Демократите в САЩ вадят асо пика от ръкава
Хубаво е да си вицепрезидент на най-великата страна на света, но още по-хубаво е да си президент!, мислеше си Джей Ди Ванс
Джей Ди Ванс прокара ръка по челото си и се облегна обратно в стола. Речта за идната конференция бе приключена.
„ Европа няма войска. Европа е софтуерно джудже. Европа е слаба. Европа да се избавя сама! "
Думите звучаха красиво. Твърди, само че обективни. „ Точно това желаят да чуят американските данъкоплатци “, сподели си той, до момента в който предостатъчно наблягаше основните изречения. След това се замисли дали Европа въобще ще чуе, или ще продължи да се занимава с нормалното – да пие вино в бохемски ресторант на някой феодален площад, където фонтаните работят даже през зимата.
Погледна часовника – беше късно. Време за сън. Той си легна и остави съзнанието да се плъзне към едно по-светло на следващия ден, в което неговото име се нареждаше до най-великите в историята…
И тогава сънят го завлече в странна действителност.
Вървеше по „ Пенсилвания авеню “ във Вашингтон. Улицата бе окъпана в златната светлина на късния следобяд. Въздухът беше пресен, хората – усмихнати, и най-важното – с гордо вдигнати глави.
„ Хубаво е да си вицепрезидент на най-великата страна на света “, мислеше си той. „ Но още по-хубаво е да си президент! “
Тъкмо се наслаждаваше на този прелестен миг, когато зърна човек с бейзболна шапка. Странно. Не беше обичайна MAGA-шапка. Вместо това, на нея пишеше „ Obama for President “.
Ванс спря внезапно. Намръщи се.
– Защо носиш тази шапка? – попита той минувача, който явно не бе осведомен с верния ред на нещата.
– Защото поддържам Обама за президент – отговори индивидът умерено.
– Не е ли доста рано? Следващите избори са след три години.
Мъжът го изгледа учудено.
– Човече, ти да не си бил в хибернация? Изборите са след два месеца.
– Как след два месеца? Коя година е в този момент?!
– 2028-ма, несъмнено!
Ванс преглътна мъчно.
– Хм, какъв чудноват сън. Но не съм сюрпризиран, че демократите залагат на Мишел Обама. Тъмнокожа и жена, типично за тях.
– Пич, ти да не си надрусан? – прекъсна го минувачът, като го изгледа със комбинация от страдание и съмнение. – Не Мишел, а Барак Обама е претендентът на демократите. И аз на драго сърце ще гласоподавам за третия му президентски мандат!
Ванс се закова на място.
– Но това е невероятно! Конституцията не разрешава повече от два мандата!
Мъжът махна с ръка.
– Беше невероятно до предходната година. Тогава Доналд Тръмп реши, че не е по-глупав от Путин и Ердоган и отстрани ограничаването с поддръжката на републиканците. Така че… предпочитам трети мандат на Обама, а не на Тръмп!
В този миг Ванс се разсъни, целият облян в пот. Очите му шареха под паника из тъмната стая. Устните му трепереха, до момента в който прошепна в смут:
– Това не е почтено! Трябваше да съм аз!
Джей Ди Ванс прокара ръка по челото си и се облегна обратно в стола. Речта за идната конференция бе приключена.
„ Европа няма войска. Европа е софтуерно джудже. Европа е слаба. Европа да се избавя сама! "
Думите звучаха красиво. Твърди, само че обективни. „ Точно това желаят да чуят американските данъкоплатци “, сподели си той, до момента в който предостатъчно наблягаше основните изречения. След това се замисли дали Европа въобще ще чуе, или ще продължи да се занимава с нормалното – да пие вино в бохемски ресторант на някой феодален площад, където фонтаните работят даже през зимата.
Погледна часовника – беше късно. Време за сън. Той си легна и остави съзнанието да се плъзне към едно по-светло на следващия ден, в което неговото име се нареждаше до най-великите в историята…
И тогава сънят го завлече в странна действителност.
Вървеше по „ Пенсилвания авеню “ във Вашингтон. Улицата бе окъпана в златната светлина на късния следобяд. Въздухът беше пресен, хората – усмихнати, и най-важното – с гордо вдигнати глави.
„ Хубаво е да си вицепрезидент на най-великата страна на света “, мислеше си той. „ Но още по-хубаво е да си президент! “
Тъкмо се наслаждаваше на този прелестен миг, когато зърна човек с бейзболна шапка. Странно. Не беше обичайна MAGA-шапка. Вместо това, на нея пишеше „ Obama for President “.
Ванс спря внезапно. Намръщи се.
– Защо носиш тази шапка? – попита той минувача, който явно не бе осведомен с верния ред на нещата.
– Защото поддържам Обама за президент – отговори индивидът умерено.
– Не е ли доста рано? Следващите избори са след три години.
Мъжът го изгледа учудено.
– Човече, ти да не си бил в хибернация? Изборите са след два месеца.
– Как след два месеца? Коя година е в този момент?!
– 2028-ма, несъмнено!
Ванс преглътна мъчно.
– Хм, какъв чудноват сън. Но не съм сюрпризиран, че демократите залагат на Мишел Обама. Тъмнокожа и жена, типично за тях.
– Пич, ти да не си надрусан? – прекъсна го минувачът, като го изгледа със комбинация от страдание и съмнение. – Не Мишел, а Барак Обама е претендентът на демократите. И аз на драго сърце ще гласоподавам за третия му президентски мандат!
Ванс се закова на място.
– Но това е невероятно! Конституцията не разрешава повече от два мандата!
Мъжът махна с ръка.
– Беше невероятно до предходната година. Тогава Доналд Тръмп реши, че не е по-глупав от Путин и Ердоган и отстрани ограничаването с поддръжката на републиканците. Така че… предпочитам трети мандат на Обама, а не на Тръмп!
В този миг Ванс се разсъни, целият облян в пот. Очите му шареха под паника из тъмната стая. Устните му трепереха, до момента в който прошепна в смут:
– Това не е почтено! Трябваше да съм аз!
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