Земите ни до Стара планина, и дори до Дунава, били гръцки*
https://duma.bg/molotov-balgari-badete-spokoyni-vashata-granitsa-shte-ostane-nepokatnata-n133209 ". Но руският министър на външните работи Молотов пресича мераците им: „ Българи, бъдете спокойни, вашата граница ще остане непокътната” Да забравим ли и неговото съпричастие към ориста ни?
Да забравим и стихотворението „ Към родината” на „ аполитичния” стихотворец Атанас Далчев, чийто жанр е от Кукуш?! В него е всичко:
Към Родината
Не съм те в никакъв случай избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не тъй като си богата,
а единствено за това, че си татковина моя.
И българин съм не поради твойта популярност
и твойте подвизи и твойта бранна мощ,
а зарад туй, че съм безпомощен да не помни
за ослепелите бойци на Самуила.
Да търсим, който ще, във теб удача бърза
и почести и власт със пристрастеност една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата обич в една орис трансформира.
Днес ви предлагаме страници от едно позабравено проучване на проф. Надя Данова за гръцките апостоли на мегали концепцията и за още много други неща. Написано с нескрита мъка, то е задоволително обективно, с цел да може всеки да разбере защо става дума
„ Националният въпрос в гръцките политически стратегии през Х1Х век”, Надя Данова, изд. Наука и изкуство”, 1980 година
Из глава 1 V „ Еволюция на главните схващания по националния въпрос през 1863 – 1878 г.”
…Свиканата в края на 1876 година цариградска конференция подтиква гръцкото държавно управление да формулира изрично териториалните си искания. Решението на конференцията да бъдат основани две български области, включващи Македония и Тракия, се приема като удар против гръцките национални ползи. Усилията на гръцкото държавно управление да получи достъп до конференцията претърпяват крах и то се задоволява да изложи документално молбата си до Великите сили. Неговото предпочитание е плануваните за славянството промени да бъдат публикувани и над гърците в Османската империя… При тези сериозни за гръцките териториални искания условия гръцкото държавно управление прави опит да очертае ясно границата на своите аспирации в Македония. За разграничителна линия сред гърци и българи се приема свързващата Неврокоп, Мелник, Струмица, Прилеп, Битоля и Охрид линия. За аргументация на тези териториални искания се употребява обосновка, целеща да обезсили основаната на етнографски изследвания карта на Кипер, която послужва при определянето на границите на българските области от Цариградската конференция. На потребления в науката като аршин български език, послужил на Кипер при определянето на народностния образ на даден регион, се опълчва тезата, че на Балканите критерият език не може да се употребява. Въвеждат се термините „ славяногласни гърци” и „ гърчеещи се”, с които отбелязват българите на юг от посочената граница. За главен аршин се приема образованието, културата, съзнанието и признаването на върховенството на Цариградската патриаршия. Тези разнообразни от обичайните научни правила при установяване на народностния състав на популацията на Македония и Тракия се пропагандират от гръцка страна посредством гръцките дипломатически представители. Отпечатват се на непознати езици книги, които имат за цел да завоюват европейското публично мнение в интерес на гръцките териториални аспирации. Такава е книгата на Б. Дигенис „ Няколко статистически данни за Гърция”, настояваща, че на Балканите славяни живеят само до Стара планина…
Атинското сдружение за разпространяване на гръцка култура провежда отпечатването на етнографска карта на Балканите. То доставя със лична информация за народностните съотношения на Балканите лондонския издател Едуард Станфорд… Тази карта в действителност дава отговор на аспирациите на най-крайно настроените гръцки националисти. Според нея българи обитават само земите сред Стара планина и Дунав, като за гръцки земи са обозначени земите до Стара планина и по черноморското крайбрежие до Кюстенджа. Картата е съпроводена от пояснителен текст, който разяснява, че популацията на черноморските градове, Македония и Тракия има гръцки генезис, език, обичаи и вяра…
Започва проведена акция, съгласувана с напъните на гръцките сдружения от Турция, като се цели да бъде потвърден гръцкия генезис на Македония и Тракия. Гръцкото държавно управление се старае да убеди посредством своите дипломатически представители, европейските страни, че тези земи не би трябвало да включвани в България. Организира се акция за съставянето на прошения и събиране на подписи от гърците от Македония и Тракия, които се адресират до Цариградската патриаршия и Берлинския конгрес. Настоява се териториите да не бъдат включвани в свободната българска страна. Гръцкото държавно управление упорства текстът на тези прошения да бъде редактиран в интерес на настояването за сливане на Македония и Тракия с Гърция. Издават се книги, предопределени за европейската общност, които се стремят да убедят читателя, че Македония и Тракия са обитаеми с гърци.
