От Хонконг до Киев: как Клоп закара Ливърпул до финал в ШЛ
„ И ето в този момент отиваме в Киев. Звучи откачено, само че е истина.”
Пороят, сипещ се над Коулоон като картечен откос от небесата, най-накрая замря. За Ливърпул обаче бурята едвам в този момент започваше.
Преди слънцето да успее изцяло да пробие скупчилите се облаци в онази заран в Хонконг на 21 юли, екранът на телефона на Юрген Клоп бе засипан от известия от спортния шеф на Ливърпул Майкъл Едуардс и президента на Фенуей Спортс Груп Майк Гордън. Те осведомиха мениджъра на „ червените”, че клубът мигновено е отхвърлил офертата от 72 млн. паунда от Барселона за Филипе Коутиньо. Новина, която излезе по-рано в спортните страници на английската преса поради седемчасовата разлика.
Плановете на Клоп за предсезонната подготовка към този момент бяха смутени поради бедствените климатични условия, поради които тренировки бяха анулирани и трябваше да се организират в спонтанна среда. Новината за бразилеца обаче имаше капацитета да се стовари като истински циклон върху подготовката за сезон 2017/18.
Ливърпул не би могъл да бъде по-ясен в отговора си на офертата: продажба на Коутиньо през лятото е невъзможна, без значение какъв брой нагоре се изстрелва препоръчаната цена. Испанският гранд се завърна неприкрито, въоръжен с обичайна за политиката си на пазара медийна атака, която придава повече мощ на следващото мятане на оферта. Единствената въпросителна бе към основната фигура. Какво си мисли Коутиньо, който бе подписал през януари с.г. нов петгодишен контракт без уговорка с оповестена наказателна клауза за прекратяването му?
Докато Клоп влизаше за закуска в частна заседателна зала в хотел „ Риц-Карлтън”, отговорът завчас се появи пред очите му. С разкривени от вътрешни терзания черти на лицето, 25-годишният футболист бе на ръба от срив и с „ очевидна разлика в езика на тялото” съгласно очевидци.
Тъй че казусът бе налице. Клоп отиде при Коутиньо, с цел да насрочи диалог по-късно вечерта; диалог, протекъл в дух на почтеност и взаимно почитание. Ливърпул, изясни мениджърът на играча, просто нямаше по какъв начин да разбие и да гради от нулата своите лични проекти за новия сезон единствено тъй като в Барселона не са били готови да изгубят Неймар, пък и моментът не бил точният и възможна договорка би отправила неприятно за клуба обръщение.
Коутиньо разбра това, но акцентира какви жертви са създали жена му Айне и родителите му за неговата кариера. Бъдещето се въртяло толкоз към тях, колкото и към неговите персонални упоритости. Той бил благополучен в Ливърпул, обичал клуба, бил изпълнен с признателност към него… но въпреки всичко ставало дума за Барселона. Освен всичко останало, фамилията му би имало надалеч по-добър метод на живот в културна среда, доста по-близка до бразилската.
Клоп схванал гледната точка на Коутиньо, само че повторил, че най-важното в тази ситуация е Ливърпул и продажба не била вярното нещо за клуба, за съотборниците му и за упоритостите за сезона. Това обръщение било подсилено зад кулисите също от Едуардс и притежателите, преди да се стигне до обществена декларация на 11 август: „ Искаме да предложим изясненост по отношение на позицията ни за възможен трансфер на Филипе Коутиньо. Твърдото ни мнение е, че никакви предложения за Филипе няма да бъдат обсъждани и той ще остане член на ФК Ливърпул, когато затвори летният трансферен прозорец.”
Отвъд шума от срещащите се чаши и гърления смях, във въздуха във Формби се усещаше плътна комбинация от облекчение и надъханост. Бе събота, 6 януари 2018 година, и в дома на Клоп от дълго време заплануваното празненство за Новата година за служащите в клуба съответства с продажбата за 142 млн. паунда на Коутиньо в Барселона. Новината бе публикувана малко след разливането по чашите на джин „ Monkey 47” и немско ярко питие, а оповестеното на формалния уеб страница обръщение е отправено напълно от мениджъра: „ Играчи ще идват и ще си отиват – това е футболът, само че като клуб ние сме задоволително огромни и мощни, с цел да продължим с нападателния си прогрес даже и след загубата на значим състезател. В близкото минало не сме били в по-добра позиция като клуб и с опция да реагираме по точния метод. Ще използваме нашия мащаб и мощ, с цел да преглътнем моменти като този и, макар тях, да продължим напред.
