Бъгове и грешки в Електронния регистър за обществени поръчки, за който Борисов отхапа милиони от ЕС
„ И към днешна дата Електронният указател за публичните поръчки продължава да не показва достоверна информация “, сигнализираха пред Фрог Нюз чиновници на компания, чиито данни са неточно изнесени в платформата.
Те открили две неща – в доста от случаите последните ставали първи, а информацията за поръчките в регистъра не дава отговор на истината.
„ Установихме следните две неща. В много публични поръчки тези участници, които са подали своите предложения в последния миг /23:59 часа/, са били спечелили в дадената поръчка. И друго – данните в регистъра на публичните поръчки наподобява не са напълно правилни “, описаха те. По думите им при информация излиза, че обещано сдружение е взело участие в 10 поръчки и е спечелило 10 поръчки. Това обаче не дава отговор на истината.
„ Вероятно разработчиците имат някакъв бъг в критериите за изваждане на информация. В системата излиза, че нашето сдружение е взело участие в 15 поръчки, а в действителност в случай че се търси по различен критерии, те са доста повече. Същевременно в този момент излиза, че ние нямаме нито един контракт. Към сегашния миг това напълно не е правилно. Първо - ние не сме взели участие в 15, а допълнително поръчки. Второ – имаме повече от един контракт. Между април-май 2020 година пуснаха за общо прилагане тази система. Преди това беше единствено за стеснен брой администрации. Вероятно отново има някакъв проблем “, споделиха те.
„ Малко е необичайно това, че разработчикът, осигуряваш поддръжката на системата за публичните поръчки е създал по този начин нещата, че първоначално се дава един ключ за декриптиране на участника. С този същия ключ се декриптира самата оферта, а по-късно във времето и ценовото предложение. И това не се ръководи от този, който взе участие в поръчката. По-резонно е в моментите на отваряне на офертата и на ценовото предложение, самият реализатор да дава своя ключ за декриптиране “, считат още от компанията.
В България публични поръчки се разпореждат от 2004 година Основната функционалност на Агенцията за публични поръчки (АОП) е да поддържа. Неговата цел е евентуалните участници да могат да намират информация за публични поръчки, в които биха могли да вземат присъединяване. Конкуренцията при избора на реализатор само може да подсигурява, че цените не се завишават и парите на българските данъкоплатци не потъват в нечие нощно шкафче. Втората съществена цел е контролът от страна на обществеността – в регистъра може да се откри цялата нужна информация за едно пълноценно следствие на една поръчка – участници, документи за присъединяване, протоколи и решения.
Припомняме, че основаването на платформата се случи в два стадия, финансирани по Оперативна стратегия „ Добро ръководство “ по отношение на член 39а от Закон за обществените поръчки. Обществената поръчка за основаване на платформата (00005-2017-0001) е предоставена при започване на 2018 година на ДЗЗД „ Консорциум ЕОП България “ със стойност 4 795 200.00 лева без Данък добавена стойност.
Фрог нюз
Те открили две неща – в доста от случаите последните ставали първи, а информацията за поръчките в регистъра не дава отговор на истината.
„ Установихме следните две неща. В много публични поръчки тези участници, които са подали своите предложения в последния миг /23:59 часа/, са били спечелили в дадената поръчка. И друго – данните в регистъра на публичните поръчки наподобява не са напълно правилни “, описаха те. По думите им при информация излиза, че обещано сдружение е взело участие в 10 поръчки и е спечелило 10 поръчки. Това обаче не дава отговор на истината.
„ Вероятно разработчиците имат някакъв бъг в критериите за изваждане на информация. В системата излиза, че нашето сдружение е взело участие в 15 поръчки, а в действителност в случай че се търси по различен критерии, те са доста повече. Същевременно в този момент излиза, че ние нямаме нито един контракт. Към сегашния миг това напълно не е правилно. Първо - ние не сме взели участие в 15, а допълнително поръчки. Второ – имаме повече от един контракт. Между април-май 2020 година пуснаха за общо прилагане тази система. Преди това беше единствено за стеснен брой администрации. Вероятно отново има някакъв проблем “, споделиха те.
„ Малко е необичайно това, че разработчикът, осигуряваш поддръжката на системата за публичните поръчки е създал по този начин нещата, че първоначално се дава един ключ за декриптиране на участника. С този същия ключ се декриптира самата оферта, а по-късно във времето и ценовото предложение. И това не се ръководи от този, който взе участие в поръчката. По-резонно е в моментите на отваряне на офертата и на ценовото предложение, самият реализатор да дава своя ключ за декриптиране “, считат още от компанията.
В България публични поръчки се разпореждат от 2004 година Основната функционалност на Агенцията за публични поръчки (АОП) е да поддържа. Неговата цел е евентуалните участници да могат да намират информация за публични поръчки, в които биха могли да вземат присъединяване. Конкуренцията при избора на реализатор само може да подсигурява, че цените не се завишават и парите на българските данъкоплатци не потъват в нечие нощно шкафче. Втората съществена цел е контролът от страна на обществеността – в регистъра може да се откри цялата нужна информация за едно пълноценно следствие на една поръчка – участници, документи за присъединяване, протоколи и решения.
Припомняме, че основаването на платформата се случи в два стадия, финансирани по Оперативна стратегия „ Добро ръководство “ по отношение на член 39а от Закон за обществените поръчки. Обществената поръчка за основаване на платформата (00005-2017-0001) е предоставена при започване на 2018 година на ДЗЗД „ Консорциум ЕОП България “ със стойност 4 795 200.00 лева без Данък добавена стойност.
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