Във връзка с тази акция в отбрана на гръцките национални ползи заслужава да бъде представен и един документ, връчен от Дружеството за разпространение на гръцка култура на министъра на външните работи Т. Делиянис. В него се формулира дефиницията на понятието грък, която явно би трябвало да бъде стартирана и отстоявана на интернационалните конгреси, решаващи ориста на Балканите. Според дефиницията на сдружението „ Гърци или гърчеещи се са тези които са 1 ) чисти и същински гърци; 2) тези популации, които въпреки и да произлизат от други племена, отъждествиха във всичко ориста си с елинизма, употребяват неговия език и своя личен акцент и по нищо не се разграничават от гърците; такива са основно елиноалбанците и елиновлахите; 3 ) тези, които, въпреки че в фамилния си живот приказват някакъв акцент ( като да вземем за пример българския ) имат за писмен език гръцкия, като точно той е въведен в тяхната черква и училища”. Основен белег, който сплотява всички тях, е предаността им към Цариградската патриаршия.
Полагат се старания да бъдат уверени западноевропейските страни, че само в случай че бъде основана огромна гръцка страна, разпростряла се от Стара планина до Азия, тя ще бъде в положение да устои на натиска от Север. Гръцките дипломатически представители в европейските столици са инструктирани от министъра на Външните работи Делиянис, че националните искания на Гърция не престават да се простират над Крит, Епир, Тесалия, Македония и Тракия…
С развоя на събитията на Балканите и изключително с експлоадирането на Априлското въстание гръцката общност все по-категорично формулира своите възгледи и претенции.
Още в края на април 1876 година в гръцкия щемпел се появяват подробни информации за хода на въстанието. Вестниците „ Еон”, „ Етнофилакс”, „ Палингенесия”, „ Неологос Атинан” и прочие поместват материали за настояванията на българите и програмата на въстаниците. Вестник „ Неологос Атинан” обосновава нуждата от смяна в отношението на гръцката общност към българите: „ Днес скритом се насажда ненавист към българите. Но в случай че се върнеха героите от 1821 година, те щяха да признаят, че са се пролели потоци българска кръв в сраженията, ръководени от тях. Колко българи паднаха дружно с бащите ни за нашата независимост!... Тези, които викат през днешния ден против българите, не ще да са синове на борците от 1821 г.” Гръцката общност упорства страната да се включи интензивно в събитията и поддържа славянството. Вестник „ Стоа” също отразява в детайли събитията в България и войната сред Сърбия и Турция. Изнасят се сведения за разгрома на българите и интензивността на емигриралите в Гърция български въстаници…
Еволюцията на гръцкото публично мнение през тези сериозни месеци на 1876 година личи по речите, произнесени на обществени събрания и манифестации в Атина. Така да вземем за пример речите, произнесени на площад „ Омония” в Атина от Г. Грипарис, илюстрират по какъв начин концепцията за антитурско надигане печели атиняните през месеците април – октомври. В средата на април Грипарис упорства, че за Гърция настъпват сериозни моменти, които тя би трябвало да употребява, с цел да довърши делото на 1821 година, да получи законното си завещание – земите от Дунав до Мала Азия. Гърците би трябвало да имат за собствен водач-компас „ презряната към този момент Мегали идея”, защото по този начин ще бъде възобновена гръцката империя. Последвалите речи добиват духа на апели към битка: „ цялото гръцко племе би трябвало да грабне меча и да се затече натам, накъдето го приканва родината”…
От края на септември датира и книгата на Ат. Гудас „ Миналото, сегашното и бъдещето на Изтока”, в която създателят доразвива концепциите си по отношение на решаването на Източния въпрос. Още преди началото на Източната рецесия Гудас заявава, че Източният въпрос може да бъде решен единствено посредством напъните на бълканските нации. Той пропагандира концепцията за превръщане „ на Изтока посредством Изтока”. Тази концепция съгласно Гудас може да се осъществя посредством просвещението на балканските нации. Първа стъпка към нейното реализиране е побратимяването на източните нации: „ Те би трябвало да преустановят