Шпионските убийства или защо в МИ-6 и МИ-5 ходят с наведени глави
„ И като избягаш в Москва, да ми изпратиш картичка от Червения площад ”
Убеден съм, че от две-три седмици сътрудниците от МИ-6 и МИ-5 (английското разузнаване и контраразузнаване) вървят из коридорите на ръководствата си с наведени глави. И като се видят, теглят по една майна на своите политици, които ги сложиха в смешно състояние пред цялата международна общност и, несъмнено, най-много пред техните сътрудници от целия свят. За какво става дума.
Английското държавно управление потегли, в това число и за моя огромна изненада, на практики, които мислех за от дълго време забравени. А те са: посредством недостоверни и невъзможни осъществявания на смъртни присъди да се упреква една страна с оглед реализиране на други цели. Мобилизация в обществото, мотив за война, мотив за наказания, за репресии и така нататък
Руският сътрудник Скрипал, от дълго време не запомнил, че е бил сътрудник, защото той престава да бъде подобен през 2006 година, отива в Англия, живее си там и внезапно Путин взема решение да го токсини като изменник. Нищо, че е бил в ръцете му и в пандиза е бил и е било допустимо още там да го унищожават – да почине от тежка бронхопневмония, да речем. Но идва щерка му, в куфара си носи флакон със страшния газ „ Новичок “ – описаха ни какъв брой е заплашителен. И той е толкоз заплашителен, че въпреки и двамата добре да са се нагълтали, са си живи и здрави и сега. И, естествено, в нарушаване даже на правото – още не е свършило следствието, не е ясно кой го направил, няма наказани и така нататък, се упреква Русия и непосредствено Путин, и естествено, върху гърба му ще се стоварят наказания.
В моя живот съм следил 4 такива случаи, най-малко единият е изобличен изцяло (опитът за ликвидиране на папата). И всичките 4 бяха нарушаване на главния принцип на отделите за мокри поръчки в международните разузнавания – източни, западни, междинни, антични, средновековни и така нататък А той е: Когато ще се убива един човек (казва се физическа елиминация на по-красив език), той се изследва деликатно от отдела, претрупан с това, и се открива по какъв начин може да стане. Винаги той се прострелва. Или с пушка с оптически мерник от разстояние с патрон – дебалансиран, намазан с отровата „ кураре “, или някоя по-специална, в случай че са измислили към този момент, или от упор с револвер в тила. Така можеше да бъде убит, да вземем за пример Георги Марков, който се е движел без защита – в гъстата лондонска мъгла няма никакъв смисъл комплицираният ход да се бучи с рицин или с рициново масло. Дори и по този начин да бяха го измислили, нямаше да бъде инсталирана тази сачма в комплицирания чадър. А в най-обикновена химикалка револвер, каквито съществуват даже отпреди Вората международна война – бързо, елементарно, комфортно и прелестно.
Същото е и с папата. Известно е, че всяка сряда е излизал в 10 часа, с цел да обиколи народа, събран на площад „ Сан Пиетро ( “Свети Петър “) и по-късно от един прозорец да произнесе молитва или тирада. Но към този прозорец и този площад гледат стотици прозорци на жилищни жилища на улица „ Виа Кончиолционе “ и всяко разузнаване би наело един подобен апартамент – колкото и да коства, както и един човек с оптически мерник – дистанцията до площада е не повече от 250-300 метра. Дори елементарните армейски снайперски пушки „ Драгунов “ бият на 1500 метра. Така че тъкмо подобен би избрало едно съществено разузнаване, каквото беше нашето, да го ликвидира.
Същата работа е и със Литвиненко. Имаше 10 000 метода да се ликвидира един сътрудник, който е изстискан до последно от англичаните и се занимава с частен бизнес в Лондон. За какво да му наливат полоний в чашата и да го чакат един месец да почине, като през това време той псува Русия, Путин, ФСБ и така нататък Просто един ще отиде и ще го простреля у тях. Както направиха с Политковская на входната й врата.
