“Криворазбраната цивилизация - смешна позорщина”, Добри Войников - 150 години по-късно.
https://www.bta.bg/.../587330-vitsepremierat-i-ministar…
Позволявам си да се произнеса, че специалността на дипломата е тежка и комплицирана специалност. Дипломатите са с доста качествено знание, обучение, езикова подготовка и дълготраен опит.
Обидно е да се разиграва по този “лежерен метод ” с младежи сред 14 и 25 години от Външно с обикновено есе на тематика " Аз съм посланик " и да се твърди, че посланик не е специалност. Дори не наподобява на сценка на любители-артисти.
А напълно е унизително това съревнование да се провежда от влиятелен и високо виновен общественик, какъвто е външният министър, когато към България през днешния ден има две жестоки войни...
Госпожата-министър може да е привикнала в промеждутъка на млад и некомпетентен еврокомисар да провежда сходни шумни всеобщи прояви за " нищото ", само че, откакто получи поста външен министър и моралът й разреши да прекрачи прага на дипломацията, трябваше на влизане в голямата постройка да се спре сред колоните и постепенно да изкачва стълбите на дипломацията. Да се поклони на първия етаж пред портретите на корифеите-външни министри, градили българската външна политика през другите стадии на развиване на България и по-късно да седне на високото кресло, вниквайки последователно в заплетената българска дипломация.
България се нуждае от същински министър-професионалист в дипломацията, а не от запалянко по промени и нововъведения, който си повярва, че летоброенето във външно стартира от него.
Ще напомня какво споделя преди години за назначението “а ла минут ” за друга външна министърка огромният академик и посланик Петър Увалиев, 1915-1998. Когато журналистът от една уважавана медия го пита дали би станал външен министър, той отговори ясно “Не, тъй като имам схващане и морал, че нямам нужното знание и опит.. ” И добави, “за да си същински посланик, би трябвало дълги години да си търкал лакти по стаите във Външно и да си носил досиетата и взел участие на двустранни и многостранни договаряния... А не “а ла минут ” външен министър. “А ла минут ” се прави кюфте, само че “а ла минут ” външен министър – НЕ ".
И въпреки всичко някой сътрудник “светна ” министърката Габриел, която награди победителките в националния конкурс и тя употребява нова мантра “ посланик не е специалност, а предопределение, задача и отговорност ”, с цел да включи и себе си “а ла минут ”.
150 години по-късно “смешна позорщина ”...
...
Позволявам си да се произнеса, че специалността на дипломата е тежка и комплицирана специалност. Дипломатите са с доста качествено знание, обучение, езикова подготовка и дълготраен опит.
Обидно е да се разиграва по този “лежерен метод ” с младежи сред 14 и 25 години от Външно с обикновено есе на тематика " Аз съм посланик " и да се твърди, че посланик не е специалност. Дори не наподобява на сценка на любители-артисти.
А напълно е унизително това съревнование да се провежда от влиятелен и високо виновен общественик, какъвто е външният министър, когато към България през днешния ден има две жестоки войни...
Госпожата-министър може да е привикнала в промеждутъка на млад и некомпетентен еврокомисар да провежда сходни шумни всеобщи прояви за " нищото ", само че, откакто получи поста външен министър и моралът й разреши да прекрачи прага на дипломацията, трябваше на влизане в голямата постройка да се спре сред колоните и постепенно да изкачва стълбите на дипломацията. Да се поклони на първия етаж пред портретите на корифеите-външни министри, градили българската външна политика през другите стадии на развиване на България и по-късно да седне на високото кресло, вниквайки последователно в заплетената българска дипломация.
България се нуждае от същински министър-професионалист в дипломацията, а не от запалянко по промени и нововъведения, който си повярва, че летоброенето във външно стартира от него.
Ще напомня какво споделя преди години за назначението “а ла минут ” за друга външна министърка огромният академик и посланик Петър Увалиев, 1915-1998. Когато журналистът от една уважавана медия го пита дали би станал външен министър, той отговори ясно “Не, тъй като имам схващане и морал, че нямам нужното знание и опит.. ” И добави, “за да си същински посланик, би трябвало дълги години да си търкал лакти по стаите във Външно и да си носил досиетата и взел участие на двустранни и многостранни договаряния... А не “а ла минут ” външен министър. “А ла минут ” се прави кюфте, само че “а ла минут ” външен министър – НЕ ".
И въпреки всичко някой сътрудник “светна ” министърката Габриел, която награди победителките в националния конкурс и тя употребява нова мантра “ посланик не е специалност, а предопределение, задача и отговорност ”, с цел да включи и себе си “а ла минут ”.
150 години по-късно “смешна позорщина ”...
...
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