Певец №1 на България Васил Найденов: Посрещам с 3 елхи вкъщи годината на надеждата
И дребните деца знаят, че Васил Найденов е артист №1 на България. Затова няма да изреждаме музикалните му триумфи, единствено ще отбележим, че с изключение на талантлив реализатор, той е и извънреден мъдрец – размислите му за заобикалящата ни реалност са впечатляващи.
Традиция е всеки новогодишен „ Уикенд ” да разгласява изявление с Кеца. Изданието съблюдава този бит и в този момент – предлага впечатляваща негова изповед, записана при съблюдаване на всички противоепидемични ограничения.
- Г-н Найденов, по какъв начин минават дните ви в пандемията?
- Седя си у дома. При ситуацията, в което сме, няма по какъв начин другояче, би трябвало да се пазим. Излизам на открито единствено когато имам незабавна работа. Добре е всички да съблюдаваме разпоредбите и рекомендациите, с цел да се предпазим от Ковид-19. Много хора не имаха вяра, че вирусът в действителност съществува, което е озадачаващо. Дори не желаеха да носят маски. Странно е това за мен. Човек би трябвало да бъде виновен, това е част от морала.
- Познавате ли доста хора, пипнали вируса?
- Като се появи в живота ни Ковид-19 се случи по този начин, че на два пъти бях подложен под карантина, тъй като към мен имаше заболели. И майсторите, които работеха у дома, се оказаха с вируса. След това и някои мои сътрудници. Спазвам си всички ограничения и това е обикновено. Няколко пъти съм си правил тест за Ковид-19.
- Как успявате да не изпаднете в суматоха?
- Човек би трябвало да се пробва да се пази. Животът е най-скъпото нещо, само че не нужно да се изпада в непотребна суматоха. Това не оказва помощ, а вреди. В сложни моменти не трябва да стигаме до неуместни душевен положения.
- По какъв брой пъти дневно си миете ръцете и по кое време ходите да пазарувате?
- Лично не вървя доста да пазаря. Колкото до миенето на ръцете, това не ми е никакъв проблем. Непрекъснато съм на мивката и то освен по време на пандемия, както е при някои хора. Навик си ми е още от дете.
- Ще се ваксинирате ли, в случай че имате опция?
- Не съм мислил още. Ако има ефикасна ваксина, не е неприятно да се имунизираш. Тази срещу ковид беше основана доста бързо. Трябва първо да се види по какъв начин ще повлияе на хората със болести. Аз самият имам алергия от години. Ако реша да се имунизирам, би трябвало първо да обсъдя това с лекаря ми. Възможно е при мен особено да не е желателно.
- Със здравето по какъв начин сте, като изключим алергията?
- Психически съм отчасти здрав, както споделяше преди години един от шефовете на пазарджишката лудница. Той твърдеше, че всички сме му евентуални пациенти, само че не си признаваме и не знаем, което е по-добрият вид. Всички сме малко лудички, с цел да можем да издържим. На мен специалността ми е такава, че изисква и някаква полуда - в най-хубавият смисъл на думата. Когато видя извънредно спокоен и муден човек да ни занимава като артист, той ме плаши. Повечето огромни актьори не са такива. Преди седмици гледах Джей Фонда. Питаха я за любовта, а отговаряйки, тя взе да жестикулира. То не беше хвърляне на ръце, то не беше полуда, то не бяха огнени погледи... Не е инцидентен триумфът й години наред. Тя има силата, с цел да бъде Джей Фонда. Всеки човек на изкуството би трябвало да е по този начин. Трябва да има силата, която от сцената да доближава до хората. Някои имат предпочитание да станат звезди, само че стигат единствено до едно равнище, не могат да прескочат избран предел, не остават във времето.
- Тъжен ли сте в навечерието на Нова година поради изолацията и отсрочените задължения?