Нито едно от тези убийства, за които приказвам – въпреки че единствено за папата към този момент имаме цялостно опровергаване, не е осъществено от съответните служби. Както споделих, те имат различен метод на деяние – за 3 секунди индивидът би трябвало да бъде мъртъв. И шеф на отдел, който не извърши този главен принцип, и остави Литвиненко, Марков или Скрипал да приказват на пакост какъв брой е неприятна Русия, Путин или тайните им служби, стремително бива уволнен. Не съм чул някой от нашите или от съветските служби да е уволнен преди време.
За писателя Георги Марков имам персонален спомен, въпреки и доста индиректен и непряк. Като млад шпионин по време на убийството му бях в Рим. При мен по една случайност беше моят водещ офицер, професор от Софийския университет, който явно му е бил другар. Беше радостен, пиехме в хотела кафе, когато му позвъниха от България в хотела и му споделиха, че Марков е погубен. Аз нито знаех кой е Марков, нито нищо. Той пристигна – доста се беше смръчкал, възпламени цигара – а той към този момент три месеца ги беше отказал. Попитах го какво става, кой е този човек, само че той махна с ръка и сподели, че не е нужно да знам. Принцип в разузнаването е колкото по-малко знаеш, толкоз по-добре. Но откакто помълча малко ми сподели: „ Ще ти дам един съвет като твой шеф. Никога, каквото и да оферират, няма да ставаш двоен сътрудник. Двойните сътрудници живеят най-много пет години. “
Дали има някаква връзка с това – не знам. Просто споделям, знам и какво чух.
Ето някои от най-интересните случаи в международната процедура, които се употребяват за дискредитация и даже като мотив за война. Най-известният е по какъв начин президентът Рузвелт се оставил да го ударят в Пърл Харбър с цената на живота на 3000 американци, единствено и единствено да може да ликвидира изолационизма, който господстваше измежду американския политически хайлайф.
„ Но има един различен случай, който е мотив за Втората международна война. В края на август 1939 година на 36 немски нарушители, наказани на гибел или на пожизнен затвор, им е обещана независимост, в случай че изпълнят една акция – облечени в полски униформи да атакуван една немска радиостанция „ Дуайвит “ и да избият там публицистите и радиооператорите – към 15-ина индивида. Тези нарушители го вършат това нещо, въоръжени с полско оръжие и облечени в полски униформи. Но от кое място да знаят, че наоколо има особено ситуиран отряд от Секретен сътрудник, който ги избива до последния човек! За да няма информация. На другия ден немските медии гръмват: Нападение на полски командоси над нашата радиостанция, убити всички публицисти. Германското публично мнение е възмутено и Германия афишира война на Полша. Датата е 1 септември 1939 година.
Случаят „ Скрипал “ е най-смешният от всички други случаи. Нека не ни учудва, че руснаците, общо взето, по идейни съображения стават офицери в секретните служби. В някогашния Съветски съюз са живели над 100 народности, разузнавачите са от всички тях. Много от тези народности се отделиха като страни и станаха врагове на Русия, както Украйна. Например – Литва, Латвия и Естония. Ако се съди по името му, Скрипал може би е украинец. Може по тези съображения да е почнал да прави изменничества. Но има и други, които са предавали за пари. И те са общоизвестни. Имаше доста любопитен случай през 80-те години, когато съветски сътрудник избяга на Запад, носейки със себе си лист с имената на секретарките на всевъзможни натовски и европейски институции в Брюксел. Руснаците вярно са се ориентирали към секретарките – съперниците им там имали полови проблеми, тъй като мъжете са малко – част от тях са джендъри, т.е. педераси и същинските дами мъчно могат да си намерят мъже. А те са доста повече, тъй като секретарките са хиляди. Понеже бяха с кодови имена, американците започнаха една по една да ги разсекретяват. При което те използваха времето преди да ги разсекретят и всеобщо се върнаха в Русия и в Германия – там, откъдето бяха. И тогава брюкселските вестници поместиха карикатури: шеф от НАТО отива на работа и споделя на секретарката си: „ И като избягаш в Москва, да ми изпратиш картичка от Червения площад “.
