Не е ли време фасадите и витрините да се почистят от кича?
И мръсна, и страшна…
Уви, по този начин наподобява София през днешния ден – нашарена като на ниска цена азбучник, даже по време на европредседателството
София, моя обич, моя паника. Тревогата обаче доминира, тъй като любовта въпреки всичко изисква някакви грижи, в това число и към външния тип. Колкото и да се стараят старите и новите софиянци, а даже и гостите от чужбина, да откриват хубостта на столицата в здания и църкви, всеки изследовател на хубавото би трябвало да си затвори очите и пипнешком да стигне до забележителностите. Ако не го направи, даже стойностната аристократична архитектура няма да му оправи усета от гледката в самия център на града, който от ден на ден основава чувството, че си измежду сергии и разлистваш на ниска цена азбучник.
Много гордо софиянците (особено тези, които натъртват, че са такива от поколения) акцентират качествата на София и твърдо декларират, че на село няма да живеят. Само дето столицата и най-много самият й център могат умерено да се съревновават с всеки селски панаир и пазар, като последните е много евентуално да завоюват в графата хармония. Няма нито един различен европейски град, в който кичът да е подобен цар, а шаренията – стопанин. Външният тип на София става все по-покъртителен, даже плахите грижи към домакинстването на европредседателството не дадоха никакъв резултат.
Дюнери, шпеков колбас, гащи, помади, понижения, заеми, облаги, бири и газирано – това е презентацията, образът, визитната картичка на центъра на София. Регламентът на разрешеното е слаб, а нерегламентираната и безконтролна активност царят на всички места. Витрините и фасадите на постройките се шарят от търговци по отношение на интерса на активността им, чадърите са се свързали между тях като в палатков лагер, а хладилници и фризери дебнат отвред по тротоарите. Тази вахканалия обаче изцяло устройва и рекламодатели, и търговци, които незабавно се подвигат на протест, в случай че се направи и незадълбочен опит да се вкарат някакви правила. Изгодата им от труфя е равна на няколко фризера, чадъри и маса, шарени като великденски яйца, които търговецът получава гратис от фирмите, ситуира ги на тротоара против минимална такса и по-късно оклепва и витрината на комерсиалния си обект, постоянно като бонус, с цел да изтипоса още малко от продуктите, които предлага. Същото се случва и по фасадите на постройките, покривите им, спирките, улиците и колоните. Толкова е доста тази пъстрота и е по този начин на всички места, че най-после даже стопира да прави усещане, в случай че не пътуваш. Когато пътуваш в Европа, още към летището, доста преди да стигнеш центъра на града даже, внезапно зрението се обяснява, стопира да те боли глава, озърташ се да откриеш най-малко един кренвирш, който да ти боде очите, с цел да те примами да го погълнеш, чудиш се какво не е наред. Всъщност, наред е.
Както постоянно, когато има някакъв късмет картинката да се разхубави и най-малко някои вреди да бъдат поправени, за него или не се знае, или има отпор. В случая – от известно време в Столичната община се приготвя разпоредба, която да вкара някакъв ред в еклектиката на града, да подреди малко битака и да заложи естетични стандарти. Например, да дефинира стандарт за витрините и фасадите, който да се съблюдава, да почисти малко т.нар образен звук, да накара търговците да подредят витрините си. Разбира се, група жители без ясна идентичност незабавно разпратиха по медиите бързо скалъпеното си мнение, че са срещу, тъй като от измененията щели да се накърнят ползите на търговците. Какъв призрачен сън! Колко ли ще страда накърненият търговски интерес, дано създадем всичко допустимо за неговото благоденствие, тъй като в случай че той страда, това е доста по-страшно от загрозения град, унищожената архитектура на остаряла София, трудностите по тротоарите. Ако си представим обаче, че неволята на комерсиалния интерес го принуди да мине към по-интелигентна, естетична и съответна форма на рекламната си активност (да не се размечтаваме, само че току виж, вместо бебе да ръфа пастърма на цяла една витрина, комерсиалният интерес би могъл да предложи продукта си по по-приемлив за крайния консуматор начин), измененията в последна сметка биха били потребни и за самите търговци. Да не приказваме за целия образ на столицата. Тогава и самите й жители, не всички, само че някаква част, няма да се оправдават с грозотата й, с цел да я замърсяват още повече. Дано, както пее Богдана Карадочева, само че в друга ария. Тази й за София е по-актуална – и постоянно е мръсна, и постоянно е страшна. За жал е и грозна. Ама доста!
