Г. Вулджев: Премиерът Борисов е прав. Очаква ни тежка зима заради собствените му политики
Хюстън, имаме проблем. Съдейки по всички изявления от страна на държавното управление по тематиката, наподобява, че Бюджет 2021 ще е най-разточителният от доста време насам. Целият развой по правене на бюджета и полемиките, които го обкръжават, са извънредно озадачаващи за всеки човек с базова икономическа просветеност. Защо в миг на рецесия, затруднена бизнес интензивност, нараснал риск от безработица, и свиващи се данъчни доходи се приказва съвсем и само за обществени разходи?
Основните фискални ограничения – пазаруване на гласове?
В таблицата долу можете да видите всички огромни фискални ограничения, които държавното управление е оповестило, че ще включи в бюджет 2021 до момента. Забележете, че всички са в обществената сфера от разходната страна на бюджета, без изключение. Няма нито една мярка във връзка с приходната част, във връзка с налозите. Отгоре на това всички разходни ограничения са експанзивни, т.е. ориентирани към увеличение, а не понижаване на разноските. Вдигане на заплати, повдигане на пенсии, разширение на обсега на обществени помощи и така нататък
Основни фискални ограничения в Бюджет 2021, оповестени до момента:
*Това нарастване беше въведено преди няколко месеца, само че явно важи и за 2021 година
Източници: Вижте
Не се приказва за никакви промени на данъчната система, на регулаторната рамка, никакви промени, които биха подтикнали частните вложения. Освен в случай че не броим краткотрайното събаряне на Данък добавена стойност за храни и питиета в заведенията, само че това беше мярка въведена още през тази година. За следващата година към момента не се планува никакво събаряне на налози, а до завършването на бюджета остават броени седмици.
Реформи? Там, където отиваме, не ни трябват
Всъщност, единствените промени, които се плануват от държавното управление, са такива, които биха му разрешили да харчи повече. По отношение на фискалните правила към този момент са препоръчани две основни промени. Първата касае Закона за обществените финанси, в частта, която контролира какъв е оптимално допустимият размер на бюджетния недостиг. Досега той беше 2% от Брутният вътрешен продукт, само че държавното управление предлага да се усили на 3%. Освен това се предлага и разходването на средства от Европейския съюз да се извади от разходната част на консолидираната фискална стратегия. Целта е по този начин да се заобиколи правилото, което постановява, че страната не може да харчи повече от 40% от Брутният вътрешен продукт.
Разбира се, разпускането на фискалните правила ни се показва като нужда в интервал на необикновени и спешни условия. Казва ни се, че дефицитът би трябвало да е по-висок, с цел да може страната да харчи повече, с цел да пребори пандемията и икономическата рецесия породена от нея. Но по този начин ли е в действителност? Помислете деликатно за главните разходни ограничения оповестени от държавното управление до момента. Според вас коя от тях е непосредствено ориентирана към битка с съответните стопански резултати от пандемията? Увеличаването на пенсиите и месечните добавки към тях? Не, пенсионерите не са потърпевши от рецесията, те няма по какъв начин да изгубят работата си или да им спадне прихода. Те разчитат съвсем напълно на закрепен приход от страната, а той е останал неизменен.
Логика всяка тука оставете
Ами обществените помощи? За разширението на мащаба на детските надбавки се изговори доста през последните седмици, съответно във връзка със „ справедливостта “ на този вид обществена помощ. Но логиката и от кардинална и от финансова позиция е обикновена. Първо, обществените помощи са за бедните, хората с ниски приходи, а не със междинни и високи такива. Второ, от финансова позиция какъв брой основна помощ ще окажат 40 лева за семейство с общ приход 4000 лева или даже 2000? Пропорционалното нарастване на прихода на подобен вид фамилии е надлежно 2% и 1% за едно дете. Тези пари безусловно няма да бъдат усетени от тези фамилии. Какъв е смисълът тогава и на тях да се дават тези пари? Особено предвид на това, че сме в рецесия, парите в бюджета са ъгъл, а и има надалеч по-нуждаещи се семейства – тези в положение на беднотия или риск от беднотия.
Останаха заплатите на чиновниците в обществения бранш. Тук, най-малко в някои връзки, държавното управление се е пробвало да вкара някакво минимално равнище на логичност. Преди няколко месеца се усилиха заплатите на чиновници в 34 обособени администрации, за които ръководещите настояват, че работят на „ първа линия “ в битката с ковид. Разбира се, до каква степен в действителност е по този начин, може да се спори. Малкото логичност свършва дотук обаче, тъй като през 2021 се усилват и с 20% заплатите в общинските администрации, а с 10% се повишават всички заплати в бюджетната сфера, както се случваше постоянно през всяка от последните няколко години.
Подобна мярка е неразумна даже в интервали на стопански взрив, камо ли криза. Масовото увеличение на заплати на калпак без промени и без даже никаква приоритизация е извънредно порочна мярка, изключително в страна с раздута обществена администрация, каквато е България. Кризата и спадът на приходите в хазната можеха да изиграе ролята на тласък най-накрая да се организира някаква промяна в това отношение, да се приоритизират дигитализацията на извънредно изостаналия модел на обществено ръководство и съкращаването на броя държавни чиновници. Уви, случва се тъкмо противоположното.