Тази вечер, до момента в който ядрото от хора във футболния щаб и техните половинки направиха дома на мениджъра собствен дом, думите на Клоп от изказването можеше да бъдат изписани и прочетени във външния му тип. Купонът, избран от присъстващите като „ символичен” и „ могъщ”, бил по едно и също време и тост за приноса на Коутиньо към Ливърпул, и един тип размахване на междинни пръсти по посока на всички чертаещи с черни краски бъдните дни на клуба след раздялата. Каквото и да последвало, присъстващите щели да го посрещнат като един пестник: те вярвали един в другиго и в състава, вярвали, че с идването на Вирджил ван Дайк Ливърпул ще стане по-силен и че колективът е премного въодушевен, че да продължи по пътя си нагоре.
И най-много това, че Клоп по този начин религиозно се насочил към този жанр мислене, се пренесло като разбиране по веригата и към останалите: не, Ливърпул няма просто да е добре, м.ма му остаряла, Ливърпул напряко ще полети!
Бившият ментор на Борусия (Дортмунд) изглеждал на купона като олицетворение на самоувереността и хладнокръвието, но предходните пет месеца били много стресиращи за него. Всичко случило се в тях противостояло на природата му, основаваща се толкоз доста на емпатията. Той обожавал Коутиньо и в професионален, и в персонален проект и тънел в мъка поради това какво причинявала сагата на момчето. Клоп си представял какво ли му е, щом се прибере вкъщи, и се разкъсвал вътрешно поради вероятното въздействие върху дамата и дребната дъщеря на бразилеца. Мениджърът съзнавал по какъв начин самичък би се почувствал, в случай че неговата жена или едно от неговите деца минава през сходна обстановка. Част от силата на Клоп е неговата мъдрост и схващане, задълбаването в това, което движи работещите под негово управление хора. Това да вижда толкоз безрадостен Коутиньо, който е по този начин сензитивен и гради живота си към своето семейство, направило и него трагичен.
Често сочат 50-годишния немец като индивида за основната роля, блясващия под светлината на прожектора. Той е харизматичен и по тази причина се усеща повече от уютно, когато би трябвало да излезе на дансинга или да грабне микрофона, с цел да нажежи атмосферата. Онези, които обаче най-добре го познават, настояват, че е най-щастлив, когато пренасочи прожекторите към тези, които обича най-вече. Обожава да вземем за пример да гледа ритуала по встъпването на нов състезател в тима с пеенето на ария пред всичките му нови сътрудници. Обожава и изкованата от футболистите среда, съчетала сериозното (стриктен правилник за глоби) и занимателното. Той също може да прекарва часове наред в ЮТюб, гледайки клипове на радостни почитатели, и означи няколко пъти този сезон какъв брой особено е за него да вижда развиването на същинска връзка сред тях и тима.
Затова гледката на напълно противоположното – завладяването на душата на Коутиньо от горест, го пробола надълбоко. Точно затова „ десетката” щеше да се е насочил към Каталуня още преди началото на сезон 2017/18, в случай че решението зависеше напълно от Клоп. Тъй като обаче германецът в никакъв случай не се има за постоянно прав и съзнавал, че персоналните му чувства са без значение в подтекста на цялата картинка, подкрепил мнението на Едуардс, Гордън и изобщо на управлението.
При това състояние беше в действителност удивително, че когато хората на Коутиньо стигнаха до крайни ограничения за обезпечаването на прехвърлянето, взеха на прицел с медийните си залпове тъкмо мениджъра на Ливърпул. Това единствено втвърди позицията на ФСГ. Макар да го скри добре, германецът бе наскърбен от подправените обвинявания на бразилския (дотогава) любим на публиката.
