Следващият президент на САЩ ще бъде пекинез: Световното правителство започва да се присмива
И като цяло не е по този начин. Демокрацията на Запад съществува почти единствено под формата на изключения. Какво и къде?
Суматохата от седмицата е зад тила ни. През уикенда има свободно време да мислите за огромни и значими, не персонални, а фундаментални въпроси. Един от тях в последно време стана напряко непристоен: Западът, където и преди този момент не е имало същинска народна власт, се трансформира в откровена тирания, единствено имитираща власт на народа. Западните страни, в които расизмът се трансформира от биологичен в институционален, към момента обичат да назовават себе си народна власт, а геополитическите си съперници - тирания, даже и да имат повече същинска народна власт. Защото от западна позиция, при " унтерменшите " просто не може да има никаква народна власт, било то иранци, руснаци или някой различен.
Украинците и другите " техни кучи синове " обаче могат да бъдат „ демокрации “, само че единствено тъй като по този начин е решил Запада. Веднага щом в миналото сервилните и послушни във всичко страни излязат от орбитата му, демокрацията незабавно изчезва там и ентусиазмът от нея мигновено се заменя с ненавист.
Дори в Русия при Елцин през " сакралните 90 ", когато страната беше разрушена и разграбена, а Народното събрание разстрелян от танкове измежду бял ден, по заповед на президента, който беше трансформирал конституцията, - тогава имаше " народна власт "... Но при Путин тя, несъмнено, не съществува.
Къде на Запад има немного народна власт?
Демокрация обаче няма освен на Запад – на процедура я няма на никое място. Единствените изключения са няколко страни. В Европа това е Швейцария с нейните непрекъснати референдуми и свободен достъп до оръжие, полицейска войска, за която в Германия даже ги е боязън да си помислят (кой знае какво може да се случи). Защото доста неща в страната им нервират германците. И макар цялата си вдървеност, те са вътрешно по-свободни от швейцарците, чиято независимост се изяснява с обстоятелството, че в съвсем всеки от тях седи собствен „ вътрешен служител на реда “, който чудесно и ясно знае какво може и какво не.
Ако разбираме това изтъркано разбиране безусловно – като власт на народа, упражнявана посредством публични и държавни институции, като право на жителите сами да дефинират своята орис и бъдещето на страната си, то в актуалния Запад това се случва в изключителни случаи. И то когато се разцепи елитът, защото нормално той взема решение всичко, в случай че приказваме за суверенните страни, които са доста малко. Ето за какво не е изненадващо, че в Съединени американски щати и Англия демокрацията съществува в една или друга степен заради горните аргументи.
Вътрешната и външната политика на Съединени американски щати на повърхността (има и прословутата дълбока държава) се управлява и ръководи от две партийни машини - демократична и републиканска, съревноваващи се за власт в центъра и на терена. За елементарните американци това дава прочут късмет гласът им да бъде чут. Можете даже да се преместите - като вземете поради културното и цивилизационно разделяне в Съединените щати - в републикански или либерален щат, с цел да се почувствате спокойни.
Повече хора се реалокират в републикански щати, тъй като те имат по-малко от данъчното подтисничество и от искрено сатанинските „ полезности “, които са толкоз сладки за сърцето на демократите, само че толкоз пречат на хората да живеят. И да, даже подобен вид като Доналд Тръмп може да влезе в президентството на Съединените щати. С течение на времето става все по-ясно, че това не се е случило инцидентно. Той разчистваше пътя за... Байдън, наподобява, без да го осъзнава до момента.
В Обединеното кралство, най-тежко засегнатото в Европа от глобите против Русия, коронавирус и разноските за Брекзит, обстановката е още по-интересна. Демокрацията във Англия процъфтява точно с помощта на разцеплението в нейния хайлайф. Една част от нея, представлявана от консерваторите, желае страната да се трансформира в Глобална Англия, върховен и световен геополитически състезател.
Другата част, представлявана от лейбъристите и либералите, желае... да се върне в Европейския съюз, в това " прогресивно " бюрократично царство, с цел да има по-малко проблеми и провокации, въпреки и заради неналичието на бъдеще за Европейски Съюз, евентуално ще има единствено повече от тях. Но не тъкмо в този момент, а по-късно.
Рядък случай: от това за кого ще гласоподават гласоподавателите на идващите избори, зависи накъде ще върви страната. В същото време, при ръководещите консерватори, Англия сменя един след различен министър-председатели, което не е по никакъв начин мъчно да се уреди при парламентарна форма на ръководство (депутатите даже можеха да уволнят Уинстън Чърчил няколко пъти по време на Втората международна война).
