И на 76 актьорът легенда Стефан Мавродиев е изпълнен с

И на 76 артистът легенда Стефан Мавродиев е изпълнен с сила и хъс за сцената. Въпреки всеобщата нервност към пандемията той не се затваря у дома и не стопира да играе в обичания си Младежки спектакъл.

Какво мисли за въведените по-строги ограничения против ковид, би ли се ваксинирал и какво е дереджето на актьорите в изискванията на рецесия, Мавро показа пред " Ретро “.

- Г-н Мавродиев, казвате, че сега пазарувате, а е 12:30 ч. Защо не спазвате " коридорите “ за възрастни рано заран?

- Абе, стига към този момент с тия нелепости, госпожа! Когато мога, тогава ще пазаря. Аз обикалям града, разтъпквам се, вляза някъде да купя нещо. Айде, де. Аз като съм на работа, не мога да пазаря. А и не пазаря кой знае какво. Стига с тия " коридори “, стига с тия нелепости! Аз съм работещ пенсионер, да блъскам на дърво. По време на " коридорите “ заран аз дремя като дънер. Или съм на подготовка от 10 ч. и съм станал в 7 ч., когато никакви магазини няма, или като съм се прибрал късно, дремя като дънер.  

- Не се ли страхувате въпреки всичко? Вие сте в рисковата група на пенсионерите.

- От какво да ме е боязън? Аз доста ходя, държа на непрекъснатото придвижване. Нося маска, несъмнено. Като се приближа до група хора, незабавно я поставям. Иначе, като си вървя, си вдишвам чист въздух, доколкото той е чист.  

- Вие ще се ваксинирате ли?  

- Това не мога да кажа сега. Като пристигна моментът, ще реша. Веднъж се имунизирах преди години против грип. Бях излязъл от болница, бях изкарал една бронхопневмония, това преди 20 години. И ми откриха някакви затруднения с бъбреците. Имам подагра, царската болест, и тя прави неприятни номера. Мой доста приближен доктор ме нави тогава и аз си ударих една ваксина. Но още не бях подсилен след болничното заведение, не бях здрав. И това беше неточност, тъй като след това се разви енигматична необяснима активност на организма ми и казусът се позволи чак след три месеца. До Англия чак закараха моя кръвна проба. И едвам тогава ми споделиха – няма нищо, умерено. Защото те помислили, че имам левкемия. Тоест аз си сложих ваксина, откакто съм бил болен, и човек не знае какво взаимоотношение ще направи с организма му това нещо. 

Готов съм да се имунизирам против ковид, само че единственото, което леко ме тормози, е моят спомен от оная ваксина преди време. Иначе имунизацията е хубаво нещо. Трябва да се види по какъв начин работи и да се поставя, тъй като такова знамение като настоящето аз не си припомням. Испанският грип може да е бил подобен, само че аз тогава не съм бил умислен дори.

- Джо Байдън, Обама, Клинтън да вземем за пример споделиха, че ще се имунизират обществено. Нещо такова не ви ли стимулира?  

- Добре, бе, добре, бе, хубаво. Нямам нищо срещу тяхната имунизация. Вижте, великите сили се имунизират. А ние… 

- Какво е мнението ви за по-строгите ограничения за битката с пандемията, които се вкараха у нас?

- Абе, какъв брой строги са?! Единствено стачкувам против това, че няма кръчми. Как по този начин?! Не мога да вляза вътре да изпия една наливна биричка на една масичка. Понеже аз вървя в едни мои квартални кръчми доста хубави. И те са поставили съгласно разпоредбите по на 3-4 метра масите. И в заведението я има 6 маси общо, я не. Тоест ти си на такова разстояние и освен това самичък си седнал в едно огромно пространство и е цялостен парадокс да се затваря такова заведение. Вижте, нощните заведения разбирам да ги затворят, там е наложително. Но в такива дребни кръчми или пък огромни, където пространството е голямо, не разбирам за какво се ползва тази мярка. Как може в един хотел да няма място, което се споделя ресторант, където хората да седнат и да се нахранят. Разбира се, при съответните защитни ограничения. Това е неуместно. Тук има куп нелепости, само че както виждаме, тази пандемия е изненада за всички. Тоест нелепости се правят непрестанно. 