Уви, по този начин наподобява София през днешния ден – нашарена като на ниска цена азбучник, даже по време на европредседателството
София, моя обич, моя паника. Тревогата обаче доминира, тъй като любовта въпреки всичко изисква някакви грижи, в това число и към външния тип. Колкото и да се стараят старите и новите софиянци, а даже и гостите от чужбина, да откриват хубостта на столицата в здания и църкви, всеки изследовател на хубавото би трябвало да си затвори очите и пипнешком да стигне до забележителностите. Ако не го направи, даже стойностната аристократична архитектура няма да му оправи усета от гледката в самия център на града, който от ден на ден основава чувството, че си измежду сергии и разлистваш на ниска цена азбучник.
Много гордо софиянците (особено тези, които натъртват, че са такива от поколения) акцентират качествата на София и твърдо декларират, че на село няма да живеят. Само дето столицата и най-много самият й център могат умерено да се съревновават с всеки селски панаир и пазар, като последните е много евентуално да завоюват в графата хармония. Няма нито един различен европейски град, в който кичът да е подобен цар, а шаренията – стопанин. Външният тип на София става все по-покъртителен, даже плахите грижи към домакинстването на европредседателството не дадоха никакъв резултат.
Дюнери, шпеков колбас, гащи, помади, понижения, заеми, облаги, бири и газирано – това е презентацията, образът, визитната картичка на центъра на София. Регламентът на разрешеното е слаб, а нерегламентираната и безконтролна активност царят на всички места. Витрините и фасадите на постройките се шарят от търговци по отношение на интерса на активността им, чадърите са се свързали между тях като в палатков лагер, а хладилници и фризери дебнат отвред по тротоарите. Тази вахканалия обаче изцяло устройва и рекламодатели, и търговци, които незабавно се подвигат на протест, в случай че се направи и незадълбочен опит да се вкарат някакви правила. Изгодата им от труфя е равна на няколко фризера, чадъри и маса, шарени като великденски яйца, които търговецът получава гратис от фирмите, ситуира ги на тротоара против минимална такса и по-късно оклепва и витрината на комерсиалния си обект, постоянно като бонус, с цел да изтипоса още малко от продуктите, които предлага. Същото се случва и по фасадите на постройките, покривите им, спирките, улиците и колоните. Толкова е доста тази пъстрота и е по този начин на всички места, че най-после даже стопира да прави усещане, в случай че не пътуваш. Когато пътуваш в Европа, още към летището, доста преди да стигнеш центъра на града даже, внезапно зрението се обяснява, стопира да те боли глава, озърташ се да откриеш най-малко един кренвирш, който да ти боде очите, с цел да те примами да го погълнеш, чудиш се какво не е наред. Всъщност, наред е.
Както постоянно, когато има някакъв късмет картинката да се разхубави и най-малко някои вреди да бъдат поправени, за него или не се знае, или има отпор. В случая – от известно време в Столичната община се приготвя разпоредба, която да вкара някакъв ред в еклектиката на града, да подреди малко битака и да заложи естетични стандарти. Например, да дефинира стандарт за витрините и фасадите, който да се съблюдава, да почисти малко т.нар образен звук, да накара търговците да подредят витрините си. Разбира се, група жители без ясна идентичност незабавно разпратиха по медиите бързо скалъпеното си мнение, че са срещу, тъй като от измененията щели да се накърнят ползите на търговците. Какъв призрачен сън! Колко ли ще страда накърненият търговски интерес, дано създадем всичко допустимо за неговото благоденствие, тъй като в случай че той страда, това е доста по-страшно от загрозения град, унищожената архитектура на остаряла София, трудностите по тротоарите. Ако си представим обаче, че неволята на комерсиалния интерес го принуди да мине към по-интелигентна, естетична и съответна форма на рекламната си активност (да не се размечтаваме, само че току виж, вместо бебе да ръфа пастърма на цяла една витрина, комерсиалният интерес би могъл да предложи продукта си по по-приемлив за крайния консуматор начин), измененията в последна сметка биха били потребни и за самите търговци. Да не приказваме за целия образ на столицата. Тогава и самите й жители, не всички, само че някаква част, няма да се оправдават с грозотата й, с цел да я замърсяват още повече. Дано, както пее Богдана Карадочева, само че в друга ария. Тази й за София е по-актуална – и постоянно е мръсна, и постоянно е страшна. За жал е и грозна. Ама доста!
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