Сталин и българската индустриализация – част втора
https://pogled.info/avtorski/Hristo-Georgiev/stalin-shte-pomognem-na-balgariya-da-stane-tsvetushta-darzhava-ako-cherno-na-byalo.141243.
Едно от най-трудните времена за България, откогато я има, е това след 1944 година България е банкрутирала отвред и във всичко държавица. Германия е изсмукала безмилостно виталните й сокове, още тогава отговорностите й към нас са възлизали на доста милиарди, някои от тях са отпреди началото на войната. Съвременни управници, да вземем за пример Иван Костов, са се осмелили да загатнат на немските си сътрудници за борча им, само че вниманието, което те са им обърнали, се равнява на една огромна нула. Нещо повече, и през днешния ден техните стопански колоси са се впили като пиявици в родината ни, а милиардните облаги, несъмнено, не остават в нея. Един единствено образец - всеки знае, че с дребни изключения, не са български веригите хранителни магазини, нахълтали във всеки квартал на огромните ни селища. (Lidl, Lidl uber ales). И тази безогледна икономическа експанзия се прикрива с прокъсаното смокиново листо на концепцията за Европейски съюз. Загадка с неповишена компликация - за какво ли ръководителите на Европейски Съюз през днешния ден толкоз напират и за останалите отвън него балкански страни?
Но да се върнем на тематиката си. След 1944 година, с изключение на съседите ни, наточили зъби за наши територии, ни връхлетява и едно друго небивало злополучие – тригодишна опустошителна суша. И тогава от гладуващия към момента Съветски съюз към нас потеглят безчет влакови композиции и кораби, натоварени със зърно и даже със плява.
Но се случва невероятното – българското партийно и държавно управление вземат решение, граничещо с полуда - да се построи в изостаналата до немай къде България промишленост и тежка индустрия. И съумява – в случай че използваме шаблона, на смелчаците и бог оказва помощ. Промишленият растеж на годишното произвеждане стига до главозамайващите 22.8 %. Но зад тила ни, както се досещате, е Съветският съюз и персонално Сталин. (Виж по-долу). На България се дава всичко, от което се нуждае, с цел да реализира тази грандиозна концепция - от доста преференциални заеми, до доставки на уреди, чиито цени са в пъти по-ниски от западните, освен това по този начин разтеглени във времето, че значително от тях, „ забравяме” да доразплатим…
Сталин желае от нас българите единствено едно – да не станем още веднъж терен за експанзия против Съюз на съветските социалистически републики. Изречено е пред наша делегация през януари 1946 година:
„ …От вас нищо не искаме… Кажете от какво имате потребност, с цел да станете цветуща страна, ние сме подготвени във всички връзки да ви помогнем. Вие би трябвало да чувствате, че има на кого да се облегнете, с цел да имате по-голяма самонадеяност. От вас желаеме единствено честност, т.е. България да не послужи като терен за експанзия и противников маневри срещу нас…”
Кой ти помни в този момент такива неща, даже да ги е чел?
А някои необразовани апапи с непознати паспорти отново се пробват да изхвърлят Русия от сърцата на българите.
„ Българо-съветски стопански връзки ( 1944 – 1958 ) , проф. Златко Златев, Издателство на Българската академия на науките, 1986 година
Из глава трета „ Задълбочаване на икономическите връзки със Съюз на съветските социалистически републики (1949 - 1954)”
Участието на Съюз на съветските социалистически републики в индустриализацията на България
Един от главните и сложни проблеми, които взема решение народнодемократичната власт в хода на социалистическото преустрояване на националното стопанство, е построяването на едра модерна промишленост, способна да сложи на съвременна техническа основа обособените браншове на стопанската система и да играе ролята на мощен ускорител на стопанството и културното развиване на страната. Първите, неуверени още крачки към превъзмогване на промишлената назадничавост на страната са направени в последните години на възстановителния интервал (с осъществяването на двегодишния народностопански проект 1947 – 1948 г.) Но едвам след Петия конгрес на Българска комунистическа партия (декември 1948 г.) индустриализацията застава в центъра на икономическата политика на страната и стартира да дефинира насоките на стопанското развиване на страната. Основната част от националните финансови и материални запаси, външните заеми, вътрешните държавни заеми, импортът, техническите фрагменти, стопанският уред и други се употребяват за разрастване на голямо за мащабите на страната и на дотогавашното развиване на българската промишленост строителство на фабрики, електроцентрали и рудници, за изследване и разработка на естествените благосъстояния, за подготовка на експерти и за основаване на цяла войска от нови промишлени работници….