- Отдавна отпаднаха уговорките за декември. Имаше даже продадени места, само че се анулира всичко. Не чакам скоро да се появи изясненост по кое време ще може да се осъществят отсрочените участия. Трябва първо да се пребори човечеството с ковид. 2021-ва е годината на вярата, че кошмарът ще завърши.
- Очаквате ли отлив на аудитория по концертите и участията, откакто бъде овладяна пандемията?
- Българинът обича да се забавлява. Щом и в този момент в пандемията хората рискуват и не престават да се събират, какво остава когато завърши рецесията с вируса?! Ние сме прочувствени като италианците и испанците. По-темпераментни сме, обичаме веселието. В Куба също доста честват. Духът им там е подобен. Струва ми се, че българите доста бързо ще се завърнат в заведенията.
- Вкъщи ще сте си на Нова година – нещо, което не се е случвало от дълго време...
- На всяка Нова година съм бил измежду доста хора - работата ми е такава. Има отдалеченост, само че от време на време - не. Намирам логичност в затварянето на заведенията, в възбраната за събиране на едно място. Когато хората са безусловно до теб, рискът от заразяване съществува. Важно е да бъдем живи и здрави. Радостен съм, че снимах в новогодишната стратегия на Българска национална телевизия. Откривам концерта с песента ми „ На инцидентна гара ”. Директорът на малкия екран Емил Кошлуков особено изиска да осъществим и „ Нова година ”. След новогодишната тирада на президента, ще има едно хоро и по-късно ще изпеем песента с Богдана. Българска национална телевизия се пробва да върне празничните стратегии, които се правеха по времето на Хачо Бояджиев, Младен Младенов и Васа Ганчева. Хубава традиция от предишното, която Кошлуков желае да възвърне. Прави му чест, че го прави. Това си има аудитория, времето е посочило, че е харесвано от хората. В концерта участваме Богдана, аз, Орлин Горанов, Силвия Кацарова, Веско Маринов и други сътрудници. Също и видни фигури от стратегиите на малкия екран, които в този момент виждаме в друга светлина.
- Празнична ли е ситуацията ви у дома?
- Имам 3 украсени елхи у дома. Никъде няма да вървя, ще си бъда у дома. Преди известно време отхвърлих на другари да отидем в планински курорт за няколко дни. Връщайки се оттова, цялата компания беше болна. Човек би трябвало да се пази и да ограничи контактите си. Властите неслучайно молят да се съблюдават противоепидемичните ограничения, само че и всички ние е добре да бъдем по-отговорни.
- И на именния ви ден на 1 януари за първи път ще сте си у дома...
- Открай време съм по участия в новогодишната нощ и на именния ми ден все съм някъде. Този година няма по какъв начин да работя. Човек от време на време би трябвало да си остане вкъщи, макар че е изморително да се седи сред четири стени, а това работи и на душeвността. Няма ненаказано положително (смее се). И въпреки всичко хубаво е от време на време да си самичък и да се огледаш в себе си, живота си и къщата си. Примирявам се с сегашното състояние. Имало е войни и други международни пандемии, а човечеството е оцелявало. Дано и този път да победи.
- Правейки си равносметка, каква беше за вас 2020-а?
- Несъмнено сложна година за всеки един от нас. Въпреки пандемията, доста пътувах. Имаше хора, които упорстваха непременно да отида при тях. В някои случаи не съм желал обезателно да имам присъединяване, само че съм ходил. Отговорен човек съм. Поемал съм опасности в името на това да съм правилен към хората.
- Имал ли сте и други компликации в живота си, каквато е в този момент пандемията?
