И до днес личността и творчеството на Захари Зограф са

И до през днешния ден личността и творчеството на Захари Зограф са забулени в секрети, които надали някой ще разкрие. Разказват се какви ли не истории за живота му – като тази за обичта му към брачната половинка на брат му или пък за огромното благосъстояние, което натрупал от изписването на икони. Но едно е несъмнено, че е занаятчия, който се трансформира в учредител на светската ни живопис.

Творческият му път продължава двадесет и пет години, през които той работи интензивно и пламенно. Често напуща родния Самоков, с цел да пътува и рисува светците в църквите, само че и да гледа непознатите произведения, с цел да се учи от тях. В един миг самичък се уверил, че няма по-голям зограф от него в „ турско “ и гордо се хвалел с това. Увереността му се вижда и в рисуването на личния му облик сред стенописите в черквите. Задължително оставял надпис за осъществената работа и съвсем всякога се подписвал.

Освен човек на прецизността, бил и модернист. Имал личен жанр, друг от този на съвременниците му, който му оказал помощ да остане като един от огромните създатели на Възрожденското ни изкуство.

В пловдивския храм „ Св.Св. Константин и Елена “ са непокътнати едни от ранните му икони, където се вижда сходството в работата с тази на брат му. Има негови икони в черквата „ Св. Неделя “, както и в село Извор.

Следа е оставил и в Копривщенската черква „ Св. Богородица “. Сред тях са икони на Св. Георги с 13 подиуми от живота му, Успение на Богородица и Св. Евстати на кон. В Плачковския манастирв и Долнобешовския може да се видят присъщите му произведения. Най-известните му фрески са в параклиса и църквата на Бачковския манастир, в черквите на Преображенския, Троянския и Рилския манастир. Славата му стига даже до Света гора.

Захари Зограф учил живопис при брат си Димитър, който е с 14 години по-голям от него. Останал сирак единствено деветгодишен и не могъл да учи образопис при татко си, който умира през 1819 година За сметка на това брат му е добре подготвен от татко им и можел да преподава на по-малкия си брат. Когато Захари Зограф е на 21 година, той към този момент е приет от брат си за занаятчия и разделят облагата по равно. Но явно не са се доразбрали в общите сметки и се разделили, всеки се хванал да работи самичък. Захари Зограф запазил уважението си към него и признавал, че той е „ остарял занаятчия, у който е началото “.

Училищното му обучение минава при Неофит Рилски, който учителствал в Самоков от 1827 до 1831 година Успоредно с уроците при огромния литератор работи иконите си. При Неофит Рилски постъпва да учи към седемнадесетата си година. Той му дава обширни знания, насочва го към книгите и отпечатването им. По-късно Захари Зограф мечтаел със своя преподавател да създадат печатница. Зографът през целия си живот купувал доста книги, услужвал с тях и на учителя си. В писмо от 29 март 1853 година му написа, в случай че не му е нужен Езоп, да му го върне по Захари х. Гюров.

Непрекъснато се грижел за това, дали Неофит Рилски ще може да издаде лексикона си. Търси средства за разкриване на мечтаната печатницата, грижи се за разкриване на учебни заведения. Двамата водят преписка, а Захалри Зограф се обръща към него с „ На Вашето високо преподобие благоговейно се покланям до лицето на земята и целувам светата Ви десница “ или „ Благоговейно ти се покланям, учителю “. В тези писма ученикът засвидетелства своята откровена респект и почитание към него. Захари Зограф не пропуща да го окуражи да работи, дава му хрумвания за книжовната работа, разрешава си даже да го поучава, където види, че е неудобен. Осемнадесет години сред тях се резервират непрекъснати откровени и непринудени връзки. В писмата им се чете за живота на огромния зограф, за нравите по това време, за публичните схващания на възрожденския иконописец, дребни случки, свързани с всекидневието. В едно писмо до своя преподавател споделя, че има грижи, здравето му не е положително. В писмата си Захари Зограф употребява даже собствен тайнопис.

Неофит Рилски постоянно е медиатор сред поръчителите на икони и своя възпитаник. И не инцидентно, тъй като самият той твърди, че изкуството му е прелестно. Захари Зограф рисува негов портрет през 1838 година в Копривщица. По мотив тези писма проф. Иван Шишманов споделя, че зографът е „ най-интересният от всички Неофитови възпитаници “. И в действителност той се отличава от другите зографи на Възраждането ни с неповторимото си изкуство.