взаимните кавги, вражди и дребни суетни поради вяра или доктрина или народностна принадлежност…, да изчезнат панелинизмът, панславизмът, панрумънизмът и панмохамеданизмът.” Гудас твърди, че въвеждането на български език в българските църкви и основаването на българска черква по принцип не са неприемливи за гърците, само че те крият заплаха от разединяването на православието. Той е съперник на политиката на експанзия против Турция и поддържа концепцията за спокойно, еволюционно навлизане на елинизма в империята. В книгата си от 1876 година Гудас разказва турските зверства над българите и пропагандира концепцията за заглаждане на споровете сред балканските нации. Балканските нации би трябвало със лични старания да реализират своето възобновление като се придържат към правилото „ бит близък си, както обичаш самия себе си”. Гудас твърди, че настояването на българите за лична черква, за българско свещенодействие и учебно заведение е дело на външни основатели, целящи разединението на балканските нации. Виновник за враждата сред българи и гърци е Високата порта… Гудас упорства, че гърци и българи са нации „ с общи минали премеждия и се стремят към общи цели” и „ затова никаква заплаха не грози елинизма от страна на славянството, нито пък славянството от елинизма, в случай че всеки един от тях стане обединен и свободен. Напротив: и двамата, като влязат в досег като свободни нации близко ситуирани, ще имат изгода огромна, в случай че си предадат взаимно единствено добродетели, които всеки един от тях има задоволително доста.” Авторът упорства за повдигане на схизмата над българите и опазване единството на цариградската патриаршия като належащо изискване за възраждането на Изтока. Крайна цел, към която би трябвало да се стремят балканските нации във „ федеративна страна под председателството на Гърция ”. Никой народ няма да потиска останалите или да се стреми да асимилира и гълтам своите съседи. Всеки един от тях има личен език, история, генезис и традиции. Никоя външна мощ няма да се опълчи на такова споразумяване на ориста на Балканите, защото то подсигурява мира в този регион. Балканските нации няма да водят война между тях, защото всеки един от тях ще получи единствено това, което му принадлежи. Към гръцките земи Гудас причислява Епир, Тесалия, Македония и Егейските острови.
Проект за решение на Източния въпрос намираме и в книгата, озаглавена „ Източният въпрос и Мегали концепция като негово решение”, издадена на френски и гръцки език от атинския издател М. Дефнер. Авторът на книгата смята за гръцки земите на север до Стара планина, а на изток - до линията Палестина – Трапезунд… България оттатък Стара планина се сплотява със Сърбия, която остава васал на султана… Българската екзархия се унищожава и диоцезите й на юг от Стара планина се връщат към Цариградската патриаршия…
Разглеждания интервал обгръща годините на първите стъпки на социалистическата агитация в Гърция. Националният проблем е обект на особено внимание за най-ранните носители на социалистическите хрумвания, за които той е органичен обвързван с казуса за обществени преобразования в страната. Според гръцките социалисти единственото решение на Източния проблем може да бъде основаването на Балканска федерация. Както е известно през 1875 година в Женева се основава Демократична източна федерация от група студенти – сърби, българи, гърци и черногорци. Прокламациите на федерацията намират отклик в гръцкия щемпел. Идеята за основаване на федерация… се подема от издавания през 1875 година в Атина вестник „ Аргатис” – „ Работник”. „ Ергатис” се стреми да потвърди, че балканските нации би трябвало да се сплотят и водят война за решаването на националния проблем: „ Наистина тъжна панорама съставлява Изтокът, защото балканските нации в никакъв случай не са работили дружно... Успехът зависи от общото съдействие. Това би трябвало да схванато добре от източните нации. …Гърци, албанци, сърби, румънци, българи, племена гръцки, славянски, латински, татарски, които населявате просторните земи сред трите морета – Черно, Средиземно и Адриатическо…, обединете се! Единството прави силата и това е във ваш интерес. Затворете книгата на предишното!”
