Все пак, има ли смисъл от нова лява партия?
i и „ в случай че на богатите се остави по-голям приход, то те ще влагат в нови производства, от които ще се процежда приход към по-бедните “ – идеологията, да вземем за пример, на Политическа партия ПП, която има дълбоки корени в „ Третия път “.
Десницата отбелязва триумфи в този великански дуел на оста „ ляво – дясно “, увеличавайки неравенствата: упорства и обезпечава все по-ниски корпоративни налози и дори тяхното неплащане (чрез офшорки и счетоводни трикове); пробутвайки симетричен налог върху приходите на физическите лица и дори настоявайки за ретрограден налог, реализира финансилизация на стопанските системи и баснословните приходи на финансовите и корпоративните мениджъри; теоретично отбрани и прокарва инфлацията като фактор за растежа и приходите в държавния бюджет; подчертава върху растежа, а не върху развитието; на доста места узакони лобистката активност и/или корумпира политическите елити; отбрани синдрома на „ въртящите се порти “ (от бизнеса в политиката и обратно); корумпира и обезличи немалка част от медиите; захвана се и разви „ производството “ на ирационални действителности (като „ американската фантазия “, „ всеки има късмет да успее и да стане богат “ и т.н).
И в случай че десницата извежда на напред във времето като аксиома изказванието, че повишаването на неравенството е от изгода за всички, то левицата потвърждава теоремата че неравноправие не е неизбежно или инцидентно. То е резултат от умишлен политически и стопански избор и може да бъде обърнато. И по-дълбокото обръщение: приватизацията на стопанската система най-често задълбочава неравенствата, а обобществяването на производството усилва равенството.
Но доколкото десницата на процедура е преобладаваща мощ в производството и първичното систематизиране на творби артикул заради частната благосъстоятелност върху главните средства за произвеждане, левицата насочва напъните си към усилване на преразпределителните процеси (в изгода на междинната и долната класа)ii и отбраната на крайното ползване, в това число и посредством опити за обезпечаване на най-малък базов приход. От тази позиция десницата се изявява като основен стопански фактор, до момента в който левицата – като основен обществен и публичен фактор.
Освен това, центърът на ползите на десницата е концентриран непроменяемо върху правото на частната благосъстоятелност („ свещена “ и неприкосновена!); центърът на ползите на левицата – върху развиването на качествата и опциите.
Под независимост десницата схваща най-много свободата на пазарната инициатива; правдивост е това, което се случва с помощта на „ невидимата ръка “ на пазара; взаимност е насочването на вложенията към тези елементи на страната или към тези страни, където има евтина работна сила; „ равенството “ е пред законите, постоянно образувани под „ забележимата ръка “ на олигархията. Едно от неизменимите претенции на крайната десница е „ данъчната конкуренция “ сред другите страни, което слага въпроса коя данъчна система може да е по едно и също време и конкурентна (по-ниска), и обективна (спрямо другите)? Естествено, никоя.
На собствен ред, левицата пази противоположни тези. За нея свободата е тази, която дава шир за развиване на обособената персона и обществото; справедливостта е това, което основава огромна система за съдействие от страна на свободните личности; солидарността значи взаимна обязаност, съпринадлежност и помощ, готовността на хората да се застъпват едни за други и да си оказват помощ взаимно; тя обгръща, с изключение на солидарността в границите на обособена общественост или обществена група, също по този начин и солидарността в името на общото богатство.
Постиженията на социално-икономическата мисъл още през предишния ХХ век съумяха да изчистят бурените към въпроса за справедливостта при първичното систематизиране на приходите (на фонд „ работна заплата “ и на фонд „ облага “), както и към въпроса за справедливостта на преразпределението на приходите и отчасти върху справедливостта и солидарността при крайното ползване на създадените благаiii. По тази причина науката, а не доктринерството, се трансформира в мощно теоретично оръжие на актуалната левица. Именно тъй като е обвързана със справедливостта, левицата се трансформира в обществена левица, до момента в който – без значение от дребните филантропски акробатики на милиардерите – няма и не може да има „ обществена “ десница.
Ще напомним още нещо от идейна позиция. Колкото и необичайно да наподобява на доктринерите от десницата, тъкмо класиците на икономическата доктрина, които се предлагат от дясната школа, са заемали изрично леви позиции. Така да вземем за пример, през 1776 година Адам Смит разяснява в детайли налозите върху работната заплата в популярния си труд „ Богатството на народите “. Класикът е безапелационен, че работната заплата се контролира най-много от две разнообразни условия: търсенето на труд (дали изисква растящо, непроменяемо или намаляващо население) и междинната цена (и динамичността й) на потребителските артикули. Следователно, в случай че двата фактора останат неизменими, то „ един директен налог върху работната заплата не може да има друго деяние, с изключение на да я повишава малко по-високо от налога “. По индиректен метод е изказано мнение за обществената правдивост: „ Освен това лицата, които заемат държавни длъжности, изключително по-доходните, са във всички страни обект на злоба и един налог върху техните заплати, даже да е малко по-висок от налога върху другите типове приход, е постоянно доста известен налог “iv. С други думи, директните налози, а също и косвените налози, не би трябвало да употребяват голяма част от трудовите приходи, само че също по този начин при по-високите приходи би трябвало да е налице напредничав налог, който е „ постоянно доста известен налог “ за обществото, видяно от позициите на справедливостта. През 1817 година Дейвид Рикардо, който познава в елементи трудовете на Адам Смит (и който остро подлага на критика за някои постановки за данъчната система) и на Томас Малтус, се концентрира най-подробно върху данъчното облагане и по-конкретно за налозите върху работната заплата. Рикардо прави крачка напред – освен в посока на събирането на налозите, само че и в посока на тяхното потребление, като написа че „ средствата, събирани посредством налога, се използват от държавното управление за прехрана на служащите “. Освен това, „ когато налозите работят заслужено, те… вземат от народа допустимо минимум свръх това, което постъпва в държавната хазна “; „ Смит непрекъснато и съгласно мен вярно твърди, че трудещите се съсловия не могат да вземат участие значително в носенето на държавните разноски “v, като по-нататък търси какво е „ обективен дял от налозите “.
Да се обърнем към практиката и действителностите. Свободата при децентрализираната капиталистическа пазарна стопанска система основава стройна йерархична система, основана върху резултатите от действието на „ невидимата ръка “ на пазара. Благодарение на нея едни стават доста богати, а други остават доста бедни; едни се радват на привилегии и власт, а други, които са по-надолу в йерархичната система, остават потиснати и обезвластени; в капиталистическата пазарна стопанска система неравенството е справедливо; прехвърлянето на наследствата от фамилиите към децата е също справедливо; равенството пред закона се възприема също като висша правдивост. Едно такова общество е отвесно разтягащо се общество.
