По прага на търпението
И Европейската комисия, и МВФ показват, че с нарастването им се оскъпява наемането на нискоквалифицирани фрагменти и младежи.
© Цветелина Белутова :
- За втора поредна година бизнесът отхвърли да взе участие в договарянията за минималните осигурителни прагове.
- Липсата на разговор разреши на държавното управление да ги вдигне административно дружно с минималната работна заплата.
- Зад нито едната от двете промени не стоят справедливи стопански причини, а изгодите са противоречиви.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Още по тематиката
Минималните прагове се подвигат приблизително с съвсем 7%
Осигуровките нарастват с един процентен пункт. Работещите ще получават по-малко, когато са заболели
19 окт 2017
Докога ще порастват заплатите
Ако приходите ви не се усилват през последните години или не си вършите добре работата, или сте на неверното място и в неверния бранш
15 сеп 2017 " Минималните осигурителни приходи са тип анахронизъм. На фона на растящи заплати, добре разрастваща се стопанска система и намаляващ сив бранш виждам все по-малко смисъл от тях. "
Явор Алексиев, ИПИ
" Повишението на праговете по-скоро ще засегне работодатели в по-тежки браншове, които губят конкурентни преимущества - като текстил, мебели, дървообработка. "
Георги Стоев, Industry Watch Ако има нещо, което трансформира всевъзможен експертен разговор сред бизнеса и синдикатите в трагикомедия, това са заплатите и осигуровките. Настоящата година не бе изключение. Работодателските организации за втора поредна година бойкотираха договарянията за установяване на минималните осигурителни приходи по сектори. Синдикалните организации пък показаха упоритости да се борят за нарастване от 10%. Липсата на разговор предходната година замрази праговете, само че за 2018 година държавното управление реши да се възползва от картбланша, който му бе даден, и да ги увеличи административно с 3.9%.
В отговор бизнесът изиска оставката на обществения министър Бисер Петков, макар че работодателите бяха предизвестени, че ще се стигне до административно нарастване при липса на разговор. Министърът увери, че е податлив на подобен, само че все още сходни поръчки липсват.
Синдикатите се концентрират върху нарастването на минималната заплата с 50 лева, което смятат за прекомерно малко. Фокусът на бизнесът също е към обещавания механизъм за установяване на минималната работна заплата, а не върху остаряла и ненужна процедура като минималните прагове. Куршумът обаче пропусна и двата заека - мина още една година, в която нито договарянията за осигурителните прагове се реализираха, нито полемиките за механизма реализираха прогрес. Междувременно негативите от първата мярка отнасят нискоквалифицираните служащи и младежите, а втората продължава да се базира напълно на политически, а не на стопански ползи.
Какво съставляват праговете
Да обясниш на чужденец какво съставляват минималните осигурителни прагове в България е предизвикателство, защото те нямат аналог измежду европейските стопански системи, където хората се обезпечават на това, което получават и заявяват. Праговете бяха въведени през 2003 година като инструмент за изсветляване на стопанската система. Идеята е, че всяко тяхно нарастване задължава работодателя да обезпечава личния състав си на все по-висока сума, като по този начин би трябвало и да им изплаща все по-голяма част от заплатата публично, а не " под масата ". Друг бонус са постъпленията към бюджета на осигурителната система.
Докато бюджетният резултат е елементарно да се види, дали праговете реализират другата цел - да изсветлят стопанската система, остава въпрос без отговор. Все още няма доказателства, разбори или стопански обосновани проучвания, които да удостоверяват хипотетичния позитивен резултат. Мнението на специалисти и на работодателските организации като цяло е, че инструментът е муден, фиктивен и непотребен.
Самите равнища се дефинират съгласно заеманите длъжности и стопански действия (общо 85 сектора с към 2 млн. работещи в тях по данни на ИПИ) посредством съглашения сред работодатели и синдикати. Преговорите на процедура са фиктивни - съглашения се реализират единствено за някои браншове, като междинното нарастване в тях се популяризира административно и до останалите, без значение дали даден отрасъл има внушителен работодателски или синдикален съюз. " Средностатистическите подходи, които министрите поемат за браншовете, в които няма реализирано договаряне, е тип анахронизъм ", счита Явор Алексиев от ИПИ.