За сполучливото решение на проблемите на своята индустриализация и изключително за създаване на развита тежка индустрия, нашата страна разчита на икономическата и технологическата помощ на първо място на Съветския съюз, който разполага с развита индустриална база, тежко капиталово машиностроене, произвеждащо плътно съоръжение за цели фабрики, богат индустриален опит, квалифицирани фрагменти, система от научни и проектантски институти, обилни достижения в науката и техниката.
Участието на Съюз на съветските социалистически републики в индустриализацията на България се показва в: 1. Отпускане на заеми за закупуване на машини и уреди за нови промишлени предприятия, електроцентрали и рудници, за рационализация и уголемение на съществуващи фабрики и мини; 2. Проектиране, образуване на строителната активност, монтаж и стартиране на нови предприятия и експлоатация; 3. Проучване на земните глъбини за разкриване на залежи на потребни изкопаеми и тяхното създаване за обогатяване на суровинната база на българската индустрия; 4. Предоставяне на техническа документи: чертежи, предписания, нови технологии, мостри на нови промишлени произведения и други и техническа информация и консултации; 5. Лабораторни проучвания на разнообразни руди, минерали, горива, химически артикули и експертизи на разнообразни проекти; 6. Подготовка на механически фрагменти и производствено-техническо образование на български експерти и работници; 7. Техническо подпомагане за асимилиране на производството на нови машини, химически артикули, за по-рационално и дейно потребление на разнообразни първични материали, за възстановяване организацията на производството и повишение на продуктивността на труда в доста предприятия.
България употребява единодушието на Съюз на съветските социалистически републики да оказва все по-значителна техническа помощ за построяването на нови предприятия. Въз основа на контракта от 1 април 1948 година сред Министерството на индустрията и „ Металимпорт”, от една страна, и Министерството на каменовъглената индустрия на Съюз на съветските социалистически републики и „ Техноекспорт” от друга, се подписва контракт за оказване на техническо подпомагане по правене на плана на Централната обогатителна фабрика в Перник с продуктивност 1 250 000 т. въглища годишно. Подобен контракт се подписва и за планиране на обогатителната фабрика при Маришкия минен басейн – Димитровград. ( Основната част от капиталните инвестиции по кредитната конвенция от 23 юли 1947 година се насочва към новоизграждащия се индустриален център Димитровград. Тук се оказва най-подходящото място за изграждане на азотноторов цех. Районът разполага с задоволително първични материали ( въглища, варовик и други ) и вода за строителството на огромно химическо дружество. Бързо разрастващата се промишленост ( АТЗ, циментовия цех „ Вулкан”, влезнал в деяние през 1947 година, мини „ Марбас”, предприятия на хранителната индустрия ) се нуждае от огромно количество електрическа енергия и това постанова 25 мегаватовата Топлоелектрическа централа „ Марица – 3” ) да се построи също в Димитровград. Още в края на 1947 година руски инженери стартират проектирането на първите цехове на АТЗ, а при започване на 1948 година стартира строителството на пътища, жилищни здания и лагери за младежи бригадири. През 1949 – 1951 година се издигат корпусите на главните цехове и се инсталират съоръжения за произвеждане на амоняк, азотна киселина и амониева селитра. Първият стадий на строителството приключва в края на 1951 година, когато става формалното разкриване на първенеца на нашата тежка химическа индустрия. – б. Зл. Зл. )
През обсъждания интервал (1949 – 1954) продължава осъществяването на кредитните спогодби от 23 август 1947 година и от 9 август 1948 година Извършват се проектирането, доставката на машини и уреди, строителството и стартирането в употреба на първите огромни фабрики за произвеждане на стомана и прокат, изкуствени торове и разнообразни химически артикули (калцинирана сода, сода каустик, сярна киселина и др.), целулоза и хартия, за обогатяване на руди и въглища и така нататък Отпада построяването на едни предприятия или се отсрочва вносът на комплектите съоръжения… Установят се нови срокове…