Самият факт, че Коутиньо изобщо игра за „ червените” в Шампионската лига, бе достижение. Когато стана ясно, че ръцете на Ливърпул няма да бъдат извити, опасността той да не показва клуба в Европа бе действителна, мощно препоръчвана от съветниците на играча. Гордън и Едуардс в съюз хирургично отстраниха тази заплаха, а Клоп стартира да внедрява назад „ десетката” в тима, като облекчи процеса, осигурявайки с необятния си тил отбрана на момчето от стрелите на медии и почитатели.
Въпреки осмиването при всяко споменаване на „ травмата в гърба”, която извади от състава халфа през август, мениджърът по този начин и не се отклони от тази линия. Дори когато лекарят на бразилския народен тим съобщи по време на един лагерсбор, че казусът е „ единствено емоционален”. Хармонията в съблекалнята при започване на сезона бе от изключителна значимост за Клоп и той не се поколеба да стане по насила обект на подигравки, което провокира повсеместното почитание на играчите.
10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1… Честита Нова година!
Едва-що почнала, 2018-а от раз обезпечи същите проблеми и паники, от които Ливърпул краткотрайно се бе откъснал. Барселона към този момент не просто чукаше на вратата, а напряко я разруши с пантите. Желанието на Коутиньо да напусне не бе намаляло ни минимум, макар че блестеше зад великото атакуващо трио MSF и че клубът се готвеше за първия си елиминационен мач в ШЛ от девет години насам.
Ливърпул не искаше повтаряне на лятната стихия, само че в това време не искаше и да се раздели с бразилеца тъкмо в този толкоз положителен за себе си интервал. Ръководството опита да обърне вълната и да го убеди да остане до края на сезона против много апетитна сума, но нито играчът, нито Барса бяха склонни да правят отстъпка. Коутиньо бе към този момент неотстъпчив: след пет години бе пристигнал моментът за прощаване.
С минаването на дните и все по-очертаващата се договорка, Гордън бил мощно угрижен, че хармонията в клуба ще премине в ужас, и упорствал стрелите да бъдат ориентирани към него и притежателите, с цел да обезпечи щит на мениджъра и играчите. Само че през този плевел интервал на Мелууд нямало по-спокоен от германеца и нямало метод той да не посрещне офанзивите гордо изправен. Клоп изискал от всички да се успокоят и да одобряват случилото се просто като един футболен трансфер, нищо повече.
Ако в Ливърпул не желаеха да се прави каквато и да било драма към договорката, бе наложително сами да не издигат големи лъскави афиши: това бе просто една финансова транзакция, а не надгробен камък на сезона на „ червените”.
Най-важният фактор бил реакцията на състава. Съотборниците на Магьосника го обичали, само че имало и един съответен епизод, който се бе загнездил в съзнанието на Клоп. В един августовски следобяд обезвереният Коутиньо изискал среща с комитета на най-опитните играчи от отбора и в диалог в една от конферентните зали на Мелууд помолил членовете му да трансформират мнението на клуба. Знаел, че сътрудниците му желали да остане, но сметнал също, че те, като експерти, ще схванат за какво за него този трансфер бил „ мечтаната стъпка”, която бил задължен да направи на мига.
Всичките номерца по време на летния трансферен прозорец не вбесили толкоз Клоп, колкото апелът на Коутиньо към съотборниците му. Затова след раздялата с него мениджърът събрал
целия състав в съблекалнята и отправил внезапно послание. Посланието в него било, че е загубен огромен състезател и приятел, само че нищо повече; че не бивало да се дава на външния свят опция да се разяснява, че „ напускането на Фил е разрушило сезона”. Отбелязал, че погледите ще се струпат още повече, но не считал, че това ще се отрази отрицателно на Ливърпул. Важно било тимът да повярва в същото, тъй като в случай че позволял напускането на подобен състезател да послужи за опрощение, Ливърпул щял да бъде в уязвима и слаба позиция. Припомнил на момчетата си, че от тях зависи дали хората ще могат да споделят, че груповият им талант си е отишъл дружно с Коутиньо.
„ Това сме ние. Напред!”
