът най-вече се тревожи от обстоятелството, че по време на обсадата лекомислени ромейки прескачат в българския стан, където войската пие и се, изтъквам, " съвкуплява ". Дано да е с ромейките...
Чакам да видя има ли я сцената с минералната вода в пластмасово шише от филмовия откъс. Засега обаче императорът единствено добродушно си пикае в басейна. Баси купона!
И играят все по-зле. Съгласен съм, че госпожа Духовникова е доста красива, а по царици всеки си пада, само че толкоз доста бинджезъритско полово напрежение сред нейната героиня, брат ѝ и двамата ѝ синове към този момент си отива към приключенията на сър Джейми Ланистър и сестра му Сърси-дето-си-го-търси.
На диалЯкта на част от актьоритИ и на титанично несъответстващата имитация, с която новият цар показва плаха вяра, че няма да разочарова боилите си, не искам да се спирам. Искам да ги изтрия от съзнанието си вечно. Средновековен цар, който споделя, че се надява да не разочарова личните си васали, ми звучи като меринджейче, което скимти за куолитито на деливърито. Само кучетата и конете играят обичайно в тоя сериал.
Други дреболии ще подмина, само че в един миг едни селяни се канят да ядат огризки, изхвърлени от двореца. Щастливата селянка споделя на децата си:
- Има и кумис!
Камерата демонстрира " кумиса ": самун и ябълки. Общо взето, в тоя сериал дотук богатите ядат грозде, а войската и бедните - самун и ябълки. Тоя самун и тия ябълки очевидно са целият им хранително-вкусов атрибут. Пастърмата е останала у Максим Генчев.
" Кумисът ", тоест няколко натрошени питки лембас и една алена превъзходна, е сервиран върху " облеклата " на някогашния цар, тоест върху знаменцето с ипсилончето и двете хастички от предходния епизод. Царицата, като е разчиствала дрешника на мъжа си, му е изхвърлила и знамето. Е, отлично бе, госпожа...
Специално желая да насочва забележка към Баян Магесника (момчето, дето наподобява на Д`Артанян), че това да си забиваш меча в земята е доста неприятна процедура и не се предизвиква като отношение към инвентара от страна на възстановкаджии, ларпъри и други чиготи. Ако в " Багатур " вършат по този начин, това към момента не е опрощение.
Мда, пластмасовото шише с минерална вода го нямаше (жалко, махнали са го, а на филмовия откъс стоеше доста готино), само че стигнах до сцената с появяването на папските легати. Че са облечени като читалищно-театрална плюшена подигравка на католически прелати от осемнайсети век - по какъв начин да е. Но... да, това, че желаят да " изчегъртат царството от всевъзможни ереси ", ме докара до блажено положение оттатък ступора.
Неистова нелепост. От позиция на българския език чегърташ ересите от царството, а не царството от ересите. Това, дето го чегърташ, би трябвало след това да го няма. Но както се произнесоха римските посетители, излезе, че те желаят да изхвърлят царството и да запазят ересите. Това е ясно за всекиго, с изключение на за Людмила Филипова и сценаристите на тъпия сериал. Но въпреки това, подборът на думата е толкоз беззащитен и толкоз изнасилено актуалничък (нали преди няколко месеца у нас трябваше да се чегъртат хората на Борисов), че жалост ми става. Това ли ви е равнището бе, Българска национална телевизия? Що не се самоизчегъртате, некадърници такива?
За това по какъв начин старшият римски легат декларира, че триезичието е било доктрина, нарушена особено поради българите, би трябвало да има обособена глава в Наказателния кодекс - предопределена за профаните, които не просто не вдяват, а не желаят да вденат обстановката, която филмират.
Триезичното обучение не е доктрина. Ерес е. И не е римска. А франкска. В частност - баварска. И триезичието е проблем не на България, а на Моравия. Така че цялата кино режисура с някакви " неразрешени " букви, вмъкнали се в едва-едва позволената глаголица и водещи до война сред българи и ромеи, е просто една... безсмислица. Фенфикшън, незадълбочено въодушевен от събития през десети век.
Металната четиризъба вилица от сервиза на всяко съвременно семейство още веднъж се появява в ръката на византийския василевс (тоя път не ядеше грозде). Следващия път напряко предлагам да яде пица на парче.
