И на второ четене поправките в Закона за водите се

И на второ четене поправките в Закона за водите се оказаха недогледани. Все още има доста малко време депутатите да се поправят.

През 2010 година в Закона за водите влязоха промени, с които се забрани водовземането, а затова и активността на част от водните централи у нас. След датата на влизане в действие на закона, 9 август 2010 година, басейновите дирекции не могат да издават нови и да възобновяват съществуващи разрешителни за водовземане за Водноелектрическа централа в предпазени зони, в които поддържането на водите се смята за фактор при запазване на биологични типове.

Приетите промени трябваше да отговорят на възходящия публичен напън за ограничение на растежа на зелената сила. В интервала 2010 – 2013 се сътвори публично неодобрение, провокирано от изказвания за непостижими обществени разноски за субсидиране, липса на надзор и всеобщи нарушавания в зеления бранш, на първо място при строителството на фотоволтаични и вятърни централи. През 2010 година държавното управление инициира инспекции на процедурите по легализиране на зелените производства на ток, като по едно и също време вкара ограничения против растежа на нови мощности при всички типове зелена сила. Проверките през идващите години демонстрираха, че нарушавания има, само че те са единични изключения. Законовите забрани във водния бранш обаче, който е най-евтиният източник на възобновима сила в България, остават в действие и до през днешния ден и заплашват ориста на десетки вложения във водната енергетика, в това число такива от публично значение.

Именно поради разбирането, че в страна от Европейския съюз не може да бъде позволено случайно затваряне на съществени екологични вложения, острата реакция на водният бранш бе приглушена и насочена основно към разговор с институциите. Експертите в бранша считаха, че проблематичният член 188 «ж» от Закона за водите е краткотрайна мярка, която следва да бъде преразгледана, най-малкото, тъй като вкарва опция за разпродажба на едро на десетки осъществени капиталови планове, които са минали всички процедури по оценка на въздействието върху околната среда и от години сполучливо работят, основават работни места и заплащат налози в бюджета.

Към сегашен ден обаче възбраната за издаване или възобновяване на разрешителни за водоползване остава в действие и се ползва поредно от басейновите дирекции, които отхвърлят да продължат периода на деяние на разрешителните за водовземане на засегнатите Водноелектрическа централа с общ претекст - несъгласие на член 118 «ж» от Закона за водите. Отказът от удължение на периода, който органите постановяват не се преценя по отношение на действителното въздействие на активността на съответната централа върху околната среда. Така, за всички титуляри на разрешителни за водовземане, които попадат в обсега на рестриктивните мерки по член 118 «ж», без оглед на стадия от развиване на плана за реализация на Водноелектрическа централа следва да бъде публикуван отвод за удължение на периода на деяние на разрешителните.

Това, че член 118 «ж» не е съгласуван с особеностите на ред други закони и нарушава логиката на капиталовия развой с годините стана явно. Има голям брой рядкости, като да вземем за пример скорошния случай на Водноелектрическа централа въведен в употреба през 2012 година и настоящ законно по позволение за водоползване от 2008 година, който стопира работа заради отвод от Министерство на околната среда и водите да продължи действието на разрешителното. Именно тъй като попада под ударите на на член 118 «ж» от Закона за водите. Без следващ разбор и концепция по какъв начин да бъде заплатен вложителят, чиято централа остава без вода и опция за употреба.

Според специалистите в бранша причините на член 118 «ж» за възбрана за прилагане на повърхностни води от Водноелектрическа централа, които към този момент са получили всички разрешителни са неуместни. Разрешителните са издавани съгласно строга законова процедура. Инвестиционните планове са обсъждани от институциите и са оценени като съвместими с задачите и рестриктивните мерки на няколко закона, с изключение на самия Закон за водите. За тях са осъществени плануваните в Закона за запазване на околната среда и в Закона за биологичното многообразие процедури за оценка на въздействието, а след въвеждане на централите в употреба те с години са заплащали такси за водовземане по цените, одобрени от Министерския съвет.

Забраните на чл.118 «ж» бяха въведени и се ползват ретроактивно - в доста случаи години откакто вложителите са получили нужните позволения за своя план, усвоили са банковкредит и са осъществили водната централа. А законът не планува, с цел да се приложи член 118 «ж», да се извърши някакъв действителен разбор на развиването на капиталовия развой – дали обектът е в начален стадий на създаване, дали е в развой на довеждане докрай или съответната Водноелектрическа централа е към този момент в употреба и продава електрическа енергия на пазара.

Водноелектрическите централи са най-старият източник на електрическа енергия в света, оферират най-хубавото комбиниране сред ниска цена на силата и ниско влияние върху околната среда и са желани в страните с най-строго екологично законодателство - като Австрия, Швейцария и Канада да вземем за пример. Водноелектрическа централа имат и редица публично потребни функционалности като предварителна защита от наводнения, комбинирана приложимост на водния запас (питейно водоснабдяване, напояване), присъединяване в балансирането на енергийната система и други

Недобре премислен, чл.118 «ж» занапред ще провокира нови директни разноски и пропуснати изгоди за обществото

като обрича на разпродажба над 50 съществуващи водни електроцентрали.

По данни от 2018 година Водноелектрическа централа обезпечават ток за българските семейства при междинна цена от 7.45 стотинки за кВтч, по-евтина от която е единствено силата на АЕЦ «Козлодуй» и Топлоелектрическа централа «Марица изток 2», само че двата енергийни колоса носят с активността си несравнимо по-голяма щета и риск за околната средаи здравето на популацията. Водноелектрическа централа обезпечават и над 60% от зелената сила в България и са с максимален принос страната да е изпълнила своя ангажимент към Европейска комисия за дял на възобновимата сила от брутното вътрешно ползване.

Намаляването на силата, създадена от Водноелектрическа централа покачва цената на енергийния микс и понижава положителната опция България да получава доходи от търговията със статистическите остатъци от преизпълнението на задачите за дял на ВЕИ в брутното вътрешно ползване. Заради недобре премерената норма банковият бранш получава възходящ удар посредством нежеланата предварителна дължимост на огромен брой провалени капиталови заеми за строителството на наранени Водноелектрическа централа. Срещу страната се завеждат от ден на ден каузи за обезщетение за вредите на добросъвестни вложители, които са вложили средства в изискванията на предвидими и ясни законови рамки, единствено с цел да бъдат попарени посредством една дребна смяна без безапелационна обосновка в Закона за водите.

При това, под гилотината попадат освен дребни частни, само че и огромни обекти с публично значение за енергийната сигурност, като държавната Водноелектрическа централа «Цанков камък», благосъстоятелност на НЕК ЕАД.

Девет години след приемането му член 118 «ж» не подхожда на икономическите цели на страната и е нездравословен за капиталовия климат у нас. Сдруженията в енергетиката все по-активно стартират да повдигат въпроса за изменение на чл.118 «ж», тъй като с годините все по-голям брой Водноелектрическа централа попадат в нормативната преса. Нужна е сигурност у вложителите, че сполучливо разрастващи се и работещи капиталови планове, за които страната е направила всички законови контроли и инспекции и съответно е издала всички нужни административни актове няма да бъдат премахнати заради една морално остаряла и публично все по-вредна смяна в Закона за водите.