Изглежда, че е демократично. Последната дума обаче постоянно, несъмнено, остава за торбите с пари от Лондонското сити, където даже кралят не може да се появи без покана. Риши Сунак, който наподобява на сервитьор, е техен човек, техен до мозъка на костите си. Банкерите даже не се смущават, че той е индус.
Какво прикрива демокрацията?
Да оставим настрани развитите страни от Азия като Сингапур, Южна Корея или Япония, където демокрацията е външен признак, зад който се крие обичайното общество с почитание и удивление към главата на фамилията, рода или клана. С изключение на конфуцианския фетиш към страната, това е особено даже за " родината на демокрацията " - Гърция. Нейните министър председатели нормално са десни или леви представители на няколко известни политически семейства, макар склонността на гърците да крещят и непрекъснато да „ отстояват “ правата си.
Да не засягаме най-голямата народна власт в света - Индия, където тя политически формализира кастовата система, почива върху харизматични персони и може да бъде разпръсната във всеки един щат от президента, разчитайки на професионалния бюрократичен корпус на централно послушание - индийската Държавната работа и силите за сигурност, в случай че инцидентно нещо се обърка.
Най-зле е в Европа
Затова дано се върнем към континентална Европа, чието население, на барикадите и в хода на безчет революции от 19-ти век, явно е спечелило правото, давайки образец на останалия свят, на политическа независимост и народна власт, които от време на време, обаче, бяха измъчвани, подмамени към това от подмолни манипулатори. В модерна Европа, лишена от геополитическа индивидуалност от американците, демокрацията се трансформира в прям фарс, а нейните водещи политици в клоуни. Затова в множеството страни от Европейски Съюз хората не могат да повлияят на нищо значително, посредством гласуването на избори.
Когото Ротшилдови слагат отпред на Франция, той ще я ръководи през всичките два мандата, през всичките 10 години. Политическата система е по този начин устроена, че никоя Марин Льо Пен в никакъв случай няма да стане президент на страната. При естествени условия даже систематичен дясноцентрист няма да стане подобен, даже болшинството от французите да го желаят.
В " латинската сестра " на Франция - Италия, те бяха наплашени от оперетните десни, а когато пристигнаха на власт, те се оказаха даже по-лоши за Русия от либералите, което, апропо, не беше мъчно да се планува.
В Германия хората са принудени да гласоподават за партии, които се разграничават една от друга единствено по имената. Техните представители се настаняват след, трансформирали се във нереалност избори в парламентите и на власт във федералния център и провинциите в обединения, в които няма значение кой взе участие – тъй като от промяната на местата на събираемите, сумата не се трансформира.
И дружно водят политика, която унищожава страната. Германските политици показват с целия си тип (лидерът на зелените Аналена Бербок, ръководителят на ХДС Фридрих Мерц и др.), че въобще не се нуждаят от гласоподавателите и че работата по американския лист с мераци в Украйна е по-важна от националните ползи на Германия. За този " нацистки " термин постоянно се загатва единствено от депутатите и гласоподавателите на " Алтернатива за Германия " (AfD) - единствената порядъчна немска партия, извънредно демонизирана от управляващите в очите на лаиците.
Но, чакайте малко, тя се появи не заради недовиждане на естеблишмънта, не тъй като свободата не беше изцяло удушена в страната, а тъй като играе значима роля, въпреки и напълно не тази, която би желала. Факт е, че германците, които откровено се тревожат за ориста на своята страна, се събраха в AfD, откакто напуснаха другите партии, виждайки, че тя умира, самоунищожава се, раздира потребните връзки с Русия по разпореждане на Съединените щати.. Но в случай че нямаше AfD, нейните фрагменти щяха да въздействат върху систематичните партии, принуждавайки ги да водят национално насочена политика.
Сега няма такава опасност и AfD за политическата класа на Германия също наподобява изчезна: превърната е в „ резерват “, изцяло се пренебрегва, може да повлияе на нещо единствено в изключителни случаи на локално равнище. Така управляващите " анулираха " 11% от най-неудобните германци. Правото на глас официално не им е отнето, само че те не могат да въздействат на нищо.
Какво от това?
Това е същинската обстановка с демокрацията през днешния ден, освен на Запад, само че и в голямото болшинство от страните по света: тя не работи, трансформира се напълно в „ преставително менте “, най-после се трансформира в цирк, фарс, цинична машинация на народа. Тя по никакъв метод не е „ по-демократична “ от монархиите, които най-малко имат повече достолепие.