Криза? Бюджет 2021 признава единствено избори
Отгоре на всичко това от синдикатите упорстват за още по-голямо нарастване на заплатите в обществения бранш, а чиновниците на Министерство на вътрешните работи желаят в допълнение покачване съответно на своите заплати, другояче ще стачкуват. Ако това се случи, държавното управление е доста евентуално да се огъне, поради протестната и предизборна конюнктура в страната. Като цяло в действителност точно в тази посока са ориентирани ограниченията на държавното управление – към усмиряване на съществуващо (или потенциално) публично неодобрение и, дано си го кажем, пазаруване на гласове за изборите следващата година. Именно раздудостта на размера на държавния бранш в България го прави толкоз потентна банка за гласове. Ако успееш да осигуриш и благосклонностите на пенсионерите си напряко любимец за изборите. Неслучайно съвсем всички фискални ограничения са в тази посока.
Докато държавното управление се пробва да си купи гласове, раздавайки пари на пенсионери и държавни чиновници, частният бранш, тази част от стопанската система, която в действителност създава нещо, а освен преразпределя, продължава да страда. Кризата удари точно работещите в частния бранш. Да сте чули някой държавен чиновник да е бил скъсен поради пандемията? Или да му е паднала заплата? Разбира се, че не. Работните места и заплатите в обществения бранш постоянно са доста по-устойчиви по време на рецесия, тъй като дали те ще намалеят или не, в последна се въздейства най-много от политически, а не от стопански фактори.
Частен бранш? Кучета го яли
В частният бранш обаче, когато парите стартират да свършват или просто да понижават, съкращаването на заплати и работни места е съвсем неизбежно. Да не приказваме за преустановяването на планувани вложения, което е най-същественият проблем в дълготраен проект. Както повтаряме още от март, когато стартира пандемията, антикризисните стопански ограничения би трябвало да са в тази посока. Стимулирането на вложенията би трябвало да е приоритет, тъй като от тях зависи и положението на пазара на труда – какъв брой работни места има и какъв брой добре платени са.
Уви, бюджет `2021 се обрисува като цялостно отчаяние. Не единствено че държавното управление не организира съответни политики за възобновяване, само че и раздува разходната част до рекордни размери. И то за обществени заплащания и заплати, даже не за вложения, които в композиция с промени и оптимизации може би биха могли да подобрят продуктивността на обществения бранш. Премиерът Борисов беше прав като сподели, че ни чака тежка зима. Очаква ни и тежка 2021. Най-вече поради личните му политики.
Георги Вулджев, уеб страницата на ЕКИП (Експертен клуб за стопанска система и политика)
Основните фискални ограничения – пазаруване на гласове?
В таблицата долу можете да видите всички огромни фискални ограничения, които държавното управление е оповестило, че ще включи в бюджет 2021 до момента. Забележете, че всички са в обществената сфера от разходната страна на бюджета, без изключение. Няма нито една мярка във връзка с приходната част, във връзка с налозите. Отгоре на това всички разходни ограничения са експанзивни, т.е. ориентирани към увеличение, а не понижаване на разноските. Вдигане на заплати, повдигане на пенсии, разширение на обсега на обществени помощи и така нататък
Основни фискални ограничения в Бюджет 2021, оповестени до момента:
*Това нарастване беше въведено преди няколко месеца, само че явно важи и за 2021 година
Източници: Вижте
Не се приказва за никакви промени на данъчната система, на регулаторната рамка, никакви промени, които биха подтикнали частните вложения. Освен в случай че не броим краткотрайното събаряне на Данък добавена стойност за храни и питиета в заведенията, само че това беше мярка въведена още през тази година. За следващата година към момента не се планува никакво събаряне на налози, а до завършването на бюджета остават броени седмици.
Реформи? Там, където отиваме, не ни трябват
Всъщност, единствените промени, които се плануват от държавното управление, са такива, които биха му разрешили да харчи повече. По отношение на фискалните правила към този момент са препоръчани две основни промени. Първата касае Закона за обществените финанси, в частта, която контролира какъв е оптимално допустимият размер на бюджетния недостиг. Досега той беше 2% от Брутният вътрешен продукт, само че държавното управление предлага да се усили на 3%. Освен това се предлага и разходването на средства от Европейския съюз да се извади от разходната част на консолидираната фискална стратегия. Целта е по този начин да се заобиколи правилото, което постановява, че страната не може да харчи повече от 40% от Брутният вътрешен продукт.
Разбира се, разпускането на фискалните правила ни се показва като нужда в интервал на необикновени и спешни условия. Казва ни се, че дефицитът би трябвало да е по-висок, с цел да може страната да харчи повече, с цел да пребори пандемията и икономическата рецесия породена от нея. Но по този начин ли е в действителност? Помислете деликатно за главните разходни ограничения оповестени от държавното управление до момента. Според вас коя от тях е непосредствено ориентирана към битка с съответните стопански резултати от пандемията? Увеличаването на пенсиите и месечните добавки към тях? Не, пенсионерите не са потърпевши от рецесията, те няма по какъв начин да изгубят работата си или да им спадне прихода. Те разчитат съвсем напълно на закрепен приход от страната, а той е останал неизменен.
