Хемингуей: Фашизмът е лъжа, изричана от бандити
https://duma.bg/uma.bg/heminguey-boris-iii-chistosardechno-ne-obicha-balgariya-n183652?h=pdfarchive&pdfarchiveId=3708.
Пророчески са думите на Хемингуей: „ Нужно ни е ясно да осъзнаваме престъпността на фашизма и по какъв начин да се борим с него. Трябва да разберем, че тези убийства са просто демонстрация на един престъпник, на рисков престъпник – фашизма. А бандитът може да бъде укротен единствено по един метод – като го бием крепко.”
Ърнест Хемингуей
На американците, паднали в Испания
Тази нощ мъртвите спят леден сън в Испания. Сняг шиба маслиновите гори и засипва дънерите на дърветата. Сняг застила гробовете с дребните дървени табелки. (Когато е стигало време да се поставят табелки.) Маслиновите дървета зъзнат изтънели на студения вятър, тъй като долните им клони са орязани в миналото за прикритие на танковете, а мъртвите спят студения си сън по ниските хълмове над река Харама. Студен беше оня февруари, когато те починаха там, и от този момент мъртвите не виждат промяната на годишните времена.
Две години изтекоха, откак бригадата „ Линкълн” отстояваше четири месеца и половина възвишенията край Харама, така че първите паднали американци от дълго време са се трансформирали в част от земята на Испания.
Бойци от бригадата Абрахам Линкълн
Тази нощ мъртвите спят леден сън в Испания и те ще спят този леден сън цяла зима ведно със заспалата земя. Ала през пролетта ще пристигна дъжд, с цел да донесе още веднъж берекет на земята. Южнякът ще облъхне нежно хълмовете. Черните дървета ще се съживят, окичени с млад зелен листец, и отново ще бухнат в цвят ябълките край река Харама. Напролет мъртвите ще усетят по какъв начин земята още веднъж се. връща към живот.
Защото нашите мъртви са в този момент част от земята на Испания, а земята на Испания в никакъв случай не ще почине. Всяка зима тя единствено видимо ще умира и всяка пролет още веднъж ще се връща към живот. И нашите мъртви ще живеят постоянно с нея.
Както земята не може в никакъв случай да почине, така и тези, вкусили един път свободата, в никакъв случай няма да се върнат към робството. Селяните, обработващи земята, в която лежат нашите мъртви, знаят защо умряха те. През войната имаше задоволително време да научат някои неща и те в никакъв случай няма да се заличат от паметта им.
Нашите мъртви живеят в сърцата и душите на испанските селяни, на испанските служащи, на всички положителни и почтени елементарни хора, които имаха вяра в Испанската република и водиха война за нея. И докле нашите мъртви живеят в испанскатаземя – а те ще живеят, докле живее тази земя, – никаква робия не ще успее да вземе връх в Испания.
Фашистите може да плъзнат из страната, проправяйки си път с метал и гърмеж, импортирани извън. Може да напреднат благодарение на изменници и подлеци. Може да унищожат градове и села и да се опитат да държат народа в иго. Но възможно ли е да държиш постоянно един народ в иго?
Испанският народ ще се вдигне още веднъж, както постоянно се е вдигал срещу тиранията.
Мъртвите, те няма за какво да се подвигат.Сега те са част от земята, а земята в никакъв случай не може да бъде победена. Защото земята е безконечна. Тя ще надживее всяка робия.
Онези, които влязоха с чест в земята – а никой не е влизал в нея по-достойно от падналите за свободата на Испания, – към този момент реализираха безсмъртието.
1939
ПИСАТЕЛЯТ И ВОЙНАТА
Задачата на писателя е неизменима. Самият той се мени, само че задачата му остава една и съща: да написа достоверно и когато разбере истината, да я изрази по този начин, че тя да проникне в съзнанието на читателя, да стане част от личния му опит.
Няма нищо по-трудно от това и с компликацията на задачата се изяснява за какво премията – все едно дали тя идва бързо или кара писателя да я чака – нормално е доста огромна. Ако премията пристигна скоро, това постоянно го погубва. Ако го кара прекомерно дълго да я чака, той доста постоянно се озлобява. Понякога премията идва чак след гибелта му и тогава към този момент му е все едно. Но точно тъй като е толкоз мъчно да се пишат правдиви, трайни творби, същински положителният публицист рано или късно получава самопризнание. Само романтиците си въобразяват, че на света има „ незнайни майстори”.