Източният въпрос е обект на обстоен разбор и за в. „ Гръцка демокрация” – орган на основаното в 1877 година в Патра „ Демократично дружество”. Той помества материали, свидетелстващи за въздействието на социалистическите хрумвания върху неговите издатели, които смятат, че решението на Източния проблем е обвързвано с решаването на обществения проблем на балканските нации: „ …Без да заема позиция в интерес на Русия или западноевропейските страни, „ Гръцка демокрация” разкрива характера на Руско-турската война от радикално нови позиции. „ Царят и неговите хора прокламираха, че желаят да освободят единородните плебеи от турско робство. Но това е неистина, тъй като в случай че обичаха в действителност свободата, би трябвало първо да освободят 40 милиона руси, които те имат като плебеи в родината си, и чак тогава да се грижат за свободата на другите… Европейските държавни управления и богатите в Европа схващат тези неща, тъй като и те използват същия език и вършат същите неща по отношение на своите нации. Но, несъмнено, те нямат интерес да кажат каквото и да било…. Нима те ще бъдат убити? Нали ще бъде на гърба на бедните…” Разкривайки класовата същина на европейската политика и войната, „ Гръцка демокрация” прави извода за позициите, които гърците би трябвало да заемат по националния проблем: „ … Трябва да затворим ушите си за тези думи, които в този момент употребяват, за ни излъгват. Трябва да запушим ушите си, когато ни приказват за шовинизъм, жертва, себеотрицания и толкоз други неистини, тъй като тези, които ни ги споделят, не имат вяра в нищо от това и са измамници… Трябва да разберем, че тези, които ни споделят, че ще освободят нашите братя, не желаят нищо друго с изключение на да се хранят от труда и потта ни и да ни държат в тъпо състояние…” Поемайки риска да бъде упрекнат в национално изменничество, създателят на публикацията декларира: „ Те има какво да ядат, да отгледат и изучат децата си… Какво ги интересува народът и тези, които са в иго? Лихвата си тече… Нека научим прочее един път за постоянно, че турците са освен в Епир и Тесалия, само че и вътре в нашата лична къща. И в случай че имаме разум, отсам точно би трябвало да стартираме Източния въпрос, а не от там, където ни споделят те…”
Този пръв брой на вестник „ Гръцка демокрация” е иззет...
Независимо от общия напредък в гръцката стопанска система след 1875 година умножаващият се гръцки пролетариат остава в плен на буржоазната идеология.
* Черно на бяло
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Да забравим и стихотворението „ Към родината” на „ аполитичния” стихотворец Атанас Далчев, чийто жанр е от Кукуш?! В него е всичко:
Към Родината
Не съм те в никакъв случай избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не тъй като си богата,
а единствено за това, че си татковина моя.
И българин съм не поради твойта популярност
и твойте подвизи и твойта бранна мощ,
а зарад туй, че съм безпомощен да не помни
за ослепелите бойци на Самуила.
Да търсим, който ще, във теб удача бърза
и почести и власт със пристрастеност една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата обич в една орис трансформира.
Днес ви предлагаме страници от едно позабравено проучване на проф. Надя Данова за гръцките апостоли на мегали концепцията и за още много други неща. Написано с нескрита мъка, то е задоволително обективно, с цел да може всеки да разбере защо става дума
„ Националният въпрос в гръцките политически стратегии през Х1Х век”, Надя Данова, изд. Наука и изкуство”, 1980 година
Из глава 1 V „ Еволюция на главните схващания по националния въпрос през 1863 – 1878 г.”