- Да, човек минава през много компликации. Особено тежко е да загубиш собствен непосредствен. Но и това също е част от живота. Трябва да намериш сили в себе си и да успееш да се пребориш с това, с което се сблъскваш. За страдание животът рано или късно свършва за всеки. Още не е открита рецепта за величие. Трябва да съумяваме да устояваме душевен в сложни моменти. Преди години Миряна Башева (мир на праха й, и с нея се простихме тази година) споделя в един филм: „ Нисши организми имат болшинство, някои наподобяват и на люде. ”. Много от нас, уви, не съумяват да замязят на люде. Людете в международен проект станаха прекомерно малко. От тази позиция пандемията е знак, че не трябва да губим човешките си качества, които от ден на ден изчезват в тази урбанизация. Автоматизацията ни залива, заливат ни какви ли не упоритости и неща, лишени от човешкото. В международен проект човечеството би трябвало някак да се огледа и да слезе на земята, та малко повече да заприличаме на люде.
- Какво се случва с хората от екипа ви, като нямате участия?
- Чуваме се по телефона. Седят си у дома и си гледат фамилиите. И те питат по кое време ще работим още веднъж, само че и за нас важат същите правила, каквито и за сътрудниците по целия свят. Никой сега не може да каже по кое време още веднъж ще тръгнем по участия. Това е ситуацията към този момент, колкото и да е неприятно. Пандемията се отразява зле на мнозина. Някои няма да могат да устоят финансово и душевен, само че това е международен проблем. Може би би трябвало да се вгледаме в себе си и да преценим някои неща генерално. Да сме повече люде!
- Притеснява ли ви, че пандемията може да се разпростре във времето и да не се качите още веднъж на сцена?
- Доста съм пътувал. Хора на моята възраст от дълго време не работят по този начин интензивно. Прекалявам с многото участия и с това да подрипвам на сцената на тези години. Но го върша неумишлено - подобен ми е характерът. Някой като ми каже да се огледам на какъв брой съм, ми става смешно. В същото време не пострадвам, в случай че не съм класиран преди всичко, в случай че не съм спечелил конкурс. Не отивам с настройката да победя непременно. Няма да пострадвам и в случай че не продължа да пея. Може би методът на живот, който съм водил години наред, ще ми липсва повече.
- Ще издържите ли чисто финансово, в случай че още месеци наред не работите и нямате никакви доходи?
- Да. В никакъв случай нямам финансов проблем аз. Все отново работя от много години и макар, че към момента не получавам прословутата пенсия, разполагам със средства. Има сътрудници, които нямат дълъг концертен живот като мен и са без пенсия. В пандемията те са сложени пред сериозното тестване по какъв начин да оцелеят. Дано страната да се замисли за тях, които през годините да доставяли наслаждение на публиката. Живи същества са, дано им се даде дължимото.
- Вярвате ли, че министър Боил Банов ще удържи на думата си и вие и другите артисти от вашето потомство ще получите почтени пенсии?
- Ходихме един път при министъра. Имало е и втора среща, на която аз не съумях да участвам, само че знам, че е трябвало още през есента да се вземе решение за нашите пенсии. Надявам се закъснението да се държи на пандемията, а да не е отказано пенсионирането на част от сътрудниците ми и на мен. Очаквах, че хората работили в обединяване „ Българска музика ”, към Концертна дирекция, ще бъдат пенсионирани, само че се оказа, че не е допустимо. Ще бъдат пенсионирани тези, които са работили на „ Златният Орфей ”…
- Все е нещо…
- Да, само че считам, че и работилите в Концертна дирекция заслужават пенсии. Та те са пълнили зали и са носили много доходи на страната. Трябва и те да получат някакви пари. Все отново са се трудили в България, а не в друга страна.
- Каква пенсия очаквате да взимате?
- Доколкото знам, ще е към 500 лв.. Тук желая да отворя дума за друго - по какъв начин някои хора си разрешават да вършат ранглисти. В България сме царе да вършим коледни, новогодишни и какви ли не други ранглисти. Не подценявам работата на никого, само че не съм наясно с какви достолепия са тези, които ги редят.
