И без медали ни е добре
Хващам се за думите на някогашната биатлонистка и сегашен специалист на " Евроспорт " Ива Шкодрева-Карагьозова след следващия триумф на шведите: " Той е плод на систематична усърдна работа ". В този израз и трите думи имат значение и тежест.
Систематична. Усърдна. Работа.
Шведите направиха най-успешната си олимпиада в биатлона, като завоюваха и последната купа от програмата – щафетата. Това е дисциплинираност, която изисква не просто една звезда и трима хористи, а четирима релативно равностойни състезатели. И освен те могат да бъдат удовлетворени от представянето си на олимпийските игри в Пьонгчанг.
Германците, да вземем за пример, демонстрираха, че имат цялостен тим хокеисти, заслужен да се изправи против всички останали при уравнение без звезди от НХЛ. Примерите в отборните триумфи са доста. Други се радваха на самостоятелни триумфи. В Пьонгчанг общо 30 страни завоюваха медали, а от тях 21 - златни. България, към този момент систематично, не попада в класациите.
Може би имаше някои медалисти, при които шансът оказа помощ, с цел да реализират повече от предстоящото. Но надали имаше такива, които да завоюват единствено с шанс. А, за жалост, българският спорт от ден на ден разчита на шанса, а не на систематичната и усърдна работа. Всяко тръгване за олимпийски игри е като пазаруването на талонче за триене от " Лафка " (между другото спонсор на БОК).
Затова и спортистите, които ни представяха в Пьонгчанг, не би трябвало да бъдат винени. Те реализираха това, което и техните сътрудници в летните спортове от много години. Заминават с очаквания за повече шанс, в сравнение с качествата им допускат,
и се връщат с толкоз, за колкото са работили. Е, от време на време и по-малко
само че рядко повече. В последна сметка това са им опциите и те не са отговорни за това.
Кога за финален път в българския спорт имаше важен резултат след систематична и усърдна работа? Последната олимпийска шампионка Румяна Нейкова сигурно беше такава. В битката също имаше някаква система, до едно време. До момента, в който работата спря и остана единствено процесът. Българите се радват на хубавите представяния на Ивет Лалова, въпреки и по справедливи аргументи да не може да запише повече от край на олимпийски игри, тъй като случайности при нея няма. Дори и при Григор Димитров, с всичките му криволичения, от най-малко 10 години е подготвян за място измежду най-хубавите в тениса.
© Костадин Андонов, bgoympic.org
Все доказателства, че триумфът не може да бъде инцидентен. И все образци, че систематичната работа в България е самостоятелно дело, а не групово. Той е резултат на персоналния гений и старание на един-двама спортисти и упоритостта на техните треньори, съпрузи и родители. Винаги се знае кой е виновникът и рядко има повсеместен модел на работа. Такъв, който да дава непрекъснати резултати – като на норвежците в алпийските ски, ски бягането и биатлона. Или на холандците в бързото пързаляне с кънки. На поляците и словенците в ски скоковете. На германците в бобслея и спускането с шейни. Да не приказваме за груповите спортове.
Цялата тази картина си има своето пояснение. При първия неуспех болеше. При втория – малко по-малко. Хората, които са отговорни за това положение на спорта, първоначално изглеждаха сконфузени. Но все по-малко се тормозят от неуспехите.
Научиха се по какъв начин да се усещат удобно и без медали
Намират си всевъзможни оправдания. Вече никой от тях не си прави труда да ги търси. За промени и дума не се повдига.
Напоследък патентоваха по какъв начин да не ни вдъхват огромни очаквания. Преди олимпиадата в Рио ръководителят на БОК Стефка Костадинова прикани да не натоварваме спортистите с огромни упования. Преди игрите в Пьонгчанг помоли да не потегляме с цялостна кошница. Открийте разликите! Няма ги. Все по-често ни приканват да не чакаме нищо, само че ние и без нейните препоръки си го знаем. В най-хубавия случай съгласно Костадинова медали можем да чакаме след четири години, тъй като през 2012 година ни даде обещание да дойдат след 10 години. Дотогава би трябвало да се развиваме. Аз ви предлагам да не се надявате.
