Историкът Николай Генчев – като един съвременен будител
И като отзив от отминалия Ден на българските будители си спомняме за един наш съвременник – историка проф. доктор Николай Генчев. Той пръв проучва преди повече от 20 години какво е това „ постоталитаризъм “ и уточни, че точно хората на духа и филантропичните учени имат задачата да трасират пътя на демокрацията у нас.
Николай Генчев е роден на 2 ноември 1931 година в с. Николаево, Старозагорско. Завършва история в Софийския университет. Научната му кариера стартира още през 1959 година С течение на годините се занимава с културната история на българите по време на османското господство и е един от дребното учени, които учат културното ни завещание още от 15 век – до времето на Възраждането.
Повечето хора помнят проф. Генчев като отстъпник от края на 80-те години на 20 век и като анализатор и участник в първите демократични процеси след 10 ноември 1989 година и по-малко – като експерт по историческите науки. Като академик проф. Генчев стана притежател на Международна Хердерова премия за принос в европейската просвета през 1989 година и на френската премия „ Академични палми “ през 1993 година
Като човек беше прочут като огромен чудак, който не търпеше „ преобръщането “ на историята в услуга на политическите ползи.
Когато домораслите геополитици взеха решение да извърнат на 180 градуса историята, Николай Генчев даде сбит отпор.
Просто изясни, че няма никакво значение дали се назовава наличие или иго, просто османското господство се е отразило безусловно отрицателно върху националното ни развиване, че османското настъпление е унищожило българската страна, черква и редица значими институции, както и българските културни обичаи.
Той не се съобразяваше с политическата обстановка и както споделяха негови другари и сътрудници – не цепеше басма нито на сини, нито на червени.
Този актуален будител си отиде от нашия веществен свят през 2000 година. Останаха единствено архивите му, подарени на българската страна от брачната половинка му и щерка му.
Николай Генчев е роден на 2 ноември 1931 година в с. Николаево, Старозагорско. Завършва история в Софийския университет. Научната му кариера стартира още през 1959 година С течение на годините се занимава с културната история на българите по време на османското господство и е един от дребното учени, които учат културното ни завещание още от 15 век – до времето на Възраждането.
Повечето хора помнят проф. Генчев като отстъпник от края на 80-те години на 20 век и като анализатор и участник в първите демократични процеси след 10 ноември 1989 година и по-малко – като експерт по историческите науки. Като академик проф. Генчев стана притежател на Международна Хердерова премия за принос в европейската просвета през 1989 година и на френската премия „ Академични палми “ през 1993 година
Като човек беше прочут като огромен чудак, който не търпеше „ преобръщането “ на историята в услуга на политическите ползи.
Когато домораслите геополитици взеха решение да извърнат на 180 градуса историята, Николай Генчев даде сбит отпор.
Просто изясни, че няма никакво значение дали се назовава наличие или иго, просто османското господство се е отразило безусловно отрицателно върху националното ни развиване, че османското настъпление е унищожило българската страна, черква и редица значими институции, както и българските културни обичаи.
Той не се съобразяваше с политическата обстановка и както споделяха негови другари и сътрудници – не цепеше басма нито на сини, нито на червени.
Този актуален будител си отиде от нашия веществен свят през 2000 година. Останаха единствено архивите му, подарени на българската страна от брачната половинка му и щерка му.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