…Свиканата в края на 1876 година цариградска конференция подтиква гръцкото държавно управление да формулира изрично териториалните си искания. Решението на конференцията да бъдат основани две български области, включващи Македония и Тракия, се приема като удар против гръцките национални ползи. Усилията на гръцкото държавно управление да получи достъп до конференцията претърпяват крах и то се задоволява да изложи документално молбата си до Великите сили. Неговото предпочитание е плануваните за славянството промени да бъдат публикувани и над гърците в Османската империя… При тези сериозни за гръцките териториални искания условия гръцкото държавно управление прави опит да очертае ясно границата на своите аспирации в Македония. За разграничителна линия сред гърци и българи се приема свързващата Неврокоп, Мелник, Струмица, Прилеп, Битоля и Охрид линия. За аргументация на тези териториални искания се употребява обосновка, целеща да обезсили основаната на етнографски изследвания карта на Кипер, която послужва при определянето на границите на българските области от Цариградската конференция. На потребления в науката като аршин български език, послужил на Кипер при определянето на народностния образ на даден регион, се опълчва тезата, че на Балканите критерият език не може да се употребява. Въвеждат се термините „ славяногласни гърци” и „ гърчеещи се”, с които отбелязват българите на юг от посочената граница. За главен аршин се приема образованието, културата, съзнанието и признаването на върховенството на Цариградската патриаршия. Тези разнообразни от обичайните научни правила при установяване на народностния състав на популацията на Македония и Тракия се пропагандират от гръцка страна посредством гръцките дипломатически представители. Отпечатват се на непознати езици книги, които имат за цел да завоюват европейското публично мнение в интерес на гръцките териториални аспирации. Такава е книгата на Б. Дигенис „ Няколко статистически данни за Гърция”, настояваща, че на Балканите славяни живеят само до Стара планина…
Атинското сдружение за разпространяване на гръцка култура провежда отпечатването на етнографска карта на Балканите. То доставя със лична информация за народностните съотношения на Балканите лондонския издател Едуард Станфорд… Тази карта в действителност дава отговор на аспирациите на най-крайно настроените гръцки националисти. Според нея българи обитават само земите сред Стара планина и Дунав, като за гръцки земи са обозначени земите до Стара планина и по черноморското крайбрежие до Кюстенджа. Картата е съпроводена от пояснителен текст, който разяснява, че популацията на черноморските градове, Македония и Тракия има гръцки генезис, език, обичаи и вяра…
Започва проведена акция, съгласувана с напъните на гръцките сдружения от Турция, като се цели да бъде потвърден гръцкия генезис на Македония и Тракия. Гръцкото държавно управление се старае да убеди посредством своите дипломатически представители, европейските страни, че тези земи не би трябвало да включвани в България. Организира се акция за съставянето на прошения и събиране на подписи от гърците от Македония и Тракия, които се адресират до Цариградската патриаршия и Берлинския конгрес. Настоява се териториите да не бъдат включвани в свободната българска страна. Гръцкото държавно управление упорства текстът на тези прошения да бъде редактиран в интерес на настояването за сливане на Македония и Тракия с Гърция. Издават се книги, предопределени за европейската общност, които се стремят да убедят читателя, че Македония и Тракия са обитаеми с гърци.
Във връзка с тази акция в отбрана на гръцките национални ползи заслужава да бъде представен и един документ, връчен от Дружеството за разпространение на гръцка култура на министъра на външните работи Т. Делиянис. В него се формулира дефиницията на понятието грък, която явно би трябвало да бъде стартирана и отстоявана на интернационалните конгреси, решаващи ориста на Балканите. Според дефиницията на сдружението „ Гърци или гърчеещи се са тези които са 1 ) чисти и същински гърци; 2) тези популации, които въпреки и да произлизат от други племена, отъждествиха във всичко ориста си с елинизма, употребяват неговия език и своя личен акцент и по нищо не се разграничават от гърците; такива са основно елиноалбанците и елиновлахите; 3 ) тези, които, въпреки че в фамилния си живот приказват някакъв акцент ( като да вземем за пример българския ) имат за писмен език гръцкия, като точно той е въведен в тяхната черква и училища”. Основен белег, който сплотява всички тях, е предаността им към Цариградската патриаршия.
Полагат се старания да бъдат уверени западноевропейските страни, че само в случай че бъде основана огромна гръцка страна, разпростряла се от Стара планина до Азия, тя ще бъде в положение да устои на натиска от Север. Гръцките дипломатически представители в европейските столици са инструктирани от министъра на Външните работи Делиянис, че националните искания на Гърция не престават да се простират над Крит, Епир, Тесалия, Македония и Тракия…
С развоя на събитията на Балканите и изключително с експлоадирането на Априлското въстание гръцката общност все по-категорично формулира своите възгледи и претенции.