Фикция, в която имат вяра богатите, е че те имат повече средства и повече богатства, тъй като са по-способни, по-умни и по-предприемчиви. За тях е най-справедливо да имат по-добра храна, по-скъпи облекла и да дават на децата си най-хубаво обучение. Най-справедливо е за тях да има бездомни, безимотни, небогати и гладни – те са просто по-мързеливи, по-бездейни и по-глупави. Това за тях в този момент е толкоз заслужено, колкото до неотдавна бе изцяло заслужено чернокожите и дамите в някои страни да имат по-малко права. Всичките тези типове „ правдивост “ са плод на човешкото въображение, само че без тях обществото не може да има вътрешна заварка и ще се разпадне.
Сегашнитесвобода и правдивост и основаните от тях обществена подчиненост, митология и фикции, се одобряват за естествени и универсални, а всички „ неевроатлантически “ типове независимост и правдивост – за погрешни и смехотворни. В рамките на множеството общества при капиталистическа пазарна стопанска система справедливостта изисква богатите фамилии да имат по-успешни деца (бъдещи лидери), обезпечени с по-добро обучение, по-добро опазване на здравето и по-добри условия на живот, просто тъй като са родени в богати семейства; множеството небогати деца ще останат заслужено пожизнено небогати, тъй като са родени в небогати фамилии. Разбира се, едни хора имат естествено по-добри качества от други; само че в едно обществото от буржоазен вид две деца с идентични качества ще се развият по друг метод, в случай че едно е от по-богато семейство.
Обаче в изискванията на разрастваща се народна власт, която не работи срещу капиталистическата икономическа система, а се пробва да я трансформира в система с „ човешко лице “, част от жителите и най—вече представителите на левицата като изразител на ползите на болшинството, упражняват напън и работят за построяването на институции и форми на правдивост и взаимност, нямащи на пръв взор нищо общо с правилата на свободата и справедливостта на пазара: всеобщо гратис обучение, всеобщо и налично опазване на здравето, помощи при безработица и така нататък Но във всички тези случаи справедливостта – по този начин както я възприема огромната част от обществото – играе сплотяваща роля на обществено лепило.
И по линия на икономическата система, и посредством обществената система, и посредством употребата на естествената система, десницата води света към още по-тежки и по-несигурни времена. Десницата губи и теоретически, и на процедура от левицата.
Капитализмът остава същият по „ дух “, само че светът се е трансформирал. Няколко условия са отлагали и отдалечават гибелта на капитализма. Науката, а не капитализмът, е била главен фактор на икономическото развитие; освен това, в доста връзки капиталът сдържа научно-техническия напредък, с цел да изстиска наличните индустриални мощности. Променило се е и производството на богатствата (и страната е станала огромен собственик), и първичното систематизиране на доста места се е балансирало в посока на повече работна заплата (под напън на синдикатите и левицата), и преразпределителните процеси са претърпели експоненциален растеж (чрез тях са развити като публични в огромна степен: защита, полиция, превоз, известия, обучение, опазване на здравето, просвета и т.н.), и крайното ползване е поело стръмно нагоре.
Тези два типа промени не предсказват „ безкрайност “ на капитализма и никога не свидетелстват за „ конвергенция на капитализма и социализма “, а илюстрират вековните достижения на левицата за смяната на публичните връзки и построяването на по-социална страна. Нека, отново като продължение на горната логичност, не се одобряват като синоними „ социализъм “ и „ обществена страна “ . Накратко: налице е по-социална страна при капиталистическа икономическа система. Малцинството е притежател върху главните средства за произвеждане, това малцинство се употребява от капиталистическата икономическа система и „ тегли “ надясно; болшинството са наемни служащи и чиновници, които обаче са „ притежатели “ на демократичните решения наляво. Капитализмът изостря неравенствата и различията; демокрацията има „ изглаждаща “ функция; капитализмът е определящото и стои вдясно, демокрацията е отчасти коригиращото и води наляво. Даже фамозният скандинавски социалдемократически егалитаризъм е повече изключение, а не значително правило; що се отнася до китайския модел, то и той не е радикално друг от останалите по своя темперамент и обсег (само един факт: неравенството в Китай нараства доста бързо и надвишава това в ЕС).
Левицата не е хомогенна общественост от единомишленици, както бе потвърдено нагоре. Значителна част от левите хрумвания се споделят – дори без да се осъзнават или заявяват като леви – от разнообразни цивилен сегменти. Така да вземем за пример, буржоазната левица има мощен краткотраен интерес от протекционизъм, от отбрана на „ национално виновния капитал “, от оставането на дял от пазара за нейните по-малко конкурентни артикули, от „ тласъци “ за дребните и междинните предприятия и така нататък В момента, в който част от тази буржоазна левица реализира избрана степен на угаждане на настояванията си и капиталът й се разрасне, тя се трансформира в буржоазна десница. Друга част от левите хрумвания се споделят краткотрайно от „ патриотичните “ организации, които застават против натиска на „ космополитните елити” и световния капитал, които също са бързо прехвърляеми към крайната десница.
Образно казано, левицата на XXI век е цветен букет от обществени и стопански хрумвания, придвижвания, организации и персони. Единствената част от левицата, която се стреми освен настоящо да „ облагороди “ капитализма, а да го размени с по-висша и по-справедлива социално-икономическа система, са носителите на социалистическата концепция vi. Те нямат претенцията да са единствено реформатори, само че не могат да не се включат в положителните хрумвания за обществени реформи; те са безапелационни че са се посветили на историческото превъзмогване на капитализмаvii и в действителност желаят да сложат завършек на капитализма. По същата причина социалистите не могат и не трябва да претендират да са национална партия или да концентрират настояванията си най-много за „ повече страна “. Социалистите стоят надалеч от концепциите на дребнобуржоазния радикалсоциализъм, на актуалните народяци, на сиромахомилите, на „ държавния “ социализъм.
Коренът на социалистическата концепция е преобразуването на икономическата система от капиталистическа, ориентирана към облагата, към социалистическа, ориентирана към обобществяването на производството и по този метод – към основаването на стопанска система, функционираща по проекти и стратегии. С други думи, преход от частна към социална благосъстоятелност върху главните средства за производство; преход от блян към персоналната облага (и посредством употреба на наемната работна сила) към заплащане съгласно количеството и качеството на инвестиции труд – това не е културен, а чисто стопански въпрос. Без решаването на въпроса за собствеността върху средствата за произвеждане актуалният „ теоретичен “ социализъм остава безплоден, трансформира се в идея-кастрат.