Истински положителният публицист ще бъде приет при съвсем всички от съществуващите форми на ръководство, стига те да са търпими за него. Има единствено една политическа система, която не може да основава положителни писатели, и тази система е фашизмът. Защото фашизмът е неистина, изричана от бандити. Писател, който не желае да лъже, не може да живее и работи при фашизма.
Фашизмът е неистина и по тази причина е жертван на литературно безплодие. И когато се трансформира в минало, той няма да има друга история с изключение на кървавата история на убийствата, която и сегае известна на всички и която през последните месеци някои от нас видяха е очите си.
Ако знае за какво и по какъв начин се води войната, писателят привиква с нея. Това е значимо изобретение. Просто се смайваш при мисълта, че в действителност си привикнал с войната. Ако всеки ден си на фронта и виждаш позиционната война, маневрената война, офанзивите и контраатаките, всичко това, колкото и да са убитите и ранените, има смисъл, стига да знаеш защо се борят хората, стига да знаеш, че те се борят умишлено. Когато хората се борят, с цел да освободят родината си от непознатите завоеватели, и когато тези хора са ти другари – нови и остарели, и ти знаеш по какъв начин са ги нападнали и по какъв начин са се борили те, изначало съвсем без оръжие, тогава, като гледаш живота и битката, и гибелта им, започваш да разбираш, че има неща, по-лоши от войната. Страхът е по-лош, измяната е по-лошо, егоизмът е по-лош.
Миналия месец в Мадрид ние, военните репортери, деветнадесет дни присъствахме на едно ликвидиране. Вършеше го немската артилерия и това ликвидиране беше чудесно организирано.
Казах, че с войната се привиква. Ако същински се интересуваш от военната просвета – а тя е велика просвета – и от въпроса, по какъв начин се държат хората в миг на заплаха, можеш да се увлечеш по този начин, че даже мисълта за личната ти орис да ти се вижда долно самолюбие.
Но с убийствата не се привиква. А ние в Мадрид деветнадесет дни наред наблюдавахме всеобщо изтребване.
Фашистките страни имат вяра в тоталната война. Това значи чисто и просто, че при всяко нанесено им от въоръжените сили проваляне те си отмъщават на мирните поданици. В тази война, като се почне от средата на ноември 1936, те ги избиваха в Западния парк и Пардо, избиваха ги в Карабанчела и Харама, избиваха ги край Бриуега и Кордова. И след всяко поражение на фронта те избавят по този начин наречената си чест, избивайки гражданското население.
Ако стартира да разказвам всичко това, единствено ще ви отвратя. Може да пробудя у вас и ненавист. Но не това ни е нужно в този момент. Нужно ни е ясно да осъзнаваме престъпността на фашизма и по какъв начин да се борим с него. Трябва да разберем, че тези убийства са просто демонстрация на един престъпник, на рисков престъпник – фашизма. А бандитът може да бъде укротен единствено по един метод – като го бием крепко. И в този момент бият фашисткия престъпник в Испания, както преди 100 и трийсет години на същия полуостров са били Наполеон. Фашистките страни го знаят и са подготвени на всичко. Италия знае, че нейните бойци няма да се биятизвън страната и макар превъзходното снаряжение те изобщо не могат да се съпоставят с бойците от Испанската народна войска, а камо ли с интернационалните бригади.
Германия към този момент е наясно, че не може да разчита на Италия в каквато и да е настъпателна война. Неотдавна четох, че декор Бломберг участвал на огромни, внушителни маневри, уредени за него от маршал Бадолио, само че едно е да правиш маневри във венецианската низина, надалеч от всевъзможен съперник, а напълно друго да те притиснат с контраманевра и да загубиш три дивизии в платото сред Бриуега и Триуега в боевете с единадесета и дванадесета интернационална бригада и с елитните испански елементи на Листер, Кампесино и Мер. Едно е да бомбардираш Алмерия и да превземеш беззащитна, предадена с измяна Малага, а напълно друго – да пожертваш осем хиляди души край Кордова и трийсет хиляди в безрезултатно щурмуване на Мадрид.
Споменах какъв брой мъчно е да се написа хубаво и истинно и че този, който реализира това майсторство, безусловно ще бъде заплатен. Но във военно време – а ние, щем не щем, живеем във военно време – премиите се отсрочват за в бъдеще. Да пишеш истината за войната е доста рисково, доста рисково е също да дириш истината. Аз не зная тъкмо кой от американските писатели е отишъл в Испания да я търси. Познавам много бойци от батальона „ Линкълн”. Но те не са писатели. Те пишат единствено писма. За Испания отпътуваха доста британски писатели. Много немски писатели. Много френски и холандски писатели. А когато човек отива на фронта да търси истината, той може вместо нея да откри гибелта. Но в случай че отидат дванайсет, а се върнат единствено двама – истината, която ще донесат, фактически ще бъде истина, а не изопачени клюки, които ние представяме като история. Дали си коства да рискуваш, с цел да намериш тази истина, дано вземат решение самите писатели. Разбира се, доста по-спокойно е да си прекарваш времето в учени дебати на теоретични тематики. И постоянно ще се намерят нови ереси и нови секти, и възхитителни екзотични учения, и романтични неразбираеми гении – ще се намерят за тези, дето желаят не да работят за делото, в което сякаш имат вяра, а единствено да спорят и да пазят, без да рискуват нищо, позициите си. Позиции, които се удържат с пишеща машина и се укрепват с автоматизирана химикалка. Но има и още дълго ще има къде да замине писателят, поискал да изучи войната. Изглежда, предстоят ни доста години на необявени войни. Писателите могат да вземат участие в тях по разнообразни способи. По-късно може би ще има и награди. Но това не би трябвало да смущава писателите. Защото още дълго няма да има награди. И не си коства писателите да се надяват изключително на тях. Защото в случай че си писател като Ралф Фокс и някои други, може и да те няма, когато пристигна ред на премиите.
1937
„ Проклет навеки”, антология на международната антифашистка журналистика, Партиздат, 1985 година
Пророчески са думите на Хемингуей: „ Нужно ни е ясно да осъзнаваме престъпността на фашизма и по какъв начин да се борим с него. Трябва да разберем, че тези убийства са просто демонстрация на един престъпник, на рисков престъпник – фашизма. А бандитът може да бъде укротен единствено по един метод – като го бием крепко.”
Ърнест Хемингуей
На американците, паднали в Испания
Тази нощ мъртвите спят леден сън в Испания. Сняг шиба маслиновите гори и засипва дънерите на дърветата. Сняг застила гробовете с дребните дървени табелки. (Когато е стигало време да се поставят табелки.) Маслиновите дървета зъзнат изтънели на студения вятър, тъй като долните им клони са орязани в миналото за прикритие на танковете, а мъртвите спят студения си сън по ниските хълмове над река Харама. Студен беше оня февруари, когато те починаха там, и от този момент мъртвите не виждат промяната на годишните времена.
Две години изтекоха, откак бригадата „ Линкълн” отстояваше четири месеца и половина възвишенията край Харама, така че първите паднали американци от дълго време са се трансформирали в част от земята на Испания.
Бойци от бригадата Абрахам Линкълн
Тази нощ мъртвите спят леден сън в Испания и те ще спят този леден сън цяла зима ведно със заспалата земя. Ала през пролетта ще пристигна дъжд, с цел да донесе още веднъж берекет на земята. Южнякът ще облъхне нежно хълмовете. Черните дървета ще се съживят, окичени с млад зелен листец, и отново ще бухнат в цвят ябълките край река Харама. Напролет мъртвите ще усетят по какъв начин земята още веднъж се. връща към живот.
Защото нашите мъртви са в този момент част от земята на Испания, а земята на Испания в никакъв случай не ще почине. Всяка зима тя единствено видимо ще умира и всяка пролет още веднъж ще се връща към живот. И нашите мъртви ще живеят постоянно с нея.
Както земята не може в никакъв случай да почине, така и тези, вкусили един път свободата, в никакъв случай няма да се върнат към робството. Селяните, обработващи земята, в която лежат нашите мъртви, знаят защо умряха те. През войната имаше задоволително време да научат някои неща и те в никакъв случай няма да се заличат от паметта им.
Нашите мъртви живеят в сърцата и душите на испанските селяни, на испанските служащи, на всички положителни и почтени елементарни хора, които имаха вяра в Испанската република и водиха война за нея. И докле нашите мъртви живеят в испанскатаземя – а те ще живеят, докле живее тази земя, – никаква робия не ще успее да вземе връх в Испания.
Фашистите може да плъзнат из страната, проправяйки си път с метал и гърмеж, импортирани извън. Може да напреднат благодарение на изменници и подлеци. Може да унищожат градове и села и да се опитат да държат народа в иго. Но възможно ли е да държиш постоянно един народ в иго?
Испанският народ ще се вдигне още веднъж, както постоянно се е вдигал срещу тиранията.
Мъртвите, те няма за какво да се подвигат.Сега те са част от земята, а земята в никакъв случай не може да бъде победена. Защото земята е безконечна. Тя ще надживее всяка робия.
Онези, които влязоха с чест в земята – а никой не е влизал в нея по-достойно от падналите за свободата на Испания, – към този момент реализираха безсмъртието.
1939
ПИСАТЕЛЯТ И ВОЙНАТА
Задачата на писателя е неизменима. Самият той се мени, само че задачата му остава една и съща: да написа достоверно и когато разбере истината, да я изрази по този начин, че тя да проникне в съзнанието на читателя, да стане част от личния му опит.
Няма нищо по-трудно от това и с компликацията на задачата се изяснява за какво премията – все едно дали тя идва бързо или кара писателя да я чака – нормално е доста огромна. Ако премията пристигна скоро, това постоянно го погубва. Ако го кара прекомерно дълго да я чака, той доста постоянно се озлобява. Понякога премията идва чак след гибелта му и тогава към този момент му е все едно. Но точно тъй като е толкоз мъчно да се пишат правдиви, трайни творби, същински положителният публицист рано или късно получава самопризнание. Само романтиците си въобразяват, че на света има „ незнайни майстори”.
Истински положителният публицист ще бъде приет при съвсем всички от съществуващите форми на ръководство, стига те да са търпими за него. Има единствено една политическа система, която не може да основава положителни писатели, и тази система е фашизмът. Защото фашизмът е неистина, изричана от бандити. Писател, който не желае да лъже, не може да живее и работи при фашизма.
Фашизмът е неистина и по тази причина е жертван на литературно безплодие. И когато се трансформира в минало, той няма да има друга история с изключение на кървавата история на убийствата, която и сегае известна на всички и която през последните месеци някои от нас видяха е очите си.
Ако знае за какво и по какъв начин се води войната, писателят привиква с нея. Това е значимо изобретение. Просто се смайваш при мисълта, че в действителност си привикнал с войната. Ако всеки ден си на фронта и виждаш позиционната война, маневрената война, офанзивите и контраатаките, всичко това, колкото и да са убитите и ранените, има смисъл, стига да знаеш защо се борят хората, стига да знаеш, че те се борят умишлено. Когато хората се борят, с цел да освободят родината си от непознатите завоеватели, и когато тези хора са ти другари – нови и остарели, и ти знаеш по какъв начин са ги нападнали и по какъв начин са се борили те, изначало съвсем без оръжие, тогава, като гледаш живота и битката, и гибелта им, започваш да разбираш, че има неща, по-лоши от войната. Страхът е по-лош, измяната е по-лошо, егоизмът е по-лош.
Миналия месец в Мадрид ние, военните репортери, деветнадесет дни присъствахме на едно ликвидиране. Вършеше го немската артилерия и това ликвидиране беше чудесно организирано.
Казах, че с войната се привиква. Ако същински се интересуваш от военната просвета – а тя е велика просвета – и от въпроса, по какъв начин се държат хората в миг на заплаха, можеш да се увлечеш по този начин, че даже мисълта за личната ти орис да ти се вижда долно самолюбие.