- Вие попаднахте в класацията на сп. „ Форбс ”…
- Класираха ме на 48 място. А най-смешното беше, че е написано, че в никакъв случай преди не съм взел участие в тази ранглиста. Това, несъмнено, не ме обиди - аз даже и в този момент не съм желал да вземам участие, даже не знаех. Единствената причина да ме класират била, че видите ли съм станал на 70 и че съм дал доста пари, които счетоводителите ми изнесоха обществено. Благодарение на тази сума съм включен в списанието. Извинявам се, само че това е в действителност смешно. Надявам се първото ми класиране във „ Форбс ” да бъде и последно. Ако с това, което акцентират, съм съдействал за България в последните години, напряко не знам... Уж автортетно, международно списание, а виждате в българското издание какво се написа... Нека спрем да се занимаваме с такива нелепости! А върхът беше, когато разбрах за различен модел ранглиста...
- Кое ви възмути?
- Райна Кабайванска е прекомерно огромна, персона от международна големина е, с цел да взе участие в нашите ранглисти. Малко попрекалиха с тях.
- Мнението ви за днешната народна власт?
- Това, което трябваше да създадем аз и моето потомство, го сторихме преди години. Реагирахме непринудено и безусловно. Много години пътувахме за своя сметка, с цел да пеем по манифестации. И беше смешно, когато някои публицисти ни упрекваха, че получаваме пари. Не единствено, че не взимахме възнаграждения, а и сами си плащахме бензина. Правехме го за концепцията, с доверчивост за положително. Оказа се, че демокрацията ни изигра номер, тъй като я побългарихме. В България тя е като лагер, в който всеки си прави каквото желае. Но не съм уверен, че сега е времето за митинги, въпреки да считам, че хората би трябвало да имат право на мнение. Оказа се, че е писано, че и аз, видите ли, съм бил срещу държавното управление, Вежди Рашидов и Емил Кошлуков. Слагат те в някакви игрални филми, в които даже не знаеш, че си взел участие! Добре че Богдана Карадочева ми сподели, че е прочела, че, аз, тя и Стефан Димитров сме включени в някакъв фиктивен списък…
- Тъкмо щях да ви попитам дали подкрепяте сегашните митинги против ръководството, само че в този момент разбирам, че не бихте излязъл на площада.
- Не може да желаят от нас на тези години да тръгнем по палаткови лагери. Революциите се подвигат от младите, искащи да построят общество с различен морал. Нямаше смисъл те да разясняват за нашето потомство дали би трябвало да участваме или не. Изразяването на неодобрение е належащо, тъй като кара властимащите – които и да са те, да се замислят, че народът има и права, с изключение на отговорности.
- Докъде стигнахте с ремонта на дома си?
- Моят ремонт е безконечен като партията. Шегувах се с индивида, който ми оказва помощ и ми води майсторите, че една майка ги е раждала множеството от тях. Има и изключения, само че огромна част от българските майстори са просто...
- Как са домашните ви любимци?
- Здрави са. Едната котка умря преди година, беше на повече от 20. Остана ми нейната щерка. Имам и папагали, канарче и доста цветя.
- Цветята са доста значими за вас…
- Да, грижа се за тях. Направо се удивлявам по какъв начин може да има големи къщи и хората в тях да не гледат цветя. Природата вкъщи е доста значима. Това дава други цветове, друг живот в урбанизацията.
- Самотен ли сте?
- При нас, артистите, всеобщо е по този начин. Говорил съм с сътрудници, които са на същото мнение. Животът ни е дал опция посредством работата си да бъдем измежду много хора, които ни почитат и ни приказват прелестни неща, а в един миг сме доста сами. Странно е... Когато съм самичък със себе си, се усещам добре. Човек има потребност от това. Никога не съм се приемал като звезда.
- Много сте непретенциозен за разлика от някой ваши млади колеги…
- Има измежду тях такива, които надали не се раждат със ужасно самочувствие. Изведнъж се обкръжават с телохранители, само че не запознат съм какво се пазят. Когато хората те обичат, няма да ти навредят. Любовта не трябва да бъде поправена с охранители. Макар че и това е част от играта - публиката обича да си основава идоли, да ги качва на фундамент и те да са недостижими. А като не спазваш отдалеченост, ти се качват на главата, споделят се, че си елементарен. Малцина имат акъла и морала да преценяват, че в действителност се държиш обикновено с тях.
