Хуманоидният робот Пепър говори сам на себе си, докато решава

Хуманоидният робот Пепър приказва самичък на себе си, до момента в който взема решение задания
(стоп кадър: Antonio Chella, Arianna Pipotone)

Роботите, основани да служат като персонални асистенти, се усъвършенстват непрекъснато. Но причините, които стоят зад техните решения, неведнъж ни озадачават.

В опит да подобрят връзката сред хората и техните роботизирани помощници, учени в Италия демонстрираха преимуществата на една форма на роботизирана „ вътрешна тирада ”, при която хуманоиден робот Пепър приказва самичък на себе си, до момента в който взема решение задания. Това усъвършенства способността му да приключи дилемите.

Роботът Пепър беше пуснат от японската компания Softbank още през 2015 година Той бе първият персонален робот в света. Способен е да „ чете ” страстите на хората, както и да демонстрира лични страсти посредством вграден екран.

Първоначалното ентусиазъм за робота беше желанието да се да обезпечи на хората персонален помощник, с който могат да се забавляват. Затова той дава отговор на израженията на лицата на хората и на нещата, които споделят.

Учени от Университета в Палермо видяха Пепър като идеално средство за тестване на това, което те назовават когнитивна архитектура на вътрешната тирада (). Този програмен продукт е моделиран на база човешката форма на самодиалог. Това е на първо място психически инструмент – ние можем да приказваме със себе си като метод за обмисляне, фокусиране, размишление и в последна сметка за взимане на по-добри решения.

Същият метод бе вграден в Пепър от италианските учени, споделя. Роботът е подложен на тест посредством поредност от опити. Пепър показва по-висока степен на осъществяване на дилемите, когато е въоръжен със способността за вътрешна тирада.

Една от дилемите бе роботът да сложи салфетка на маса, само че на място, което опонира на това, което е бил подготвен да прави. Това несъгласие накара объркания Пепър да си зададе поредност от въпроси, преди да удостовери настояването на потребителя и по-късно да беседва със себе си още.
още по тематиката
„ Ех, това състояние ме разстройва ”, споделя Пепър. „ Никога не бих нарушил разпоредбите. Но не мога да го разстроя, по тази причина ще направя каквото желае ”.

В последна сметка Пепър сложи салфетката на мястото, което потребителят изиска. Фактът, че Пепър изрече алтернативата си, оказа помощ за по-доброто решение на задачата, а наред с това и за по-голяма бистрота.

Това е мечтан резултат, тъй като задачата на изследователския екип е да усъвършенства доверието сред хората и роботите в допълнение към подобряването на работата на тези машини като сътрудници и персонални асистенти.

„ Хората бяха доста сюрпризирани от способността на робота ”, сподели водещият създател Ариана Пипитоне. „ Подходът прави робота друг от типичните машини, защото има способността да разсъждава, да мисли. Вътрешната тирада дава опция за различни решения за роботите и хората и им разрешава да си сътрудничат и да се измъкват от безизходици ”.

Един минус на технологията е, че роботът може да има потребност от повече време за осъществяване на дилемите, когато би трябвало да спре и да приказва със себе си. Това може да бъде прекомерно неефективно при някои условия.

Но все пак създателите считат, че опитът е солидна основа за проучване по какъв начин вътрешната тирада може да усъвършенства роботизираните характерности в редица приложения – да вземем за пример, навигационни приложения и даже медицински роботи в операционни зали.

„ Вътрешната тирада може да бъде потребна във всички случаи, когато се доверяваме на компютъра или робота за оценка на дадена обстановка ”, споделя съавторът Антонио Чела.