Но с убийствата не се привиква. А ние в Мадрид деветнадесет дни наред наблюдавахме всеобщо изтребване.
Фашистките страни имат вяра в тоталната война. Това значи чисто и просто, че при всяко нанесено им от въоръжените сили проваляне те си отмъщават на мирните поданици. В тази война, като се почне от средата на ноември 1936, те ги избиваха в Западния парк и Пардо, избиваха ги в Карабанчела и Харама, избиваха ги край Бриуега и Кордова. И след всяко поражение на фронта те избавят по този начин наречената си чест, избивайки гражданското население.
Ако стартира да разказвам всичко това, единствено ще ви отвратя. Може да пробудя у вас и ненавист. Но не това ни е нужно в този момент. Нужно ни е ясно да осъзнаваме престъпността на фашизма и по какъв начин да се борим с него. Трябва да разберем, че тези убийства са просто демонстрация на един престъпник, на рисков престъпник – фашизма. А бандитът може да бъде укротен единствено по един метод – като го бием крепко. И в този момент бият фашисткия престъпник в Испания, както преди 100 и трийсет години на същия полуостров са били Наполеон. Фашистките страни го знаят и са подготвени на всичко. Италия знае, че нейните бойци няма да се биятизвън страната и макар превъзходното снаряжение те изобщо не могат да се съпоставят с бойците от Испанската народна войска, а камо ли с интернационалните бригади.
Германия към този момент е наясно, че не може да разчита на Италия в каквато и да е настъпателна война. Неотдавна четох, че декор Бломберг участвал на огромни, внушителни маневри, уредени за него от маршал Бадолио, само че едно е да правиш маневри във венецианската низина, надалеч от всевъзможен съперник, а напълно друго да те притиснат с контраманевра и да загубиш три дивизии в платото сред Бриуега и Триуега в боевете с единадесета и дванадесета интернационална бригада и с елитните испански елементи на Листер, Кампесино и Мер. Едно е да бомбардираш Алмерия и да превземеш беззащитна, предадена с измяна Малага, а напълно друго – да пожертваш осем хиляди души край Кордова и трийсет хиляди в безрезултатно щурмуване на Мадрид.
Споменах какъв брой мъчно е да се написа хубаво и истинно и че този, който реализира това майсторство, безусловно ще бъде заплатен. Но във военно време – а ние, щем не щем, живеем във военно време – премиите се отсрочват за в бъдеще. Да пишеш истината за войната е доста рисково, доста рисково е също да дириш истината. Аз не зная тъкмо кой от американските писатели е отишъл в Испания да я търси. Познавам много бойци от батальона „ Линкълн”. Но те не са писатели. Те пишат единствено писма. За Испания отпътуваха доста британски писатели. Много немски писатели. Много френски и холандски писатели. А когато човек отива на фронта да търси истината, той може вместо нея да откри гибелта. Но в случай че отидат дванайсет, а се върнат единствено двама – истината, която ще донесат, фактически ще бъде истина, а не изопачени клюки, които ние представяме като история. Дали си коства да рискуваш, с цел да намериш тази истина, дано вземат решение самите писатели. Разбира се, доста по-спокойно е да си прекарваш времето в учени дебати на теоретични тематики. И постоянно ще се намерят нови ереси и нови секти, и възхитителни екзотични учения, и романтични неразбираеми гении – ще се намерят за тези, дето желаят не да работят за делото, в което сякаш имат вяра, а единствено да спорят и да пазят, без да рискуват нищо, позициите си. Позиции, които се удържат с пишеща машина и се укрепват с автоматизирана химикалка. Но има и още дълго ще има къде да замине писателят, поискал да изучи войната. Изглежда, предстоят ни доста години на необявени войни. Писателите могат да вземат участие в тях по разнообразни способи. По-късно може би ще има и награди. Но това не би трябвало да смущава писателите. Защото още дълго няма да има награди. И не си коства писателите да се надяват изключително на тях. Защото в случай че си писател като Ралф Фокс и някои други, може и да те няма, когато пристигна ред на премиите.
1937
„ Проклет навеки”, антология на международната антифашистка журналистика, Партиздат, 1985 година
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