Ние така си крещим. Не ни обръщайте внимание
И най-хубавите родители бъркат, само че до момента в който някои пропуски или прекалявания от тяхна страна са простими, а други – поправими, има неща, които просто не би трябвало да се позволяват.
Давам образец с фразата: „ Ама ние у дома по този начин си приказваме, на висок звук. Не ни обръщайте внимание! “, тъй като е доста показателна и все по-често можем да я чуем – от съседите насреща, от непознати в магазина, в парка, от приятелите си.
Когато детето на тези майки и бащи чува това изказване персонално от тях, освен това нееднократно, нещата стават рискови.
Какво е рисковото
Да повишиш звук се случва и от време на време ни се коства, че просто няма по какъв начин другояче. Но възпитаните хора няма да стартират да ви убеждават в правотата си с крясъци – те знаят това, което настояват психолозите: високите децибели на гласа нормално са неудачен опит да се прикрие вътрешната нерешителност и блян да убедим събеседника си в това, което споделяме, даже да не сме прави. Грубо е, грозно е, изключително пред други хора и най-много пред детето, без значение дали си си у дома, или на улицата. Освен това предизвика другия да отвърне по същия метод. Назрява скандал.
Това фразеология издава още доста неща. Ето къс анализ, с цел да разбираем какво на процедура схваща детето:
Ние – това е нашата общественост, нашето семейство, в тази ситуация мама и тате; ние сме нещо друго, дистанцираме се от останалите, които не викат, само че на нас не ни пука, ние вършим така;
Така си крещим – частицата „ си “ също демонстрира, че крещенето е нещо обикновено посред ни, жанр на държание, което сме си избрали, харесва си ни да сме такива и няма да се променим;
Не ни обръщайте внимание – това не е паразитен израз, а опит да омаловажим в очите на другите хора това, че ние по този начин си крещим. Демек – наясно сме, че не е хубаво да се крещи, но какво да вършим и какво пък чак толкоз е станало... Това изявление в детските уши звучи по следния метод: „ Няма смисъл да обръщам внимание на грубостта, нито на мама и тате. Може да се крещи, обикновено е – щом те го вършат и споделят и на другите, че го вършат и не е кой знае какво, значи мога и аз. “
Как ви се коства – дали това дете един ден ще крещи на съучениците си, на учителите си, на родителите, на своя мъж или жена и дали ще изяснява на хлапетата си, че това е ок?
Източник:
