И Нинова, и Радев, и Костадинов в уникален брой на „Дума”
https://duma.bg/?go=newspaper&p=list&year=2016&month=9&day=9).
Цветя за 9 септември
Снимка Благовеста Цветкова
Корнелия Нинова,
ръководител на Националния съвет на Българска социалистическа партия:
Уважаеми другарки и приятели, другари!
Днес ние се поздравяваме с Девети септември, празника на антифашистката опозиция, наредила голямата част от българския народ на страната на мира, хуманизма и достиженията на европейската цивилизация. Нашият празник на Победата е част от огромната победа, реализирана от народите на Европа с оръжие в ръка против фашистките окупатори. В годините на Втората международна война европейските нации се сплотиха против фашизма. Борците от въоръжената опозиция на Франция, Италия, Испания, Полша и Чехословакия, незаконните, политическите пандизчии и бойците от антихитлеристката коалиция сложиха над своята народност общото дело за успеха на справедливостта, свободата и човечността. Победата на Девети септември в това време е резултат от десетилетните битки на нашата партия, на земеделците, социалдемократите, радикалите, демократите и звенарите против фашистките политически организации в България, за възобновяване на Търновската конституция.
В годините на войната нашата партия съумя да откри формата и средствата за необятно обединяване на работническите, демократичните и демократичните политически сили против прогерманския и намерено фашистки курс на държавното управление и двореца… Програмата на Отечествения фронт от 17 юли 1942 година обрисува общите цели на антифашистката съпротива…
На основата на заложените в тази стратегия полезности против фашисткия режим в България се реализира многопластовата опозиция на българското общество, служащи и селяни, интелектуалци, общественици и академични преподаватели. В резултат на тази опозиция българският народ реализира една от огромните си исторически победи, спасявайки Европа от ужасяващата фашистка машина за човешко изтребване. В годините на войната и фашистката тирания българската общност сложи съдружниците на хитлеристка Германия в нравствена и политическа изолираност.
…Жертвите, които даде българският народ, не бяха напразни. Участието на Българската войска в Отечествената война сподели, че българският боец може да служи на идеята на мира и свободата и този непретенциозен наш принос не остана пропуснат от народите на Югославия, Унгария и Австрия. И през днешния ден на паметниците на българските антифашисти в Испания и Белгия, Сърбия, Хърватия, Македония и Италия се отдава дължимата историческа респект.
Политическата смяна на Девети септември даде подтик на половинвековно възходящо развиване. За няколко десетилетия беше построено индустриалното общество в България, отвори се пътят на догонващо икономическо и обществено развиване. Както се оказа след десетилетия на историческа равносметка, това беше единствената опция България да се трансформира от селска страна в член на съюза на най-развитите страни.
В днешния ден, когато несигурността обгръща Европа, а крайната десница подхваща познатата политика на разделяне, на изолираност и опълчване на европейските нации едни против други, ние, социалистите, припомняме, че достиженията на мирна и обединена Европа станаха вероятни в борбата против фашизма. В тази борба ние, българските социалисти, комунисти, земеделци, социалдемократи и демократи имаме значителен принос. На тази историческа основа ще отстояваме нашата еднаквост и нашето схващане за утрешния ден на България и Европа.
Снимка infoz.bg
Ген. Румен Радев:
Да отстояваме свободата!
Уважаеми социалисти!
Днес, на Девети септември, се навършват 72 година от деня, в който отечественофронтовското държавно управление приключи присъединяване на България във Втората международна война на страната на фашистката ос.
На тази дата се увенча с триумф дългогодишната битка на хиляди български жители, служащи, интелектуалци и офицери за независимост и правдивост, за построена върху закона и правата на жителите страна. В тази битка българските антифашисти бяха дружно с бойците и офицерите от антихитлеристката коалиция. Нашата войска даде хиляди жертви за освобождението на Европа от фашистката окупация, за разрушаването на една от най-мракобесните идеологии, господствали на европейския континент. Фашизмът стартира Втората международна война за да построи " нов ред " на расово владичество, учреден върху избиването на цели нации. Този великански проект за човешко заличаване и модерно иго беше срутен от решимостта и саможертвата на антифашистите, на съпротивата, заляла окупираните страни.
В тази битка българските антифашисти дадоха жертви, както всички прогресивни общества и сили, жертви, на които българското общество дължи респект и почитание, както на всички места в Европа. Родолюбивото българско офицерство отбрани достойнството на българския боец, който не стана окупатор, а стана избавител на европейските нации.
Днес, седем десетилетия след тези съдбоносни години, ние, българските жители, офицери и държавници би трябвало да отстояваме концепциите на свободата и справедливостта. Както това направиха нашите прародители, които отдадоха живата си за развита и свободна България.
Черно на бяло: От болката до свободата
Богдан Филов приема поздравленията на организацията " Бранник "
Студенти поздравяват външния министър в държавното управление на Филов Габровски
9 септември
Сиянието от великия ден
Другарки и приятели антифашисти! Към вас се обръщам, скъпи мои, които сте претърпели и още помните тези преломни дни и нощи на колосален конфликт с фашизма, на отчайващи провали и скъпи жертви, само че и на последните победни салюти. Тогава разцъфтя великата вяра, че измежду руините на съкрушения незаконен режим ще поникнат филизите на един нов свят - изстрадания, лелеяния от генерации борци и мечтатели, " в здрачни сънища сънуваната " от великия разстрелян стихотворец бяла пролет на съзидателeн мир, на приятелство сред народите и обществена правдивост. Обръщам се и към вас, по-младите или към този момент не толкоз млади, само че необременени от мемоари, отшумели възторзи и огорчения, очаквания и заблуди - тези призраци от предишното, които настойчиво се завръщат и тревожат нашите сънища.
Наистина ли минаха десетилетия от началото на сложния и изпълнен с доста непредвидени завои български път към едно по-добро и свястно бъдеще за нас, за децата ни, за родината? Защото като че ли през вчерашния ден отшумяха тези дни на вярата, когато гневни и радостни, опиянени и луднали от възторзи, хилядни тълпи разбиваха портите на затвори и полицейски сектори, с цел да прегърнат освободените пленници на фашизма; когато с радостни сълзи България - достоверната България на трудовите хора, посрещаше нашите славни партизани, само че ги посрещаше и с преглътнатите сълзи и черните забрадки на недочакалите своите паднали в борбите синове и татковци. Тя, същата тази България е, която обсипа с цветя на благодарност пътя на руските воини, пристигнали до нас след тежки боеве и през пепелищата на родните си места.
Написах тези доста пъти изричани думи и се тормозих от написаното: към този момент какъв брой безпределно надалеч сме от това, което се знае и написа през днешния ден за тези гневни и светли европейски дни на вярата! И какъв позор изпитах, позор при загатна за благите, изранени, прашни и изтощени Альоши и Машенки, минали в миналото през тази " хороша страна Болгария ", когато през вчерашния ден млади българи изписаха върху паметника им думичката " окупатори ". Кои са окупаторите - тези, които удавиха в кръвта си нацисткия звяр и освободиха света от опасността да бъдем превърнати в един планетарен Освиенцим? Те ли са окупаторите - които още несъблекли износените си войнишки гимнастьорки, започнаха да възстановят унищожената си от войната татковина, чиито рани и до през днешния ден към момента кървят!
Забравихме ли към този момент, че щом става дума за окупатори, ние сме били надеждни съдружници на нацистка Германия в години, когато тя окупираше цяла Европа, че дълги години изхранвахме немски дивизии и Ес-ес айнзаци, че от наша земя хитлеристите нападнаха прилежащите ни Гърция и Югославия, че дълги години бяхме една от значимите продоволствени бази на Райха, че от наши морски пристанища бяха нападнати Одеса и Севастопол? Забравихме ли, че Българският окупационен корпус услужливо стана окупатор на Сърбия - с цел да бъдат освободени намиращите се там немски дивизии, нужни за запълване тежките им загуби на съветския фронт? Не остана ли у нас най-малко капчица почитание и благодарност към тези, които пометоха стоманените орди на Хитлер, поклонение към падналите в борбата скромни и велики воини на армията, спасителка на Европа?
