Коце, признай, че си ром, няма нищо срамно!
И аз съм родител, и на мен из тялото ми се разлива една особена, съвсем мистична топлота, когато синът ми набие някое безсрамно лайненце. Повече се веселя, в сравнение с непрекъснатите шестици на кака му, но не казвайте на майките им, че ще желаят корекции по издръжката. Затова не осъждам Коце, че се е възгордял от зачатъка на топки у кльощавото си, очилато отроче – това е огромно нещо за един татко. Само че да се похвалиш на куцо и сакато, да пишеш във фейсбук, да пускаш листовки и да обявяваш по мегафон нечувания подвиг на хлапето – тук малко ме загуби.
Сложна е логиката на психиката на хвалбата, изключително в днешното време на безпределно авто-промотиране от всякакви инфлуенсъри като безносото екссемейство Петканови или интернет тик-токъри от тежък диаметър като Прея или Сашко Кадиев. Социалните мрежи трансфораха самохвалството в метод на живот, всеки ден от тях ни заливат екзотични фотоси от Малдивите, мерцедеси и гурме десерти с тонка фасул. При това нормално дело на клетници на минимална отплата в бензиностанцията на Омуртаг, каращи велосипед втора употреба и нагъващи телешки колбас с червен етикет от „ Лидл “.
Съвсем обикновено е да се заключи, че величаенето и славославенето на личните достижения или тези на децата е непосредствено самопризнание за ниско самочувствие, дълбоки провинциални комплекси, вътрешна нерешителност и подозрения за мястото ти в обществото. То е израз на всъпоглъщащия боязън, че по стичане на събитията си достигнал позиция, на която голият ти, омазан с фекалии гъз е забележим от всички страни, както и дребната ти, увиснала пишка. Какъв по-добър метод да ги прикриеш, с изключение на посредством ореола на самохвалството?
Разбирам Коце, който от едно кльощаво селско асистентче с белези от акне и кожено якенце от аутлета за нула време се трансформира в политически водач и национален трибун. Неговото главозамайващо израстване няма по какъв начин да не откри отдушник посредством психопатологически похвати. При него обаче се вижда освен прочувствен, само че и очебийно етнически модел на самохвалството.
Съвсем не инцидентно хвалбата в родния социум е тясно обвързвана с циганската националност. От поговорката „ Умря циганката, дето ме хвалеше “, до тридневните ромски сватби, при които на микрофона с горделивост се афишират всички материални придобивки за младото семейство, в това число с цената, която е платена за тях. От чичо Асан – ледник „ Индезит “ за 639 лева, от зълвата Роза – 16 метра бархетен плат за пижами, от комшията Стефчо – чифт маратонки „ АдиБас “.
По дяволите, та ромите бяха първите инфлуенсъри и промоутъри още по времето на соца, когато обикаляха улиците с виковете си „ Семки-залъгалки – масаж за езика “, а децата се точеха на върволяк след тях да си вземат фунийка от опикания им слънчоглед. И това е напълно обикновено държание за техния етнос, обществено изключен и маргинализиран – да се опита да компенсира тази нежелана позиция с славословие, величаене, апология и огромни приказки.
Отдавна имах обосновани подозрения, че Коце принадлежи на ромското малцинство по чисто антропологични белези. Примитивното фукане със съмнителните подвизи на бойното му синче обаче изцяло ги разсея. Не виждам нищо срамно най-сетне да излезе и да си признае принадлежността към индоевропейската диаспора. Всъщност, срамно е. Ама не за него, а за ромите.
Сложна е логиката на психиката на хвалбата, изключително в днешното време на безпределно авто-промотиране от всякакви инфлуенсъри като безносото екссемейство Петканови или интернет тик-токъри от тежък диаметър като Прея или Сашко Кадиев. Социалните мрежи трансфораха самохвалството в метод на живот, всеки ден от тях ни заливат екзотични фотоси от Малдивите, мерцедеси и гурме десерти с тонка фасул. При това нормално дело на клетници на минимална отплата в бензиностанцията на Омуртаг, каращи велосипед втора употреба и нагъващи телешки колбас с червен етикет от „ Лидл “.
Съвсем обикновено е да се заключи, че величаенето и славославенето на личните достижения или тези на децата е непосредствено самопризнание за ниско самочувствие, дълбоки провинциални комплекси, вътрешна нерешителност и подозрения за мястото ти в обществото. То е израз на всъпоглъщащия боязън, че по стичане на събитията си достигнал позиция, на която голият ти, омазан с фекалии гъз е забележим от всички страни, както и дребната ти, увиснала пишка. Какъв по-добър метод да ги прикриеш, с изключение на посредством ореола на самохвалството?
Разбирам Коце, който от едно кльощаво селско асистентче с белези от акне и кожено якенце от аутлета за нула време се трансформира в политически водач и национален трибун. Неговото главозамайващо израстване няма по какъв начин да не откри отдушник посредством психопатологически похвати. При него обаче се вижда освен прочувствен, само че и очебийно етнически модел на самохвалството.
Съвсем не инцидентно хвалбата в родния социум е тясно обвързвана с циганската националност. От поговорката „ Умря циганката, дето ме хвалеше “, до тридневните ромски сватби, при които на микрофона с горделивост се афишират всички материални придобивки за младото семейство, в това число с цената, която е платена за тях. От чичо Асан – ледник „ Индезит “ за 639 лева, от зълвата Роза – 16 метра бархетен плат за пижами, от комшията Стефчо – чифт маратонки „ АдиБас “.
По дяволите, та ромите бяха първите инфлуенсъри и промоутъри още по времето на соца, когато обикаляха улиците с виковете си „ Семки-залъгалки – масаж за езика “, а децата се точеха на върволяк след тях да си вземат фунийка от опикания им слънчоглед. И това е напълно обикновено държание за техния етнос, обществено изключен и маргинализиран – да се опита да компенсира тази нежелана позиция с славословие, величаене, апология и огромни приказки.
Отдавна имах обосновани подозрения, че Коце принадлежи на ромското малцинство по чисто антропологични белези. Примитивното фукане със съмнителните подвизи на бойното му синче обаче изцяло ги разсея. Не виждам нищо срамно най-сетне да излезе и да си признае принадлежността към индоевропейската диаспора. Всъщност, срамно е. Ама не за него, а за ромите.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