Повтарям тези банални идейни жалони, с цел да подчертая че сегашната Програма на Българска социалистическа партия е както лявоцентристка, по този начин и – в най-малък порядък – и десноцентристка; същото се отнася и за втасалата Визия за България. В множеството от деянията си Българска социалистическа партия се демонстрираше посредством „ Анти-ГЕРБ платформа “, което е отчасти вярно. Но когато си най-вече „ анти “, това е демонстрация на шовинизм, в случай че не представиш свои хрумвания за смяна. Или, казано по различен метод, належащо е значително преосмисляне на Програмата на социалистическата партия, в случай че желае да е фактически „ социалистическа “ , а не лявоцентристка. Същото се отнася и до настоящите документи, основани върху Програмата.
Същото се отнася и за „ говора “ на централата на Българска социалистическа партия . Основното в социалистическата идеология и дори просвета – разработвана повече от век, хуманистичната концепция за общество от свободни хора, утвърждаващо правдивост и взаимност, мъчно намираше почва в новите партийни документи, а – и изключително – в реториката на „ първата цигулка “ и обкръжението й в Българска социалистическа партия. Впрочем, факт е че „ центърът “ ПЕС също не е вдъхновен от такава изразителност. Но когато премълчаваш класическите жалони на левицата като „ капитализъм “, „ употреба “, „ неравноправие “, „ олигархия “, и така нататък, има заплаха да се позиционираш в съзнанието на масите или като народняк, или като общоделец, само че не и като социалист.
Ако Българска социалистическа партия не стори нужното за смяната, някой различен в миналото ще го направи. Но сегашният абстрактен вакуум е доста противен за левите хора в страната.
2. Какво да се прави с организирането на левицата?
В случая се абстрахирам от тези „ леви “ апаратчици, за които „ няма ляво, няма дясно “. По приходи и благосъстояния някои от тях се отнасят към богаташите; по приказки – към лявоцентристката несигурност, по ползи – към класата на „ безделниците “viii.
Даже гледано и извън, Българска социалистическа партия през последните години – както в никакъв случай до момента! – стартира (кога вярно, по кое време – неправилно) да търси и отстранява „ враговете с партиен билет “. В това отношение управлението – най-малко по този начин изглеждаше видяно извън – действаше „ неотложно и безкомпромисно “ към локални структури и техните водачи, само че безмълвно приемаше и търпеше рецензиите „ от горната страна “, най-много от управлението на ПЕС и на някои от своите (!) евродепутати. Знакови лица на социалистическата партия, водили борби преди и след началото на Прехода, видни интелектуалци и морално чисти персони, бяха отстранени или пратени в „ трета глуха “.
Същевременно (поне по този начин изглежда) се цени „ сплотяването “ към „ новото управление “, а в много случаи хвалебствията към първия началник напомняха времената преди Априлския пленум от 1956 година Накрая, „ центърът “ на Българска социалистическа партия по този начин пренареди листите на кандидат-депутатите, че отблъсна доста от локалните деятели, изключително спускайки с парашут в тях следващия „ господин Никой “ за социалистическата концепция. Естествено, „ стрес пробата “ на трагичната организационна смяна не бе изискан на изборите. Връзката сред структурите наподобява раздрана, а мъчно се споява счупена кристална ваза.
Конфузната обстановка с (уж) обединението „ Българска социалистическа партия за България “ удостоверява изводът че сега партията не е магнит за масите, а за ръководителите на някои от партийките. След „ вземането “ на властта в дребна част от страната, не се усеща управлението на Българска социалистическа партия а е постигнало катарзис.
От години няма нито един сериозен опит за консолидиране на политическите партии от лявото пространство – основан върху общи хрумвания, стратегии и цели. Нещо повече, известни са значително „ произшествия “, при които най-голямата лява партия освен не е подкрепяла останалите леви сили, само че и е гледала и гледа на тях като на първокласни врагове - „ крадци на гласове “. Даже нарцистичното название „ Българска социалистическа партия за България “, посредством което имената на другите участници от обединението автоматизирано „ потъват “ в забвение, а също и лансираната на всички места предизборна теза че „ единствено Българска социалистическа партия е в положение да смъкна ГЕРБ и Байко Борисов “, са знаци на високомерната прикрита народняшка теза „ Един народ („ с грижа за хората “ – слоганът на кампанията), една партия, един водач! “. С това не подценяваме обстоятелствата че и другите леви партии се „ дърпат “ от Българска социалистическа партия преди избори, а търсят „ ниши “ в общите каузи след изборите. Въобще, днешната българска левица стъпва върху плаващи пясъци.
Или, с други думи, левите хора в България чакат консолидиране на левите планове.
3. Какво да се прави с водачеството на Българска социалистическа партия и нейния началник?
Моментното положение на Българска социалистическа партия е повече от обезпокоително. Томахавките са изровени от всички страни.
От една страна, главното „ опозиционно “ ядро на управлението е Идейно-политическото обединяване в Българска социалистическа партия „ Социализъм ХХІ век “ , което слага двузначна задача: рестарт на Българска социалистическа партия за напредък на левицата! Първата част на уравнението гласи: „ Днес не е време за овакантяване, в противен случай – длъжни сме да продължим битката за превръщането на Българска социалистическа партия в лява социалистическа партия, притежател на ясна обществена опция “. Втората част е допълнението: Българска социалистическа партия да се трансформира в „ катализатор на необятно обединяване към леви и демократични послания “. Що се отнася до тезата че членовете на платформата „ Социализъм ХХІ век “ ще вършат нова лява партия, то в декларацията тези обвинявания са дефинирани като „ спекулации “.
В последната декларация на обединяването са налице точни идейно-организационни попадения, които отразяват и част от публичното мнение за положението на Българска социалистическа партия, а точно: лишено от каквито и да било политически документи и решения съвещанието на конгреса бе опорочено от следващия позорен епизод „ оставка – оставам “; през днешния ден на страната е нужна авторитетна и мощна Българска социалистическа партия, с нови програмни послания и възобновено демократично единение, способна да даде подтик за необятно ляво обединяване на обединения и придвижвания в интерес на обществената опция за България. И по-нататък: „ незабавно се нуждаем от поврат за възобновяване и разширение на изгубеното доверие и позиции на Българска социалистическа партия в средите на ляво и демократично настроените гласоподаватели “. И още по-категорично: „ Заявяваме, че през днешния ден напълно не е време за овакантяване на нашата партия! Напротив – длъжни сме да продължим битката за превръщането на Българска социалистическа партия в нужната на България лява социалистическа партия “.