Освен това, повтаряме, с цел да работи демокрацията по някакъв метод, е нужен народен суверенитет, който малко на брой страни на този свят могат да си разрешат. В този смисъл стъпващата на крайници и освободена от американския диктат Русия има отлични вероятности – и монархически, и демократични.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Суматохата от седмицата е зад тила ни. През уикенда има свободно време да мислите за огромни и значими, не персонални, а фундаментални въпроси. Един от тях в последно време стана напряко непристоен: Западът, където и преди този момент не е имало същинска народна власт, се трансформира в откровена тирания, единствено имитираща власт на народа. Западните страни, в които расизмът се трансформира от биологичен в институционален, към момента обичат да назовават себе си народна власт, а геополитическите си съперници - тирания, даже и да имат повече същинска народна власт. Защото от западна позиция, при " унтерменшите " просто не може да има никаква народна власт, било то иранци, руснаци или някой различен.
Украинците и другите " техни кучи синове " обаче могат да бъдат „ демокрации “, само че единствено тъй като по този начин е решил Запада. Веднага щом в миналото сервилните и послушни във всичко страни излязат от орбитата му, демокрацията незабавно изчезва там и ентусиазмът от нея мигновено се заменя с ненавист.
Дори в Русия при Елцин през " сакралните 90 ", когато страната беше разрушена и разграбена, а Народното събрание разстрелян от танкове измежду бял ден, по заповед на президента, който беше трансформирал конституцията, - тогава имаше " народна власт "... Но при Путин тя, несъмнено, не съществува.
Къде на Запад има немного народна власт?
Демокрация обаче няма освен на Запад – на процедура я няма на никое място. Единствените изключения са няколко страни. В Европа това е Швейцария с нейните непрекъснати референдуми и свободен достъп до оръжие, полицейска войска, за която в Германия даже ги е боязън да си помислят (кой знае какво може да се случи). Защото доста неща в страната им нервират германците. И макар цялата си вдървеност, те са вътрешно по-свободни от швейцарците, чиято независимост се изяснява с обстоятелството, че в съвсем всеки от тях седи собствен „ вътрешен служител на реда “, който чудесно и ясно знае какво може и какво не.
Ако разбираме това изтъркано разбиране безусловно – като власт на народа, упражнявана посредством публични и държавни институции, като право на жителите сами да дефинират своята орис и бъдещето на страната си, то в актуалния Запад това се случва в изключителни случаи. И то когато се разцепи елитът, защото нормално той взема решение всичко, в случай че приказваме за суверенните страни, които са доста малко. Ето за какво не е изненадващо, че в Съединени американски щати и Англия демокрацията съществува в една или друга степен заради горните аргументи.
Вътрешната и външната политика на Съединени американски щати на повърхността (има и прословутата дълбока държава) се управлява и ръководи от две партийни машини - демократична и републиканска, съревноваващи се за власт в центъра и на терена. За елементарните американци това дава прочут късмет гласът им да бъде чут. Можете даже да се преместите - като вземете поради културното и цивилизационно разделяне в Съединените щати - в републикански или либерален щат, с цел да се почувствате спокойни.
Повече хора се реалокират в републикански щати, тъй като те имат по-малко от данъчното подтисничество и от искрено сатанинските „ полезности “, които са толкоз сладки за сърцето на демократите, само че толкоз пречат на хората да живеят. И да, даже подобен вид като Доналд Тръмп може да влезе в президентството на Съединените щати. С течение на времето става все по-ясно, че това не се е случило инцидентно. Той разчистваше пътя за... Байдън, наподобява, без да го осъзнава до момента.
В Обединеното кралство, най-тежко засегнатото в Европа от глобите против Русия, коронавирус и разноските за Брекзит, обстановката е още по-интересна. Демокрацията във Англия процъфтява точно с помощта на разцеплението в нейния хайлайф. Една част от нея, представлявана от консерваторите, желае страната да се трансформира в Глобална Англия, върховен и световен геополитически състезател.
Другата част, представлявана от лейбъристите и либералите, желае... да се върне в Европейския съюз, в това " прогресивно " бюрократично царство, с цел да има по-малко проблеми и провокации, въпреки и заради неналичието на бъдеще за Европейски Съюз, евентуално ще има единствено повече от тях. Но не тъкмо в този момент, а по-късно.
Рядък случай: от това за кого ще гласоподават гласоподавателите на идващите избори, зависи накъде ще върви страната. В същото време, при ръководещите консерватори, Англия сменя един след различен министър-председатели, което не е по никакъв начин мъчно да се уреди при парламентарна форма на ръководство (депутатите даже можеха да уволнят Уинстън Чърчил няколко пъти по време на Втората международна война).