След като напуща брат си отива в Пловдив, където по-големият град му обезпечава работа и облага. Този град изиграва удобна роля в живота на младия художник. Там е от 1835 до 1841 година Скоро постанова името си и се популяризира из страната. Трудолюбив е и с точност и експедитивност работел поръчките. Скоро натрупва задоволително средства, с цел да взе участие и в публичния живот.

Той употребява византийската традиция, рисувал като татко си и брат си, само че в същото време и по собствен метод. Постига обилие от обилна растителност, геометрични и барокови форми. Обича розовия, зеления цвят и охрата, само че с притихнала мощ. И през днешния ден творчеството му може да се учи в региона на колорита. С лекост изписва фигурите. В някои случаи смесва да вземем за пример „ Страшния съд “ със модерни сюжети, което прави живописта му още по скъпа.

Той пътува в разнообразни градове и села. Този 27 годишен мъж работи пламенно и с готовност да успее. В едно от писмата си до Неофит Рилски му написа: „ Аз имам доста работа и фанал самичък се машки у работа “. Това се вижда и в други негови писма до учителя му, в които се извинява, че написа небрежно, че няма никакво време да написа обстойно. Животът му е изпълнен с непрестанен труд.

От 1838 година са и първите му фрески – тези от аязмото на църквата „ Св. Богородица Рибна “ в Асеновград, само че не се е подписал. На идната година се споразумял с владиката да нарисува в цъквата „ Св. Георги “ в Асеновград двете стени над „ пенджурите “ за 3 000 гроша, иконата на ЙоанПредтеча за 55 гроша, облика на Св. Георги за 500 гроша, три икони по 250 гроша и един кръст за 700 гроша. До през днешния ден е достигнал единствено обликът на Св. Георги, а другите са унищожени. По-късно изрисувал извън на северната стена метоха край Асеновград. На тях били изобразени облиците на светците Теодор, Георги и Димитър.

На 1 май 1840 година се спазарява за едно огромно свое дело – стенописите в църквата „ Св. Никола “ в Бачковския манастир, за стойност от 7 000 гроша. Храмът е изрисуван с голям брой облици. Значително място заемат подиуми от живота на светеца. Понеже манастирът е бил под гръцка власт, зографът се подписва на гръцки.

Притворът на храма също е декориран със фрески. Върху източната стена рисува „ Страшния съд “. Тук забележителна е картината му, където отразил недоброто си отношение към пловдивските чорбаджии и техните дами – „ кокони “, задето отказали да открият българско учебно заведение в Пловдив. Нарисувал ги като грешници, слизащи в пъкъла. Те били облечени в облекла, съвременни за времето.

В Бачковския манастир нарисувал себе си, проигумена и игумена на манастира. Виждал се и надпис на български и гръцки език, написан на хартия, която Захари Зограф държи в лявата си ръка. Освен стенописите в черквата „ Св. Никола “ в Бачковския манастир от него са непокътнати и стенописни подиуми и облици в храма „ Св. Архангел Михаил “, прилепен до огромната манастирска черква.

Изрисувал е евангелски подиуми и е посочил облеклата на своето време. Между тези фрески е и портрета на византийския император Александър I Комнин, през времето, когато братята Пакуриан са основали Бачковската обител. Тук не е оставил подписа си с името, само че стилът му и колоритът личат в творбите.

На 8 ноември 1841 година се дами за Екатерина хаджи Гюрова. Води си бележници с бележки, вписвал приходните си сметки – какви пари има да събира за осъществената работа. Записвал и длъжниците си, на които давал пари в заем. А те не били малко. Раздаваните суми от Захари Зограф под рента са равни на хиляди грошове. Най-голямата сума дал през 1845 година на Иове Терсума – 11 900 гроша. На доста други хора давал заеми – търговци, учители, ковачи дюлгери, механджии, бакалии, шивачи, даже на владици, чорбаджии, та и на самоковския кадия.

Неговите длъжници били от Самоков, Пазарджик, София, Дупница, Сопот, Банско, Пловдив. Сроковете за погашение били разнообразни. Между длъжниците му е и Рилският манастир. От монасите има да взема 6261 гроша. В бележниците му се виждат приходите от парцелите му.

Някъде по това време среща двама „ французки зографи “, които му давали уроци по изобразяване. И по переспектива. Това е миг, в който той се доизгражда като създател – рисува нови детайли, открива света на природата и схваща, че с изключение на ерминиите има и творчество отвън тях.

