И ето, че навред се размириса на кебапчета. Все едно

И ето, че навсякъде се размириса на кебапчета. Все едно сме на селски площад, където, с цел да бъде избран отново, локалният кмет е разпалил скара и раздава на електората безвъзмездни кебапчета и бира.
Раздават като за последно
Изборите наближават, а този път дружно с приключването на мандата се точи този досадно твърдоглав митинг и рейтингът пада ли, пада. Та по тази причина се постанова пазаруването на гласове да стартира отдалеко, в още по-масови размери и още по-лицемерно отвратителни форми. Като за последно се раздават стотици милиони - главно като бюджетни обещания за бъдещето, само че тук-таме и по някой и различен лев в плик (или по сметка).
Започна се почти незабавно след началото на митингите. По 50 лв. на месец от горната страна за всеки пенсионер, сякаш поради пандемията (макар че тъкмо техните приходи ни минимум не пострадаха от нея). После 30-процентно нарастване на заплатите в държавната администрация и други най-разнообразни бонуси и дотации. Само за август - цялостен милиард спомагателни разноски. А в този момент, за броени дни - още към милиард и половина.
50-те лв. към пенсиите на всички няма да са за три, а за осем месеца - до постоянните избори през март. Т.нар. детски надбавки от първи януари ще се заплащат на всички фамилии с деца - без значение от приходите на родителите. Подоходният аршин отпада и при помощите за възпитаници в първи и осми клас - ще ги вземат всички освен това в по-голям размер, 300 вместо 250 лв.. От 1 януари минималната пенсия скача с 30 %, а от 1 юли административно ще се усилят и останалите пенсии - по-ниските с 10, по-големите с 5%. Минималната заплата също се подвига административно от 1 януари.
Нито по-справедливо, нито по-социално  
Представят всичко това като усилване на обществената политика и основаване на повече правдивост. Но не е нито едното, нито другото.
Замислените като обществена помощ детски надбавки имат смисъл, когато са прицелени към най-нуждаещите се и уязвимите, освен това в задоволителен размер. Същото се отнася и за еднократните помощи за възпитаници. Когато раздаваш на всички по малко, в това число на тези, които нямат ни най-малка потребност, обезсмисляш обществената политика и убиваш справедливостта.
Да повишаваш административно (с партийно-правителствено решение) най-вече по-малките пенсии, е незаслужено към тези, които са работили повече и са се осигурявали по-дълго и върху по-големи суми. И е политически недалновидно и безконтролно, тъй като демотивира днешните работещи да се обезпечават и подкопава пенсионно-осигурителния модел, който така и така е взел-дал.
Този път номерът няма да мине  
За разлика от обичайното пазаруване на гласове, при което селският кмет си заплаща кебапчетата от личния джоб (макар че парите, несъмнено, може и да са крадени), в нашия случай ръководещите разчитат да си платят масрафа от общите пари (включително с парите на подкупваните). Затова са толкоз необмислено „ великодушни “ и в идващите дни и седмици евентуално ще изнамерят още неща за повдигане и повишение.
Този път обаче сметката им няма да излезе и номерът им надали ще мине. Защото към този момент е транспарантен и явен даже за най-нискообразованите и неориентираните гласоподаватели. Те няма да откажат да си вземат кебапчетата, бирата и левчетата, само че след това ще гласоподават за който си знаят.
 
Автор: Ясен Бояджиев,