&15:08:40)
Мария Гроздева година след оттеглянето си от спорта: Хубаво ми е, сякаш се родих отново и живея втори живот
Хубаво ми е, като че ли се родих още веднъж и пребивавам втори живот, това споделя Мария Гроздева година след отдръпването си от огромната спортна сцена. Носителката на два златни и три бронзови олимпийски оценки бе посетител в рубриката “Жените на България ” на bTV. Екипът на предаването я снима на едно от най-любимите й места, Синеморец. Мария отива на снимачния сет непосредствено от плажа, облечена с черна рокля, която е съчетала с черна сламена шапка. Спокойна е. В мир е. Няма и помен от десетилетията насъбрано чудовищно напрежение. Стресът е някъде обратно в предишното.
Въпреки че поставя завършек на спортната си кариера, 50-годишната Гроздева остава обвързвана с обичания спорт като става част от Управителния съвет на Европейската конфедерация по спортна пукотевица.
 )
" След 38 години на рубежа няма по какъв начин да се откъснеш просто ей по този начин. Няма по какъв начин дя сложиш точка, нито да теглиш чертата и да забравиш предходния си метод на живот ", споделя Мария и добавя:
" Има една носталгия, даже лека меланхолия, само че нещата са преодолими. "
Дали можеше и повече от това, което оставя зад тила си след изключителните повече от 30 десетилетия с револвер в ръка, на огневия рубеж?
Винаги може повече. Но има справедливи фактори. И когато си дал всичко от себе си, не трябва да съжаляваш. Тогава просто би трябвало да махнеш с ръка, да си поемеш мирис и да продължиш напред:
 )
" Пандемията като че ли обърка всичко. Нещата вървяха обикновено, бях в страхотна форма, мислех, че мога още, само че въпреки това за какво да си го предизвиквам? Трябва ми време за отмора, за други удоволствия, да се веселя на живота, на децата, вместо да бъда по пътищата и по надпреварите. "
Мария е безапелационна: кариерата и фамилията са мъчно съвместими. Едното постоянно е за сметка на другото. Тя обаче е късметлийка, тъй като има до себе си Валери Григоров - нейния Валери! Съпруг, треньор, другар, най-доверения ѝ човек, с който са дружно в болежка и горест, в тестване, в моменти на безгранично благополучие.
Днес ѝ липсват моментите, които е пропуснала със синовете и с щерка си, желае те да бъдат повече към нея, само че всеки е поел по своя път. Сега намира наслаждение в тези дребни, сякаш незначителни неща, с които наваксва. Домошар е, обича да бъде у дома, да подрежда и да ѝ е уютно. Когато е в София, не пропуща да се качи на Витоша, а в Синеморец плува всеки ден.
 )
Връщаме я във времето, при започване на пътя ѝ като състезател. Била е на 11-12, когато един ден татко ѝ води нея и брат ѝ на стрелбището. Всичко се развива бързо и напълно естествено – записва се на тренировки и по този начин стартира всичко. Казвали са ѝ, че има гений, не се е прибирала у дома без орден от съревнование, само че пък в никакъв случай не е била притискана от родителите си. А на спорта би трябвало да се отдадеш напълно, в случай че искаш да успееш.
" Изисква се доста воля. Трябва да работиш доста, в случай че паднеш, просто да се изправиш и да не се отказваш. Трябва да имаш цел и да я гониш даже в моментите на уязвимост и обезсърчение ", споделя Мария, в чиято визитка блестят 8 европейски трофеи, 2 международни купи и безчет оценки от огромни шампионати и шампионати.
Разбира се, има ги и тежките моменти. Никога не трябва да губиш почва под краката си, в никакъв случай не трябва да се главозамайваш:
 )
" Голяма неточност е да си представиш, че си победител, тъй като единствено едно разпръскване може да докара до необратима неточност. Няма по какъв начин да върнеш изстрелите и попаденията. "
Мария изживява тежко и надълбоко в себе си всеки собствен крах, само че това, което я е водило постоянно, е волята й. И обичта й към спорта. Към всичко, което прави и за което мечтае от оня момент, в който за първи път хваща револвер в ръце.
 )
Легендата на международната спортна пукотевица доближава до рекордните в историята на българския спорт пет олимпийски оценки от седем участия на най-великия състезателен конгрес на планетата. Последното й е в Токио преди година.
Пистолетът обаче не ѝ липсва. Сигурно някой ден ще отиде на някое стрелбище да постреля, само че не и в този момент.