Живописта не се лимитира единствено в религиозното. Когато рисува в Бачковския манастир, видял хубостта на близкия водопад и го изобразява в схема.Тази творба създава след това с темперни бои. Същият е казусът в аязмото при Кукленския манастир. От това време са съхранени негови етюди на цветя, пеперуди, драперии, глави, които рисува в природата. В реалност от неговите наследници са съхранени огромен брой негови рисунки, които се намират в списък в Самоковския музей. Притежавал гравюри от непознати художници, в разнообразни стилове, които е събирал и се е учил от тях. Вероятно Захари Зограф ги е имал наследени от своя татко Христо Димитров, който ги е закупил от чужбина и ги употребявал за работата с учениците си. Но те са били постоянно на разположение на известния зограф.

Кога стартира своята работа в Троянския манастир не е известно, само че това евентуално е към 1847-1848 година Стенописите в манастира са едно от огромните му земни каузи. Показва своята същинска умелост и майсторство. В Троянския манастир рисува две години. Полетата, които изрисувал са повече от 360. Отделни фигури, комплицирани композиции. Интересно е по какъв начин съумява за толкоз малко време да нарисува толкоз доста детайли и облици. При това не е имал помощници.

Голямо е и делото му в Преораженския манастир, в черквата „ Преображение господне “. През 1851 година рисува иконите на църквата и своя портрет, а надписът споделя: „ Захари Х. Зограф, Самоков, Македония “.

Между стенописите му са изобразени българските светци – Йоаким патриарх Търновски, Теодоси Търновски, Михаил Воин от село Потока, патриарх Евтимий, Теофилакт Търновски и други. На източната стрна на предверието на църквата е стенописът „ Страшният съд “, където отновол е вмъкнал фигури на свои съвременници – в национални носии, също битови подиуми, представляващи човешките провинения. До през днешния ден буди размисъл стенописа му „ Колелото на живота “. В средата е изобразил седнала жена, облечена в гръцка богата носия. В дясната си ръка държи чаша, чашата на удоволствията, която сервира. Около кръга са четирите годишни времена с месеците. Два ангела въртят колелото с въже, а под него е нарисуван гроб, над който стои гибелта с коса в ръце. Всичко това влияе и внушава концепцията за преходността на земния живот и относителните удоволствия. За иконостаса на същата черква е нарисувал иконите на архангел Михаил, Богородица, Христос, Иван Рилски и Преображение. И през днешния ден се съхранява договорът сред зографа и манастирското приятелство.
През същата година той рисува икони, а и евентуално стенописите в манастира „ Св Троица “, опустошен при земетресението през 1913 година И те не са достигнали до нас. Във възобновената черква са непокътнати някои негови икони – на Богородица, Троицата, Иван Кръстител, Христос, а в параклиса се пазят и по-малки икони. От това време са и иконите му в Девическия манастир в Габрово, който е опустошен.

Като част от творчеството му са кавалетните му портрети. Те са малцина, само че допълват креативния му облик. Захари Зограф рисува известния си личен портрет, където е с четка в ръка. Правен е евентуално към 1840 година Също портрета на Неофит Рилски, който приключил на 3 май 1838 година Както и портрет на Христина Зографска, брачната половинка на брат му, изобразена с копринено облекло, бижута и шапка. Запазена е и акварелна глава на момиче.

През 1852 година рисува последните си фрески в нартиката на черквата „ Св. Анастасий “ в Лавра на Света гора. Не намерили заслужен гръцки образописец и потърсили Захари Зограф. Там е негова Богородица и Преображение Господне. Има и по-малки икони, които са едни от последните му. В светата обител стоял седемнадесет месеца, а след това се завърнал в родния Самоков. Това станало през септември 1852 година За този факт осведоми своя преподавател Неофит Рилски.

Умира от тиф на 14 юни 1853 година, шест дни след раждането на последното му дете. Тогава към този момент е болен на легло. След гибелта му неговите близки, получили от Цариградската патриаршия индулгенция за опрощаване на греховете му. Той самият приживе е подложен на критика от Църквата за това, че проправя пътя на светското изкуство, в което се вижда смелата му работа на занаятчия художник. Недолюбван е и от своите съвременници, които постоянно изписва по стените на храмовете измежду грешниците в пъкъла. Но името на Захари Зограф остава като едно от най-популярните за българите от Възраждането до през днешния ден и е знак на нестихващия български дух, който съумява постоянно да надмогне времето…