И мартин Карбовски изказа своето мнение относно концерта на Лили

И мартин Карбовски изрече своето мнение по отношение на концерта на Лили Иванова в Пловдив. Припомняме, че този концерт провокира спорни реакции със слабата форма на великата певица, както и с претъпкания Античен спектакъл, без никакво съблюдаване на отдалеченост. Ето мнението на Карбовски, оповестено в обществените мрежи.

Ще се изненадате. Когато става дума за Лили Иванова не би трябвало да става дума за обич. Трябва да става дума за почитание и самопризнание.

Това са най-скъпите артикули на това племе, блудно и мразещо. Само публиката взема решение по кое време да почине един актьор. Не го взема решение Сульо и Пульо, както би споделила самата Лили Иванова.

Като виждам претъпкания Античен спектакъл в Пловдив, разбирам незабавно, че Лили е по-жива от всеки път.

Плачете на гробовете на неродените гении, с които си цялостните утринните блокове, незнайни, неталантливи, попаднали във вчерашния вестник и неефикасно мъчително надути като самочувствие.

Абортираните гении от плоския екран, те не сътвориха нищо, само че плюят по гигантизма на вечността.

Искам всеки, който хвърля камъни по иконата, да си показа какъв орден заслужава тя. Не, медалът не е за гласа й и гения й. Медалът е за безконечната, изтощителна, ненужна, киселинна борба с жълтото. Всеки ден някой написа по какъв начин Лили слиза от сцената. Кой се нуждае от тая неистина?

Всеки ден се написа какъв брой е остаряла?

Кому е нужно това, с изключение на на умиращите в ракия и умиращите в рекламация автомегаломани, известни единствено на себе си, роднините и съседите си?

Всеки ден някой разяснява гения и грешките на иконата, кому е нужно - с изключение на на безполезните хора, виждащи в триумфа на другия личната си аудитория, само че не през днешния ден и не на този свят.

Има хора, (в по този начин нареченото изкуство) - мислят си, че в случай че си сменят пола, ще вземе да им се роди аудитория. Недейте по този начин, бе. Нашите публицисти като че ли са фетиш на Танатос - седят в профил и потриват ръце кой популярен актьор ще вземе да се гътне тия дни.

Пей, Лили. Пей си, да се пукат душманите.

Има хора-сенки, те бързат да погребват други хора, с цел да не се забележи, че хората сенки нямат нищо в дущицата си, с изключение на конспирация и завист, и превелика злоба. Нищожества, предизвикващи жалост.

Не, не съм другар на Лили Иванова. Карам се с нея за текстове, за филми, за общи планове и няма какво да се лаская с това. Знам единствено, че дължа почитание на Лили. Онази, която има аудитория. Повечето неща, които виждате в постния пейзаж на изкуството у нас - множеството нямат аудитория. Просто е.

Да, на Лили има защо да се завижда. Но не го правете. Ако не е вашата икона, просто уважавайте религията на другите.

Мразете я, само че не я сваляйте в мръсни ръчички и клавиатури от сцената. Защото, помнете ми думата - единствено публиката убива актьора, вие няма да можете.

И популярност Богу, популярност Богу.

П.П. Никога не давайте препоръки. Никога. Но аз ще си разреша един съвет към по-младите: не плюйте хора, които са ви давали работа. Или още по-смешно: не плюйте хората, които са ви отказали изявление. Никога, в никакъв случай, в никакъв случай. Недейте. Послушайте ме.