Уловиха на ВИДЕО красива нощна чапла
Хванаха на видео хубав представител на нощните чапли - птици, записани в Червената книга на България.
Птицата е уловена на запис в миг, в който " закусва " на река Струма. Красивите фрагменти са направени от, който ги разгласява във Фейсбук групата " Снимай Перник, дано всички видят! "
" Чаплата таман се нахрани с една рибка. Не съумях да съм толкоз бърз, да я фотографирам сега на улова ", написа Димитров.
Нощната чапла (Nycticorax nycticorax), известна още като европейска нощна чапла или нощен гарван, е приблизително огромна водна птица от семейство Чаплови. Отличава се с присъщото си сиво оперение, черно теме и тил, както и с блестящо алените си очи. Младите екземпляри наподобяват напълно друго – с кафеникаво тяло, покрито с бели капковидни петна по крилата и гърба, и светлобежова долна част с тъмни линии. Дължината на тялото при възрастните е сред 58 и 65 см, а размахът на крилата доближава до 100 см.
Нощната чапла е вселенски тип – намира се в Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка. В Европа гнезди най-много на Балканския, Апенинския и Пиренейския полуостров, както и в редица други страни като Франция, Германия, Унгария, Полша, Хърватия и Украйна. Зимува в Африка и Южна Азия.
В България този тип е гнездещ, прелетен и относително рядко зимуващ. Среща се най-често по поречието на река Дунав, Черноморското крайбрежие и в долините на по-големите реки като Марица, Тунджа и Арда. Повечето залежи са в Северна България, като някои от колониите са открити до 400 м надморска височина, по изключение – до 550 м. До края на XX век числеността на типа у нас е била под 1500 двойки, само че по-късно е оценена сред 1000 и 2500 гнездещи двойки. Общо са открити 69 залежи, от които девет са със доста значение за популацията на типа.
Разпространение на нощната чапла у нас, източник: bspb.org
Нощната чапла избира влажни зони с съществуването на сладководни или едва солени водоеми – блата, езера, язовири, рибарници и напоителни канали. Среща се и в заливни гори и дъбови равнинни насаждения, изключително към водоемите. По време на миграция може да се следи и в крайбрежни бракични води.
Видът гнезди колониално, постоянно в смесени колонии с други водни птици – блестящи ибиси, лопатарки, дребни корморани и разнообразни типове чапли. Гнездата се разполагат в труднодостъпни тръстикови масиви или по дървета, най-често върби и тополи. Гнездовият сезон стартира през април и продължава до юли. Женската снася сред 3 и 5 яйца, а дребните стартират да летят още при започване на юли.
Храната на нощната чапла включва главно дребна риба, жаби, водни инсекти и от време на време дребни бозайници като мишки. За разлика от други чапли, тя е дейна основно в тъмните часове на денонощието – по здрач, през нощта и рано заран.
Нощната чапла е прелетен тип – напуща България в края на лятото и се насочва към зимовищата си в Африка. Пролетната миграция се случва през март и април, а есенната – сред август и септември.
В предишното типът е бил отстрелван като „ пакостник “, изключително през 50-те години на XX век. Днес главните закани включват пресушаване и деградация на влажните зони, замърсяване на водоемите, безпокойствие по време на гнездене и бракониерство. Въпреки че част от гнездовите колонии попадат в предпазени територии и мрежата „ Натура 2000 “, е належащо по-целенасочено изпитание за дълготрайното ѝ запазване. Защитена е от българското законодателство посредством Закона за биологичното многообразие.
Препоръчва се постоянен мониторинг на популацията, както и създаването и използването на стратегии за запазване и възобновяване на естествените местообитания. Видът се смята за уязвим в България, а на интернационално равнище – за намаляващ в бройка.
Любопитно е, че латинското ѝ име – Nycticorax nycticorax – в превод значи „ нощен гарван “, което отразява освен навиците ѝ да ловува в тъмната част от денонощието, само че и характерния ѝ граклив вик, напомнящ този на гарван.