Сравнително късно, на 10 февруари 1953 година, се подписва съглашение … за оказване на техническа помощ на Народна република България в създаване на два циментови завода… с продуктивност 300 000 т. цимент годишно…
В началото на 50-те години присъединяване на Съюз на съветските социалистически републики в индустриализацията се уголемява. Подписват се съглашения за доставка на комплекти уреди за нови фабрики и електроцентрали. Протоколът от 29 януари 1952 година урежда най-съществените въпроси по оказване на техническа помощ на Народна република България в строителството на пеницилинов цех с продуктивност до 2000 милиарда интернационалните единици кристаличен пеницилин годишно с опция за разширение и за произвеждане на срептомицин и други антибиотици… Пускане на завода в деяние през 1954 година
За оказване на техническа помощ в България ще бъдат изпратени експерти и ще се дефинират периоди, съгласувани с основния вложител (Министерството на националното здраве), а генералният снабдител (Министерството на опазването на здравето на СССР) ще одобри на образование 5 български граждани… За строителството на пеницилиновия цех Съюз на съветските социалистически републики не отпуска нов заем, а закупуването на нужната техника се прави по клиринговата сметка на настоящото през 1952 година комерсиално споразумение…
На 15 октомври се подписва Спогодба за оказване на помощ за България в развиване на индустрията и увеличение на производството електрическа енергия. Тя планува техническо подпомагане на Съветския съюз, включително планиране и доставка на уреди за създаване на редица нови предприятия: за автотракторни аварийни елементи с мощ 5 000 т. годишно, два завода за цимент за по 300 000 т., за захар (два завода – едният за преправка 12 000 т. захарно цвекло, а другият – на 10 000 т. в денонощие), за изкуствена коприна и целволе (4 500 т. годишно) дружно с топлоелетрическа централа – 12 000 kW, за размразяване на мед 7 500 – 8 000 т. рафинирана мед, 10 000 т. наследник камък и 20 000 т. сярна киселина), водноелектрически централи „ Студен кладенец” и „ Кърджали – по 60 000 kW и други За всеки индустриален обект двете страни подписват обособен съответен контракт (контракт), определящ цената на машините и апаратурите и на техническата помощ… Съветската техническа помощ и уреди се заплащат по сметките на кредитните спогодби от 1947 и 1948 година по този метод се усилва броят на заводите, които се строят със руските заеми, получени още в първите години след Втората международна война…
Основната част от контрактуваните доставки се извършва през 1953 – 1957 година По огромната част от предприятията стартират да дават продукция след 1957 година Медодобивният комбинат „ Г. Дамянов” се строи край Пирдоп… от 1954 година, а първите тонове мед са създадени през 1958 година. От 1959 година страната задоволява потребностите си от този скъп метал със лично произвеждане. Корпусите на циментовия цех (най-големият по това време в България) се издигат в Девненската равнина. Мощността му доближава 417 000 т. Влиза в употреба в края на 1958 година По-бавно се построява захарния цех. Първата девененска захар е създадена през 1964 година …
Общо до 31 декември 1954 година по кредитните и клиринговите спогодби са контрактувани доставки за комплектни промишлени обекти за 31 200 000 рубли… Общо за кредитните обекти (металургичен цех „ Ленин” край Перник, содов цех „ К. Маркс” в Девня, целуозен цех „ Ст. Кираджиев” на гара Кричим (дн. гр. Стамболийски ) Оловно-цинков в Кърджали, уголемение на Топлоелектрическа централа „ Надежда” (дн. Топлоелектрическа централа „ София”) и Водноелектрическа централа „ Батак”) са контрактувани комплектни уреди за 19 999 000 рубли… Общо за клиринговите обекти, контрактувани за доставка по годишните търговски протоколи – пеницилинов цех, циментов цех, цех за първична преправка на памук, полиграфически комплекс и металоконструкции на Министерство на здравеопазването „ Ленин” са контрактувани комплекти уреди за 11 248 000 рубли… Наблюдава се наклонността от една страна да не се бърза с асимилиране на всички заеми по спогодбите от 1947 и изключително от 1948 година, като остане за по-дълго време прочут запас от средства, а въпреки това – по опция да се внасят повече машини и уреди по годишните търговски споразумения…
Пред обсъждания интервал Съветският съюз изиграва огромна роля за полагане основите на тежката индустрия в България, за развиване на нейните най-важни браншове – металургия, тежка химическа индустрия, машиностроене и енергетика. Пуснати са в употреба металургичните фабрики в Перник (1953) и Кърджали (1955), Азотноторовият цех в Димитровград (1951), содовия цех в Девня (1854), целуозният цех в Кричим (1952); осъществени са реконструкции и разширения на завода за селскостопански машини „ Г. Димитров” в Русе, на заводите „ Елпром”, на Минния машиностроителен цех в Перник и други Изградени са и други огромни промишлени предприятия: пеницилиновия цех в Разград (1954), циментовия цех в Девня (1958), електропорцелановия цех „ Ленин” – с. Николаево, Старозагорско (1953), авторемонтни фабрики, обогатителни заводи, електроцентрали, рудници и прочие
С техническото подпомагане на Съветския съюз се развиват основно тези браншове на индустрията, без които е невероятно по-нататъшното индустриално и икономическо развиване на страната… промишлени клонове, разширяващи експортните благоприятни условия на България – тютюнева, циментова, консервна, шивашка, обувна, кожарска, мебелна, текстилна и пр.СССР подтиква развиването на тези промишлености посредством експорт в нашата страна на разнообразни машини и първични материали и закупуване на все по-големи количества стоки…
Разбира се, в хода на индустриализацията се позволяват и неточности. Не всички механически решения и планове, машини и технологии дават отговор на актуалните условия. Сериозно изостава внедряването на най-новите научно-технически достижения и на челния задграничен механически и индустриален опит… Отделни предприятия пускат продукция с висока себестойност (нерационално се употребяват суровините, горивата, машинния парк и трудът на работниците) и вместо да осъществят облаги, те са принудени да желаят субсидии от страната.
Най-съществено значение за индустриализацията на България имат руските заеми. Те се отпускат при удобни условия (сравнително ниска рента след 1949 година – 2 %, допустим метод на погашение – посредством експорт на обичайни артикули или продукция на новопостроени фабрики, неявяване на гаранции, които са присъщи за заемите, отпускани от западните държави…) Погасяването на задълженията стартира не от деня на приемане на заема, а едвам след довеждане докрай на доставките на инвестиционнните обекти, което облекчава заплащанията и понижава времето, през което се начисляват лихви.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Едно от най-трудните времена за България, откогато я има, е това след 1944 година България е банкрутирала отвред и във всичко държавица. Германия е изсмукала безмилостно виталните й сокове, още тогава отговорностите й към нас са възлизали на доста милиарди, някои от тях са отпреди началото на войната. Съвременни управници, да вземем за пример Иван Костов, са се осмелили да загатнат на немските си сътрудници за борча им, само че вниманието, което те са им обърнали, се равнява на една огромна нула. Нещо повече, и през днешния ден техните стопански колоси са се впили като пиявици в родината ни, а милиардните облаги, несъмнено, не остават в нея. Един единствено образец - всеки знае, че с дребни изключения, не са български веригите хранителни магазини, нахълтали във всеки квартал на огромните ни селища. (Lidl, Lidl uber ales). И тази безогледна икономическа експанзия се прикрива с прокъсаното смокиново листо на концепцията за Европейски съюз. Загадка с неповишена компликация - за какво ли ръководителите на Европейски Съюз през днешния ден толкоз напират и за останалите отвън него балкански страни?
Но да се върнем на тематиката си. След 1944 година, с изключение на съседите ни, наточили зъби за наши територии, ни връхлетява и едно друго небивало злополучие – тригодишна опустошителна суша. И тогава от гладуващия към момента Съветски съюз към нас потеглят безчет влакови композиции и кораби, натоварени със зърно и даже със плява.
Но се случва невероятното – българското партийно и държавно управление вземат решение, граничещо с полуда - да се построи в изостаналата до немай къде България промишленост и тежка индустрия. И съумява – в случай че използваме шаблона, на смелчаците и бог оказва помощ. Промишленият растеж на годишното произвеждане стига до главозамайващите 22.8 %. Но зад тила ни, както се досещате, е Съветският съюз и персонално Сталин. (Виж по-долу). На България се дава всичко, от което се нуждае, с цел да реализира тази грандиозна концепция - от доста преференциални заеми, до доставки на уреди, чиито цени са в пъти по-ниски от западните, освен това по този начин разтеглени във времето, че значително от тях, „ забравяме” да доразплатим…
Сталин желае от нас българите единствено едно – да не станем още веднъж терен за експанзия против Съюз на съветските социалистически републики. Изречено е пред наша делегация през януари 1946 година:
„ …От вас нищо не искаме… Кажете от какво имате потребност, с цел да станете цветуща страна, ние сме подготвени във всички връзки да ви помогнем. Вие би трябвало да чувствате, че има на кого да се облегнете, с цел да имате по-голяма самонадеяност. От вас желаеме единствено честност, т.е. България да не послужи като терен за експанзия и противников маневри срещу нас…”
Кой ти помни в този момент такива неща, даже да ги е чел?
А някои необразовани апапи с непознати паспорти отново се пробват да изхвърлят Русия от сърцата на българите.
„ Българо-съветски стопански връзки ( 1944 – 1958 ) , проф. Златко Златев, Издателство на Българската академия на науките, 1986 година
Из глава трета „ Задълбочаване на икономическите връзки със Съюз на съветските социалистически републики (1949 - 1954)”
Участието на Съюз на съветските социалистически републики в индустриализацията на България
Един от главните и сложни проблеми, които взема решение народнодемократичната власт в хода на социалистическото преустрояване на националното стопанство, е построяването на едра модерна промишленост, способна да сложи на съвременна техническа основа обособените браншове на стопанската система и да играе ролята на мощен ускорител на стопанството и културното развиване на страната. Първите, неуверени още крачки към превъзмогване на промишлената назадничавост на страната са направени в последните години на възстановителния интервал (с осъществяването на двегодишния народностопански проект 1947 – 1948 г.) Но едвам след Петия конгрес на Българска комунистическа партия (декември 1948 г.) индустриализацията застава в центъра на икономическата политика на страната и стартира да дефинира насоките на стопанското развиване на страната. Основната част от националните финансови и материални запаси, външните заеми, вътрешните държавни заеми, импортът, техническите фрагменти, стопанският уред и други се употребяват за разрастване на голямо за мащабите на страната и на дотогавашното развиване на българската промишленост строителство на фабрики, електроцентрали и рудници, за изследване и разработка на естествените благосъстояния, за подготовка на експерти и за основаване на цяла войска от нови промишлени работници….
За сполучливото решение на проблемите на своята индустриализация и изключително за създаване на развита тежка индустрия, нашата страна разчита на икономическата и технологическата помощ на първо място на Съветския съюз, който разполага с развита индустриална база, тежко капиталово машиностроене, произвеждащо плътно съоръжение за цели фабрики, богат индустриален опит, квалифицирани фрагменти, система от научни и проектантски институти, обилни достижения в науката и техниката.
Участието на Съюз на съветските социалистически републики в индустриализацията на България се показва в: 1. Отпускане на заеми за закупуване на машини и уреди за нови промишлени предприятия, електроцентрали и рудници, за рационализация и уголемение на съществуващи фабрики и мини; 2. Проектиране, образуване на строителната активност, монтаж и стартиране на нови предприятия и експлоатация; 3. Проучване на земните глъбини за разкриване на залежи на потребни изкопаеми и тяхното създаване за обогатяване на суровинната база на българската индустрия; 4. Предоставяне на техническа документи: чертежи, предписания, нови технологии, мостри на нови промишлени произведения и други и техническа информация и консултации; 5. Лабораторни проучвания на разнообразни руди, минерали, горива, химически артикули и експертизи на разнообразни проекти; 6. Подготовка на механически фрагменти и производствено-техническо образование на български експерти и работници; 7. Техническо подпомагане за асимилиране на производството на нови машини, химически артикули, за по-рационално и дейно потребление на разнообразни първични материали, за възстановяване организацията на производството и повишение на продуктивността на труда в доста предприятия.
България употребява единодушието на Съюз на съветските социалистически републики да оказва все по-значителна техническа помощ за построяването на нови предприятия. Въз основа на контракта от 1 април 1948 година сред Министерството на индустрията и „ Металимпорт”, от една страна, и Министерството на каменовъглената индустрия на Съюз на съветските социалистически републики и „ Техноекспорт” от друга, се подписва контракт за оказване на техническо подпомагане по правене на плана на Централната обогатителна фабрика в Перник с продуктивност 1 250 000 т. въглища годишно. Подобен контракт се подписва и за планиране на обогатителната фабрика при Маришкия минен басейн – Димитровград. ( Основната част от капиталните инвестиции по кредитната конвенция от 23 юли 1947 година се насочва към новоизграждащия се индустриален център Димитровград. Тук се оказва най-подходящото място за изграждане на азотноторов цех. Районът разполага с задоволително първични материали ( въглища, варовик и други ) и вода за строителството на огромно химическо дружество. Бързо разрастващата се промишленост ( АТЗ, циментовия цех „ Вулкан”, влезнал в деяние през 1947 година, мини „ Марбас”, предприятия на хранителната индустрия ) се нуждае от огромно количество електрическа енергия и това постанова 25 мегаватовата Топлоелектрическа централа „ Марица – 3” ) да се построи също в Димитровград. Още в края на 1947 година руски инженери стартират проектирането на първите цехове на АТЗ, а при започване на 1948 година стартира строителството на пътища, жилищни здания и лагери за младежи бригадири. През 1949 – 1951 година се издигат корпусите на главните цехове и се инсталират съоръжения за произвеждане на амоняк, азотна киселина и амониева селитра. Първият стадий на строителството приключва в края на 1951 година, когато става формалното разкриване на първенеца на нашата тежка химическа индустрия. – б. Зл. Зл. )
През обсъждания интервал (1949 – 1954) продължава осъществяването на кредитните спогодби от 23 август 1947 година и от 9 август 1948 година Извършват се проектирането, доставката на машини и уреди, строителството и стартирането в употреба на първите огромни фабрики за произвеждане на стомана и прокат, изкуствени торове и разнообразни химически артикули (калцинирана сода, сода каустик, сярна киселина и др.), целулоза и хартия, за обогатяване на руди и въглища и така нататък Отпада построяването на едни предприятия или се отсрочва вносът на комплектите съоръжения… Установят се нови срокове…
Сравнително късно, на 10 февруари 1953 година, се подписва съглашение … за оказване на техническа помощ на Народна република България в създаване на два циментови завода… с продуктивност 300 000 т. цимент годишно…
В началото на 50-те години присъединяване на Съюз на съветските социалистически републики в индустриализацията се уголемява. Подписват се съглашения за доставка на комплекти уреди за нови фабрики и електроцентрали. Протоколът от 29 януари 1952 година урежда най-съществените въпроси по оказване на техническа помощ на Народна република България в строителството на пеницилинов цех с продуктивност до 2000 милиарда интернационалните единици кристаличен пеницилин годишно с опция за разширение и за произвеждане на срептомицин и други антибиотици… Пускане на завода в деяние през 1954 година
За оказване на техническа помощ в България ще бъдат изпратени експерти и ще се дефинират периоди, съгласувани с основния вложител (Министерството на националното здраве), а генералният снабдител (Министерството на опазването на здравето на СССР) ще одобри на образование 5 български граждани… За строителството на пеницилиновия цех Съюз на съветските социалистически републики не отпуска нов заем, а закупуването на нужната техника се прави по клиринговата сметка на настоящото през 1952 година комерсиално споразумение…
На 15 октомври се подписва Спогодба за оказване на помощ за България в развиване на индустрията и увеличение на производството електрическа енергия. Тя планува техническо подпомагане на Съветския съюз, включително планиране и доставка на уреди за създаване на редица нови предприятия: за автотракторни аварийни елементи с мощ 5 000 т. годишно, два завода за цимент за по 300 000 т., за захар (два завода – едният за преправка 12 000 т. захарно цвекло, а другият – на 10 000 т. в денонощие), за изкуствена коприна и целволе (4 500 т. годишно) дружно с топлоелетрическа централа – 12 000 kW, за размразяване на мед 7 500 – 8 000 т. рафинирана мед, 10 000 т. наследник камък и 20 000 т. сярна киселина), водноелектрически централи „ Студен кладенец” и „ Кърджали – по 60 000 kW и други За всеки индустриален обект двете страни подписват обособен съответен контракт (контракт), определящ цената на машините и апаратурите и на техническата помощ… Съветската техническа помощ и уреди се заплащат по сметките на кредитните спогодби от 1947 и 1948 година по този метод се усилва броят на заводите, които се строят със руските заеми, получени още в първите години след Втората международна война…