Ефектите са противоречиви
Мярката подвига осигурителната тежест за бизнеса, само че резултатите не са идентични във всички специалности и сектори. Според отчет на Българска академия на науките, основан на интервюирани компании, всяка трета компания смята, че праговете попречват наемането на млади и нискоквалифицирани служащи. Две трети обаче не намират това за проблем.
Така да вземем за пример в бранш машиностроене в индустриалната зона на Пловдив работещите имат висока продуктивност, надлежно и заплати над праговете, и административното нарастване на праговете не визира работодатели. От другата страна са обаче бизнесите с по-ниска продуктивност и благоприятни условия, за които цената на труда нараства. " Повишението на праговете по-скоро ще засегне работодатели в по-тежки браншове, които губят конкурентни преимущества - като текстил, мебели, дървообработка ", разяснява икономистът Георги Стоев от Industry Watch. " Реакцията на тези работодатели евентуално ще бъде редуциране на личен състав, допустимо е и закриване на цели предприятия ", добавя още той.
България нееднократно е отнасяла рецензии във връзка с системата за установяване на праговете. И Европейската комисия, и МВФ показват, че с нарастването им се оскъпява наемането на нискоквалифицирани фрагменти и младежи. Спъването на заетостта може да звучи необичайно като мотив във време, в което пазарът на труд се развива толкоз добре. Безработицата е покрай предкризисните си равнища, а заетостта пораства. Все още обаче има едни 250 хиляди безработни, от които 90 хиляди са ниско- и неквалифицирани, а 124 хиляди са със приключено приблизително обучение. При младежите до 24 години пък безработицата е 17.2% към края на 2016 година На фона на острия дефицит на пазара на труд наподобява противопоказно да се подхващат каквито и да било ограничения, които да увредят в допълнение възможностите на обществените групи, които към момента си търсят работа.
Според Явор Алексиев въпросът с праговете е на практическа основа. " При растящи заплати, растящи доходи от осигуровки в бюджета и приходи от налог общ приход, които преизпълняват упованията, покачването на минималните прагове е излишно. Всички тези фактори демонстрират, че бизнесът подвига възнагражденията и без тях ", разяснява Алексиев. Функцията им като инструмент за изсветляване на стопанската система също е безсмислена. " Ако българите имат проблем с това да се обезпечават върху естествените си приходи, това демонстрира липса в системата на държавното публично обезпечаване, което е напълно различен въпрос ", смята Алексиев. " Това демонстрира липса на доверие от страна на работещите да влагат в тази система ", добавя още той.
Голямото отчаяние за годината
Праговете, въпреки да нямат регулаторна рамка, играят ролята на минимална работна заплата за някои специалности. Въпреки че за 2018 година заложеното им нарастване е 3.9%, като се вземе поради и растежът на МРЗ от 10.9% до 510 лева, междинният растеж доближава 6.8%.
Плановете на държавното управление са до 2020 година минималната заплата да стане 610 лева Причината най-просто може да се заключи с думите " тъй като по този начин обещахме " - номиналното нарастване беше част от предизборната акция на кабинета " Борисов 3 ", след което се появи и в средносрочната бюджетна прогноза. Числото обезсили поръчката на държавното управление, че до края на годината ще има справедлив механизъм, по който да се открива оттук насетне смяната на минималната заплата, а договарянията буксуват. " Дори да приемем, че се реализира прогрес, той по-скоро е обвързван с процедурата на договарянията, а не с правенето на иконометричен модел или инструментариум за оценка на резултати ", разяснява Алексиев. " Това значи, че политическият фактор ще остане водещ ", добавя още той.
Неслучайно Брюксел подлага на критика и метода, по който се взима решението за минималната заплата. Липсата на механизъм трансформира процеса в политически инструмент, който може умерено да пренебрегне или да не планува икономическите последици. На процедура сега минималната заплата е толкоз, колкото каже Министерството на финансите.