Традиция е всеки новогодишен „ Уикенд ” да разгласява изявление с Кеца. Изданието съблюдава този бит и в този момент – предлага впечатляваща негова изповед, записана при съблюдаване на всички противоепидемични ограничения.
- Г-н Найденов, по какъв начин минават дните ви в пандемията?
- Седя си у дома. При ситуацията, в което сме, няма по какъв начин другояче, би трябвало да се пазим. Излизам на открито единствено когато имам незабавна работа. Добре е всички да съблюдаваме разпоредбите и рекомендациите, с цел да се предпазим от Ковид-19. Много хора не имаха вяра, че вирусът в действителност съществува, което е озадачаващо. Дори не желаеха да носят маски. Странно е това за мен. Човек би трябвало да бъде виновен, това е част от морала.
- Познавате ли доста хора, пипнали вируса?
- Като се появи в живота ни Ковид-19 се случи по този начин, че на два пъти бях подложен под карантина, тъй като към мен имаше заболели. И майсторите, които работеха у дома, се оказаха с вируса. След това и някои мои сътрудници. Спазвам си всички ограничения и това е обикновено. Няколко пъти съм си правил тест за Ковид-19.
- Как успявате да не изпаднете в суматоха?
- Човек би трябвало да се пробва да се пази. Животът е най-скъпото нещо, само че не нужно да се изпада в непотребна суматоха. Това не оказва помощ, а вреди. В сложни моменти не трябва да стигаме до неуместни душевен положения.
- По какъв брой пъти дневно си миете ръцете и по кое време ходите да пазарувате?
- Лично не вървя доста да пазаря. Колкото до миенето на ръцете, това не ми е никакъв проблем. Непрекъснато съм на мивката и то освен по време на пандемия, както е при някои хора. Навик си ми е още от дете.
- Ще се ваксинирате ли, в случай че имате опция?
- Не съм мислил още. Ако има ефикасна ваксина, не е неприятно да се имунизираш. Тази срещу ковид беше основана доста бързо. Трябва първо да се види по какъв начин ще повлияе на хората със болести. Аз самият имам алергия от години. Ако реша да се имунизирам, би трябвало първо да обсъдя това с лекаря ми. Възможно е при мен особено да не е желателно.
- Със здравето по какъв начин сте, като изключим алергията?
- Психически съм отчасти здрав, както споделяше преди години един от шефовете на пазарджишката лудница. Той твърдеше, че всички сме му евентуални пациенти, само че не си признаваме и не знаем, което е по-добрият вид. Всички сме малко лудички, с цел да можем да издържим. На мен специалността ми е такава, че изисква и някаква полуда - в най-хубавият смисъл на думата. Когато видя извънредно спокоен и муден човек да ни занимава като артист, той ме плаши. Повечето огромни актьори не са такива. Преди седмици гледах Джей Фонда. Питаха я за любовта, а отговаряйки, тя взе да жестикулира. То не беше хвърляне на ръце, то не беше полуда, то не бяха огнени погледи... Не е инцидентен триумфът й години наред. Тя има силата, с цел да бъде Джей Фонда. Всеки човек на изкуството би трябвало да е по този начин. Трябва да има силата, която от сцената да доближава до хората. Някои имат предпочитание да станат звезди, само че стигат единствено до едно равнище, не могат да прескочат избран предел, не остават във времето.
- Тъжен ли сте в навечерието на Нова година поради изолацията и отсрочените задължения?
- Отдавна отпаднаха уговорките за декември. Имаше даже продадени места, само че се анулира всичко. Не чакам скоро да се появи изясненост по кое време ще може да се осъществят отсрочените участия. Трябва първо да се пребори човечеството с ковид. 2021-ва е годината на вярата, че кошмарът ще завърши.