ОЧАКВАЙТЕ ЧАСТ II
Мелиса Реди, Joe.co.uk
Пороят, сипещ се над Коулоон като картечен откос от небесата, най-накрая замря. За Ливърпул обаче бурята едвам в този момент започваше.
Преди слънцето да успее изцяло да пробие скупчилите се облаци в онази заран в Хонконг на 21 юли, екранът на телефона на Юрген Клоп бе засипан от известия от спортния шеф на Ливърпул Майкъл Едуардс и президента на Фенуей Спортс Груп Майк Гордън. Те осведомиха мениджъра на „ червените”, че клубът мигновено е отхвърлил офертата от 72 млн. паунда от Барселона за Филипе Коутиньо. Новина, която излезе по-рано в спортните страници на английската преса поради седемчасовата разлика.
Плановете на Клоп за предсезонната подготовка към този момент бяха смутени поради бедствените климатични условия, поради които тренировки бяха анулирани и трябваше да се организират в спонтанна среда. Новината за бразилеца обаче имаше капацитета да се стовари като истински циклон върху подготовката за сезон 2017/18.
Ливърпул не би могъл да бъде по-ясен в отговора си на офертата: продажба на Коутиньо през лятото е невъзможна, без значение какъв брой нагоре се изстрелва препоръчаната цена. Испанският гранд се завърна неприкрито, въоръжен с обичайна за политиката си на пазара медийна атака, която придава повече мощ на следващото мятане на оферта. Единствената въпросителна бе към основната фигура. Какво си мисли Коутиньо, който бе подписал през януари с.г. нов петгодишен контракт без уговорка с оповестена наказателна клауза за прекратяването му?
Докато Клоп влизаше за закуска в частна заседателна зала в хотел „ Риц-Карлтън”, отговорът завчас се появи пред очите му. С разкривени от вътрешни терзания черти на лицето, 25-годишният футболист бе на ръба от срив и с „ очевидна разлика в езика на тялото” съгласно очевидци.
Тъй че казусът бе налице. Клоп отиде при Коутиньо, с цел да насрочи диалог по-късно вечерта; диалог, протекъл в дух на почтеност и взаимно почитание. Ливърпул, изясни мениджърът на играча, просто нямаше по какъв начин да разбие и да гради от нулата своите лични проекти за новия сезон единствено тъй като в Барселона не са били готови да изгубят Неймар, пък и моментът не бил точният и възможна договорка би отправила неприятно за клуба обръщение.
Коутиньо разбра това, но акцентира какви жертви са създали жена му Айне и родителите му за неговата кариера. Бъдещето се въртяло толкоз към тях, колкото и към неговите персонални упоритости. Той бил благополучен в Ливърпул, обичал клуба, бил изпълнен с признателност към него… но въпреки всичко ставало дума за Барселона. Освен всичко останало, фамилията му би имало надалеч по-добър метод на живот в културна среда, доста по-близка до бразилската.
Клоп схванал гледната точка на Коутиньо, само че повторил, че най-важното в тази ситуация е Ливърпул и продажба не била вярното нещо за клуба, за съотборниците му и за упоритостите за сезона. Това обръщение било подсилено зад кулисите също от Едуардс и притежателите, преди да се стигне до обществена декларация на 11 август: „ Искаме да предложим изясненост по отношение на позицията ни за възможен трансфер на Филипе Коутиньо. Твърдото ни мнение е, че никакви предложения за Филипе няма да бъдат обсъждани и той ще остане член на ФК Ливърпул, когато затвори летният трансферен прозорец.”
Отвъд шума от срещащите се чаши и гърления смях, във въздуха във Формби се усещаше плътна комбинация от облекчение и надъханост. Бе събота, 6 януари 2018 година, и в дома на Клоп от дълго време заплануваното празненство за Новата година за служащите в клуба съответства с продажбата за 142 млн. паунда на Коутиньо в Барселона. Новината бе публикувана малко след разливането по чашите на джин „ Monkey 47” и немско ярко питие, а оповестеното на формалния уеб страница обръщение е отправено напълно от мениджъра: „ Играчи ще идват и ще си отиват – това е футболът, само че като клуб ние сме задоволително огромни и мощни, с цел да продължим с нападателния си прогрес даже и след загубата на значим състезател. В близкото минало не сме били в по-добра позиция като клуб и с опция да реагираме по точния метод. Ще използваме нашия мащаб и мощ, с цел да преглътнем моменти като този и, макар тях, да продължим напред.
