Който не чете – не става кмет!
https://pogled.info/avtorski/Radko-Handzhiev/ako-byah-kmet-ili-kakvo-iskat-stolichani.108699). Имам и други изявления на същата тематика (https://pogled.info/avtorski/Radko-Handzhiev/v-sofiya-ima-cherna-dupka-obshtinskata-vlast-naglo-ni-barka-v-dzhoba.72928; https://pogled.info/avtorski/Radko-Handzhiev/vazmozhen-li-e-nulev-gradski-transport.108109).
Поводът бе идни общински избори. Текстът провокира сериозен, въпреки и много разнопосочен, отзив измежду публиката и експертите. По-младите го отхвърлиха като химера, само че архитектите от по-зрялото потомство видяха в него хрумвания за бъдещия образ на София, стартирани от такива именити дейци на градоустройството, като Иван Васильов, Никола Николов, Александър Баров, Атанас Агура, Христо Генчев и редица други. Всъщност, наличието на текста бе синтез на редица техни изявления за бъдещето на столицата, които съм събирал след края на 70-те години. Просто, отворих досието и извлякох това, което счетох – и през днешния ден смятам, че отразява визионерството на колосите на българската архитектура; по какъв начин биха си показали образа на столицата в средата на 21 век. Тези хрумвания и в този момент са настоящи и осъществими, при съществуването на кмет с визия за развиването на София най-малко 30-40-50 години напред и сърцато управление на столичната община, готово да предприеме решителни ограничения, та столицата да се трансформира в един от най-привлекателните, екологично чисти и гостоприемни градове на Европа и в света.
Каква е обаче съответната, персоналната полза за над 90 на 100 от жителите на столицата в случай че най-малко две от предложенията, съдържащите се в изявленията, биха били осъществени?
Първото касае въвеждане на безтаксов градски превоз
Прилага се с триумф в над 400 града в Европа и в света. Писмено предложение до столичния кмет госпожа Фандъкова е направено от Гражданско съдружие „ Софийски публичен съвет “ на съображение член 109 от Административнопроцесуален кодекс, заведено е в Столичната община с вх. №СО-6200-1323/02.12.2014 година До през днешния ден отговор няма. Нито пък информация, дали изобщо е било обсъждано. Очевидно досегашните гаулайтери на Столичната община (Георгиев, Фандъкова и компания) никак не ги е еня за гражданските оферти, в това число такива, които към този момент сполучливо са се утвърдили като положителни практики в страни на Евросъюза. Защото безтаксовият или нулев градски превоз се преглежда в подтекста на наклонността към социализация на обществените услуги (транспорт, ток, вода, газ, парно и др.) и отнемането им от монополисти, печалбари и мутри. В света от дълго време са открили безспорните изгоди от въвеждането му за жителите и обществото:
- административни – по-бърз достъп до крайната точка; по-голяма ефективност; отпадат оперативните разноски (отпечатване и продажба на билети, заплати и осигуровки на персонала; и пр.);
- комунални – спад на задръстванията; по-висока междинна скорост на МПС; по-лесно паркиране; внезапен спад на ПТП; икономии от понижаване износването на уличната мрежа;
- търговски – свободното напредване води до растеж на комерсиалните обороти, а оттова и приходите на общините; стимулиране на туризма; прочее, огромните вериги по света от дълго време практикуват безвъзмезден превоз до своите хипермаркети и молове;
- обществени – възстановяване на околната среда, а оттова и здравето на хората; очистване на дискриминирането, деянията на расизъм, на толерираният в този момент от ЦГМ незаконосъобразен произвол на някои от така наречен инспектори;
- световни – намаляване проблемите, произлизащи от климатичните промени и потреблението на въглеводороди.
Нека не забравяме, че столичният градски превоз и в този момент напълно се устоя от „ обезщетения ” от Столичната община; „ обезщетения ” от държавния бюджет; „ обезщетения ” от Столичния електро- и автотранспорт за покриване на загуби(!?). Без постъпленията от продажбата на билети и карти! Следователно, и в този момент би трябвало да бъде нулев откакто се финансира от налозите и таксите на столичани.
Съобразявайки българските условия обаче, Гражданско съдружие „ Софийски публичен съвет “ предложи спомагателна опция за финансиране и модернизиране на обществения транспорт в столицата: облагане на заплатите с налог „ градски превоз “ в размер на 1%; което ще докара до непосредствени изгоди за жителите и за стопанската система на столицата. Каква ще бъде персоналната полза за 90 на 100 от столичани? Месечната карта в този момент е 70 лева . Ако се вкара 1% налог „ градски превоз “, при приблизително брутно месечно заплащане на наети лица по трудово и служебно правно отношение през второто тримесечие на 2023 година в София от 2697 лева, съгласно формалните данни на НСИ (https://www.nsi.bg/bg/content/3930/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82),
Столичанинът ще заплаща приблизително 27 лева
Болшинството столичани обаче получават заплата към или под 1000 лева, затова изгодата за тях ще бъде още по-значима – ще заплащат към или под 10 лева месечно за цялата градска мрежа! Пенсионерите пък няма да заплащат нищо! Но това не е всичко.
Най-голямата полза при въвеждане на нулев (безтаксов) градски превоз е най-малко 50-процентно понижаване на автомобилния трафик, а оттова – внезапният спад на ПТП и жертвите от автопроизшествията , както и внезапно, 50-процентно понижаване замърсяването на околната среда в столицата . Да, но на Георгиев, Фандъкова и компания не им пукаше за живота и сигурността на столичани. Защото въвеждането на нулев превоз би означавало внезапно да секнат комисионите им от „ бензинджийската мафия “, от „ публичните поръчки “ за поправки на улиците и от други „ екстрени “ поръчки (за което са налице обосновани предположения).
Ето тук трябваше да бъде основният акцент в предизборното говорене: не сред „ държавна благосъстоятелност или Държавна сигурност “, а сред тези, които са за запазване живота на столичани и тези, които са за продължение убийствата по улиците! Защото въвеждането на безтаксов (нулев) транспорт ще понижи най-малко на половина автомобилния трафик и оттова – жертвите от ПТП в столицата.
И още един проблем, персонално преференциален за повече от 200 000 столичани
Приблизително толкоз са жителите на София към 1989 година с неосъществени жилищно-спестовни влогове. Нека напомним, че тези влогове всъщност са облигационни контракти с страната, по-точно – с две от нейните институции: ДСК, която против безлихвено подадена вноска се задължава да отпусне заем в размер на цената на декларираното жилище (апартамент); а Главна дирекция за създаване на София (ГДИС) към Столичната община се задължава да построи това жилище и да го съобщи във притежание на правоимащия. След 10 ноември 1989 година ДСК бе приватизирана, а Столична община спря да строи, тъй като ГДИС бе ликвидирана. Но облигацията към всеки правоимащ със жилищно-спестовен влог продължава да съществува в правния мир .
По време на краткотрайното ФилипДимитрово властване бе осъществена законодателна хитрина: бе признат Закон за споразумяване правата на жители с многогодишни жилищно-спестовни влогове (ДВ, бр. 82/1991). Само че този „ закон “ е нереален и незабележим, освен тъй като не отразява обективното право; а и тъй като облигацията не може да се анулира едностранно, даже със закон . Това го знае всеки първокурсник. Облигационен контракт може да се променя единствено със единодушието на страната-носител на правото; в тази ситуация – със всеки един от тези над 200 хиляди правоимащи столичани или с техните правоприемници. И тъй като това не е осъществено, ще пристигна ден и против България – когато най-накрая се трансформира в правова страна, – ще завалят искове за милиарди. Почитаемите претенденти за столични кметове считат ли, че е редно нашите деца и внуци да бъдат обременявани с милиарди, заради невъзможността на страната след 1990 година да извърши облигационните си отговорности? Или и това не им пука. Дори да настъпи потоп, тях към този момент няма да ги има (Après nous - le déluge)! Което прочее е удостоверение за цялостното им надменно отношение и равнодушие към ориста на хората, на които би трябвало да служат.
Какво да се прави ли?
Ами решението е да се предложи на всеки правоимащ (или на неговите наследници) такова изменение на облигационния контракт, което дейно да компенсира неизправността на Столична община по отношение на правоимащия, като го удовлетвори с контролиран общински имот с построена инфраструктура, утвърден архитектурен план и виза за градеж на едно- или двуфамилна къща, в това число строителните материали. Така, край София ще изникнат нови квартали на общинска земя с китни къщи с гаражи и дворове – процедура, която от години съществува в огромните европейски мегаполиси. Европейците от ден на ден изоставят жилищата в централните елементи на градовете и се насочват към екологично чисти покрайнини в нови, едно-двуфамилни къщи.
И множеството от 70-те % имащи право на глас, само че отказващи да вземат участие в електоралния цирк, нямаше да вървят за гъби, а още на първия тур щяха да пуснат бюлетините си за кмета, който показва държавническо мислене, който има визия за бъдещето на столицата най-малко за идващите 30-50 години, който ще обезпечи персонална полза на правоимащите столичани!
Но такова решение може да се осмисли единствено в подтекста на върховенството на правото. Затова е належащо съществено щудиране на теорията, за препоръчване – да стартират с трите тома на проф. Стефан Баламезов. Ако изпитват усложнения – да прочетат най-малко известните текстове на Радко Ханджиев. Защото който не чете, не става кмет, нали?
в. „ Нова Зора “, бр.42/2023
Поводът бе идни общински избори. Текстът провокира сериозен, въпреки и много разнопосочен, отзив измежду публиката и експертите. По-младите го отхвърлиха като химера, само че архитектите от по-зрялото потомство видяха в него хрумвания за бъдещия образ на София, стартирани от такива именити дейци на градоустройството, като Иван Васильов, Никола Николов, Александър Баров, Атанас Агура, Христо Генчев и редица други. Всъщност, наличието на текста бе синтез на редица техни изявления за бъдещето на столицата, които съм събирал след края на 70-те години. Просто, отворих досието и извлякох това, което счетох – и през днешния ден смятам, че отразява визионерството на колосите на българската архитектура; по какъв начин биха си показали образа на столицата в средата на 21 век. Тези хрумвания и в този момент са настоящи и осъществими, при съществуването на кмет с визия за развиването на София най-малко 30-40-50 години напред и сърцато управление на столичната община, готово да предприеме решителни ограничения, та столицата да се трансформира в един от най-привлекателните, екологично чисти и гостоприемни градове на Европа и в света.
Каква е обаче съответната, персоналната полза за над 90 на 100 от жителите на столицата в случай че най-малко две от предложенията, съдържащите се в изявленията, биха били осъществени?
Първото касае въвеждане на безтаксов градски превоз
Прилага се с триумф в над 400 града в Европа и в света. Писмено предложение до столичния кмет госпожа Фандъкова е направено от Гражданско съдружие „ Софийски публичен съвет “ на съображение член 109 от Административнопроцесуален кодекс, заведено е в Столичната община с вх. №СО-6200-1323/02.12.2014 година До през днешния ден отговор няма. Нито пък информация, дали изобщо е било обсъждано. Очевидно досегашните гаулайтери на Столичната община (Георгиев, Фандъкова и компания) никак не ги е еня за гражданските оферти, в това число такива, които към този момент сполучливо са се утвърдили като положителни практики в страни на Евросъюза. Защото безтаксовият или нулев градски превоз се преглежда в подтекста на наклонността към социализация на обществените услуги (транспорт, ток, вода, газ, парно и др.) и отнемането им от монополисти, печалбари и мутри. В света от дълго време са открили безспорните изгоди от въвеждането му за жителите и обществото:
- административни – по-бърз достъп до крайната точка; по-голяма ефективност; отпадат оперативните разноски (отпечатване и продажба на билети, заплати и осигуровки на персонала; и пр.);
- комунални – спад на задръстванията; по-висока междинна скорост на МПС; по-лесно паркиране; внезапен спад на ПТП; икономии от понижаване износването на уличната мрежа;
- търговски – свободното напредване води до растеж на комерсиалните обороти, а оттова и приходите на общините; стимулиране на туризма; прочее, огромните вериги по света от дълго време практикуват безвъзмезден превоз до своите хипермаркети и молове;
- обществени – възстановяване на околната среда, а оттова и здравето на хората; очистване на дискриминирането, деянията на расизъм, на толерираният в този момент от ЦГМ незаконосъобразен произвол на някои от така наречен инспектори;
- световни – намаляване проблемите, произлизащи от климатичните промени и потреблението на въглеводороди.
Нека не забравяме, че столичният градски превоз и в този момент напълно се устоя от „ обезщетения ” от Столичната община; „ обезщетения ” от държавния бюджет; „ обезщетения ” от Столичния електро- и автотранспорт за покриване на загуби(!?). Без постъпленията от продажбата на билети и карти! Следователно, и в този момент би трябвало да бъде нулев откакто се финансира от налозите и таксите на столичани.
Съобразявайки българските условия обаче, Гражданско съдружие „ Софийски публичен съвет “ предложи спомагателна опция за финансиране и модернизиране на обществения транспорт в столицата: облагане на заплатите с налог „ градски превоз “ в размер на 1%; което ще докара до непосредствени изгоди за жителите и за стопанската система на столицата. Каква ще бъде персоналната полза за 90 на 100 от столичани? Месечната карта в този момент е 70 лева . Ако се вкара 1% налог „ градски превоз “, при приблизително брутно месечно заплащане на наети лица по трудово и служебно правно отношение през второто тримесечие на 2023 година в София от 2697 лева, съгласно формалните данни на НСИ (https://www.nsi.bg/bg/content/3930/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82),
Столичанинът ще заплаща приблизително 27 лева
Болшинството столичани обаче получават заплата към или под 1000 лева, затова изгодата за тях ще бъде още по-значима – ще заплащат към или под 10 лева месечно за цялата градска мрежа! Пенсионерите пък няма да заплащат нищо! Но това не е всичко.