За да кажа и нещо хубаво - има сцена, в която виковете на българските бойци, обсаждащи Константинопол, се чуват по едно и също време в две точки на Града: тъмнична килия със пандизчия и покоите на императора. Това в действителност е допустимо. Не знам дали някой от екипа на сериала си е написал домашното, само че да, правилно е, че и пандизът Анемас, и Влахернският замък се намират не доста надалеч от Теодосиевите стени (Анемас е част от стените) и то в един и същи регион на другояче големия Град. Ако Роман Лакапин и пандизчията му се намират по едно и също време в квартала Влахерна, то и двамата могат да чуят виковете оттатък стените. Този дребен подробност се е получил добре.
Само той.
Искам да пожертвам и да прочета книгата, по която вършат тоя сериал. За да видя кое е по-лошо - началният материал или акомодацията. Сериалът е толкоз, по какъв начин да го кажа, толкоз ирационално, свръхестествено неблаговиден, че романът би трябвало да е същинско злополучие. Признавам, че от тия три епизода ми е мъчно да изведа общата сюжетна линия и да я преразкажа в едно изречение.
Каква е алената нишка? Каква е логическата посока?
Съдейки по заглавието и по на места подметнати реплики, българите са се покръстили, развили са си някаква книжовност самички и в нея са присъединили по-стари, " неразрешени " букви, които съставляват някаква огромна и страшна загадка, поради която византийците им палят библиотеката и се почва грозна война. Война без нито едно стълкновение, която май ще свърши с династичен брак. Но в случай че не съм прав? Ако диря логичност в купчина неприятен материал, който е единствено безпорядък?
Бедата е, че това е най-голямата продукция, предлагана ни от известна писателка и от Националната телевизия. И чета мнения по какъв начин това било то, българското. Силно се надявам да не е това, тъй като по никакъв начин не е хубаво. Качеството на самия сюжет и образната просвета са тъкмо толкоз неприятни, колкото в извращението " Пръстените на силата ".
Манол Глишев, Фейсбук
Умира, значи, цар Симеон. Първи, да не си помислите нещо. Вдовицата му събира двама от тримата му (по-късно - четирима) синове, патриарха, брат си и още няколко боили в тронната зала. Патриархът си няма име, завалията. Няма места, където да седнат. Всички са прави пред трона, с лице към тоя престол.
Царицата пък, с тил към трона, се разпорежда. Все едно тя е на процедура към този момент в някакви компетенции. Това е цялостен парадокс. В Първото българско царство? В династията на Омуртаг, а може би и на Крум да се разпорежда жена?
Първо брат ѝ и синовете ѝ няма да я позволен да взе участие в съвет с вътрешните, пък и с никакви боили, в случай че ще някой от тях да ѝ е татко. Най-много да я държат за основна оплаквачка при погребението. За тези българи примерно Продължителят на Теофан отбелязва, че им работи даже единствено страхът от позора при положение, че ги надмогне жена. Това не е съвременна парламентарна монархия. Това е дива ера, десети век.
Слугинята изнася облеклата на Симеон да ги раздава на улицата на бедните... облеклата на царя ли, бе? Скъпите материи? Представяте ли си по какъв начин бедняк година по-късно седи и моли за медно фолисче, облечен в лекьосана царска багреница, коприни, финтифлюшки? Не, почтено?
Разстоянията от Константинопол до Преслав нищо не са. Един и същи воин още с тръгването си от единия град незабавно се озовава в другия, все едно се телепортира. Но събитията текат по едно и също време и един персонаж умерено работи в действително време и на двете места, очевидно в границите на едно денонощие, все едно лети с на Денерис драконите.
Споменава се, че някаква българска армия се намира пред Константинопол още от предходния епизод... само че половин епизод никой не я командува. Както във вица: " А бе, а кой пази магазина? " Синовете и боилите на мъртвия цар са си в Преслав. Кой, по дяволите, командува българската армия? А, да, правилно, дистанциите не съществуват, ще я командуват, като им свърши фирменият протест (на старобългарски: мѣтѧsь, от готски: *meatugga, заседание, съвет, работна среща).
Царят - мъртъв, войската - седи и се разлага битово пред стените на Мадр... Константинопол, царицата назначава нов цар и кавхан (кавханът - туй било регент, ръйш), а най-големият проблем на Баян Магесника е, че на умрелия му татко му липсвала розетката от Плиска.
Брато, зеха ти трона, туриха шушумига вместо тебе, гаджето ти остана в Цариград, дето сякаш го обсаждате, а ти правилно за тъпата розетка си се загрижил! В идващия миг се оказва, че Баян с изключение на неудобен е и фактически антисредновековен човек със суицидни пристрастености, тъй като първо пази брат си, дето е заел престола, а след това си признава, че в действителност отива да подвига протест дружно с снякакъв различен опозиционер, който въобще не се загатва в първите два епизода.
