Прокуратурата: Законопроектът за съдебната власт съдържа сериозни недостатъци и се нуждае от редакция и допълнително обсъждане
Предложеният план на Закон за съдебната власт съдържа съществени дефекти и спорни правила, които постановат в допълнение разискване и неизбежна редакция на забележителна част от текстовете. В него са заложени противоконституционни правила и законодателни решения, които не могат да бъдат обяснени по различен метод с изключение на като резултат от умишлен и политически стимулиран блян за неравно отнасяне на съдиите и на прокурорите и следователите, показва основният прокурор.
В мнението е изработен обширен обзор на предложенията за промени като са изложени причини за това, че някои от тях не подхождат на Конституцията и са в несъгласие с правилата на правовата страна. Други са неразбираеми, непрецизни, вътрешнопротиворечиви, извънредно неудачни. Част от конституционните правила са пренесени безусловно в плана за Закон за съдебната власт без да са доразвити детайлно.
Ето и някои от главните възражения, свързани с предложенията за промени:
В плана за Закон за съдебната власт се планува преструктуриране на прокуратурата по метод, който не подхожда на структурата на съдилищата, открита в Конституцията. Закриването на Върховната касационна прокуратура и на Върховната административна прокуратура и основаването на една Върховна прокуратура (ВП) съставлява доста преструктуриране на прокуратурата, неотговарящо по тип на висшите структури на съда. Това е преструктуриране, което може да бъде осъществено само от Велико национално заседание. Създават се и предпоставки за „ стесняване “ на правозащитната функционалност на прокуратурата единствено до един от способите – наказателния. Указва се какви посоки следва да се основат в двата отдела на ВП без да се регистрира спецификата на нейната активност.
По този метод законодателната власт изземва вътрешноорганизационни функционалности на прокуратурата и по този начин накърнява независимостта на правосъдната власт, обезпечена от Конституцията. В демократичната правова страна е неоправдана несъразмерната интервенция на една власт в друга власт, се акцентира в мнението.
Обръща се внимание, че в плана за Закон за съдебната власт се планува членовете на Висшия правосъден съвет (ВСС) и на Висшия прокурорски съвет (ВПС), които са магистрати, да са по едно и също време и съдии, прокурори или следователи. Подобно решение на процедура обаче отхвърля статута на Висш съдебен съвет и ВПС като непрекъснато настоящи органи.
В плана се планува всеки арбитър, прокурор и следовател, членовете на Висш съдебен съвет и ВПС, основният контрольор и инспекторите да заявяват в едномесечен период от постъпването си всички свои действия и участия в организации, в това число секрети и/или неофициални организации и общества, цивилен сдружения и обединявания. Липсва обаче определение какво значи „ секрети и/или неофициални организации и общества “ и не излиза наяве кои условия подлежат на обявление.
Предвиденият ред за осъществяване на състезания в системата и за оповестяване на резултатите от тях поражда подозрения за това, че ще бъдат спазени правилата на неприкритост, бистрота, гласност и аргументираност.
В законопроекта остава опцията да се постанова дисциплинарно освобождение от служба за дейности, които накърняват престижа на правосъдната власт. Но не е посочено кои тъкмо дейности накърняват престижа на правосъдната власт, а това би довело до извънреден субективизъм без авансово ясни критерии за държанието на магистратите, с което директно се визира тяхната самостоятелност при вземането на решения според закона и вътрешното им разбиране.
По отношение на командироването препоръчаните разпореждания в законопроекта ще основат неравнопоставеност сред съдии и прокурори. Предлага се опция съдиите да бъдат командировани за 1 година, а прокурорите за два пъти по-кратък период – до 6 месеца в границите на година.
Такъв период няма да докара до нужното възстановяване на работата. Може да се стигне даже до закъснение на наказателни производства, защото с приключването на командироването на единия прокурор ще се наложи различен да се среща с материалите по делото и да подхваща законово планувани дейности.
В мнението се аргументира потребността от допълнение на проектозакона във връзка с нуждата от администрация към основния прокурор, която да прави забележителен размер от действия като процесуално посланичество по каузи, възлагане на публични поръчки, институционални и интернационалните връзки и други
На 15.04.2024 година Прокуратурата на Република България внесе в Конституционния съд мнение по конституционно дело №1 от 2024 година и присъединеното към него конституционно дело № 2 от 2024 година, образувани по претенции на президента и на 49 народни представители, за определяне на противоконституционност на Закона за изменение и допълнение на Конституцията, признат в края на 2023 година Част от причините в него са развити и в мнението по плана на Закон за правосъдната власт (ЗСВ), изпратено до министъра на правораздаването в служебното държавно управление.