" Не съм избирала стрелбата. Тя избра мен ", има вяра Мария и споделя, че не съжалява за нищо.
 )
Вече е на 50 и се любува на всяка секунда. Учи се да живее още веднъж. Различно. И ѝ харесва.
" В това се крие и силата на спортния дух. Приключих, прибрах оръжието в касата на стрелбището. "
 )
Въпреки че поставя завършек на спортната си кариера, 50-годишната Гроздева остава обвързвана с обичания спорт като става част от Управителния съвет на Европейската конфедерация по спортна пукотевица.
" След 38 години на рубежа няма по какъв начин да се откъснеш просто ей по този начин. Няма по какъв начин дя сложиш точка, нито да теглиш чертата и да забравиш предходния си метод на живот ", споделя Мария и добавя:
" Има една носталгия, даже лека меланхолия, само че нещата са преодолими. "
Дали можеше и повече от това, което оставя зад тила си след изключителните повече от 30 десетилетия с револвер в ръка, на огневия рубеж?
Винаги може повече. Но има справедливи фактори. И когато си дал всичко от себе си, не трябва да съжаляваш. Тогава просто би трябвало да махнеш с ръка, да си поемеш мирис и да продължиш напред:
" Пандемията като че ли обърка всичко. Нещата вървяха обикновено, бях в страхотна форма, мислех, че мога още, само че въпреки това за какво да си го предизвиквам? Трябва ми време за отмора, за други удоволствия, да се веселя на живота, на децата, вместо да бъда по пътищата и по надпреварите. "
Мария е безапелационна: кариерата и фамилията са мъчно съвместими. Едното постоянно е за сметка на другото. Тя обаче е късметлийка, тъй като има до себе си Валери Григоров - нейния Валери! Съпруг, треньор, другар, най-доверения ѝ човек, с който са дружно в болежка и горест, в тестване, в моменти на безгранично благополучие.
Днес ѝ липсват моментите, които е пропуснала със синовете и с щерка си, желае те да бъдат повече към нея, само че всеки е поел по своя път. Сега намира наслаждение в тези дребни, сякаш незначителни неща, с които наваксва. Домошар е, обича да бъде у дома, да подрежда и да ѝ е уютно. Когато е в София, не пропуща да се качи на Витоша, а в Синеморец плува всеки ден.
Връщаме я във времето, при започване на пътя ѝ като състезател. Била е на 11-12, когато един ден татко ѝ води нея и брат ѝ на стрелбището. Всичко се развива бързо и напълно естествено – записва се на тренировки и по този начин стартира всичко. Казвали са ѝ, че има гений, не се е прибирала у дома без орден от съревнование, само че пък в никакъв случай не е била притискана от родителите си. А на спорта би трябвало да се отдадеш напълно, в случай че искаш да успееш.
" Изисква се доста воля. Трябва да работиш доста, в случай че паднеш, просто да се изправиш и да не се отказваш. Трябва да имаш цел и да я гониш даже в моментите на уязвимост и обезсърчение ", споделя Мария, в чиято визитка блестят 8 европейски трофеи, 2 международни купи и безчет оценки от огромни шампионати и шампионати.
Разбира се, има ги и тежките моменти. Никога не трябва да губиш почва под краката си, в никакъв случай не трябва да се главозамайваш:
" Голяма неточност е да си представиш, че си победител, тъй като единствено едно разпръскване може да докара до необратима неточност. Няма по какъв начин да върнеш изстрелите и попаденията. "
Мария изживява тежко и надълбоко в себе си всеки собствен крах, само че това, което я е водило постоянно, е волята й. И обичта й към спорта. Към всичко, което прави и за което мечтае от оня момент, в който за първи път хваща револвер в ръце.
Легендата на международната спортна пукотевица доближава до рекордните в историята на българския спорт пет олимпийски оценки от седем участия на най-великия състезателен конгрес на планетата. Последното й е в Токио преди година.
Пистолетът обаче не ѝ липсва. Сигурно някой ден ще отиде на някое стрелбище да постреля, само че не и в този момент.
" Не съм избирала стрелбата. Тя избра мен ", има вяра Мария и споделя, че не съжалява за нищо.
Вече е на 50 и се любува на всяка секунда. Учи се да живее още веднъж. Различно. И ѝ харесва.
" В това се крие и силата на спортния дух. Приключих, прибрах оръжието в касата на стрелбището. "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