Идейно-политическото обединяване в Българска социалистическа партия „ Социализъм ХХІ век “, явно, се стреми да се трансформира в център на идейни промени, организационно сближение и съдружно сливане.
От друга страна, настоящето управление на Българска социалистическа партия и неговите представители в държавния уред , също е за консолидиране, само че към себе си. Успехите, съгласно тях, са основни: „ Българска социалистическа партия отвоюва най-социалния бюджет за последните 12 години “ (според обществения министър Георги Гьоков) или „ за последните 30 години “ (според Явор Божанков). Очевидно се пропуща фактът, че преди 32 години бюджетът е бил постоянно напълно „ обществен “. „ Нашата грижа са слабите, бедните и уязвимите “ (Александър Симов и Атанас Зафиров), което слага партията в зоната на сиромахомилството. „ Подкрепа за стопанската система и хората са целите на Българска социалистическа партия в бюджета за 2022 “ (според Вяра Емилова), което уголемява и обогатява концепциите в посока на народнячеството. „ Борбата с монополите се явява предпочитана задача за Българска социалистическа партия, която държавното управление ще извърши “, което пък прави завъртане към концепциите на laissez-faire.
Нов „ ляв “ план се пояснява като най-голяма опасност за… левицата. „ Противопоставянето сред леви субекти вътре в Българска социалистическа партия или сред Българска социалистическа партия и предполагаем ляв план би обслужил десницата “ (Вигенин). И като допълнение се предвижда че „ Лява партия ще вършат хора, забили нож на левицата “ix. И като продължение: „ къде по-наляво от всичко това, което Българска социалистическа партия предлага като обществена политика “, тъй като въпреки и четвърта по резултат на изборите през ноември, Българска социалистическа партия през днешния ден е първата политическа мощ вляво и с целите си тя просто не оставя място за още по-ляв или пък по-перспективен план. Затова е огромна вероятността програмата на новата лява партия да бъде нищо повече от копие на сегашната стратегия на социалистите. “ И всичко ново вляво ще е… „ на инат на Корнелия Нинова. За да й се натрие носа задето не играе подмолно и не е многопластова балансьорка, не е играчка сред вътрешните лобита и фигури, а е твърдо идейна, еднопосочна и праволинейна в политиката. Защото Корнелия Нинова не позволява групови бизнес ползи да я държат на къса верижка. Да, Корнелия Нинова е стъпвала изкривено и самата тя си го е признавала, евентуално е допускала и повече неточности. Но в основното тя е безпогрешна, под нейното управление Българска социалистическа партия остава единствената партия, която води тежка борба за повече обществена правдивост, за по-малко беднотия и бедност. И против обричащата ни на измиране демографската злополука. “ Дългият откъс е красноречива илюстрация за заблудата че в основното Българска социалистическа партия и нейният настоящ лидер са безпогрешни, затова изгода от нов ляв план няма. А в случай че има, „ заниманието с новия ляв план ще е обречено, тъй като ще бъде писано от хора, за които задкулисието и зависимостите са нещо естествено “, „ отцепниците от Българска социалистическа партия ще родят повече левашки, в сравнение с ляв план “.
Двете страни на една и съща монета, „ Централа “ на Българска социалистическа партия и „ Социализъм ХХІ век “ (с поддръжката на апарата на ПЕС?) са в такова тежко опълчване, което сензитивно минава границите на „ естественото “ идейно и организационно разделяне. Двете структури в Българска социалистическа партия, по всяка възможност, ще продължат да играят ролята на самостоятелни успоредни линии, които ще се срещнат единствено в далечно изродено пространство.
Не бих желал да встъпвам във въпросите за водачеството (те са разнообразни от въпроса за вождизма), само че единствено ще си разреша да вметна, че една нова лява организация, която включва персони (без Манолова) като проф. Иво Христов, другия Иво Христов, доцент Валентин Вацев, Ваня Григорова, Даниела Пенкова, и така нататък, може да е опасност не за левицата, а за десницата. Та от какво е този детски боязън?!
Ще заключа с тъжното ми мнение , че е нужна основна смяна на Програмата на Българска социалистическа партия, на търсене на обединяване към хрумвания, правила и цели, към „ интегриращи “ персони в лявото пространство; само че това няма скоро да се случи. Българска социалистическа партия се е фокусирало върху идващите локални избори; евентуалните водачи на новата левица мъчно ще подредят партитури за един нов оркестър.
И въпреки всичко, има ли смисъл от нова лява (или социалистическа) партия? Ако Българска социалистическа партия не се промени, чакайте новата лява опция!
Бележки:
i Много значима забележка: капитализмът теоретично отхвърля рентиерството; само че актуалният капитализъм е в огромна степен рентиерски.
ii Дуранкев, Боян. Данъчно облагане и обществена правдивост. Списание „ Бизнес направления “, Издателство на БСУ, Бр. 2, 2017, с. 69-80. https://bjournal-bfu.bg/bg/broy-2/anachno-oblagane-i-sotsialna-spravedlivost
iii Виж по-подробно: Матеев, Е. (1987) Структура и ръководство на икономическата система. Издателство „ Наука и изкуство”; Уолзър, Майкъл (2010) Сфери на справедливостта. Издателство „ Критика и хуманизъм “, С., 2010 (1983); Хадълстън, Дж. (2001) Към заслужено общество. Университетско издателство „ Св. Климент Охридски”, С.
iv Смит, Адам (1983) Богатството на народите. Партиздат, С. (1776), с. 841-844.
v Рикардо, Дейвид (1981) За правилата на политическата спестовност и данъчното облагане. Партиздат, С., (1817), с. 205-229.
vi В случая разграничаваме социалистите от членове на социалистическите и комунистическите партии. Всъщност голямата част от комунистите признават социализма („ царството на нуждата “) като пръв етап на комунизма („ царството на свободата). По тази причина понятието „ социалисти “ включва изповядващите и социалистическата, и комунистическата концепция.
vii Програма на Българската социалистическа партия, призната с Решение на 47-ия конгрес на Българска социалистическа партия. 22 и 23 ноември 2008 година
viii Веблен, Торстайн. 2016. Теория на безделната класа. Издателство „ Изток-Запад “, С. (1899).
