Хумористите Мор и Мар (Мориц Йомтов (1921-1992) и Марко Стойчев

Братя Мормареви не смятали да пишат за деца

Хумористите Мор и Мар (Мориц Йомтов (1921-1992) и Марко Стойчев (1931-2006)) и през днешния ден са събитие извънредно за българската културата - “биологическо и смехотворящо ”, по думите на техния кръстник Анжел Вагенщайн. “Във всеки случай не сме братя, скрихме се зад този псевдоним... когато бяхме по-млади, по-амбициозни и предпочитахме да се смеем на другите, вместо те да се смеят на нас ”, майтапи се с претекстовете на тандема Стойчев.

Родени във Варна с разлика от десетилетие, двамата се срещат в София. Мориц приключва Американския лицей, учи биохимия и става професор, само че съчетава сериозната просвета с публицистика и писане на сюжети. Марко се дипломира в британска лингвистика в СУ и работи като редактор в БНР, Българска национална телевизия, определен е за основен секретар на Съюза на филмовите дейци при започване на демокрацията. Професорът е бил в управлението на Федерацията на европейските биохимични сдружения, съавторът му - в Световната асоциация за детско кино. Срещат се в радиото, където Стойчев е основен редактор в " Хумор и веселба ", а Йомтов - публицист в " Предавания за чужбина ". Така, през 50-те, се ражда креативният тандем, разсмивал възрастни и деца от няколко генерации. Може би тъй като двамата в никакъв случай не подценяват изпитаното предписание: " Най-лесният метод да станеш комичен е да се вземеш насериозно. " Първите им взаимни работи са фейлетони в " Стършел ". Дебютът им на екран е с комедията " Старинната монета ", копродукция с немската ДЕФА. Следват сюжети за филми за всевъзможни възрасти: " Таралежите се раждат без бодли ", " С деца на море ", " Войната на таралежите ", " Изпити късно ", " Мъже без мустаци ", " Двойникът ", " Сиромашко лято ", " Васко да Гама от с. Рупча ". Сценариите стават книги, книгите - сюжети. Мор и Мар са усмихнати работохолици, за тях писането е наслада и веселба. " Не мога да не съчувствам на тези, които си ненавиждат работата ", споделя Стойчев. Затова и тя им се отплаща. Двамата умуват над сюжетите в кухничката на Йомтов на столичната ул. " Шипка ". Говорят дълго, а щом реализиран консенсус за реплики и деяние, изливат го върху белия лист. Обикновено Марко е зад машината. " Не мога да мисля, в случай че не е пред мене ", изяснява той в изявленията.

Не считали да пишат за деца. " Нас постоянно са ни интересували актуалните проблеми и като хумористи сме търсили смешните феномени в живота. Дълго време се опитвахме да намерим ъгъла, от който смешното изпъква най-ясно. Докато един ден открихме, че детската позиция е извънредно комфортна ", пишат те. Днес детските им филми и книги са част от родната класика в киното и литературата. А артистичният им псевдоним е име на детски градини и ясли. " Ако Господ живееше на земята, хората щяха да му изпочупят прозорците ", майтапи се приживе Мориц. " Търсих го след гибелта ти, няма го, другояче щях да свърша тази работа ", праща му " писмо в отвъдното " след време Марко. Йомтов си отива от тоя свят през 1992-ра, до момента в който е на лекуване в Израел. Стойчев го последва 14 години по-късно - през 2006-а, откакто разгласява и неща, замислени от двамата преди години. По зла подигравка на ориста диагнозата и на двамата е рак на белите дробове. След гибелта на съавтора си Стойчев работи над сюжет по " Бай Ганьо ", на екран излиза със заглавие " Бай Ганьо потегля из Европа ". " Година и половина татко ми безусловно живя с Алеко, с цел да му влезе, както той обичаше да споделя, в обувките и да не проличи, че става дума за " друга опера " - за драматургия ", спомня си синът на Мар от Мормареви - социологът Кънчо Стойчев. Киното е най-масовото изкуство, в смисъл че най-масово хората се изричат по въпросите на киното ", майтапят се в миналото " братята ".