Дискусията, наподобява, още веднъж ще се отсрочи за следващата година. Или по-нататък.
© Цветелина Белутова :
- За втора поредна година бизнесът отхвърли да взе участие в договарянията за минималните осигурителни прагове.
- Липсата на разговор разреши на държавното управление да ги вдигне административно дружно с минималната работна заплата.
- Зад нито едната от двете промени не стоят справедливи стопански причини, а изгодите са противоречиви.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Още по тематиката
Минималните прагове се подвигат приблизително с съвсем 7%
Осигуровките нарастват с един процентен пункт. Работещите ще получават по-малко, когато са заболели
19 окт 2017
Докога ще порастват заплатите
Ако приходите ви не се усилват през последните години или не си вършите добре работата, или сте на неверното място и в неверния бранш
15 сеп 2017 " Минималните осигурителни приходи са тип анахронизъм. На фона на растящи заплати, добре разрастваща се стопанска система и намаляващ сив бранш виждам все по-малко смисъл от тях. "
Явор Алексиев, ИПИ
" Повишението на праговете по-скоро ще засегне работодатели в по-тежки браншове, които губят конкурентни преимущества - като текстил, мебели, дървообработка. "
Георги Стоев, Industry Watch Ако има нещо, което трансформира всевъзможен експертен разговор сред бизнеса и синдикатите в трагикомедия, това са заплатите и осигуровките. Настоящата година не бе изключение. Работодателските организации за втора поредна година бойкотираха договарянията за установяване на минималните осигурителни приходи по сектори. Синдикалните организации пък показаха упоритости да се борят за нарастване от 10%. Липсата на разговор предходната година замрази праговете, само че за 2018 година държавното управление реши да се възползва от картбланша, който му бе даден, и да ги увеличи административно с 3.9%.
В отговор бизнесът изиска оставката на обществения министър Бисер Петков, макар че работодателите бяха предизвестени, че ще се стигне до административно нарастване при липса на разговор. Министърът увери, че е податлив на подобен, само че все още сходни поръчки липсват.
Синдикатите се концентрират върху нарастването на минималната заплата с 50 лева, което смятат за прекомерно малко. Фокусът на бизнесът също е към обещавания механизъм за установяване на минималната работна заплата, а не върху остаряла и ненужна процедура като минималните прагове. Куршумът обаче пропусна и двата заека - мина още една година, в която нито договарянията за осигурителните прагове се реализираха, нито полемиките за механизма реализираха прогрес. Междувременно негативите от първата мярка отнасят нискоквалифицираните служащи и младежите, а втората продължава да се базира напълно на политически, а не на стопански ползи.
Какво съставляват праговете
Да обясниш на чужденец какво съставляват минималните осигурителни прагове в България е предизвикателство, защото те нямат аналог измежду европейските стопански системи, където хората се обезпечават на това, което получават и заявяват. Праговете бяха въведени през 2003 година като инструмент за изсветляване на стопанската система. Идеята е, че всяко тяхно нарастване задължава работодателя да обезпечава личния състав си на все по-висока сума, като по този начин би трябвало и да им изплаща все по-голяма част от заплатата публично, а не " под масата ". Друг бонус са постъпленията към бюджета на осигурителната система.
Докато бюджетният резултат е елементарно да се види, дали праговете реализират другата цел - да изсветлят стопанската система, остава въпрос без отговор. Все още няма доказателства, разбори или стопански обосновани проучвания, които да удостоверяват хипотетичния позитивен резултат. Мнението на специалисти и на работодателските организации като цяло е, че инструментът е муден, фиктивен и непотребен.
Самите равнища се дефинират съгласно заеманите длъжности и стопански действия (общо 85 сектора с към 2 млн. работещи в тях по данни на ИПИ) посредством съглашения сред работодатели и синдикати. Преговорите на процедура са фиктивни - съглашения се реализират единствено за някои браншове, като междинното нарастване в тях се популяризира административно и до останалите, без значение дали даден отрасъл има внушителен работодателски или синдикален съюз. " Средностатистическите подходи, които министрите поемат за браншовете, в които няма реализирано договаряне, е тип анахронизъм ", счита Явор Алексиев от ИПИ.