ix https://www.duma.bg/lyava-partiya-shte-pravyat-hora-zabili-nozh-na-levitsata-n253064
Десницата отбелязва триумфи в този великански дуел на оста „ ляво – дясно “, увеличавайки неравенствата: упорства и обезпечава все по-ниски корпоративни налози и дори тяхното неплащане (чрез офшорки и счетоводни трикове); пробутвайки симетричен налог върху приходите на физическите лица и дори настоявайки за ретрограден налог, реализира финансилизация на стопанските системи и баснословните приходи на финансовите и корпоративните мениджъри; теоретично отбрани и прокарва инфлацията като фактор за растежа и приходите в държавния бюджет; подчертава върху растежа, а не върху развитието; на доста места узакони лобистката активност и/или корумпира политическите елити; отбрани синдрома на „ въртящите се порти “ (от бизнеса в политиката и обратно); корумпира и обезличи немалка част от медиите; захвана се и разви „ производството “ на ирационални действителности (като „ американската фантазия “, „ всеки има късмет да успее и да стане богат “ и т.н).
И в случай че десницата извежда на напред във времето като аксиома изказванието, че повишаването на неравенството е от изгода за всички, то левицата потвърждава теоремата че неравноправие не е неизбежно или инцидентно. То е резултат от умишлен политически и стопански избор и може да бъде обърнато. И по-дълбокото обръщение: приватизацията на стопанската система най-често задълбочава неравенствата, а обобществяването на производството усилва равенството.
Но доколкото десницата на процедура е преобладаваща мощ в производството и първичното систематизиране на творби артикул заради частната благосъстоятелност върху главните средства за произвеждане, левицата насочва напъните си към усилване на преразпределителните процеси (в изгода на междинната и долната класа)ii и отбраната на крайното ползване, в това число и посредством опити за обезпечаване на най-малък базов приход. От тази позиция десницата се изявява като основен стопански фактор, до момента в който левицата – като основен обществен и публичен фактор.
Освен това, центърът на ползите на десницата е концентриран непроменяемо върху правото на частната благосъстоятелност („ свещена “ и неприкосновена!); центърът на ползите на левицата – върху развиването на качествата и опциите.
Под независимост десницата схваща най-много свободата на пазарната инициатива; правдивост е това, което се случва с помощта на „ невидимата ръка “ на пазара; взаимност е насочването на вложенията към тези елементи на страната или към тези страни, където има евтина работна сила; „ равенството “ е пред законите, постоянно образувани под „ забележимата ръка “ на олигархията. Едно от неизменимите претенции на крайната десница е „ данъчната конкуренция “ сред другите страни, което слага въпроса коя данъчна система може да е по едно и също време и конкурентна (по-ниска), и обективна (спрямо другите)? Естествено, никоя.
На собствен ред, левицата пази противоположни тези. За нея свободата е тази, която дава шир за развиване на обособената персона и обществото; справедливостта е това, което основава огромна система за съдействие от страна на свободните личности; солидарността значи взаимна обязаност, съпринадлежност и помощ, готовността на хората да се застъпват едни за други и да си оказват помощ взаимно; тя обгръща, с изключение на солидарността в границите на обособена общественост или обществена група, също по този начин и солидарността в името на общото богатство.
Постиженията на социално-икономическата мисъл още през предишния ХХ век съумяха да изчистят бурените към въпроса за справедливостта при първичното систематизиране на приходите (на фонд „ работна заплата “ и на фонд „ облага “), както и към въпроса за справедливостта на преразпределението на приходите и отчасти върху справедливостта и солидарността при крайното ползване на създадените благаiii. По тази причина науката, а не доктринерството, се трансформира в мощно теоретично оръжие на актуалната левица. Именно тъй като е обвързана със справедливостта, левицата се трансформира в обществена левица, до момента в който – без значение от дребните филантропски акробатики на милиардерите – няма и не може да има „ обществена “ десница.
Ще напомним още нещо от идейна позиция. Колкото и необичайно да наподобява на доктринерите от десницата, тъкмо класиците на икономическата доктрина, които се предлагат от дясната школа, са заемали изрично леви позиции. Така да вземем за пример, през 1776 година Адам Смит разяснява в детайли налозите върху работната заплата в популярния си труд „ Богатството на народите “. Класикът е безапелационен, че работната заплата се контролира най-много от две разнообразни условия: търсенето на труд (дали изисква растящо, непроменяемо или намаляващо население) и междинната цена (и динамичността й) на потребителските артикули. Следователно, в случай че двата фактора останат неизменими, то „ един директен налог върху работната заплата не може да има друго деяние, с изключение на да я повишава малко по-високо от налога “. По индиректен метод е изказано мнение за обществената правдивост: „ Освен това лицата, които заемат държавни длъжности, изключително по-доходните, са във всички страни обект на злоба и един налог върху техните заплати, даже да е малко по-висок от налога върху другите типове приход, е постоянно доста известен налог “iv. С други думи, директните налози, а също и косвените налози, не би трябвало да употребяват голяма част от трудовите приходи, само че също по този начин при по-високите приходи би трябвало да е налице напредничав налог, който е „ постоянно доста известен налог “ за обществото, видяно от позициите на справедливостта. През 1817 година Дейвид Рикардо, който познава в елементи трудовете на Адам Смит (и който остро подлага на критика за някои постановки за данъчната система) и на Томас Малтус, се концентрира най-подробно върху данъчното облагане и по-конкретно за налозите върху работната заплата. Рикардо прави крачка напред – освен в посока на събирането на налозите, само че и в посока на тяхното потребление, като написа че „ средствата, събирани посредством налога, се използват от държавното управление за прехрана на служащите “. Освен това, „ когато налозите работят заслужено, те… вземат от народа допустимо минимум свръх това, което постъпва в държавната хазна “; „ Смит непрекъснато и съгласно мен вярно твърди, че трудещите се съсловия не могат да вземат участие значително в носенето на държавните разноски “v, като по-нататък търси какво е „ обективен дял от налозите “.
Да се обърнем към практиката и действителностите. Свободата при децентрализираната капиталистическа пазарна стопанска система основава стройна йерархична система, основана върху резултатите от действието на „ невидимата ръка “ на пазара. Благодарение на нея едни стават доста богати, а други остават доста бедни; едни се радват на привилегии и власт, а други, които са по-надолу в йерархичната система, остават потиснати и обезвластени; в капиталистическата пазарна стопанска система неравенството е справедливо; прехвърлянето на наследствата от фамилиите към децата е също справедливо; равенството пред закона се възприема също като висша правдивост. Едно такова общество е отвесно разтягащо се общество.
