И аз като Ален Делон “Този свят ще го напусна

И аз като Ален Делон “Този свят ще го напусна с омерзение, не се приказва за обич, за другарство, единствено пари, пари, и единствено пари " - думи на пловдивския музикат Борис Комитов, който гостува в студиото ни.

Здравейте, през днешния ден наш посетител е Борис Комитов, паметен пловдивски поп артист, създател на песни, свири на пиано, на китара. Написал е голям брой песни, той самичък ще каже какъв брой. Аз имам щастието да се познавам с Борето от дълго време, фамилни другари сме. Затова ще си разреша да си приказвам с него на ти. Здравей, Боре, добре пристигнал!

Здравей, веселя се, че ме предложения.

Ти си доста забавен човек и като музикант, и като създател на песни. Имаш безчет написани неща, които самичък си изпълняваш. Колко са на брой, сред прочее?

Не съм ги броил. Доста са в полза на истината, не мога да кажа тъкмо.

Но мотивът, с цел да те поканя беше в действителност, най-новото, което си сътворил и това е една прелестна ария за Пловдив. Кажи освен това за тази ария, какъв беше авторският екип с който работеше, въобще повече за тази ария?

Аз имах огромно предпочитание от доста време, да направя една ария за нашия популярен град Пловдив. Но все не оставаше време през годините. Явно часовникът е тиктакал  в мен, до момента в който пристигна това време.

Исках да прибавя, че ти пишеш най-вече любовни песни. И това в действителност в този момент е една прелестна ария отвън тематиката, само че тя отново е за обич и то към родния град, нали по този начин?

Към родния град, да. Пиша и любовни песни, и за Бог също много. Това беше една фантазия моя от доста време и пристигна време, в което я осъществих. В момента, в който аз написах песента, на първо време си зададох въпроса, а кой ще свири за този град? Той не е инцидентен град, аз съм пътувал доста по света и съм чул доста песни за доста градове. Но крещя пък, за най-големия, за най-великия да няма, да не направя ария, не става.

И по тази причина поканих един популярен музикант Стоиц Гъдев, който е пианист, и който е от международна големина. И си крещя, за подобен град, единствено подобен пианист може да свири, пък и той е мой непосредствен другар. И другия, който поканих, мой другар, е Светлин Стайков, който е китарист. Така че в действителност, планът, който ние го направихме, го направихме дружно с  тях и аз съм доста удовлетворен. Особено Стоиц внесе едни нови детайли, като кореняк пловдивчанин, какво да правиш. Не е какъв да е.

Той е занаятчия по аранжиментите, тъй че...

Майстор по аранжиментите е и съм доста удовлетворен от продукта.

Наистина, страхотна ария се е получила.

Дано хората да я харесат.

Да, сигурно ще я харесат. Уникална ария, аз даже считам, че може да стане шлагер тази ария.

В днешно време да стане шлагер нещо, желае доста пари, с цел да се наложи, да се чуе желае доста пари. Нали знаеш, има една ария “Мами блу ", това е, не знам дали знаеш историята й, че тя е била една ария, която са считали, че е никаква. Но вършат проба по какъв начин да я наложат като шлагер посредством реклама. И тя по този начин става огромен шлагер, която си е доста хубава ария, несъмнено.

Имаш и доста други песни, сред прочее. Тази ария ние сме я предложили на нашите читатели и слушатели да я видят, да я чуят. Имаш и клип към нея към този момент, към новата ария за Пловдив.

Да, да.

Клипът също е неповторим, аз го гледах. Имаш доста други песни и преди една година, ти направи нещо ексцентрично, имам поради първата гей ария, която ти написа. Това е малко, по този начин за кодош, само че въпреки всичко, ти си един супер хетеро скроен човек, пък написа ария за тях?