Ама не му се обяснявай, убий го или бягай оттова! Или пък спри правилен на брат си и не си ритай здравната брошура. Но логиката в държанието на героите очевидно не е условие пред авторката и сценаристите.
Пак снимат в софийската " Света София ". Да, знам, постройката е красива и на режисьора му се коства средновековна, тъй като е тъп (пич, антична е, по-стара е от Симеон с най-малко триста години и е строена от ромеи), отново проличава електрическото осветяване и модерните икони, на една от които сe вижда носия от XIX в.
Първо е дивотия да заснемеш кино опело в настоящ храм, второ - а бе, тия неща не са изглеждали по този начин. Саундтракът ни пуска някакъв инструментал, а в надписите излиза: " мистична църковна музика ". Ей, хора, всички сме чували мистична църковна музика, барем един гръцки или черковнославянски мъжки отшелнически хор можехте да изнамерите. " Исихия " можехте да накарате да ви попеят на старобългарски. Дето се вика - ами че той хорът на самата " Света София " съвсем това пее.
Ама в случай че в сериала бяха избрали фактически православно заупокойно " Святий Боже ", от многото си историческа просвета щяха да подберят някой съветски бароков вид от XVIII в. с женска партия.
И с цел да е цялостен кичът, царицата споделя на брат си, изтъквам: " Ей, ненормалник ". Вярно, разговорът е идиотски, само че се пробвам да си го показва на старобългарски:
- Ей, не нормальнъ же еси, Соурьсоувоуле!
По-късно във кино лентата ще разберем, че в действителност тази имитация би трябвало да е на староарменски. Защо Георги Сурсувул се оказва Кеворк Сурпсурвулян - това и най-мъдрите източни звездобройци не могат ви сподели. Аз примено съм от скромните и старомодни хорица, които допускат, че " Сурсувул " е неточна транскрипция на " ичиргу боил ", т.е. че ичиргу боилът Георги е наследил поста от предходния ичиргу боил, Мостич.
Но историческите хипотези нямат значение, тъй като си приказваме за един тюрлюгювеч. Пардон, ичиргу гювеч. Ох, по какъв начин ми липсва Божидар Димитров от време на време!
Но и във византийския двор обстановката не е по-лека. Обсадените ромеи провеждат шампионат по дама, един келеш по роднински вика на императора " Здрасти, тате " и след това почват великия книжовен спор кой е писал " Енеида ". А императорът най-вече се тревожи от обстоятелството, че по време на обсадата лекомислени ромейки прескачат в българския стан, където войската пие и се, изтъквам, " съвкуплява ". Дано да е с ромейките...
Чакам да видя има ли я сцената с минералната вода в пластмасово шише от филмовия откъс. Засега обаче императорът единствено добродушно си пикае в басейна. Баси купона!
И играят все по-зле. Съгласен съм, че госпожа Духовникова е доста красива, а по царици всеки си пада, само че толкоз доста бинджезъритско полово напрежение сред нейната героиня, брат ѝ и двамата ѝ синове към този момент си отива към приключенията на сър Джейми Ланистър и сестра му Сърси-дето-си-го-търси.
На диалЯкта на част от актьоритИ и на титанично несъответстващата имитация, с която новият цар показва плаха вяра, че няма да разочарова боилите си, не искам да се спирам. Искам да ги изтрия от съзнанието си вечно. Средновековен цар, който споделя, че се надява да не разочарова личните си васали, ми звучи като меринджейче, което скимти за куолитито на деливърито. Само кучетата и конете играят обичайно в тоя сериал.
Други дреболии ще подмина, само че в един миг едни селяни се канят да ядат огризки, изхвърлени от двореца. Щастливата селянка споделя на децата си:
- Има и кумис!
Камерата демонстрира " кумиса ": самун и ябълки. Общо взето, в тоя сериал дотук богатите ядат грозде, а войската и бедните - самун и ябълки. Тоя самун и тия ябълки очевидно са целият им хранително-вкусов атрибут. Пастърмата е останала у Максим Генчев.
" Кумисът ", тоест няколко натрошени питки лембас и една алена превъзходна, е сервиран върху " облеклата " на някогашния цар, тоест върху знаменцето с ипсилончето и двете хастички от предходния епизод. Царицата, като е разчиствала дрешника на мъжа си, му е изхвърлила и знамето. Е, отлично бе, госпожа...