Тази вечер, до момента в който ядрото от хора във футболния щаб и техните половинки направиха дома на мениджъра собствен дом, думите на Клоп от изказването можеше да бъдат изписани и прочетени във външния му тип. Купонът, избран от присъстващите като „ символичен” и „ могъщ”, бил по едно и също време и тост за приноса на Коутиньо към Ливърпул, и един тип размахване на междинни пръсти по посока на всички чертаещи с черни краски бъдните дни на клуба след раздялата. Каквото и да последвало, присъстващите щели да го посрещнат като един пестник: те вярвали един в другиго и в състава, вярвали, че с идването на Вирджил ван Дайк Ливърпул ще стане по-силен и че колективът е премного въодушевен, че да продължи по пътя си нагоре.
И най-много това, че Клоп по този начин религиозно се насочил към този жанр мислене, се пренесло като разбиране по веригата и към останалите: не, Ливърпул няма просто да е добре, м.ма му остаряла, Ливърпул напряко ще полети!
Бившият ментор на Борусия (Дортмунд) изглеждал на купона като олицетворение на самоувереността и хладнокръвието, но предходните пет месеца били много стресиращи за него. Всичко случило се в тях противостояло на природата му, основаваща се толкоз доста на емпатията. Той обожавал Коутиньо и в професионален, и в персонален проект и тънел в мъка поради това какво причинявала сагата на момчето. Клоп си представял какво ли му е, щом се прибере вкъщи, и се разкъсвал вътрешно поради вероятното въздействие върху дамата и дребната дъщеря на бразилеца. Мениджърът съзнавал по какъв начин самичък би се почувствал, в случай че неговата жена или едно от неговите деца минава през сходна обстановка. Част от силата на Клоп е неговата мъдрост и схващане, задълбаването в това, което движи работещите под негово управление хора. Това да вижда толкоз безрадостен Коутиньо, който е по този начин сензитивен и гради живота си към своето семейство, направило и него трагичен.
Често сочат 50-годишния немец като индивида за основната роля, блясващия под светлината на прожектора. Той е харизматичен и по тази причина се усеща повече от уютно, когато би трябвало да излезе на дансинга или да грабне микрофона, с цел да нажежи атмосферата. Онези, които обаче най-добре го познават, настояват, че е най-щастлив, когато пренасочи прожекторите към тези, които обича най-вече. Обожава да вземем за пример да гледа ритуала по встъпването на нов състезател в тима с пеенето на ария пред всичките му нови сътрудници. Обожава и изкованата от футболистите среда, съчетала сериозното (стриктен правилник за глоби) и занимателното. Той също може да прекарва часове наред в ЮТюб, гледайки клипове на радостни почитатели, и означи няколко пъти този сезон какъв брой особено е за него да вижда развиването на същинска връзка сред тях и тима.
Затова гледката на напълно противоположното – завладяването на душата на Коутиньо от горест, го пробола надълбоко. Точно затова „ десетката” щеше да се е насочил към Каталуня още преди началото на сезон 2017/18, в случай че решението зависеше напълно от Клоп. Тъй като обаче германецът в никакъв случай не се има за постоянно прав и съзнавал, че персоналните му чувства са без значение в подтекста на цялата картинка, подкрепил мнението на Едуардс, Гордън и изобщо на управлението.
При това състояние беше в действителност удивително, че когато хората на Коутиньо стигнаха до крайни ограничения за обезпечаването на прехвърлянето, взеха на прицел с медийните си залпове тъкмо мениджъра на Ливърпул. Това единствено втвърди позицията на ФСГ. Макар да го скри добре, германецът бе наскърбен от подправените обвинявания на бразилския (дотогава) любим на публиката.