- Очаквате ли отлив на аудитория по концертите и участията, откакто бъде овладяна пандемията?
- Българинът обича да се забавлява. Щом и в този момент в пандемията хората рискуват и не престават да се събират, какво остава когато завърши рецесията с вируса?! Ние сме прочувствени като италианците и испанците. По-темпераментни сме, обичаме веселието. В Куба също доста честват. Духът им там е подобен. Струва ми се, че българите доста бързо ще се завърнат в заведенията.
- Вкъщи ще сте си на Нова година – нещо, което не се е случвало от дълго време...
- На всяка Нова година съм бил измежду доста хора - работата ми е такава. Има отдалеченост, само че от време на време - не. Намирам логичност в затварянето на заведенията, в възбраната за събиране на едно място. Когато хората са безусловно до теб, рискът от заразяване съществува. Важно е да бъдем живи и здрави. Радостен съм, че снимах в новогодишната стратегия на Българска национална телевизия. Откривам концерта с песента ми „ На инцидентна гара ”. Директорът на малкия екран Емил Кошлуков особено изиска да осъществим и „ Нова година ”. След новогодишната тирада на президента, ще има едно хоро и по-късно ще изпеем песента с Богдана. Българска национална телевизия се пробва да върне празничните стратегии, които се правеха по времето на Хачо Бояджиев, Младен Младенов и Васа Ганчева. Хубава традиция от предишното, която Кошлуков желае да възвърне. Прави му чест, че го прави. Това си има аудитория, времето е посочило, че е харесвано от хората. В концерта участваме Богдана, аз, Орлин Горанов, Силвия Кацарова, Веско Маринов и други сътрудници. Също и видни фигури от стратегиите на малкия екран, които в този момент виждаме в друга светлина.
- Празнична ли е ситуацията ви у дома?
- Имам 3 украсени елхи у дома. Никъде няма да вървя, ще си бъда у дома. Преди известно време отхвърлих на другари да отидем в планински курорт за няколко дни. Връщайки се оттова, цялата компания беше болна. Човек би трябвало да се пази и да ограничи контактите си. Властите неслучайно молят да се съблюдават противоепидемичните ограничения, само че и всички ние е добре да бъдем по-отговорни.
- И на именния ви ден на 1 януари за първи път ще сте си у дома...
- Открай време съм по участия в новогодишната нощ и на именния ми ден все съм някъде. Този година няма по какъв начин да работя. Човек от време на време би трябвало да си остане вкъщи, макар че е изморително да се седи сред четири стени, а това работи и на душeвността. Няма ненаказано положително (смее се). И въпреки всичко хубаво е от време на време да си самичък и да се огледаш в себе си, живота си и къщата си. Примирявам се с сегашното състояние. Имало е войни и други международни пандемии, а човечеството е оцелявало. Дано и този път да победи.
- Правейки си равносметка, каква беше за вас 2020-а?
- Несъмнено сложна година за всеки един от нас. Въпреки пандемията, доста пътувах. Имаше хора, които упорстваха непременно да отида при тях. В някои случаи не съм желал обезателно да имам присъединяване, само че съм ходил. Отговорен човек съм. Поемал съм опасности в името на това да съм правилен към хората.
- Имал ли сте и други компликации в живота си, каквато е в този момент пандемията?
- Да, човек минава през много компликации. Особено тежко е да загубиш собствен непосредствен. Но и това също е част от живота. Трябва да намериш сили в себе си и да успееш да се пребориш с това, с което се сблъскваш. За страдание животът рано или късно свършва за всеки. Още не е открита рецепта за величие. Трябва да съумяваме да устояваме душевен в сложни моменти. Преди години Миряна Башева (мир на праха й, и с нея се простихме тази година) споделя в един филм: „ Нисши организми имат болшинство, някои наподобяват и на люде. ”. Много от нас, уви, не съумяват да замязят на люде. Людете в международен проект станаха прекомерно малко. От тази позиция пандемията е знак, че не трябва да губим човешките си качества, които от ден на ден изчезват в тази урбанизация. Автоматизацията ни залива, заливат ни какви ли не упоритости и неща, лишени от човешкото. В международен проект човечеството би трябвало някак да се огледа и да слезе на земята, та малко повече да заприличаме на люде.