Специално желая да насочва забележка към Баян Магесника (момчето, дето наподобява на Д`Артанян), че това да си забиваш меча в земята е доста неприятна процедура и не се предизвиква като отношение към инвентара от страна на възстановкаджии, ларпъри и други чиготи. Ако в " Багатур " вършат по този начин, това към момента не е опрощение.
Мда, пластмасовото шише с минерална вода го нямаше (жалко, махнали са го, а на филмовия откъс стоеше доста готино), само че стигнах до сцената с появяването на папските легати. Че са облечени като читалищно-театрална плюшена подигравка на католически прелати от осемнайсети век - по какъв начин да е. Но... да, това, че желаят да " изчегъртат царството от всевъзможни ереси ", ме докара до блажено положение оттатък ступора.
Неистова нелепост. От позиция на българския език чегърташ ересите от царството, а не царството от ересите. Това, дето го чегърташ, би трябвало след това да го няма. Но както се произнесоха римските посетители, излезе, че те желаят да изхвърлят царството и да запазят ересите. Това е ясно за всекиго, с изключение на за Людмила Филипова и сценаристите на тъпия сериал. Но въпреки това, подборът на думата е толкоз беззащитен и толкоз изнасилено актуалничък (нали преди няколко месеца у нас трябваше да се чегъртат хората на Борисов), че жалост ми става. Това ли ви е равнището бе, Българска национална телевизия? Що не се самоизчегъртате, некадърници такива?
За това по какъв начин старшият римски легат декларира, че триезичието е било доктрина, нарушена особено поради българите, би трябвало да има обособена глава в Наказателния кодекс - предопределена за профаните, които не просто не вдяват, а не желаят да вденат обстановката, която филмират.
Триезичното обучение не е доктрина. Ерес е. И не е римска. А франкска. В частност - баварска. И триезичието е проблем не на България, а на Моравия. Така че цялата кино режисура с някакви " неразрешени " букви, вмъкнали се в едва-едва позволената глаголица и водещи до война сред българи и ромеи, е просто една... безсмислица. Фенфикшън, незадълбочено въодушевен от събития през десети век.
Металната четиризъба вилица от сервиза на всяко съвременно семейство още веднъж се появява в ръката на византийския василевс (тоя път не ядеше грозде). Следващия път напряко предлагам да яде пица на парче.
За да кажа и нещо хубаво - има сцена, в която виковете на българските бойци, обсаждащи Константинопол, се чуват по едно и също време в две точки на Града: тъмнична килия със пандизчия и покоите на императора. Това в действителност е допустимо. Не знам дали някой от екипа на сериала си е написал домашното, само че да, правилно е, че и пандизът Анемас, и Влахернският замък се намират не доста надалеч от Теодосиевите стени (Анемас е част от стените) и то в един и същи регион на другояче големия Град. Ако Роман Лакапин и пандизчията му се намират по едно и също време в квартала Влахерна, то и двамата могат да чуят виковете оттатък стените. Този дребен подробност се е получил добре.
Само той.
Искам да пожертвам и да прочета книгата, по която вършат тоя сериал. За да видя кое е по-лошо - началният материал или акомодацията. Сериалът е толкоз, по какъв начин да го кажа, толкоз ирационално, свръхестествено неблаговиден, че романът би трябвало да е същинско злополучие. Признавам, че от тия три епизода ми е мъчно да изведа общата сюжетна линия и да я преразкажа в едно изречение.
Каква е алената нишка? Каква е логическата посока?
Съдейки по заглавието и по на места подметнати реплики, българите са се покръстили, развили са си някаква книжовност самички и в нея са присъединили по-стари, " неразрешени " букви, които съставляват някаква огромна и страшна загадка, поради която византийците им палят библиотеката и се почва грозна война. Война без нито едно стълкновение, която май ще свърши с династичен брак. Но в случай че не съм прав? Ако диря логичност в купчина неприятен материал, който е единствено безпорядък?
Бедата е, че това е най-голямата продукция, предлагана ни от известна писателка и от Националната телевизия. И чета мнения по какъв начин това било то, българското. Силно се надявам да не е това, тъй като по никакъв начин не е хубаво. Качеството на самия сюжет и образната просвета са тъкмо толкоз неприятни, колкото в извращението " Пръстените на силата ".
Манол Глишев, Фейсбук
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