© LAP.bg
Спортният министър Красен Кралев понякога приказва за промени, само че най-много за приемането на прословутия нов закон за спорта. Гарантирам ви, че даже да бъде признат на следващия ден, нищо няма да се промени. Ако това е промяната, отново ще би трябвало да се молим за знамение. Както нормално вършим в последното десетилетие.
Защо обаче всички са толкоз примирени с неуспехите? Истината е, че по този начин им е добре. За Костадинова с медали, и без медали нищо не се трансформира. Същото като при Борислав Михайлов, в случай че желаете по-популярен образец. Какво толкоз, като не сме се класирали от 14 години на огромно футболно състезание?
Животът и по този начин е прекрасен за хората, които ръководят огромните организации – без значение дали БОК, БФС или друга федерация. Спортният министър, който и да е той, може да загуби мимолетно проценти от рейтинга си. Но на идващия месец всички ще са не запомнили, или ще го компенсира със смели обещания на промени.
Най-лошото е, че
ръководителите на федерациите също привикнаха, че няма потребност да се гонят победи
Какво се трансформира, когато ги няма? Нищо. Преди, с цел да вземат по-голямо парче от държавната баница, се конкурираха. Повечето медали носеха и по-добро позициониране при разпределянето на парите от спортното министерство. Сега, като всички са на едно и също равнище, парите още веднъж са си същите. Просто няма кой да ги изпревари и да ги вземе. Защо да се напрягат, като и по този начин може? Да сте чули някой да се е отказал от поста заради несвършена работа? Напротив – като се зададат избори, се борят с нокти и зъби да вземат властта. Най-вече някогашните звезди.
Тъжната истина е, че българският спорт е мъртъв. През 2017 година нямаше нито един международен първенец в олимпийски спорт. През 2018г. може да се появи някой епизодичен триумф, като този на Радослав Янков през предходната. И да бъде претрупан с всички очаквания на нацията. Но може и да не се появи, което е по-логичното. Защото от дълго време никой не си прави усилието да поставя систематична и усърдна работа. Нито имат потенциала, нито имат тласък. А откакто към този момент няма и позор, значи няма никаква вяра.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Пьонгчанг 2018 (275)
Систематична. Усърдна. Работа.
Шведите направиха най-успешната си олимпиада в биатлона, като завоюваха и последната купа от програмата – щафетата. Това е дисциплинираност, която изисква не просто една звезда и трима хористи, а четирима релативно равностойни състезатели. И освен те могат да бъдат удовлетворени от представянето си на олимпийските игри в Пьонгчанг.
Германците, да вземем за пример, демонстрираха, че имат цялостен тим хокеисти, заслужен да се изправи против всички останали при уравнение без звезди от НХЛ. Примерите в отборните триумфи са доста. Други се радваха на самостоятелни триумфи. В Пьонгчанг общо 30 страни завоюваха медали, а от тях 21 - златни. България, към този момент систематично, не попада в класациите.
Може би имаше някои медалисти, при които шансът оказа помощ, с цел да реализират повече от предстоящото. Но надали имаше такива, които да завоюват единствено с шанс. А, за жалост, българският спорт от ден на ден разчита на шанса, а не на систематичната и усърдна работа. Всяко тръгване за олимпийски игри е като пазаруването на талонче за триене от " Лафка " (между другото спонсор на БОК).
Затова и спортистите, които ни представяха в Пьонгчанг, не би трябвало да бъдат винени. Те реализираха това, което и техните сътрудници в летните спортове от много години. Заминават с очаквания за повече шанс, в сравнение с качествата им допускат,
и се връщат с толкоз, за колкото са работили. Е, от време на време и по-малко
само че рядко повече. В последна сметка това са им опциите и те не са отговорни за това.
Кога за финален път в българския спорт имаше важен резултат след систематична и усърдна работа? Последната олимпийска шампионка Румяна Нейкова сигурно беше такава. В битката също имаше някаква система, до едно време. До момента, в който работата спря и остана единствено процесът. Българите се радват на хубавите представяния на Ивет Лалова, въпреки и по справедливи аргументи да не може да запише повече от край на олимпийски игри, тъй като случайности при нея няма. Дори и при Григор Димитров, с всичките му криволичения, от най-малко 10 години е подготвян за място измежду най-хубавите в тениса.
