Хуманното отношение не е лукс, а възрастните хора в болничните

Хуманното отношение не е разкош, а възрастните хора в болничните кревати не са товар или стеснение, те са нечии родители, близки, хора с цялостен живот зад тила си, споделя през сълзи Памела

Бургазлийката Памела Стоянова се свърза с Флагман.бг, с цел да опише за унизителното отношение по отношение на татко й, който е настанен в УМБАЛ-Бургас в тежко положение. Тя е потресена от държанието на сестра Теодора Димитрова от отделението по съдова хирургия и желае да даде публичност, с цел да спре това безсрамие към пациентите. 

Памела от години живее и работи в Германия. Има брачен партньор и едногодишно дете. Преди дни получава позвъняване от майка си, която й оповестява тъжната вест, че татко й е в доста тежко положение и е настанен в УМБАЛ-Бургас за лекуване. Бургазлийката хваща първия аероплан за България, с цел да види татко си, може би за последно. Тази заран преди да замине за Германия още веднъж отива до болничното заведение, с цел да прекара последните си часове в България при него. Вместо това обаче става очевидец на брутално отношение и се сблъсква с действителността в лечебните заведения у нас – освен че сестрата унижава татко й и останалите пациенти, само че и я гони от отделението – с викове и физическо принуждение. И въпреки всичко отбелязва – към останалия личен състав от отделението няма никакви забележки, даже в противен случай – признателна е за професионалното им отношение, изключително на лекуващия доктор доктор Шишков. 

Вижте целия роман на бургазлийката Памела Стоянова в писмото до Флагман.бг: 

„ До редакцията на “Флагман ”,

Обръщам се към вас с молба да обърнете внимание на проблем, който визира всички нас - достойното отношение към възрастните хора в най-уязвимите им моменти. Оставих едногодишното си дете в Германия, с цел да дойда за три дни да видя татко си, който е в тежко положение. На 17 октомври той беше настанен в отделението по нефрология. Там остана няколко дни, а през вчерашния ден, 24 октомври, след консултация с доктор Шишков от отделението по съдова хирургия, беше признат там. Кракът му е издут, не се знае тъкмо какво му има, само че ситуацията не е по никакъв начин добре. 

Тази заран станах очевидец и жертва на скандално държание в отделението. Сестра Теодора Димитрова на всеослушание по целия кулоар разясняваше по какъв начин пациентът (баща ми) “се е насрал ” и “за какво съм там да влизам да му променям памперса ”. 

Думите ѝ лишиха достолепието освен на татко ми, само че и на всички останали пациенти и техните фамилии в коридора. Когато напълно възпитано ѝ споделих, че тежкото положение на пациентите не оправдава отношение, което ги лишава от човешко достолепие, реакцията ѝ беше шокираща - тя стартира физически да ме блъска и да ме гони от отделението. В нито един миг не съм повишила звук, не съм употребила груби думи, нито съм си разрешила каквото и да е несвоевременно държание. 

Санитарката и охранителят даже станаха очевидци на всичко това. 

В резултат на този случай бях изгонена и не прекарах последните два часа с татко ми. Не знам дали ще имам опция да го видя още веднъж. Три дни - толкоз време имах, с цел да съм с него. И две от тези скъпи часове ми бяха отнети поради непростимо държание. 

Искам да подчертая, че имам най-високо мнение за останалия личен състав в болничното заведение и особено за доктор Шишков, който се отнесе към нас с рядко срещан професионализъм и човещина. Но казусът със сестра Димитрова хвърля сянка върху цялата институция.  Пиша ви, тъй като съм уверена, че има доста други фамилии, които подтикнати от потребността и безизходицата, безмълвно търпят такова непочтено и нечовешко отношение. Всички ние имаме родители. Всички те могат да изпаднат в такава обстановка. Те са се трудили цялостен живот за нас и за обществото. Заслужават почтена напреднала възраст - даже и с памперси, даже и в най-безпомощното си положение. 

Хуманното отношение не е разкош - то е главно човешко право. Възрастните хора в болничните кревати не са товар или стеснение. Те са нечии родители, нечии близки, хора с цялостен живот зад тила си. А фамилиите им вършат невъзможното - оставят дребни деца, пътуват стотици километри, жертват всичко - единствено с цел да имат тези последни мигове дружно. И нямат право да им бъдат отнемани. Надявам се, че като обърнете внимание на този случай, ще помогнете да се промени нещо в системата. Защото здравната грижа без човещина е просто техническа процедура. А в най-трудните моменти от живота, човешкото достолепие е всичко, което ни остава. Благодаря ви за вниманието “. 

Флагман.бг се свърза по телефона с Пламена Стоянова, с цел да разбере повече за случая. Тя към този момент пътуваше за София, с цел да хване полета за Германия. През сълзи бургазлийката сподели, че по никакъв метод не е провокирала скандалното държание на сестрата. Стоянова твърди, че то не е особено към татко й, само че и към другите пациенти. Лично тя е ставала очевидец по какъв начин крещи „ за о*рания спортен екип “ на пациентка с деменция, която била без компаньон.
Освен до Флагман.бг, бургазлийката е оставила писмо и за доктор Шишков.

„ Сестра Димитрова му се обади, с цел да му каже, че ние сме правели проблеми, което не е правилно. С лекаря обаче говореше по напълно друг метод – със благ, почтен глас “, описа още тя.

Памела Стоянова е подала тъжба и до Регионалната здравна ревизия и се надява на съответни ограничения от страна на институцията.