Птицата е уловена на запис в миг, в който " закусва " на река Струма. Красивите фрагменти са направени от, който ги разгласява във Фейсбук групата " Снимай Перник, дано всички видят! "
" Чаплата таман се нахрани с една рибка. Не съумях да съм толкоз бърз, да я фотографирам сега на улова ", написа Димитров.
Нощната чапла (Nycticorax nycticorax), известна още като европейска нощна чапла или нощен гарван, е приблизително огромна водна птица от семейство Чаплови. Отличава се с присъщото си сиво оперение, черно теме и тил, както и с блестящо алените си очи. Младите екземпляри наподобяват напълно друго – с кафеникаво тяло, покрито с бели капковидни петна по крилата и гърба, и светлобежова долна част с тъмни линии. Дължината на тялото при възрастните е сред 58 и 65 см, а размахът на крилата доближава до 100 см.
Нощната чапла е вселенски тип – намира се в Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка. В Европа гнезди най-много на Балканския, Апенинския и Пиренейския полуостров, както и в редица други страни като Франция, Германия, Унгария, Полша, Хърватия и Украйна. Зимува в Африка и Южна Азия.
В България този тип е гнездещ, прелетен и относително рядко зимуващ. Среща се най-често по поречието на река Дунав, Черноморското крайбрежие и в долините на по-големите реки като Марица, Тунджа и Арда. Повечето залежи са в Северна България, като някои от колониите са открити до 400 м надморска височина, по изключение – до 550 м. До края на XX век числеността на типа у нас е била под 1500 двойки, само че по-късно е оценена сред 1000 и 2500 гнездещи двойки. Общо са открити 69 залежи, от които девет са със доста значение за популацията на типа.
Разпространение на нощната чапла у нас, източник: bspb.org Нощната чапла избира влажни зони с съществуването на сладководни или едва солени водоеми – блата, езера, язовири, рибарници и напоителни канали. Среща се и в заливни гори и дъбови равнинни насаждения, изключително към водоемите. По време на миграция може да се следи и в крайбрежни бракични води.
Видът гнезди колониално, постоянно в смесени колонии с други водни птици – блестящи ибиси, лопатарки, дребни корморани и разнообразни типове чапли. Гнездата се разполагат в труднодостъпни тръстикови масиви или по дървета, най-често върби и тополи. Гнездовият сезон стартира през април и продължава до юли. Женската снася сред 3 и 5 яйца, а дребните стартират да летят още при започване на юли.
Храната на нощната чапла включва главно дребна риба, жаби, водни инсекти и от време на време дребни бозайници като мишки. За разлика от други чапли, тя е дейна основно в тъмните часове на денонощието – по здрач, през нощта и рано заран.
Нощната чапла е прелетен тип – напуща България в края на лятото и се насочва към зимовищата си в Африка. Пролетната миграция се случва през март и април, а есенната – сред август и септември.
В предишното типът е бил отстрелван като „ пакостник “, изключително през 50-те години на XX век. Днес главните закани включват пресушаване и деградация на влажните зони, замърсяване на водоемите, безпокойствие по време на гнездене и бракониерство. Въпреки че част от гнездовите колонии попадат в предпазени територии и мрежата „ Натура 2000 “, е належащо по-целенасочено изпитание за дълготрайното ѝ запазване. Защитена е от българското законодателство посредством Закона за биологичното многообразие.
Препоръчва се постоянен мониторинг на популацията, както и създаването и използването на стратегии за запазване и възобновяване на естествените местообитания. Видът се смята за уязвим в България, а на интернационално равнище – за намаляващ в бройка.
Любопитно е, че латинското ѝ име – Nycticorax nycticorax – в превод значи „ нощен гарван “, което отразява освен навиците ѝ да ловува в тъмната част от денонощието, само че и характерния ѝ граклив вик, напомнящ този на гарван.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