Фикция, в която имат вяра богатите, е че те имат повече средства и повече богатства, тъй като са по-способни, по-умни и по-предприемчиви. За тях е най-справедливо да имат по-добра храна, по-скъпи облекла и да дават на децата си най-хубаво обучение. Най-справедливо е за тях да има бездомни, безимотни, небогати и гладни – те са просто по-мързеливи, по-бездейни и по-глупави. Това за тях в този момент е толкоз заслужено, колкото до неотдавна бе изцяло заслужено чернокожите и дамите в някои страни да имат по-малко права. Всичките тези типове „ правдивост “ са плод на човешкото въображение, само че без тях обществото не може да има вътрешна заварка и ще се разпадне.
Сегашнитесвобода и правдивост и основаните от тях обществена подчиненост, митология и фикции, се одобряват за естествени и универсални, а всички „ неевроатлантически “ типове независимост и правдивост – за погрешни и смехотворни. В рамките на множеството общества при капиталистическа пазарна стопанска система справедливостта изисква богатите фамилии да имат по-успешни деца (бъдещи лидери), обезпечени с по-добро обучение, по-добро опазване на здравето и по-добри условия на живот, просто тъй като са родени в богати семейства; множеството небогати деца ще останат заслужено пожизнено небогати, тъй като са родени в небогати фамилии. Разбира се, едни хора имат естествено по-добри качества от други; само че в едно обществото от буржоазен вид две деца с идентични качества ще се развият по друг метод, в случай че едно е от по-богато семейство.
Обаче в изискванията на разрастваща се народна власт, която не работи срещу капиталистическата икономическа система, а се пробва да я трансформира в система с „ човешко лице “, част от жителите и най—вече представителите на левицата като изразител на ползите на болшинството, упражняват напън и работят за построяването на институции и форми на правдивост и взаимност, нямащи на пръв взор нищо общо с правилата на свободата и справедливостта на пазара: всеобщо гратис обучение, всеобщо и налично опазване на здравето, помощи при безработица и така нататък Но във всички тези случаи справедливостта – по този начин както я възприема огромната част от обществото – играе сплотяваща роля на обществено лепило.
И по линия на икономическата система, и посредством обществената система, и посредством употребата на естествената система, десницата води света към още по-тежки и по-несигурни времена. Десницата губи и теоретически, и на процедура от левицата.
Капитализмът остава същият по „ дух “, само че светът се е трансформирал. Няколко условия са отлагали и отдалечават гибелта на капитализма. Науката, а не капитализмът, е била главен фактор на икономическото развитие; освен това, в доста връзки капиталът сдържа научно-техническия напредък, с цел да изстиска наличните индустриални мощности. Променило се е и производството на богатствата (и страната е станала огромен собственик), и първичното систематизиране на доста места се е балансирало в посока на повече работна заплата (под напън на синдикатите и левицата), и преразпределителните процеси са претърпели експоненциален растеж (чрез тях са развити като публични в огромна степен: защита, полиция, превоз, известия, обучение, опазване на здравето, просвета и т.н.), и крайното ползване е поело стръмно нагоре.
Тези два типа промени не предсказват „ безкрайност “ на капитализма и никога не свидетелстват за „ конвергенция на капитализма и социализма “, а илюстрират вековните достижения на левицата за смяната на публичните връзки и построяването на по-социална страна. Нека, отново като продължение на горната логичност, не се одобряват като синоними „ социализъм “ и „ обществена страна “ . Накратко: налице е по-социална страна при капиталистическа икономическа система. Малцинството е притежател върху главните средства за произвеждане, това малцинство се употребява от капиталистическата икономическа система и „ тегли “ надясно; болшинството са наемни служащи и чиновници, които обаче са „ притежатели “ на демократичните решения наляво. Капитализмът изостря неравенствата и различията; демокрацията има „ изглаждаща “ функция; капитализмът е определящото и стои вдясно, демокрацията е отчасти коригиращото и води наляво. Даже фамозният скандинавски социалдемократически егалитаризъм е повече изключение, а не значително правило; що се отнася до китайския модел, то и той не е радикално друг от останалите по своя темперамент и обсег (само един факт: неравенството в Китай нараства доста бързо и надвишава това в ЕС).
Левицата не е хомогенна общественост от единомишленици, както бе потвърдено нагоре. Значителна част от левите хрумвания се споделят – дори без да се осъзнават или заявяват като леви – от разнообразни цивилен сегменти. Така да вземем за пример, буржоазната левица има мощен краткотраен интерес от протекционизъм, от отбрана на „ национално виновния капитал “, от оставането на дял от пазара за нейните по-малко конкурентни артикули, от „ тласъци “ за дребните и междинните предприятия и така нататък В момента, в който част от тази буржоазна левица реализира избрана степен на угаждане на настояванията си и капиталът й се разрасне, тя се трансформира в буржоазна десница. Друга част от левите хрумвания се споделят краткотрайно от „ патриотичните “ организации, които застават против натиска на „ космополитните елити” и световния капитал, които също са бързо прехвърляеми към крайната десница.
Образно казано, левицата на XXI век е цветен букет от обществени и стопански хрумвания, придвижвания, организации и персони. Единствената част от левицата, която се стреми освен настоящо да „ облагороди “ капитализма, а да го размени с по-висша и по-справедлива социално-икономическа система, са носителите на социалистическата концепция vi. Те нямат претенцията да са единствено реформатори, само че не могат да не се включат в положителните хрумвания за обществени реформи; те са безапелационни че са се посветили на историческото превъзмогване на капитализмаvii и в действителност желаят да сложат завършек на капитализма. По същата причина социалистите не могат и не трябва да претендират да са национална партия или да концентрират настояванията си най-много за „ повече страна “. Социалистите стоят надалеч от концепциите на дребнобуржоазния радикалсоциализъм, на актуалните народяци, на сиромахомилите, на „ държавния “ социализъм.
Коренът на социалистическата концепция е преобразуването на икономическата система от капиталистическа, ориентирана към облагата, към социалистическа, ориентирана към обобществяването на производството и по този метод – към основаването на стопанска система, функционираща по проекти и стратегии. С други думи, преход от частна към социална благосъстоятелност върху главните средства за производство; преход от блян към персоналната облага (и посредством употреба на наемната работна сила) към заплащане съгласно количеството и качеството на инвестиции труд – това не е културен, а чисто стопански въпрос. Без решаването на въпроса за собствеността върху средствата за произвеждане актуалният „ теоретичен “ социализъм остава безплоден, трансформира се в идея-кастрат.