Самият факт, че Коутиньо изобщо игра за „ червените” в Шампионската лига, бе достижение. Когато стана ясно, че ръцете на Ливърпул няма да бъдат извити, опасността той да не показва клуба в Европа бе действителна, мощно препоръчвана от съветниците на играча. Гордън и Едуардс в съюз хирургично отстраниха тази заплаха, а Клоп стартира да внедрява назад „ десетката” в тима, като облекчи процеса, осигурявайки с необятния си тил отбрана на момчето от стрелите на медии и почитатели.
Въпреки осмиването при всяко споменаване на „ травмата в гърба”, която извади от състава халфа през август, мениджърът по този начин и не се отклони от тази линия. Дори когато лекарят на бразилския народен тим съобщи по време на един лагерсбор, че казусът е „ единствено емоционален”. Хармонията в съблекалнята при започване на сезона бе от изключителна значимост за Клоп и той не се поколеба да стане по насила обект на подигравки, което провокира повсеместното почитание на играчите.
10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1… Честита Нова година!
Едва-що почнала, 2018-а от раз обезпечи същите проблеми и паники, от които Ливърпул краткотрайно се бе откъснал. Барселона към този момент не просто чукаше на вратата, а напряко я разруши с пантите. Желанието на Коутиньо да напусне не бе намаляло ни минимум, макар че блестеше зад великото атакуващо трио MSF и че клубът се готвеше за първия си елиминационен мач в ШЛ от девет години насам.
Ливърпул не искаше повтаряне на лятната стихия, само че в това време не искаше и да се раздели с бразилеца тъкмо в този толкоз положителен за себе си интервал. Ръководството опита да обърне вълната и да го убеди да остане до края на сезона против много апетитна сума, но нито играчът, нито Барса бяха склонни да правят отстъпка. Коутиньо бе към този момент неотстъпчив: след пет години бе пристигнал моментът за прощаване.
С минаването на дните и все по-очертаващата се договорка, Гордън бил мощно угрижен, че хармонията в клуба ще премине в ужас, и упорствал стрелите да бъдат ориентирани към него и притежателите, с цел да обезпечи щит на мениджъра и играчите. Само че през този плевел интервал на Мелууд нямало по-спокоен от германеца и нямало метод той да не посрещне офанзивите гордо изправен. Клоп изискал от всички да се успокоят и да одобряват случилото се просто като един футболен трансфер, нищо повече.
Ако в Ливърпул не желаеха да се прави каквато и да било драма към договорката, бе наложително сами да не издигат големи лъскави афиши: това бе просто една финансова транзакция, а не надгробен камък на сезона на „ червените”.
Най-важният фактор бил реакцията на състава. Съотборниците на Магьосника го обичали, само че имало и един съответен епизод, който се бе загнездил в съзнанието на Клоп. В един августовски следобяд обезвереният Коутиньо изискал среща с комитета на най-опитните играчи от отбора и в диалог в една от конферентните зали на Мелууд помолил членовете му да трансформират мнението на клуба. Знаел, че сътрудниците му желали да остане, но сметнал също, че те, като експерти, ще схванат за какво за него този трансфер бил „ мечтаната стъпка”, която бил задължен да направи на мига.
Всичките номерца по време на летния трансферен прозорец не вбесили толкоз Клоп, колкото апелът на Коутиньо към съотборниците му. Затова след раздялата с него мениджърът събрал
целия състав в съблекалнята и отправил внезапно послание. Посланието в него било, че е загубен огромен състезател и приятел, само че нищо повече; че не бивало да се дава на външния свят опция да се разяснява, че „ напускането на Фил е разрушило сезона”. Отбелязал, че погледите ще се струпат още повече, но не считал, че това ще се отрази отрицателно на Ливърпул. Важно било тимът да повярва в същото, тъй като в случай че позволял напускането на подобен състезател да послужи за опрощение, Ливърпул щял да бъде в уязвима и слаба позиция. Припомнил на момчетата си, че от тях зависи дали хората ще могат да споделят, че груповият им талант си е отишъл дружно с Коутиньо. „ Това сме ние. Напред!”
ОЧАКВАЙТЕ ЧАСТ II
Мелиса Реди, Joe.co.uk
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