А най-голямата нелепост, ще кажа гнусота, е, че беше разрушена нашата стройна здравна система. Едно време имаше и лекари, и медицински сестри. Сега има нещо останало от оная система – имаме кревати, само че хората избягаха, тъй като тук не престават по оная система гадно да ги държат на ниски заплати. Това е безумство. 

Глупост след нелепост, съдбовни публични нелепости. Да не приказваме пък за политическите им нелепости, с които ни пълнят главите и просто са непоносими. Но целият свят е горящ и това ще мине през всички. Всеки втори човек отнякъде го носи и го занася и го разкарва този вирус. Той минава през него. Толкоз. Да не дава Господ да му се случи нещо такова на човек, тогава към този момент опираме до подготвеността на здравната система, която не трябва да прави неточности. Смъртните случаи множеството са въпрос на неточност. На неопределено лечение или късно постъпване на пациента. Тоест системата, която би трябвало да провежда тази работа, продължава да не е добра, макар че хората се изтрепват от работа. А пък и толкоз други заболявания има, от които хората си отиват, тъй че то се омесва. И цялата политическа нервност, която се разиграва към това, че ни пазят… То хубаво да ни пазят, обаче това основава у хората възприятие за боязън. Макар че има една категория, която се забавлява и споделя: Бе, гледайте си работата. А те са доста.

- А какво става в Младежкия спектакъл в този момент, работите ли?  

- Работим, само че се постанова да падат представления поради разболели се хора.

- Има ли аудитория, тъй като хората се страхуват…  

- Събират се хора, идват. Е, не е по този начин да се тълпят. Ние продължаваме да репетираме. Финансовият въпрос е огромен проблем. Защото системата ни е върху това, което изкараме. Но в този момент я смесиха, сега са намерили средства да ни устоят макар нашите доходи. Тоест както едно време беше. Имаме някакъв избран бюджет, който е непрекъснат, без значение какъв брой лв. си изкарал ти. Толкоз. Те така и така са държавни театрите. 

- Актьорите, изключително които са на цивилен контракти, са измежду най-засегнатите финансово в рецесията.

- Аз съм на трудов контракт. А за тези, които са на цивилен контракти, в този момент е тежко време за тях. Защото някъде се играе, някъде не се играе. И те къде имат представления, къде нямат… И ситуацията им е доста тежко, благите.

- А по какъв начин сте със здравето, в каква форма сте?  

- Откъде да знам, ще забележим. Аз си виждам работата.

- Все отново не се ли страхувате измежду толкоз хора в театъра?  

- Да, опасяваме се всички. Имаме едно мислено. Но пък стоенето у дома има различен тип влияние, доста неприятно. Всеки си мери температурата, внимава, следи се. Дано да ни подмине. Не знаем в кой миг от кое място може да ни се лепне този вирус. В театъра се дезинфекцира, пръска се. Обаче по този начин или другояче всички минаваме през всичко. 

Те го стопират живота няколко пъти. Ту го пускат, ту го стопират. Спират го събитията, тези, които вземат решения. Хората се прибират у дома и няма мърдане. Това е прекъсване на живота. От у дома можело да се работи към този момент. Може, за ай ти експертите може. Спирането на живота е доста неприятно, това е пъкълът на такива пандемии. Наистина заплахата е очевидна, това се вижда. Много непредвидена и леко шашкаща. И младежи ненадейно си отиват. Ето да вземем за пример Камен Чанев си отиде, извънреден тенор. По какъв метод това му е въздействало на организма, просто не мога да си обясня. Много е неуместно и тъжно. Ами докторите, които си отидоха. Това са изненадите на това нещо, което се споделя ковид. И още не му знаят цаката. Пробват някакви разновидности за лечение. Още нямат финален протокол, както се показват те. 

- Г- н Мавродиев, пожелаваме ви здраве!  

- Същото поисквам и на вас. Разбира се, и на себе си. Господ да ни пази най-после. Дотам стига работата.