Повтарям тези банални идейни жалони, с цел да подчертая че сегашната Програма на Българска социалистическа партия е както лявоцентристка, по този начин и – в най-малък порядък – и десноцентристка; същото се отнася и за втасалата Визия за България. В множеството от деянията си Българска социалистическа партия се демонстрираше посредством „ Анти-ГЕРБ платформа “, което е отчасти вярно. Но когато си най-вече „ анти “, това е демонстрация на шовинизм, в случай че не представиш свои хрумвания за смяна. Или, казано по различен метод, належащо е значително преосмисляне на Програмата на социалистическата партия, в случай че желае да е фактически „ социалистическа “ , а не лявоцентристка. Същото се отнася и до настоящите документи, основани върху Програмата.
Същото се отнася и за „ говора “ на централата на Българска социалистическа партия . Основното в социалистическата идеология и дори просвета – разработвана повече от век, хуманистичната концепция за общество от свободни хора, утвърждаващо правдивост и взаимност, мъчно намираше почва в новите партийни документи, а – и изключително – в реториката на „ първата цигулка “ и обкръжението й в Българска социалистическа партия. Впрочем, факт е че „ центърът “ ПЕС също не е вдъхновен от такава изразителност. Но когато премълчаваш класическите жалони на левицата като „ капитализъм “, „ употреба “, „ неравноправие “, „ олигархия “, и така нататък, има заплаха да се позиционираш в съзнанието на масите или като народняк, или като общоделец, само че не и като социалист.
Ако Българска социалистическа партия не стори нужното за смяната, някой различен в миналото ще го направи. Но сегашният абстрактен вакуум е доста противен за левите хора в страната.
2. Какво да се прави с организирането на левицата?
В случая се абстрахирам от тези „ леви “ апаратчици, за които „ няма ляво, няма дясно “. По приходи и благосъстояния някои от тях се отнасят към богаташите; по приказки – към лявоцентристката несигурност, по ползи – към класата на „ безделниците “viii.
Даже гледано и извън, Българска социалистическа партия през последните години – както в никакъв случай до момента! – стартира (кога вярно, по кое време – неправилно) да търси и отстранява „ враговете с партиен билет “. В това отношение управлението – най-малко по този начин изглеждаше видяно извън – действаше „ неотложно и безкомпромисно “ към локални структури и техните водачи, само че безмълвно приемаше и търпеше рецензиите „ от горната страна “, най-много от управлението на ПЕС и на някои от своите (!) евродепутати. Знакови лица на социалистическата партия, водили борби преди и след началото на Прехода, видни интелектуалци и морално чисти персони, бяха отстранени или пратени в „ трета глуха “.
Същевременно (поне по този начин изглежда) се цени „ сплотяването “ към „ новото управление “, а в много случаи хвалебствията към първия началник напомняха времената преди Априлския пленум от 1956 година Накрая, „ центърът “ на Българска социалистическа партия по този начин пренареди листите на кандидат-депутатите, че отблъсна доста от локалните деятели, изключително спускайки с парашут в тях следващия „ господин Никой “ за социалистическата концепция. Естествено, „ стрес пробата “ на трагичната организационна смяна не бе изискан на изборите. Връзката сред структурите наподобява раздрана, а мъчно се споява счупена кристална ваза.
Конфузната обстановка с (уж) обединението „ Българска социалистическа партия за България “ удостоверява изводът че сега партията не е магнит за масите, а за ръководителите на някои от партийките. След „ вземането “ на властта в дребна част от страната, не се усеща управлението на Българска социалистическа партия а е постигнало катарзис.
От години няма нито един сериозен опит за консолидиране на политическите партии от лявото пространство – основан върху общи хрумвания, стратегии и цели. Нещо повече, известни са значително „ произшествия “, при които най-голямата лява партия освен не е подкрепяла останалите леви сили, само че и е гледала и гледа на тях като на първокласни врагове - „ крадци на гласове “. Даже нарцистичното название „ Българска социалистическа партия за България “, посредством което имената на другите участници от обединението автоматизирано „ потъват “ в забвение, а също и лансираната на всички места предизборна теза че „ единствено Българска социалистическа партия е в положение да смъкна ГЕРБ и Байко Борисов “, са знаци на високомерната прикрита народняшка теза „ Един народ („ с грижа за хората “ – слоганът на кампанията), една партия, един водач! “. С това не подценяваме обстоятелствата че и другите леви партии се „ дърпат “ от Българска социалистическа партия преди избори, а търсят „ ниши “ в общите каузи след изборите. Въобще, днешната българска левица стъпва върху плаващи пясъци.
Или, с други думи, левите хора в България чакат консолидиране на левите планове.
3. Какво да се прави с водачеството на Българска социалистическа партия и нейния началник?
Моментното положение на Българска социалистическа партия е повече от обезпокоително. Томахавките са изровени от всички страни.
От една страна, главното „ опозиционно “ ядро на управлението е Идейно-политическото обединяване в Българска социалистическа партия „ Социализъм ХХІ век “ , което слага двузначна задача: рестарт на Българска социалистическа партия за напредък на левицата! Първата част на уравнението гласи: „ Днес не е време за овакантяване, в противен случай – длъжни сме да продължим битката за превръщането на Българска социалистическа партия в лява социалистическа партия, притежател на ясна обществена опция “. Втората част е допълнението: Българска социалистическа партия да се трансформира в „ катализатор на необятно обединяване към леви и демократични послания “. Що се отнася до тезата че членовете на платформата „ Социализъм ХХІ век “ ще вършат нова лява партия, то в декларацията тези обвинявания са дефинирани като „ спекулации “.
В последната декларация на обединяването са налице точни идейно-организационни попадения, които отразяват и част от публичното мнение за положението на Българска социалистическа партия, а точно: лишено от каквито и да било политически документи и решения съвещанието на конгреса бе опорочено от следващия позорен епизод „ оставка – оставам “; през днешния ден на страната е нужна авторитетна и мощна Българска социалистическа партия, с нови програмни послания и възобновено демократично единение, способна да даде подтик за необятно ляво обединяване на обединения и придвижвания в интерес на обществената опция за България. И по-нататък: „ незабавно се нуждаем от поврат за възобновяване и разширение на изгубеното доверие и позиции на Българска социалистическа партия в средите на ляво и демократично настроените гласоподаватели “. И още по-категорично: „ Заявяваме, че през днешния ден напълно не е време за овакантяване на нашата партия! Напротив – длъжни сме да продължим битката за превръщането на Българска социалистическа партия в нужната на България лява социалистическа партия “.
