Хубаво е да мислим, че в последните моменти от живота

Хубаво е да мислим, че в последните моменти от живота ни може да предадем на близките някаква мъдрост, да изразим любовта си към обичания човек или да разведрим тягостната атмосфера с някоя задявка. В случая с известните хора по-долу, всеки един от тях е отишъл в гроба, откакто е изрекъл една доста съдържателна имитация, както ни убеждава Mental Floss.

1. Джон Уилкс Буут

“Безполезни ” – Джон Уилкс Буут

След убийството на президента Линкълн в нощта на 14 април в спектакъл Форд във Вашингто, Джон Уилкс Бут избягал на кон, макар болките в крайници, който счупил, когато скочил от прозореца на сцената зад президент. На 26 април Буут стигнал до Вирджиния и се скрил в една плевня, само че измежду нощ, сътрудници пристигнали да го арестуват. Когато Буут отказал да се съобщи, кавалеристите разкрили огън и той бил заставен да напусне. Тогава бил убит от сержант Бостън Корбет. Бут незабавно бил неподвижен, а тялото му положилина верандата, където постепенно починал. В последните си мигове той изискал ръцете му да бъдат повдигнати нагоре, тъй че да ги вижда и тогава произнесъл тази дума.

2. Елизабет Барет Браунинг

  " Красива " - Елизабет Барет Браунинг (1806-61)

Елизабет Барет Браунинг е поетеса, чиито най-известни творби са тези, въодушевени от любовта й към брачна половинка й, поета Робърт Браунинг. През целия си живот Елизабет страдала от неприятно здравословно положение, а редица персонални нещастия я принудили да живее като аскет. Въпреки това, през 1844 година поезията й привлякла вниманието на Робърт Браунинг и двамата почнали да си разменят писма. За 20 месеца двамата си разменят 574 писма и вземат решение да се оженят. Заселват се във Флоренция, където Елизабет написа най-хубавата си лирика и реализира креативен триумф. До 1861 година нежното здраве на Елизабет се влошило, и се твърди, че е умряла в ръцете на брачна половинка си. Последните й думи са в отговор на въпроса " Как се чувстваш? "

3. Пол Сезан

  " Понтие " - Пол Сезан (1839-1906)

Днес Пол Сезан е считан за един от най-изтъкнатите създатели на френския постимпресионизъм, само че до момента в който е жив в огромна степен неговият талант остава незачитан. Към края на живота си Сезан се връща към корените си в Екс-ан-Прованс, където продължава да рисува и най-сетне стартира  да печели непретенциозно самопризнание за гения си. Въпреки това, меланхоличната му природа го кара към момента да таи злост във връзка с някои отрицателни реакции към творбите му. През 1906 година, до момента в който рисува на открито, се извива дъждовна стихия и Сезан развива пневмония, която води до съдбовен край. На смъртния одър повтаря една дума още веднъж и още веднъж: Това е името на Огюст-Анри Понтие, шеф на Музея Гранет, който през 1896 година отхвърля на художника да изложи 100 платна, мисъл, която явно не му дава покой и на прага на гибелта.

4. Юлисис Грант

" Вода ". - Юлисис Грант (1822-85)

Осемнадесетият американски президент Юлисис Грант е начало на страната през 1869-1877 година. Президентството му не се радва на огромен триумф. След отдръпването си от Белия дом Грант безразсъдно влага във финансова компания, която банкрутира, оставяйки го с огромни задължения. Диагностициран с рак на гърлото, Грант стартира да написа записки в опит да обезпечи издръжка за фамилията си. Грант диктува думите на стенограф, и когато здравето му се утежнява дотам, че съвсем не може да приказва, стенографката е принудена да седи все по-близо до леглото му, с цел да разбере прошепнатите думи. Последната страница на записките е приключена единствено няколко дни преди гибелта на Грант, а книгата се трансформира в огромен триумф.