Ефектите са противоречиви
Мярката подвига осигурителната тежест за бизнеса, само че резултатите не са идентични във всички специалности и сектори. Според отчет на Българска академия на науките, основан на интервюирани компании, всяка трета компания смята, че праговете попречват наемането на млади и нискоквалифицирани служащи. Две трети обаче не намират това за проблем.
Така да вземем за пример в бранш машиностроене в индустриалната зона на Пловдив работещите имат висока продуктивност, надлежно и заплати над праговете, и административното нарастване на праговете не визира работодатели. От другата страна са обаче бизнесите с по-ниска продуктивност и благоприятни условия, за които цената на труда нараства. " Повишението на праговете по-скоро ще засегне работодатели в по-тежки браншове, които губят конкурентни преимущества - като текстил, мебели, дървообработка ", разяснява икономистът Георги Стоев от Industry Watch. " Реакцията на тези работодатели евентуално ще бъде редуциране на личен състав, допустимо е и закриване на цели предприятия ", добавя още той.
България нееднократно е отнасяла рецензии във връзка с системата за установяване на праговете. И Европейската комисия, и МВФ показват, че с нарастването им се оскъпява наемането на нискоквалифицирани фрагменти и младежи. Спъването на заетостта може да звучи необичайно като мотив във време, в което пазарът на труд се развива толкоз добре. Безработицата е покрай предкризисните си равнища, а заетостта пораства. Все още обаче има едни 250 хиляди безработни, от които 90 хиляди са ниско- и неквалифицирани, а 124 хиляди са със приключено приблизително обучение. При младежите до 24 години пък безработицата е 17.2% към края на 2016 година На фона на острия дефицит на пазара на труд наподобява противопоказно да се подхващат каквито и да било ограничения, които да увредят в допълнение възможностите на обществените групи, които към момента си търсят работа.
Според Явор Алексиев въпросът с праговете е на практическа основа. " При растящи заплати, растящи доходи от осигуровки в бюджета и приходи от налог общ приход, които преизпълняват упованията, покачването на минималните прагове е излишно. Всички тези фактори демонстрират, че бизнесът подвига възнагражденията и без тях ", разяснява Алексиев. Функцията им като инструмент за изсветляване на стопанската система също е безсмислена. " Ако българите имат проблем с това да се обезпечават върху естествените си приходи, това демонстрира липса в системата на държавното публично обезпечаване, което е напълно различен въпрос ", смята Алексиев. " Това демонстрира липса на доверие от страна на работещите да влагат в тази система ", добавя още той.
Голямото отчаяние за годината
Праговете, въпреки да нямат регулаторна рамка, играят ролята на минимална работна заплата за някои специалности. Въпреки че за 2018 година заложеното им нарастване е 3.9%, като се вземе поради и растежът на МРЗ от 10.9% до 510 лева, междинният растеж доближава 6.8%.
Плановете на държавното управление са до 2020 година минималната заплата да стане 610 лева Причината най-просто може да се заключи с думите " тъй като по този начин обещахме " - номиналното нарастване беше част от предизборната акция на кабинета " Борисов 3 ", след което се появи и в средносрочната бюджетна прогноза. Числото обезсили поръчката на държавното управление, че до края на годината ще има справедлив механизъм, по който да се открива оттук насетне смяната на минималната заплата, а договарянията буксуват. " Дори да приемем, че се реализира прогрес, той по-скоро е обвързван с процедурата на договарянията, а не с правенето на иконометричен модел или инструментариум за оценка на резултати ", разяснява Алексиев. " Това значи, че политическият фактор ще остане водещ ", добавя още той.
Неслучайно Брюксел подлага на критика и метода, по който се взима решението за минималната заплата. Липсата на механизъм трансформира процеса в политически инструмент, който може умерено да пренебрегне или да не планува икономическите последици. На процедура сега минималната заплата е толкоз, колкото каже Министерството на финансите.
Дискусията, наподобява, още веднъж ще се отсрочи за следващата година. Или по-нататък.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