И Българска народна банка вече се колебае дали България ще

И Българска национална банка към този момент се колебае дали България ще покрива критериите за еврозоната. Това излиза наяве от оповестеното през днешния ден от време на време издание „ Макроикономическа прогноза “ (декември 2024), като на база данни към края на предходната година прогнозата е формирана към 15 януари В документа има специфичен изчерпателен акцент отдаден на въпроса дали България покрива инфлационния аршин за еврозоната и тъкмо в него се съдържат спорните послания. Освен това, съветникът на шефа на Българска национална банка Маринела Петрова, която е и някогашен заместник-министър на финансите, взела участие в сполучливата акция за приемане в чакалнята на еврозоната от 2020 година, удостовери информацията на „ Гласове “ от неделя, че България може доста скоро да установи несъблюдение и на критерия за бюджетен недостиг. Последното, в случай че се удостовери публично ще постави завършек на очакванията за приемане на еврото най-малко до 2029 година.

Първо прогнозата на БНБ 

От една страна Българска народна банка сочи, че през цялата предходна година България и била над инфлационния аршин, само че превишението се свива непрекъснато. Макар към декември страната ни към момента да е над критерия с 0.13 процентни пункта (средно покачване на цените 2.6% при предел 2.47%), се чака в края на януари и през всеки от месеците до края на годината хармонизираната инфлация, която се взима поради при оценката за покритие на критериите от Маастрихт, да бъде по ниска от прага за допустимост. Тоест България ще има съображение да изиска изключителни отчети за оценка на подготвеността за приемане на еврото.

Докато споделят всичко това, от Българска народна банка сами си вършат автореферат, че съответно през януари тази година, настрана от времевата серия, за която разгласяват две графики, предвиждат инфлацията да стигне 3.3%, което съставлява проверка на базовата прогноза в посока по-висока инфлация. Въпреки това, оценките демонстрират, че България можела да извърши конвергентния аршин за ценова непоклатимост през януари 2025 година и да продължи да го извършва през остатъка от годината, настояват от централната банка.

После, като че ли с цел да се презастраховат, анализаторите на Българска народна банка настояват, че „ съществува доста огромна степен на неустановеност във връзка с прогнозата за критерия за ценова непоклатимост, както и за предстоящото отклоняване на средногодишната инфлация в България от него. Освен от несигурността във връзка с прогнозата за инфлацията в България и в останалите страни от Европейски Съюз “.

Ревизията на базовата прогноза за януари се извежда след отчитане на резултатите от повдигането на акциза върху цигарите, възобновяване на Данък добавена стойност за хляба от 0 на 20% и за ресторантьорските услуги от 9 на 20%.
оказват въздействие върху потребителските цени, както и от степента на преместване на резултатите им върху съставените елементи на ХИПЦ.

Несигурност за покриването на инфлационния аршин идва и от Европейската централна банка. Нейната прогноза от декември сочи, че тази година ще има нова тройка страни с най-ниско повишаване на живота – Франция, Италия и Латвия, а не както през предходната – Италия, Финландия и Литва, от които нашите политици се надяваха на изключение при изчисляването да се изключи Финландия.

Средната инфлация в новите страни отличници ще е 1.5% съгласно ЕЦБ, което прави 3% оптимално възможно повишаване на цените в България съгласно хармонизирания показател. Оказва се обаче, че при съпоставяне на сюжета на ЕЦБ и този на Българска народна банка, за който самата Българска народна банка прави хиляда ангажименти, че може да не се извърши, България ще е покрай ръба на осъществяването, а през ноември още веднъж ще спрем да покриваме инфлационния аршин.

И в Българска народна банка обезпокоени за бюджета

В терен за конфликт се трансформира фейсбук профила на Десислава Николова, икономист от Световната Банка. Още предходната седмица тя споделя изказване на Ивайло Яйджиев, някогашен заместник-министър на финансите в екипа на Асен Василев, който твърди, че в този момент е моментът България да изиска изключителна оценка за покритие на критериите от Маастрихт за да получим покана за въвеждане на еврото от януари 2026 година.

Едва нощес, тематиката разяснява Маринела Петрова, която е консултант на подуправителя на Българска народна банка Димитър Радев, а в качеството си на заместник-министър на финансите в екипа на Владислав Горанов свърши голям размер от работата, за допускане на България във валутно курсовия механизъм, прочут, като „ чакалнята на еврозоната “.

Публикуваме коментара на Маринела Петрова в цялост, тъй като изчерпателно приказва както за опциите да се търси изключение при оценката, по този начин и за общото положение на България от позиция на стопанска система и обществени финанси. Той е изработен в следната полемика:

В точка 2 от ревюто си Маринела Петрова позволява лека неточност, като показва, че към края на третото тримесечие България е с недостиг от 3.7% по отношение на Брутният вътрешен продукт на начислена основа (тоест съгласно критериите на ЕЦБ и ЕК).

Точното число към 30 септември е 2.7% недостиг по отношение на Брутният вътрешен продукт и тя сочи (както писа „ Гласове “ в неделя), че това разрешава на страната да направи недостиг от единствено 700 милиона лв. през четвъртото тримесечие, което звучи на практика необикновено като се има поради, че в четвъртото тримесечие постоянно се концентрират заплащанията по държавните вложения средномесечния размер на разноските е двойно по-висок от тези в първите девет месеца.