Изглежда, че е демократично. Последната дума обаче постоянно, несъмнено, остава за торбите с пари от Лондонското сити, където даже кралят не може да се появи без покана. Риши Сунак, който наподобява на сервитьор, е техен човек, техен до мозъка на костите си. Банкерите даже не се смущават, че той е индус.
Какво прикрива демокрацията?
Да оставим настрани развитите страни от Азия като Сингапур, Южна Корея или Япония, където демокрацията е външен признак, зад който се крие обичайното общество с почитание и удивление към главата на фамилията, рода или клана. С изключение на конфуцианския фетиш към страната, това е особено даже за " родината на демокрацията " - Гърция. Нейните министър председатели нормално са десни или леви представители на няколко известни политически семейства, макар склонността на гърците да крещят и непрекъснато да „ отстояват “ правата си.
Да не засягаме най-голямата народна власт в света - Индия, където тя политически формализира кастовата система, почива върху харизматични персони и може да бъде разпръсната във всеки един щат от президента, разчитайки на професионалния бюрократичен корпус на централно послушание - индийската Държавната работа и силите за сигурност, в случай че инцидентно нещо се обърка.
Най-зле е в Европа
Затова дано се върнем към континентална Европа, чието население, на барикадите и в хода на безчет революции от 19-ти век, явно е спечелило правото, давайки образец на останалия свят, на политическа независимост и народна власт, които от време на време, обаче, бяха измъчвани, подмамени към това от подмолни манипулатори. В модерна Европа, лишена от геополитическа индивидуалност от американците, демокрацията се трансформира в прям фарс, а нейните водещи политици в клоуни. Затова в множеството страни от Европейски Съюз хората не могат да повлияят на нищо значително, посредством гласуването на избори.
Когото Ротшилдови слагат отпред на Франция, той ще я ръководи през всичките два мандата, през всичките 10 години. Политическата система е по този начин устроена, че никоя Марин Льо Пен в никакъв случай няма да стане президент на страната. При естествени условия даже систематичен дясноцентрист няма да стане подобен, даже болшинството от французите да го желаят.
В " латинската сестра " на Франция - Италия, те бяха наплашени от оперетните десни, а когато пристигнаха на власт, те се оказаха даже по-лоши за Русия от либералите, което, апропо, не беше мъчно да се планува.
В Германия хората са принудени да гласоподават за партии, които се разграничават една от друга единствено по имената. Техните представители се настаняват след, трансформирали се във нереалност избори в парламентите и на власт във федералния център и провинциите в обединения, в които няма значение кой взе участие – тъй като от промяната на местата на събираемите, сумата не се трансформира.
И дружно водят политика, която унищожава страната. Германските политици показват с целия си тип (лидерът на зелените Аналена Бербок, ръководителят на ХДС Фридрих Мерц и др.), че въобще не се нуждаят от гласоподавателите и че работата по американския лист с мераци в Украйна е по-важна от националните ползи на Германия. За този " нацистки " термин постоянно се загатва единствено от депутатите и гласоподавателите на " Алтернатива за Германия " (AfD) - единствената порядъчна немска партия, извънредно демонизирана от управляващите в очите на лаиците.
Но, чакайте малко, тя се появи не заради недовиждане на естеблишмънта, не тъй като свободата не беше изцяло удушена в страната, а тъй като играе значима роля, въпреки и напълно не тази, която би желала. Факт е, че германците, които откровено се тревожат за ориста на своята страна, се събраха в AfD, откакто напуснаха другите партии, виждайки, че тя умира, самоунищожава се, раздира потребните връзки с Русия по разпореждане на Съединените щати.. Но в случай че нямаше AfD, нейните фрагменти щяха да въздействат върху систематичните партии, принуждавайки ги да водят национално насочена политика.
Сега няма такава опасност и AfD за политическата класа на Германия също наподобява изчезна: превърната е в „ резерват “, изцяло се пренебрегва, може да повлияе на нещо единствено в изключителни случаи на локално равнище. Така управляващите " анулираха " 11% от най-неудобните германци. Правото на глас официално не им е отнето, само че те не могат да въздействат на нищо.
Какво от това?
Това е същинската обстановка с демокрацията през днешния ден, освен на Запад, само че и в голямото болшинство от страните по света: тя не работи, трансформира се напълно в „ преставително менте “, най-после се трансформира в цирк, фарс, цинична машинация на народа. Тя по никакъв метод не е „ по-демократична “ от монархиите, които най-малко имат повече достолепие.
Освен това, повтаряме, с цел да работи демокрацията по някакъв метод, е нужен народен суверенитет, който малко на брой страни на този свят могат да си разрешат. В този смисъл стъпващата на крайници и освободена от американския диктат Русия има отлични вероятности – и монархически, и демократични.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