- Какво се случва с хората от екипа ви, като нямате участия?
- Чуваме се по телефона. Седят си у дома и си гледат фамилиите. И те питат по кое време ще работим още веднъж, само че и за нас важат същите правила, каквито и за сътрудниците по целия свят. Никой сега не може да каже по кое време още веднъж ще тръгнем по участия. Това е ситуацията към този момент, колкото и да е неприятно. Пандемията се отразява зле на мнозина. Някои няма да могат да устоят финансово и душевен, само че това е международен проблем. Може би би трябвало да се вгледаме в себе си и да преценим някои неща генерално. Да сме повече люде!
- Притеснява ли ви, че пандемията може да се разпростре във времето и да не се качите още веднъж на сцена?
- Доста съм пътувал. Хора на моята възраст от дълго време не работят по този начин интензивно. Прекалявам с многото участия и с това да подрипвам на сцената на тези години. Но го върша неумишлено - подобен ми е характерът. Някой като ми каже да се огледам на какъв брой съм, ми става смешно. В същото време не пострадвам, в случай че не съм класиран преди всичко, в случай че не съм спечелил конкурс. Не отивам с настройката да победя непременно. Няма да пострадвам и в случай че не продължа да пея. Може би методът на живот, който съм водил години наред, ще ми липсва повече.
- Ще издържите ли чисто финансово, в случай че още месеци наред не работите и нямате никакви доходи?
- Да. В никакъв случай нямам финансов проблем аз. Все отново работя от много години и макар, че към момента не получавам прословутата пенсия, разполагам със средства. Има сътрудници, които нямат дълъг концертен живот като мен и са без пенсия. В пандемията те са сложени пред сериозното тестване по какъв начин да оцелеят. Дано страната да се замисли за тях, които през годините да доставяли наслаждение на публиката. Живи същества са, дано им се даде дължимото.
- Вярвате ли, че министър Боил Банов ще удържи на думата си и вие и другите артисти от вашето потомство ще получите почтени пенсии?
- Ходихме един път при министъра. Имало е и втора среща, на която аз не съумях да участвам, само че знам, че е трябвало още през есента да се вземе решение за нашите пенсии. Надявам се закъснението да се държи на пандемията, а да не е отказано пенсионирането на част от сътрудниците ми и на мен. Очаквах, че хората работили в обединяване „ Българска музика ”, към Концертна дирекция, ще бъдат пенсионирани, само че се оказа, че не е допустимо. Ще бъдат пенсионирани тези, които са работили на „ Златният Орфей ”…
- Все е нещо…
- Да, само че считам, че и работилите в Концертна дирекция заслужават пенсии. Та те са пълнили зали и са носили много доходи на страната. Трябва и те да получат някакви пари. Все отново са се трудили в България, а не в друга страна.
- Каква пенсия очаквате да взимате?
- Доколкото знам, ще е към 500 лв.. Тук желая да отворя дума за друго - по какъв начин някои хора си разрешават да вършат ранглисти. В България сме царе да вършим коледни, новогодишни и какви ли не други ранглисти. Не подценявам работата на никого, само че не съм наясно с какви достолепия са тези, които ги редят.
- Вие попаднахте в класацията на сп. „ Форбс ”…
- Класираха ме на 48 място. А най-смешното беше, че е написано, че в никакъв случай преди не съм взел участие в тази ранглиста. Това, несъмнено, не ме обиди - аз даже и в този момент не съм желал да вземам участие, даже не знаех. Единствената причина да ме класират била, че видите ли съм станал на 70 и че съм дал доста пари, които счетоводителите ми изнесоха обществено. Благодарение на тази сума съм включен в списанието. Извинявам се, само че това е в действителност смешно. Надявам се първото ми класиране във „ Форбс ” да бъде и последно. Ако с това, което акцентират, съм съдействал за България в последните години, напряко не знам... Уж автортетно, международно списание, а виждате в българското издание какво се написа... Нека спрем да се занимаваме с такива нелепости! А върхът беше, когато разбрах за различен модел ранглиста...