Идейно-политическото обединяване в Българска социалистическа партия „ Социализъм ХХІ век “, явно, се стреми да се трансформира в център на идейни промени, организационно сближение и съдружно сливане.
От друга страна, настоящето управление на Българска социалистическа партия и неговите представители в държавния уред , също е за консолидиране, само че към себе си. Успехите, съгласно тях, са основни: „ Българска социалистическа партия отвоюва най-социалния бюджет за последните 12 години “ (според обществения министър Георги Гьоков) или „ за последните 30 години “ (според Явор Божанков). Очевидно се пропуща фактът, че преди 32 години бюджетът е бил постоянно напълно „ обществен “. „ Нашата грижа са слабите, бедните и уязвимите “ (Александър Симов и Атанас Зафиров), което слага партията в зоната на сиромахомилството. „ Подкрепа за стопанската система и хората са целите на Българска социалистическа партия в бюджета за 2022 “ (според Вяра Емилова), което уголемява и обогатява концепциите в посока на народнячеството. „ Борбата с монополите се явява предпочитана задача за Българска социалистическа партия, която държавното управление ще извърши “, което пък прави завъртане към концепциите на laissez-faire.
Нов „ ляв “ план се пояснява като най-голяма опасност за… левицата. „ Противопоставянето сред леви субекти вътре в Българска социалистическа партия или сред Българска социалистическа партия и предполагаем ляв план би обслужил десницата “ (Вигенин). И като допълнение се предвижда че „ Лява партия ще вършат хора, забили нож на левицата “ix. И като продължение: „ къде по-наляво от всичко това, което Българска социалистическа партия предлага като обществена политика “, тъй като въпреки и четвърта по резултат на изборите през ноември, Българска социалистическа партия през днешния ден е първата политическа мощ вляво и с целите си тя просто не оставя място за още по-ляв или пък по-перспективен план. Затова е огромна вероятността програмата на новата лява партия да бъде нищо повече от копие на сегашната стратегия на социалистите. “ И всичко ново вляво ще е… „ на инат на Корнелия Нинова. За да й се натрие носа задето не играе подмолно и не е многопластова балансьорка, не е играчка сред вътрешните лобита и фигури, а е твърдо идейна, еднопосочна и праволинейна в политиката. Защото Корнелия Нинова не позволява групови бизнес ползи да я държат на къса верижка. Да, Корнелия Нинова е стъпвала изкривено и самата тя си го е признавала, евентуално е допускала и повече неточности. Но в основното тя е безпогрешна, под нейното управление Българска социалистическа партия остава единствената партия, която води тежка борба за повече обществена правдивост, за по-малко беднотия и бедност. И против обричащата ни на измиране демографската злополука. “ Дългият откъс е красноречива илюстрация за заблудата че в основното Българска социалистическа партия и нейният настоящ лидер са безпогрешни, затова изгода от нов ляв план няма. А в случай че има, „ заниманието с новия ляв план ще е обречено, тъй като ще бъде писано от хора, за които задкулисието и зависимостите са нещо естествено “, „ отцепниците от Българска социалистическа партия ще родят повече левашки, в сравнение с ляв план “.
Двете страни на една и съща монета, „ Централа “ на Българска социалистическа партия и „ Социализъм ХХІ век “ (с поддръжката на апарата на ПЕС?) са в такова тежко опълчване, което сензитивно минава границите на „ естественото “ идейно и организационно разделяне. Двете структури в Българска социалистическа партия, по всяка възможност, ще продължат да играят ролята на самостоятелни успоредни линии, които ще се срещнат единствено в далечно изродено пространство.
Не бих желал да встъпвам във въпросите за водачеството (те са разнообразни от въпроса за вождизма), само че единствено ще си разреша да вметна, че една нова лява организация, която включва персони (без Манолова) като проф. Иво Христов, другия Иво Христов, доцент Валентин Вацев, Ваня Григорова, Даниела Пенкова, и така нататък, може да е опасност не за левицата, а за десницата. Та от какво е този детски боязън?!
Ще заключа с тъжното ми мнение , че е нужна основна смяна на Програмата на Българска социалистическа партия, на търсене на обединяване към хрумвания, правила и цели, към „ интегриращи “ персони в лявото пространство; само че това няма скоро да се случи. Българска социалистическа партия се е фокусирало върху идващите локални избори; евентуалните водачи на новата левица мъчно ще подредят партитури за един нов оркестър.
И въпреки всичко, има ли смисъл от нова лява (или социалистическа) партия? Ако Българска социалистическа партия не се промени, чакайте новата лява опция!
Бележки:
i Много значима забележка: капитализмът теоретично отхвърля рентиерството; само че актуалният капитализъм е в огромна степен рентиерски.
ii Дуранкев, Боян. Данъчно облагане и обществена правдивост. Списание „ Бизнес направления “, Издателство на БСУ, Бр. 2, 2017, с. 69-80. https://bjournal-bfu.bg/bg/broy-2/anachno-oblagane-i-sotsialna-spravedlivost
iii Виж по-подробно: Матеев, Е. (1987) Структура и ръководство на икономическата система. Издателство „ Наука и изкуство”; Уолзър, Майкъл (2010) Сфери на справедливостта. Издателство „ Критика и хуманизъм “, С., 2010 (1983); Хадълстън, Дж. (2001) Към заслужено общество. Университетско издателство „ Св. Климент Охридски”, С.
iv Смит, Адам (1983) Богатството на народите. Партиздат, С. (1776), с. 841-844.
v Рикардо, Дейвид (1981) За правилата на политическата спестовност и данъчното облагане. Партиздат, С., (1817), с. 205-229.
vi В случая разграничаваме социалистите от членове на социалистическите и комунистическите партии. Всъщност голямата част от комунистите признават социализма („ царството на нуждата “) като пръв етап на комунизма („ царството на свободата). По тази причина понятието „ социалисти “ включва изповядващите и социалистическата, и комунистическата концепция.
vii Програма на Българската социалистическа партия, призната с Решение на 47-ия конгрес на Българска социалистическа партия. 22 и 23 ноември 2008 година
viii Веблен, Торстайн. 2016. Теория на безделната класа. Издателство „ Изток-Запад “, С. (1899).
ix https://www.duma.bg/lyava-partiya-shte-pravyat-hora-zabili-nozh-na-levitsata-n253064
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