Написах история. Аз като боец, бях в ДНА. Пазарджик, изнасяхме единствено концерти, имахме и оркестър и бяхме двамата артисти с артиста Христо Петров, а той нали е ръководител на гей общността. А с Христо сме доста положителни другари още от доста години, да не споделям от какъв брой, и аз в никакъв случай не съм имал проблеми с тази общественост. В последна сметка, всеки има право да си избира по какъв начин да живее живота си. Но видяно от християнска позиция, аз по този начин стартирам песента, е малко по-различно. И по тази причина направих песента за гейовете, като турих начело едно встъпление да се замислят, въпреки всичко защо става дума. Всеки има право, само че аз съм безусловно срещу тези сбирки, които се вършат всяка година, митинги.

Парадите имаш поради?

Паради. Това са за мен паради на прегрешението, което е цялостен парадокс. Иначе дано всеки да бъде какъвто желае и да прави каквото си желае, нямам срещу никой общо, да.

Не е нужно да се парадира с това.

Така че имам другари, непосредствен съм с тях, с доста хубави усеща съм.

Имаш и доста песни за Бога. Ти си доста религиозен човек.

Ами по този начин считам.

Разкажи малко повече, да?

Имам да ти кажа, направил съм една ария преди няколко години, преди три години, която се споделя “Смисълът на човешкия живот ". Това е една ария, в която аз съм преразказал Библията в 4 минути. И в случай че желае някой седнал да види, какво споделя Библията, ще пусне песента, където главното се споделя какъв е смисълът на човешкия живот, защо ние живеем, в действителност. Дали просто ей по този начин, за наслаждение или дали има някакъв смисъл. И по тази причина, когато някой каже какво значи благополучие? Щастлив ли си?

Щастлив може да бъде човек, който си е избавил душата. Но нормално това става, когато човек си отиде. Така че човек не може да каже сега какъв брой е благополучен, тъй като единствено Бог знае какъв брой е. Така че тази ария е за всички хора, и православни и неправославни християни, които в случай че се интересуват какво споделя Библията за спасението на живота, биха я чули. И дето се споделя, в случай че мога една душа да обърна в Христа, значи съм си приключил работата.

Ти несъмнено с песните си провокираш и караш хората да се замислят. Изобщо, за смисъла от всичко, което ни заобикаля, на живота като цяло?

Ами това е смисълът, всяка ария е едно обръщение към хората. И в случай че това обръщение стига до хората и има някакъв смисъл, е доста хубаво. Защото в днешно време, като чувам към този момент какви текстове има, всичко гледат да се впечатляват хората. Не желая да приказвам на тази тематика.

Добре, в действителност кой си ти, Боре? Кажи на читателите, на слушателите да схванат по какъв начин стартира тази обич към музиката. Не си професионален музикант, това го знаем.

Разбира се, да.  Значи щях да потегли по този път, само че не потеглих. И може би, не знам дали е добре.

А какво се случи тогава, в действителност?

Ами стана по този начин, аз съм строителен инженер. Завършил съм Инженеро-строителния институт в София. И последната година, по време на моето студенство, аз имах оркестър и пътувах из страната с него. Участвал съм с доста от нашите сега известни артисти и певици. Второ, в моята квартира имаше доста събирания тъкмо с тях.

Кажи някои имена?

Тогава всички те бяха студенти в естрадния отдел на Консерваторията и се събирахме у дома, малко този интервал не желая доста да го разправям, да не въвличам доста имена, съзнателно. Но по този начин или другояче, бяха доста хубави моменти, и доста хубаво време, в което всичко беше единствено фантазия. И взимал съм с мен “Трио Обектив ", пък от “Трио Обектив " какъв брой хора потеглиха, с Георги Парцалев съм пътувал, това бяха незабравими мигове.

Това е един човек, който за мен е най-големият наш български актьор, който е с необятна душа и огромен човек. В това време, когато аз пътувах като студент, беше доста хубаво. За страдание, тогава, с цел да издадеш плоча, тъй като дискове нямаше тогава, трябваше да имаш някакви връзки или някой да те предложи. А нормално предлагаха повече дами, защото доста от певиците в същото време бяха в Естрадния отдел, харесваха ги и спирам до тук.

Добре, ти познаваш Лили Иванова, Емил Димитров. Бил си в директни връзки с тях. Йорданка Христова е твой другар и до през днешния ден, доста са имената. Кажи въпреки всичко, ти несъмнено си повлиян от Емил Димитров, то проличава по метода, по който музицираш. Разкажи малко повече за тези мигове с тези хора?