Още в края на април 1876 година в гръцкия щемпел се появяват подробни информации за хода на въстанието. Вестниците „ Еон”, „ Етнофилакс”, „ Палингенесия”, „ Неологос Атинан” и прочие поместват материали за настояванията на българите и програмата на въстаниците. Вестник „ Неологос Атинан” обосновава нуждата от смяна в отношението на гръцката общност към българите: „ Днес скритом се насажда ненавист към българите. Но в случай че се върнеха героите от 1821 година, те щяха да признаят, че са се пролели потоци българска кръв в сраженията, ръководени от тях. Колко българи паднаха дружно с бащите ни за нашата независимост!... Тези, които викат през днешния ден против българите, не ще да са синове на борците от 1821 г.” Гръцката общност упорства страната да се включи интензивно в събитията и поддържа славянството. Вестник „ Стоа” също отразява в детайли събитията в България и войната сред Сърбия и Турция. Изнасят се сведения за разгрома на българите и интензивността на емигриралите в Гърция български въстаници…
Еволюцията на гръцкото публично мнение през тези сериозни месеци на 1876 година личи по речите, произнесени на обществени събрания и манифестации в Атина. Така да вземем за пример речите, произнесени на площад „ Омония” в Атина от Г. Грипарис, илюстрират по какъв начин концепцията за антитурско надигане печели атиняните през месеците април – октомври. В средата на април Грипарис упорства, че за Гърция настъпват сериозни моменти, които тя би трябвало да употребява, с цел да довърши делото на 1821 година, да получи законното си завещание – земите от Дунав до Мала Азия. Гърците би трябвало да имат за собствен водач-компас „ презряната към този момент Мегали идея”, защото по този начин ще бъде възобновена гръцката империя. Последвалите речи добиват духа на апели към битка: „ цялото гръцко племе би трябвало да грабне меча и да се затече натам, накъдето го приканва родината”…
От края на септември датира и книгата на Ат. Гудас „ Миналото, сегашното и бъдещето на Изтока”, в която създателят доразвива концепциите си по отношение на решаването на Източния въпрос. Още преди началото на Източната рецесия Гудас заявава, че Източният въпрос може да бъде решен единствено посредством напъните на бълканските нации. Той пропагандира концепцията за превръщане „ на Изтока посредством Изтока”. Тази концепция съгласно Гудас може да се осъществя посредством просвещението на балканските нации. Първа стъпка към нейното реализиране е побратимяването на източните нации: „ Те би трябвало да преустановят взаимните кавги, вражди и дребни суетни поради вяра или доктрина или народностна принадлежност…, да изчезнат панелинизмът, панславизмът, панрумънизмът и панмохамеданизмът.” Гудас твърди, че въвеждането на български език в българските църкви и основаването на българска черква по принцип не са неприемливи за гърците, само че те крият заплаха от разединяването на православието. Той е съперник на политиката на експанзия против Турция и поддържа концепцията за спокойно, еволюционно навлизане на елинизма в империята. В книгата си от 1876 година Гудас разказва турските зверства над българите и пропагандира концепцията за заглаждане на споровете сред балканските нации. Балканските нации би трябвало със лични старания да реализират своето възобновление като се придържат към правилото „ бит близък си, както обичаш самия себе си”. Гудас твърди, че настояването на българите за лична черква, за българско свещенодействие и учебно заведение е дело на външни основатели, целящи разединението на балканските нации. Виновник за враждата сред българи и гърци е Високата порта… Гудас упорства, че гърци и българи са нации „ с общи минали премеждия и се стремят към общи цели” и „ затова никаква заплаха не грози елинизма от страна на славянството, нито пък славянството от елинизма, в случай че всеки един от тях стане обединен и свободен. Напротив: и двамата, като влязат в досег като свободни нации близко ситуирани, ще имат изгода огромна, в случай че си предадат взаимно единствено добродетели, които всеки един от тях има задоволително доста.” Авторът упорства за повдигане на схизмата над българите и опазване единството на цариградската патриаршия като належащо изискване за възраждането на Изтока. Крайна цел, към която би трябвало да се стремят балканските нации във „ федеративна страна под председателството на Гърция ”. Никой народ няма да потиска останалите или да се стреми да асимилира и гълтам своите съседи. Всеки един от тях има личен език, история, генезис и традиции. Никоя външна мощ няма да се опълчи на такова споразумяване на ориста на Балканите, защото то подсигурява мира в този регион. Балканските нации няма да водят война между тях, защото всеки един от тях ще получи единствено това, което му принадлежи. Към гръцките земи Гудас причислява Епир, Тесалия, Македония и Егейските острови.