- Кое ви възмути?
- Райна Кабайванска е прекомерно огромна, персона от международна големина е, с цел да взе участие в нашите ранглисти. Малко попрекалиха с тях.
- Мнението ви за днешната народна власт?
- Това, което трябваше да създадем аз и моето потомство, го сторихме преди години. Реагирахме непринудено и безусловно. Много години пътувахме за своя сметка, с цел да пеем по манифестации. И беше смешно, когато някои публицисти ни упрекваха, че получаваме пари. Не единствено, че не взимахме възнаграждения, а и сами си плащахме бензина. Правехме го за концепцията, с доверчивост за положително. Оказа се, че демокрацията ни изигра номер, тъй като я побългарихме. В България тя е като лагер, в който всеки си прави каквото желае. Но не съм уверен, че сега е времето за митинги, въпреки да считам, че хората би трябвало да имат право на мнение. Оказа се, че е писано, че и аз, видите ли, съм бил срещу държавното управление, Вежди Рашидов и Емил Кошлуков. Слагат те в някакви игрални филми, в които даже не знаеш, че си взел участие! Добре че Богдана Карадочева ми сподели, че е прочела, че, аз, тя и Стефан Димитров сме включени в някакъв фиктивен списък…
- Тъкмо щях да ви попитам дали подкрепяте сегашните митинги против ръководството, само че в този момент разбирам, че не бихте излязъл на площада.
- Не може да желаят от нас на тези години да тръгнем по палаткови лагери. Революциите се подвигат от младите, искащи да построят общество с различен морал. Нямаше смисъл те да разясняват за нашето потомство дали би трябвало да участваме или не. Изразяването на неодобрение е належащо, тъй като кара властимащите – които и да са те, да се замислят, че народът има и права, с изключение на отговорности.
- Докъде стигнахте с ремонта на дома си?
- Моят ремонт е безконечен като партията. Шегувах се с индивида, който ми оказва помощ и ми води майсторите, че една майка ги е раждала множеството от тях. Има и изключения, само че огромна част от българските майстори са просто...
- Как са домашните ви любимци?
- Здрави са. Едната котка умря преди година, беше на повече от 20. Остана ми нейната щерка. Имам и папагали, канарче и доста цветя.
- Цветята са доста значими за вас…
- Да, грижа се за тях. Направо се удивлявам по какъв начин може да има големи къщи и хората в тях да не гледат цветя. Природата вкъщи е доста значима. Това дава други цветове, друг живот в урбанизацията.
- Самотен ли сте?
- При нас, артистите, всеобщо е по този начин. Говорил съм с сътрудници, които са на същото мнение. Животът ни е дал опция посредством работата си да бъдем измежду много хора, които ни почитат и ни приказват прелестни неща, а в един миг сме доста сами. Странно е... Когато съм самичък със себе си, се усещам добре. Човек има потребност от това. Никога не съм се приемал като звезда.
- Много сте непретенциозен за разлика от някой ваши млади колеги…
- Има измежду тях такива, които надали не се раждат със ужасно самочувствие. Изведнъж се обкръжават с телохранители, само че не запознат съм какво се пазят. Когато хората те обичат, няма да ти навредят. Любовта не трябва да бъде поправена с охранители. Макар че и това е част от играта - публиката обича да си основава идоли, да ги качва на фундамент и те да са недостижими. А като не спазваш отдалеченост, ти се качват на главата, споделят се, че си елементарен. Малцина имат акъла и морала да преценяват, че в действителност се държиш обикновено с тях.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