Убеден съм, че от две-три седмици сътрудниците от МИ-6 и МИ-5 (английското разузнаване и контраразузнаване) вървят из коридорите на ръководствата си с наведени глави. И като се видят, теглят по една майна на своите политици, които ги сложиха в смешно състояние пред цялата международна общност и, несъмнено, най-много пред техните сътрудници от целия свят. За какво става дума.
Английското държавно управление потегли, в това число и за моя огромна изненада, на практики, които мислех за от дълго време забравени. А те са: посредством недостоверни и невъзможни осъществявания на смъртни присъди да се упреква една страна с оглед реализиране на други цели. Мобилизация в обществото, мотив за война, мотив за наказания, за репресии и така нататък
Руският сътрудник Скрипал, от дълго време не запомнил, че е бил сътрудник, защото той престава да бъде подобен през 2006 година, отива в Англия, живее си там и внезапно Путин взема решение да го токсини като изменник. Нищо, че е бил в ръцете му и в пандиза е бил и е било допустимо още там да го унищожават – да почине от тежка бронхопневмония, да речем. Но идва щерка му, в куфара си носи флакон със страшния газ „ Новичок “ – описаха ни какъв брой е заплашителен. И той е толкоз заплашителен, че въпреки и двамата добре да са се нагълтали, са си живи и здрави и сега. И, естествено, в нарушаване даже на правото – още не е свършило следствието, не е ясно кой го направил, няма наказани и така нататък, се упреква Русия и непосредствено Путин, и естествено, върху гърба му ще се стоварят наказания.
В моя живот съм следил 4 такива случаи, най-малко единият е изобличен изцяло (опитът за ликвидиране на папата). И всичките 4 бяха нарушаване на главния принцип на отделите за мокри поръчки в международните разузнавания – източни, западни, междинни, антични, средновековни и така нататък А той е: Когато ще се убива един човек (казва се физическа елиминация на по-красив език), той се изследва деликатно от отдела, претрупан с това, и се открива по какъв начин може да стане. Винаги той се прострелва. Или с пушка с оптически мерник от разстояние с патрон – дебалансиран, намазан с отровата „ кураре “, или някоя по-специална, в случай че са измислили към този момент, или от упор с револвер в тила. Така можеше да бъде убит, да вземем за пример Георги Марков, който се е движел без защита – в гъстата лондонска мъгла няма никакъв смисъл комплицираният ход да се бучи с рицин или с рициново масло. Дори и по този начин да бяха го измислили, нямаше да бъде инсталирана тази сачма в комплицирания чадър. А в най-обикновена химикалка револвер, каквито съществуват даже отпреди Вората международна война – бързо, елементарно, комфортно и прелестно.
Същото е и с папата. Известно е, че всяка сряда е излизал в 10 часа, с цел да обиколи народа, събран на площад „ Сан Пиетро ( “Свети Петър “) и по-късно от един прозорец да произнесе молитва или тирада. Но към този прозорец и този площад гледат стотици прозорци на жилищни жилища на улица „ Виа Кончиолционе “ и всяко разузнаване би наело един подобен апартамент – колкото и да коства, както и един човек с оптически мерник – дистанцията до площада е не повече от 250-300 метра. Дори елементарните армейски снайперски пушки „ Драгунов “ бият на 1500 метра. Така че тъкмо подобен би избрало едно съществено разузнаване, каквото беше нашето, да го ликвидира.
Същата работа е и със Литвиненко. Имаше 10 000 метода да се ликвидира един сътрудник, който е изстискан до последно от англичаните и се занимава с частен бизнес в Лондон. За какво да му наливат полоний в чашата и да го чакат един месец да почине, като през това време той псува Русия, Путин, ФСБ и така нататък Просто един ще отиде и ще го простреля у тях. Както направиха с Политковская на входната й врата.