Срам ме е да навеждам доводи в отбрана на руските воини: те водиха война и отдаваха живота си във великата борба на съюзените армии за спасението на Европа и света. Защото с фашизма не се водят теоретични разногласия за човешките права, нито против него се надуват вувузели - с фашизма се води война, а за свободата се мре! Както водиха война и оставиха костите си по балкани и стърнища, по стрелбища и бесилки тези светли наши приятели, в чиято памет сме се събрали през днешния ден тук, при братската им могила. Те не дочакаха нито празничните салюти, нито споделиха насладата ни от успеха, нито употребиха законни или противозаконни привилегии, нито могат да споделят нашите огорчения, упреци и подозрения. Те паднаха в името на един популярен блян неопетнени и чисти, и останаха вечно в сърцата ни чисти и неопетнени!
Затова още веднъж запитвам тези храбри млади правдолюбци, сграбчили бояджийски четки вместо манлихерки, които евентуално към този момент са освободени от полицейския сектор с извинението, че им е отнето човешкото право да цапотят по паметниците: кои са окупаторите - нацистките войски и техните български съдружници, или армията, която ги съкруши? Онези, които окачиха на майка ми жълтата звезда, като подготовка за депортация в лагерите на гибелта, или другите, които сринаха бодливата тел на Освиенцим и върнаха свободата на милиони плебеи на нацизма?
И в случай че през днешния ден се считаме за членове на европейското семейство, въпреки може би и не от най-близките и обични роднини, и в случай че споделяме загатна на нашия остарял континент за общата ни борба против фашизма, дано напомним на някои господа от парламентарната и извънпарламентарна говорилня, заели позата на първопроходци по пътя към обединена, антифашистка Европа, че най-важната, изначалната права от този път стартира не от " Арена Армеец " или от сходни арени, а от нощните партизански пътеки, от броените крачки през затворническата килия и от дистанцията до бесилото. Това е нашето насочно начало по оня комплициран, цялостен с тествания, илюзии, неточности и грехове път на народите към един нов и кротичък свят. Но… със позор и омерзение следим по какъв начин в България силите на реванша и реставрацията със закъснялата завист и злопаметност на улични лумпени поругават загатна за тази велика борба и нейните герои.
Знам, че през днешния ден, на деветия ден от септември, по остаряла традиция още веднъж и за кой ли път ще стартират да вадят от дрешника и скелетите от пропагандните клишета за Народния съд - оня изискван и строго следен от Съюзниците легален акт на отмъщение. Отново ще се тиражира смехотворната мантра, че в България бил погубен цветът на интелигенцията, в случай че под интелигенция се схваща касапинът Дочо Христов, че били произнесени повече смъртни присъди в сравнение с Нюрнбергския развой. Но там, в люлката на нацизма Нюрнберг, бе съдена и наказана единствено върхушката на незаконния националсоциализъм, само че в американската окупационна зона, в 12 крупни процеса против нацисти са наказани 5025 души и са изпълнени 806 смъртни присъди, а в окупирана Европа са се състояли 969 процеса против нацисти и колаборационисти, като единствено във Франция издадените смъртни присъди са над 20 хиляди! Не желая да ви занимавам с отшумели статистики, не го споделям и за информация на тези красиви и интелигентни младежи с бояджийските четки, а единствено с цел да припомня от каква мрачна и кървава пропаст излизаше Европа, какъв яд клокочеше в нейните гърди, с цел да станат ясни и аргументите за евентуални увлечения или даже почистване на персонални сметки! Да, евентуално са били осъществени и несправедливости, само че както скъпите на сърцето ни Альоши и Машенки не са отговорни за Гулаг, нито американските храбри момчета, които почиват под тревата на военните гробища в Нормандия, носят виновност за последвалите мръсни войни на Америка, по този начин и българските борци от Съпротивата, които проляха кръвта си по балкани и гарнизонни стрелбища, нито са подозирали, нито са разбрали, нито носят виновност за по-късни злоупотреби с задачите и смисъла на тяхната велика битка за един нов свят. Техен, на тези скъпи жертви от нашия полк, е 9 септември 1944-та година, те го сътвориха със саможертвата си. И дано не го допират с мръсни ръце господата нови демократи, директни наследници на остарели грешници!