Логика всяка тука оставете
Ами обществените помощи? За разширението на мащаба на детските надбавки се изговори доста през последните седмици, съответно във връзка със „ справедливостта “ на този вид обществена помощ. Но логиката и от кардинална и от финансова позиция е обикновена. Първо, обществените помощи са за бедните, хората с ниски приходи, а не със междинни и високи такива. Второ, от финансова позиция какъв брой основна помощ ще окажат 40 лева за семейство с общ приход 4000 лева или даже 2000? Пропорционалното нарастване на прихода на подобен вид фамилии е надлежно 2% и 1% за едно дете. Тези пари безусловно няма да бъдат усетени от тези фамилии. Какъв е смисълът тогава и на тях да се дават тези пари? Особено предвид на това, че сме в рецесия, парите в бюджета са ъгъл, а и има надалеч по-нуждаещи се семейства – тези в положение на беднотия или риск от беднотия.
Останаха заплатите на чиновниците в обществения бранш. Тук, най-малко в някои връзки, държавното управление се е пробвало да вкара някакво минимално равнище на логичност. Преди няколко месеца се усилиха заплатите на чиновници в 34 обособени администрации, за които ръководещите настояват, че работят на „ първа линия “ в битката с ковид. Разбира се, до каква степен в действителност е по този начин, може да се спори. Малкото логичност свършва дотук обаче, тъй като през 2021 се усилват и с 20% заплатите в общинските администрации, а с 10% се повишават всички заплати в бюджетната сфера, както се случваше постоянно през всяка от последните няколко години.
Подобна мярка е неразумна даже в интервали на стопански взрив, камо ли криза. Масовото увеличение на заплати на калпак без промени и без даже никаква приоритизация е извънредно порочна мярка, изключително в страна с раздута обществена администрация, каквато е България. Кризата и спадът на приходите в хазната можеха да изиграе ролята на тласък най-накрая да се организира някаква промяна в това отношение, да се приоритизират дигитализацията на извънредно изостаналия модел на обществено ръководство и съкращаването на броя държавни чиновници. Уви, случва се тъкмо противоположното.
Криза? Бюджет 2021 признава единствено избори
Отгоре на всичко това от синдикатите упорстват за още по-голямо нарастване на заплатите в обществения бранш, а чиновниците на Министерство на вътрешните работи желаят в допълнение покачване съответно на своите заплати, другояче ще стачкуват. Ако това се случи, държавното управление е доста евентуално да се огъне, поради протестната и предизборна конюнктура в страната. Като цяло в действителност точно в тази посока са ориентирани ограниченията на държавното управление – към усмиряване на съществуващо (или потенциално) публично неодобрение и, дано си го кажем, пазаруване на гласове за изборите следващата година. Именно раздудостта на размера на държавния бранш в България го прави толкоз потентна банка за гласове. Ако успееш да осигуриш и благосклонностите на пенсионерите си напряко любимец за изборите. Неслучайно съвсем всички фискални ограничения са в тази посока.
Докато държавното управление се пробва да си купи гласове, раздавайки пари на пенсионери и държавни чиновници, частният бранш, тази част от стопанската система, която в действителност създава нещо, а освен преразпределя, продължава да страда. Кризата удари точно работещите в частния бранш. Да сте чули някой държавен чиновник да е бил скъсен поради пандемията? Или да му е паднала заплата? Разбира се, че не. Работните места и заплатите в обществения бранш постоянно са доста по-устойчиви по време на рецесия, тъй като дали те ще намалеят или не, в последна се въздейства най-много от политически, а не от стопански фактори.
Частен бранш? Кучета го яли
В частният бранш обаче, когато парите стартират да свършват или просто да понижават, съкращаването на заплати и работни места е съвсем неизбежно. Да не приказваме за преустановяването на планувани вложения, което е най-същественият проблем в дълготраен проект. Както повтаряме още от март, когато стартира пандемията, антикризисните стопански ограничения би трябвало да са в тази посока. Стимулирането на вложенията би трябвало да е приоритет, тъй като от тях зависи и положението на пазара на труда – какъв брой работни места има и какъв брой добре платени са.
Уви, бюджет `2021 се обрисува като цялостно отчаяние. Не единствено че държавното управление не организира съответни политики за възобновяване, само че и раздува разходната част до рекордни размери. И то за обществени заплащания и заплати, даже не за вложения, които в композиция с промени и оптимизации може би биха могли да подобрят продуктивността на обществения бранш. Премиерът Борисов беше прав като сподели, че ни чака тежка зима. Очаква ни и тежка 2021. Най-вече поради личните му политики.
Георги Вулджев, уеб страницата на ЕКИП (Експертен клуб за стопанска система и политика)
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