Нито едно от тези убийства, за които приказвам – въпреки че единствено за папата към този момент имаме цялостно опровергаване, не е осъществено от съответните служби. Както споделих, те имат различен метод на деяние – за 3 секунди индивидът би трябвало да бъде мъртъв. И шеф на отдел, който не извърши този главен принцип, и остави Литвиненко, Марков или Скрипал да приказват на пакост какъв брой е неприятна Русия, Путин или тайните им служби, стремително бива уволнен. Не съм чул някой от нашите или от съветските служби да е уволнен преди време.
За писателя Георги Марков имам персонален спомен, въпреки и доста индиректен и непряк. Като млад шпионин по време на убийството му бях в Рим. При мен по една случайност беше моят водещ офицер, професор от Софийския университет, който явно му е бил другар. Беше радостен, пиехме в хотела кафе, когато му позвъниха от България в хотела и му споделиха, че Марков е погубен. Аз нито знаех кой е Марков, нито нищо. Той пристигна – доста се беше смръчкал, възпламени цигара – а той към този момент три месеца ги беше отказал. Попитах го какво става, кой е този човек, само че той махна с ръка и сподели, че не е нужно да знам. Принцип в разузнаването е колкото по-малко знаеш, толкоз по-добре. Но откакто помълча малко ми сподели: „ Ще ти дам един съвет като твой шеф. Никога, каквото и да оферират, няма да ставаш двоен сътрудник. Двойните сътрудници живеят най-много пет години. “
Дали има някаква връзка с това – не знам. Просто споделям, знам и какво чух.
Ето някои от най-интересните случаи в международната процедура, които се употребяват за дискредитация и даже като мотив за война. Най-известният е по какъв начин президентът Рузвелт се оставил да го ударят в Пърл Харбър с цената на живота на 3000 американци, единствено и единствено да може да ликвидира изолационизма, който господстваше измежду американския политически хайлайф.
„ Но има един различен случай, който е мотив за Втората международна война. В края на август 1939 година на 36 немски нарушители, наказани на гибел или на пожизнен затвор, им е обещана независимост, в случай че изпълнят една акция – облечени в полски униформи да атакуван една немска радиостанция „ Дуайвит “ и да избият там публицистите и радиооператорите – към 15-ина индивида. Тези нарушители го вършат това нещо, въоръжени с полско оръжие и облечени в полски униформи. Но от кое място да знаят, че наоколо има особено ситуиран отряд от Секретен сътрудник, който ги избива до последния човек! За да няма информация. На другия ден немските медии гръмват: Нападение на полски командоси над нашата радиостанция, убити всички публицисти. Германското публично мнение е възмутено и Германия афишира война на Полша. Датата е 1 септември 1939 година.
Случаят „ Скрипал “ е най-смешният от всички други случаи. Нека не ни учудва, че руснаците, общо взето, по идейни съображения стават офицери в секретните служби. В някогашния Съветски съюз са живели над 100 народности, разузнавачите са от всички тях. Много от тези народности се отделиха като страни и станаха врагове на Русия, както Украйна. Например – Литва, Латвия и Естония. Ако се съди по името му, Скрипал може би е украинец. Може по тези съображения да е почнал да прави изменничества. Но има и други, които са предавали за пари. И те са общоизвестни. Имаше доста любопитен случай през 80-те години, когато съветски сътрудник избяга на Запад, носейки със себе си лист с имената на секретарките на всевъзможни натовски и европейски институции в Брюксел. Руснаците вярно са се ориентирали към секретарките – съперниците им там имали полови проблеми, тъй като мъжете са малко – част от тях са джендъри, т.е. педераси и същинските дами мъчно могат да си намерят мъже. А те са доста повече, тъй като секретарките са хиляди. Понеже бяха с кодови имена, американците започнаха една по една да ги разсекретяват. При което те използваха времето преди да ги разсекретят и всеобщо се върнаха в Русия и в Германия – там, откъдето бяха. И тогава брюкселските вестници поместиха карикатури: шеф от НАТО отива на работа и споделя на секретарката си: „ И като избягаш в Москва, да ми изпратиш картичка от Червения площад “.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