Аз бях с Лили Иванова 2003-2004 година, като участвах в първата част на концерта й и във втората към този момент беше тя. Доста съм непосредствен с нея. У тях тя е желала моето мнение за някои от песните, които станаха след това шлагери. И съм бил,  бих споделил, първият слушател след студиото, когато ги е записала. С нея, това бяха незабравими мигове, тъй като доста, първо, ми беше забавно да видя, когато аз излизам, Лили Иванова, преди да излезе на сцената по какъв начин наподобява. На мен ми прави усещане, че тя се вглъбява, поставя ръцете една до друга, едно терзание и по този начин излиза на сцената. А тя е реализатор, който толкоз доста години пее, по-късно очевидно се отпуска, само че с едно терзание, с едно напрежение.

Защото е перфекционист, нали по този начин, безспорен?

Точно по този начин е, да, да, безспорен. И това е, което ми е направило доста огромно усещане. Второ, от нея, от препоръките, които ми е говорила, методът на показване на албумите, да не се явяваш на вятъра на приказки. Например, ти чувала ли си Лили Иванова някъде да разправя едно време какво нещо е станало, по какъв начин нещо, смешка някаква?

При нея няма, при нея всичко е - показвам се пред публиката, имам какво да кажа, би трябвало да имам какво да кажа, в смисъл имам нов албум, или нова ария, или нов клип, и аз я представям. Но такива дърдорения и празни приказки при нея няма. Докато нашите реализатори от остарялото време, ми прави усещане, че те са летописци. Те не приказват за музика, те приказват къде били, какво смешно е станало, какво са претърпели. Абе, приказва какво си основал, какво си направил. А те не основават нищо, болшинството от тях, и лежат на остарели лаври и пускат песни, които връщат хората в мемоари. Хората отиват да купуват мемоари.

Когато аз приключих строително инженерство, уредиха ми среща с един от нашите останали най-известни композитори. Отидох у тях да ми чуе песните. Аз бях направил, тогава диското беше излезнало на мода, бях направил една диско ария, доста хубава. Той - пусни ми я 10 пъти, ей това е, вика, ти си модернист, ти по този начин и по този начин, само че не приличах на Емил Димитров. Като ми чу втората и третата ария, когато в един интервал аз го имитирах. И в случай че пуснеш записи от едно време мои и на Емил Димитров, мъчно ще схванеш, че Емил не пее.

И той като чу, вика, о, това е доста неприятно, това е кич, по какъв начин може такива работи да имитираш него, това и по кръчмите не би трябвало да се пуска. Това би трябвало да се забрани и така нататък, и ме отчая. И аз си споделих - абе Борисе, щом и за Емил Димитров, по този начин приказват за него, кой си ти? И в действителност, това беше нещото, което ме отхвърли, че няма смисъл да се занимавам с музика. Още повече, че аз съм строителен инженер и имах систематизиране. Така завърших най-малко да пътувам.

Временно?

Иначе в годините съм правил песни, правил съм концерти. Сега, в последно време, 10 години...

Имаш истории с Емил Димитров, нали по този начин, персонални истории?

Да, с Емил Димитров. Емил Димитров ми вика " Ти си мой заместител ". Между другото, Емил искаше да създадем един концерт с него, в който той тогава беше към този момент в инвалидна количка. Искаше да създадем един концерт, като аз да му изпея песните. И с Роси Русева бях уговорил, крещя " Роси, ела у Емил ", Канал 3 беше тогава, ела да създадем едно изявление с Емил и аз желаех да го изненадам с една ария. Всичко беше готово, обаче сутринта сина му се обади, че той не е в положение, очевидно нещо е станало. И в действителност, това пропадна, а по-късно той умря и всичко свърши. Така че, за жалост, не можа да се осъществя този план.

Я кажи в този момент за Йорданка Христова, твоя вярна другарка от преди години. Тя беше тук и на концерта ти в зала “Борис Христов "?

