И друг път сме стигали до медали при юношите, въпросът

И различен път сме стигали до медали при юношите, въпросът е те да продължат развиването си при мъжете

На 46 години Ивайло Стефанов е видял безусловно всичко в българския и международния волейбол. „ Тема Спорт” потърси ветерана на ЦСКА, с цел да даде мнение по разнообразни тематики. От идния сезон с алените, през триумфа на юношите на Мартин Стоев, които завоюваха сребро от европейското в София, до мъжкия ни народен отбор и олимпийската подготовка във Варна идната седмица.
Г-н Стефанов, в разгара на лятото сме, само че гледате ли към новия сезон с екипа на ЦСКА?
- Лято е, тъй че не съм се насочил още в тази посока. Твърде рано е да разясняваме какво ще стане след един-два или три месеца. В момента заобикалям даже да се интересувам от това какво вършат и останалите тимове. Всеки прави каквото желае. Селекцията на противниците не ме интересува, ще се види най-после на сезона кой по какъв начин си е приключил работата. Знам, че от нашия тим си потеглиха няколко момчета, само че ще забележим какво ще се случи.

Питам ви и от позиция на вашата подготвеност да продължите и през новия сезон. Правите ли си такива проекти?

- Планове съм спрял да върша от много време. Ако съм здрав, влизам в залата и виждам дали мога или не. Спорт е, аз съм и възрастен, само че това се отнася и за младите. Една травма и довиждане, сбогом, без значение на каква възраст си. Като се съберем наесен, ще забележим кой къде ще играе и ще се изчистят въпросителните.

Един ваш съотборник, който дебютира за ЦСКА предишния сезон – Георги Татаров, остави отлични усещания на европейското за юноши. Как ви се стори?

- Гледах ги момчетата. Той е положително момче, има качества, въпросът е към този момент да ги развие. Все отново приказваме за юноши, на такива възрасти и различен път сме печелили медали. Трябва да е ясно, че не всеки от този тим ще успее да стигне до огромния волейбол. Рано е да се каже. Днешните младежи се развиват малко по-късно. Татаров има гений, има знания. Виж, аз съм реалист и приказвам обективно – момчетата демонстрираха благоприятни условия, само че е доста рано да се хранят супернадежди. Някои ще станат сигурно положителни волейболисти, само че е и въпрос на шанс. Много са относителни нещата. Две-три момчета от това потомство да влязат при мъжете, ще бъде прелестно.

Данчо Лазаров сподели след края на европейското, че ще създадат опит да изградят клубен тим с тези юноши, с цел да порастват заедно…

- За мен тези момчета би трябвало да играят и да се развиват. Не считам че е съществено да ги пуснеш като един тим в Б група и да очакваш развиване. Те би трябвало да играят в конкурентна среда, и то от опитни, по-големи състезатели. Те нямат мощ, инстикт, реакция към момента. Ако нашата Суперлига не е на високо равнище, представете си какво ги чака във Висшата лига? Вътрешната конкуренция в клубовете е по-добра среда за тях. Но това е мое мнение – дано се борят тук при нас, в елита, и да се потвърдят. Аз съм играл като младеж в мъжкия народен тим, в младежкия и в моя набор. Когато отидеш при по-големите, се чувстваш доста по-добре, това е потвърдено. Отличен образец е Жоро Петров в Бургас. Той, в случай че не пораства при Братоев и конкуренцията в Нефтохимик, а стои в своя набор, няма да се получат нещата. Виждате, че в последния сезон бе водеща фигура в Бургас и развиването му е очевидно. Малките напредват доста бързо около батковците.

@@@

Ще приемете ли Татаров като действителна конкуренция в ЦСКА?

- Ако този сезон остана на полето, това ще ми бъде десета година в ЦСКА. И от 10 години одобрявам всеки младеж като собствен съперник. Така беше и с Бранимир Грозданов, Пламен Шекерджиев до тази година също. Всичко е в подготвителния развой. Спортът е доказване. И аз съм влезнал да играя на 15 години при мъжете, тъй че всичко ми е ясно във волейбола.

Ако би трябвало да им дадете съвет, какво бихте споделили на тези млади момчета?

- Дали си млад или остарял, постоянно е едно и също – би трябвало да тренираш и да знаеш, че спортът е метод на живот. Да си напълно предан. Ако по мое време спортът бе късмет за реализация, в този момент не е по този начин. И би трябвало да си на супервисоко равнище, с цел да си оправиш живота. Защото има доста специалности в България към този момент, които могат да ти обезпечат сходно възнаграждение, без да би трябвало да жертваш толкоз тялото си. Всеки възприема по друг метод живота.

Следващата седмица ще се увеличи градусът на страстите. Оптимист ли сте за това, което ни чака във Варна?

- Аз ги виждам единствено по малкия екран и не съм вътре в тима. Но би трябвало да се знае, че тази подготовка не е единствено с Бразилия. Говорим за три дуела, в които би трябвало да излязат пределно мобилизирани и да ги завоюват. Пранди е задоволително умел, с цел да им изясни това. Гледах мачовете на Бразилия в Лигата и това не е оня тим отпреди 3-4 години, който бе цялостен хегемон. В решителен мач постоянно може да вземеш нещо. Спортистът, в случай че не е оптимист, няма за какво да се занимава с това. В нашата зала всичко е допустимо. Надявам се. Предполагам, че и те си имат вяра, че могат да ги победят. Има сега млади момчета, които ще могат да покажат на какво са способни.

Доста се разясняваше изборът на Пранди към състава…

- Като непряк наблюдаващ мога да кажа, че откакто са избрали един треньор, той си носи отговорността. Пранди най-добре знае какви са аргументите, тъй като той комуникира с тези момчета. Аз считам, че в случай че въпросното подмладяване и промяна на поколения би трябвало да се прави, то трябваше да се случи още преди 3-4 години. За да могат тези момчета да натрупат опит. А не – пробваме този, оня го крещя, вършим група от по 40 индивида и най-после нищо.

Да, само че несъмнено на човек като Пранди му е по-лесно да направи такова нещо в този момент, тъй като, в случай че не успее – става и си отпътува, до момента в който при Пламен Константинов обстановката не бе такава?

- Според мен на Пранди не му е елементарно. Нека не забравяме, че на Пламен му бе обещано много време, с цел да почисти тези неща, и той не го направи. Той си е взел решенията, аз не съм бил на неговото място, с цел да знам. Моето мнение е такова. Ако Пламен беше постъпил друго, в този момент нямаше да се чудим дали този или оня ще свърши работа, тъй като щяха да са се потвърдили. При това не за „ оставане в Лигата”, а с по-значими искания. Надявам се, че какъвто и да е казусът, българският волейбол ще си резервира реномето на мощ в този спорт. Желая им триумф и се надявам, че ще се класират. Невинаги любимците печелят, по тази причина е забавно и в никакъв случай не се знае. Дано да са се подготвили добре, да са изчистили схемата на игра и да създадат хубави мачове. Освен това няма да е съдбовно, в случай че не се класират. Но и за тях самите ще е по-добре да се оправят, тъй като ще отидат на олимпиада, на огромен конгрес, и ще се покажат пред целия свят. Оптимист съм, само че отново споделям – не се концентрирайте единствено върху Бразилия, тъй като Пуерто Рико и Египет също не са за подценяване. При промяна на генерации постоянно се получава срив, какъвто има в този момент. Но това го изпитва и Франция сега, а и самата Бразилия.
Хари ЛАТИФЯН, " Тема Спорт "