Най-голямата полза при въвеждане на нулев (безтаксов) градски превоз е най-малко 50-процентно понижаване на автомобилния трафик, а оттова – внезапният спад на ПТП и жертвите от автопроизшествията , както и внезапно, 50-процентно понижаване замърсяването на околната среда в столицата . Да, но на Георгиев, Фандъкова и компания не им пукаше за живота и сигурността на столичани. Защото въвеждането на нулев превоз би означавало внезапно да секнат комисионите им от „ бензинджийската мафия “, от „ публичните поръчки “ за поправки на улиците и от други „ екстрени “ поръчки (за което са налице обосновани предположения).
Ето тук трябваше да бъде основният акцент в предизборното говорене: не сред „ държавна благосъстоятелност или Държавна сигурност “, а сред тези, които са за запазване живота на столичани и тези, които са за продължение убийствата по улиците! Защото въвеждането на безтаксов (нулев) транспорт ще понижи най-малко на половина автомобилния трафик и оттова – жертвите от ПТП в столицата.
И още един проблем, персонално преференциален за повече от 200 000 столичани
Приблизително толкоз са жителите на София към 1989 година с неосъществени жилищно-спестовни влогове. Нека напомним, че тези влогове всъщност са облигационни контракти с страната, по-точно – с две от нейните институции: ДСК, която против безлихвено подадена вноска се задължава да отпусне заем в размер на цената на декларираното жилище (апартамент); а Главна дирекция за създаване на София (ГДИС) към Столичната община се задължава да построи това жилище и да го съобщи във притежание на правоимащия. След 10 ноември 1989 година ДСК бе приватизирана, а Столична община спря да строи, тъй като ГДИС бе ликвидирана. Но облигацията към всеки правоимащ със жилищно-спестовен влог продължава да съществува в правния мир .
По време на краткотрайното ФилипДимитрово властване бе осъществена законодателна хитрина: бе признат Закон за споразумяване правата на жители с многогодишни жилищно-спестовни влогове (ДВ, бр. 82/1991). Само че този „ закон “ е нереален и незабележим, освен тъй като не отразява обективното право; а и тъй като облигацията не може да се анулира едностранно, даже със закон . Това го знае всеки първокурсник. Облигационен контракт може да се променя единствено със единодушието на страната-носител на правото; в тази ситуация – със всеки един от тези над 200 хиляди правоимащи столичани или с техните правоприемници. И тъй като това не е осъществено, ще пристигна ден и против България – когато най-накрая се трансформира в правова страна, – ще завалят искове за милиарди. Почитаемите претенденти за столични кметове считат ли, че е редно нашите деца и внуци да бъдат обременявани с милиарди, заради невъзможността на страната след 1990 година да извърши облигационните си отговорности? Или и това не им пука. Дори да настъпи потоп, тях към този момент няма да ги има (Après nous - le déluge)! Което прочее е удостоверение за цялостното им надменно отношение и равнодушие към ориста на хората, на които би трябвало да служат.
Какво да се прави ли?
Ами решението е да се предложи на всеки правоимащ (или на неговите наследници) такова изменение на облигационния контракт, което дейно да компенсира неизправността на Столична община по отношение на правоимащия, като го удовлетвори с контролиран общински имот с построена инфраструктура, утвърден архитектурен план и виза за градеж на едно- или двуфамилна къща, в това число строителните материали. Така, край София ще изникнат нови квартали на общинска земя с китни къщи с гаражи и дворове – процедура, която от години съществува в огромните европейски мегаполиси. Европейците от ден на ден изоставят жилищата в централните елементи на градовете и се насочват към екологично чисти покрайнини в нови, едно-двуфамилни къщи.
И множеството от 70-те % имащи право на глас, само че отказващи да вземат участие в електоралния цирк, нямаше да вървят за гъби, а още на първия тур щяха да пуснат бюлетините си за кмета, който показва държавническо мислене, който има визия за бъдещето на столицата най-малко за идващите 30-50 години, който ще обезпечи персонална полза на правоимащите столичани!
Но такова решение може да се осмисли единствено в подтекста на върховенството на правото. Затова е належащо съществено щудиране на теорията, за препоръчване – да стартират с трите тома на проф. Стефан Баламезов. Ако изпитват усложнения – да прочетат най-малко известните текстове на Радко Ханджиев. Защото който не чете, не става кмет, нали?
в. „ Нова Зора “, бр.42/2023
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