Тя и на предходните ми концерти през 2012 година беше, 2015 година беше. С Данчето сме доста близки. Данчето е велика жена, човек както я вижда на сцената и на интервютата, тя е същата и в живота. Тя е всеотдайна, тя е обичлива, тя е такава по душа. Докато Лили е малко по-затворена. Лили си е различен типаж. Лили е прекомерно ориентирана в музиката, при нея всичко е музика, съвършена е, до момента в който Данчето е по-, по какъв начин да кажа по този начин, по-народен човек.

Ти написа и ария за Йорданка Христова?

Да, да, написал съм една ария, която се споделя “Пей, легендо ", отново Стоиц свири там, огромно пиано е направил и свири. И няма такава ария за никой различен български реализатор.

Страхотна е, аз я чух, в действителност доста приятна е.

И настрана и ария съм написал за нея, в предходния албум. Така че с Данчето, се веселя доста, че съм имал опцията с нея да пеем дуети на Емил, песента “Ако си дал " с нея пеем дует и така нататък И друга ария моя и по този начин.

Страхотно е всичко, ние доста можем да си приказваме. Ти очевидно не обичаш доста да се връщаш по този начин обратно, ти приказваш повече за бъдещите си проекти.

А, за мен няма значение, минало, бъдеще, за всичко приказвам.

Да, въпросът е, че по принцип има един лаф, когато човек стартира доста да приказва за предишното, значи е окончателно стар. При теб го няма това, ти приказваш повече за бъдещите ти проекти. Всъщност от коя година интензивно отново пишеш песни? И пееш, отново се занимаваш с музика, имам поради?

Аз интензивно взех да се занимавам отново с музика след измененията. Значи 1995 година, тогава първият албум аз го записах в студиото на ФСБ. Аз съм доста непосредствен, с Бог да го елементарни, Ивайло Крайчовски, с него бяхме като братя. Той тогава беше тонрежисьор в тяхното студио, а също и с Иван Лечев. Иван Лечев ми свири на китара.

Той нали взе участие и в някои от песните ти?

Да, във всичките ми албуми Иван Лечев взе участие. И тогава записвах в студиото на ФСБ. И тогава към този момент, като говорихме, те ми дадоха концепция, чакай бе, дай да създадем концерти, да те забележим и така нататък Та в действителност от там потегли. И тогава към този момент, първият концерт, който направих беше с Лили Иванова, тук в Летния спектакъл в Пловдив.

И в този момент по какъв начин можеш да се определиш - музиката е твоят живот или твоето занимание?

По принцип музиката е и моят живот, и моето занимание. Защото без музика не мога, а пък с музика не си изкарвам пари.

Точно по този начин, само че парите си ги изкарваш по различен метод, от музика няма по какъв начин, да.

Парите си ги изкарвам като строителен инженер. От музика не изкарвам пари, да. Макар, че ми споделят, че би трябвало да се подписа контракт с You Tube, за песните,  това което се слуша, да получавам някакви пари, само че до този миг нищо не получавам. Смятам, да го направя.

Наистина доста ти благодаря за това изявление. Да поканим хората, къде могат да чуят музиката ти, в You Tube?

Музиката могат да я чуят в You Tube имам канал, който се споделя “Борис Комитов Офишел ", а  също имам и “Борис Комитов Ченъл ", т.е. имам два канала. Така че който се интересува, примерно от песни, които са песни за обич и желаят да изпитат нещо с душата, да влязат. За разлика от сегашните песни, в които аз не слушам да се пее за обич. При мен, и може би по тази причина съм демодиран, Ален Делон какво споделя “Този свят ще го напусна с омерзение, не се приказва за обич, за другарство, единствено пари, пари, и единствено пари ". За мен главно песента е любовта и някакви полезности. Е, несъмнено, има и развлекателен темперамент, само че да има и нещо, което да възпитава.

Да, това беше. Слушайте песни за обич в канала на Борис Комитов! Благодарим му за това присъединяване!

И в този момент, декември месец ще пусна и песента за Пловдив в You Tube и една нова ария “Срещата ", която е за една такава интимна среща.

За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.