© Костадин Андонов, bgoympic.org
Все доказателства, че триумфът не може да бъде инцидентен. И все образци, че систематичната работа в България е самостоятелно дело, а не групово. Той е резултат на персоналния гений и старание на един-двама спортисти и упоритостта на техните треньори, съпрузи и родители. Винаги се знае кой е виновникът и рядко има повсеместен модел на работа. Такъв, който да дава непрекъснати резултати – като на норвежците в алпийските ски, ски бягането и биатлона. Или на холандците в бързото пързаляне с кънки. На поляците и словенците в ски скоковете. На германците в бобслея и спускането с шейни. Да не приказваме за груповите спортове.
Цялата тази картина си има своето пояснение. При първия неуспех болеше. При втория – малко по-малко. Хората, които са отговорни за това положение на спорта, първоначално изглеждаха сконфузени. Но все по-малко се тормозят от неуспехите.
Научиха се по какъв начин да се усещат удобно и без медали
Намират си всевъзможни оправдания. Вече никой от тях не си прави труда да ги търси. За промени и дума не се повдига.
Напоследък патентоваха по какъв начин да не ни вдъхват огромни очаквания. Преди олимпиадата в Рио ръководителят на БОК Стефка Костадинова прикани да не натоварваме спортистите с огромни упования. Преди игрите в Пьонгчанг помоли да не потегляме с цялостна кошница. Открийте разликите! Няма ги. Все по-често ни приканват да не чакаме нищо, само че ние и без нейните препоръки си го знаем. В най-хубавия случай съгласно Костадинова медали можем да чакаме след четири години, тъй като през 2012 година ни даде обещание да дойдат след 10 години. Дотогава би трябвало да се развиваме. Аз ви предлагам да не се надявате.
© LAP.bg
Спортният министър Красен Кралев понякога приказва за промени, само че най-много за приемането на прословутия нов закон за спорта. Гарантирам ви, че даже да бъде признат на следващия ден, нищо няма да се промени. Ако това е промяната, отново ще би трябвало да се молим за знамение. Както нормално вършим в последното десетилетие.
Защо обаче всички са толкоз примирени с неуспехите? Истината е, че по този начин им е добре. За Костадинова с медали, и без медали нищо не се трансформира. Същото като при Борислав Михайлов, в случай че желаете по-популярен образец. Какво толкоз, като не сме се класирали от 14 години на огромно футболно състезание?
Животът и по този начин е прекрасен за хората, които ръководят огромните организации – без значение дали БОК, БФС или друга федерация. Спортният министър, който и да е той, може да загуби мимолетно проценти от рейтинга си. Но на идващия месец всички ще са не запомнили, или ще го компенсира със смели обещания на промени.
Най-лошото е, че
ръководителите на федерациите също привикнаха, че няма потребност да се гонят победи
Какво се трансформира, когато ги няма? Нищо. Преди, с цел да вземат по-голямо парче от държавната баница, се конкурираха. Повечето медали носеха и по-добро позициониране при разпределянето на парите от спортното министерство. Сега, като всички са на едно и също равнище, парите още веднъж са си същите. Просто няма кой да ги изпревари и да ги вземе. Защо да се напрягат, като и по този начин може? Да сте чули някой да се е отказал от поста заради несвършена работа? Напротив – като се зададат избори, се борят с нокти и зъби да вземат властта. Най-вече някогашните звезди.
Тъжната истина е, че българският спорт е мъртъв. През 2017 година нямаше нито един международен първенец в олимпийски спорт. През 2018г. може да се появи някой епизодичен триумф, като този на Радослав Янков през предходната. И да бъде претрупан с всички очаквания на нацията. Но може и да не се появи, което е по-логичното. Защото от дълго време никой не си прави усилието да поставя систематична и усърдна работа. Нито имат потенциала, нито имат тласък. А откакто към този момент няма и позор, значи няма никаква вяра.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Пьонгчанг 2018 (275)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