Основната част от контрактуваните доставки се извършва през 1953 – 1957 година По огромната част от предприятията стартират да дават продукция след 1957 година Медодобивният комбинат „ Г. Дамянов” се строи край Пирдоп… от 1954 година, а първите тонове мед са създадени през 1958 година. От 1959 година страната задоволява потребностите си от този скъп метал със лично произвеждане. Корпусите на циментовия цех (най-големият по това време в България) се издигат в Девненската равнина. Мощността му доближава 417 000 т. Влиза в употреба в края на 1958 година По-бавно се построява захарния цех. Първата девененска захар е създадена през 1964 година …
Общо до 31 декември 1954 година по кредитните и клиринговите спогодби са контрактувани доставки за комплектни промишлени обекти за 31 200 000 рубли… Общо за кредитните обекти (металургичен цех „ Ленин” край Перник, содов цех „ К. Маркс” в Девня, целуозен цех „ Ст. Кираджиев” на гара Кричим (дн. гр. Стамболийски ) Оловно-цинков в Кърджали, уголемение на Топлоелектрическа централа „ Надежда” (дн. Топлоелектрическа централа „ София”) и Водноелектрическа централа „ Батак”) са контрактувани комплектни уреди за 19 999 000 рубли… Общо за клиринговите обекти, контрактувани за доставка по годишните търговски протоколи – пеницилинов цех, циментов цех, цех за първична преправка на памук, полиграфически комплекс и металоконструкции на Министерство на здравеопазването „ Ленин” са контрактувани комплекти уреди за 11 248 000 рубли… Наблюдава се наклонността от една страна да не се бърза с асимилиране на всички заеми по спогодбите от 1947 и изключително от 1948 година, като остане за по-дълго време прочут запас от средства, а въпреки това – по опция да се внасят повече машини и уреди по годишните търговски споразумения…
Пред обсъждания интервал Съветският съюз изиграва огромна роля за полагане основите на тежката индустрия в България, за развиване на нейните най-важни браншове – металургия, тежка химическа индустрия, машиностроене и енергетика. Пуснати са в употреба металургичните фабрики в Перник (1953) и Кърджали (1955), Азотноторовият цех в Димитровград (1951), содовия цех в Девня (1854), целуозният цех в Кричим (1952); осъществени са реконструкции и разширения на завода за селскостопански машини „ Г. Димитров” в Русе, на заводите „ Елпром”, на Минния машиностроителен цех в Перник и други Изградени са и други огромни промишлени предприятия: пеницилиновия цех в Разград (1954), циментовия цех в Девня (1958), електропорцелановия цех „ Ленин” – с. Николаево, Старозагорско (1953), авторемонтни фабрики, обогатителни заводи, електроцентрали, рудници и прочие
С техническото подпомагане на Съветския съюз се развиват основно тези браншове на индустрията, без които е невероятно по-нататъшното индустриално и икономическо развиване на страната… промишлени клонове, разширяващи експортните благоприятни условия на България – тютюнева, циментова, консервна, шивашка, обувна, кожарска, мебелна, текстилна и пр.СССР подтиква развиването на тези промишлености посредством експорт в нашата страна на разнообразни машини и първични материали и закупуване на все по-големи количества стоки…
Разбира се, в хода на индустриализацията се позволяват и неточности. Не всички механически решения и планове, машини и технологии дават отговор на актуалните условия. Сериозно изостава внедряването на най-новите научно-технически достижения и на челния задграничен механически и индустриален опит… Отделни предприятия пускат продукция с висока себестойност (нерационално се употребяват суровините, горивата, машинния парк и трудът на работниците) и вместо да осъществят облаги, те са принудени да желаят субсидии от страната.
Най-съществено значение за индустриализацията на България имат руските заеми. Те се отпускат при удобни условия (сравнително ниска рента след 1949 година – 2 %, допустим метод на погашение – посредством експорт на обичайни артикули или продукция на новопостроени фабрики, неявяване на гаранции, които са присъщи за заемите, отпускани от западните държави…) Погасяването на задълженията стартира не от деня на приемане на заема, а едвам след довеждане докрай на доставките на инвестиционнните обекти, което облекчава заплащанията и понижава времето, през което се начисляват лихви.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