Проект за решение на Източния въпрос намираме и в книгата, озаглавена „ Източният въпрос и Мегали концепция като негово решение”, издадена на френски и гръцки език от атинския издател М. Дефнер. Авторът на книгата смята за гръцки земите на север до Стара планина, а на изток - до линията Палестина – Трапезунд… България оттатък Стара планина се сплотява със Сърбия, която остава васал на султана… Българската екзархия се унищожава и диоцезите й на юг от Стара планина се връщат към Цариградската патриаршия…
Разглеждания интервал обгръща годините на първите стъпки на социалистическата агитация в Гърция. Националният проблем е обект на особено внимание за най-ранните носители на социалистическите хрумвания, за които той е органичен обвързван с казуса за обществени преобразования в страната. Според гръцките социалисти единственото решение на Източния проблем може да бъде основаването на Балканска федерация. Както е известно през 1875 година в Женева се основава Демократична източна федерация от група студенти – сърби, българи, гърци и черногорци. Прокламациите на федерацията намират отклик в гръцкия щемпел. Идеята за основаване на федерация… се подема от издавания през 1875 година в Атина вестник „ Аргатис” – „ Работник”. „ Ергатис” се стреми да потвърди, че балканските нации би трябвало да се сплотят и водят война за решаването на националния проблем: „ Наистина тъжна панорама съставлява Изтокът, защото балканските нации в никакъв случай не са работили дружно... Успехът зависи от общото съдействие. Това би трябвало да схванато добре от източните нации. …Гърци, албанци, сърби, румънци, българи, племена гръцки, славянски, латински, татарски, които населявате просторните земи сред трите морета – Черно, Средиземно и Адриатическо…, обединете се! Единството прави силата и това е във ваш интерес. Затворете книгата на предишното!”
Източният въпрос е обект на обстоен разбор и за в. „ Гръцка демокрация” – орган на основаното в 1877 година в Патра „ Демократично дружество”. Той помества материали, свидетелстващи за въздействието на социалистическите хрумвания върху неговите издатели, които смятат, че решението на Източния проблем е обвързвано с решаването на обществения проблем на балканските нации: „ …Без да заема позиция в интерес на Русия или западноевропейските страни, „ Гръцка демокрация” разкрива характера на Руско-турската война от радикално нови позиции. „ Царят и неговите хора прокламираха, че желаят да освободят единородните плебеи от турско робство. Но това е неистина, тъй като в случай че обичаха в действителност свободата, би трябвало първо да освободят 40 милиона руси, които те имат като плебеи в родината си, и чак тогава да се грижат за свободата на другите… Европейските държавни управления и богатите в Европа схващат тези неща, тъй като и те използват същия език и вършат същите неща по отношение на своите нации. Но, несъмнено, те нямат интерес да кажат каквото и да било…. Нима те ще бъдат убити? Нали ще бъде на гърба на бедните…” Разкривайки класовата същина на европейската политика и войната, „ Гръцка демокрация” прави извода за позициите, които гърците би трябвало да заемат по националния проблем: „ … Трябва да затворим ушите си за тези думи, които в този момент употребяват, за ни излъгват. Трябва да запушим ушите си, когато ни приказват за шовинизъм, жертва, себеотрицания и толкоз други неистини, тъй като тези, които ни ги споделят, не имат вяра в нищо от това и са измамници… Трябва да разберем, че тези, които ни споделят, че ще освободят нашите братя, не желаят нищо друго с изключение на да се хранят от труда и потта ни и да ни държат в тъпо състояние…” Поемайки риска да бъде упрекнат в национално изменничество, създателят на публикацията декларира: „ Те има какво да ядат, да отгледат и изучат децата си… Какво ги интересува народът и тези, които са в иго? Лихвата си тече… Нека научим прочее един път за постоянно, че турците са освен в Епир и Тесалия, само че и вътре в нашата лична къща. И в случай че имаме разум, отсам точно би трябвало да стартираме Източния въпрос, а не от там, където ни споделят те…”
Този пръв брой на вестник „ Гръцка демокрация” е иззет...
Независимо от общия напредък в гръцката стопанска система след 1875 година умножаващият се гръцки пролетариат остава в плен на буржоазната идеология.
* Черно на бяло
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