Една немска антифашистка писа, че мъртвите остават млади. Мъртвите антифашисти останаха освен млади, само че и чисти - те не се омърсиха нито с власт, нито с пари и привилегии, нито с офшорни сметки. Те са, които пожертваха живота си за една чиста и свята република - такава, каквато я мечтаеше и не я дочака Апостола. Затова семето, посято от тях, все пак ще даде кълнове в бъдещето, тъй като е положително семе, поено от положителни и чисти извори. То е пуснало дълбоки корени в душата на народа и това ще става все по-ясно във времето, което е в нас, и което е пред нас!
На 15 септември първолаците ще научат, че турци помагали на Левски
На всички първолаци в първия образователен ден ще бъде раздадена брошура със заглавие " Разкажи ми за Левски ", която показва Апостола на свободата по доста преломен метод. За това сигнализира шефът на Регионалния музей в Добрич Костадин Костадинов, който сътвори самичък учебник по Родинознание за І-ІV клас, ползвайки учебници отпреди 1944 година и от 80-те години на ХХ век…
Костадин Костадинов:
Американците поставят ръка върху целия учебен развой у нас
Премахват историята и Отечеството от учебното заведение, с цел да няма самочувствие народът ни, споделя историкът, написал учебник по Родинознание
Велиана Христова
Директорът на Регионалния исторически музей в Добрич Костадин Костадинов издаде учебник по Родинознание за децата от І до ІV клас. Тиражът от 5000 екземпляра е към този момент разграбен от родители, учители и учебни шефове. Книжката е богато илюстрована, в това число с историческите платна на Димитър Гюдженов, съдържа история на България, малко география и знания за правата и отговорностите на жителите. Досега тя е изтеглена гратис от блога на Костадинов (kostаdin.eu) над 230 000 пъти.
В новото Родинознание малко и налично е разказана българската история от древността до 20-те години на ХХ в. - такава, каквато към този момент не се учи в началното учебно заведение. В нея няма османско господство, има турско иго, а Левски си е Апостол на свободата. След 2000 година Родинознанието бе сменено с Роден край в І клас и Околен свят във ІІ клас. Според настоящите досега образователни стратегии, одобрени от МОН през 2002-2003 година, история на България от траките до края на ХХ в. се учи в ІІІ и ІV клас в границите на предмета Човекът и обществото. След като бе признат новият Закон за предучилищното и учебното обучение, натрапен от ГЕРБ в Народно събрание, екипът на Меглена Кунева оповести планове за нови образователни стратегии за всички класове. Според тях в І и ІІ клас ще се учи Околен свят, като се загатва само, че детето би трябвало да свързва националния празник 3 март " с историческото събитие, което го дефинира " - Освобождението на България даже не е упоменато. За ІІІ клас планът за стратегия включва само " роман за ярки персони и събития от българската история ", а за ІV клас са включени три откъслечни събития - Съединението, Независимостта и... спасяването на българските евреи. Така на процедура история на България в началния курс от І до ІV клас просто липсва. Затова пък Европейският съюз участва щедро.
Затова книжката на Костадинов не се вписва в образователните стратегии на МОН и няма да се подреди измежду стотиците разновидности на нови учебници, които министерството следва да утвърди. Защо националната ни история е изгонена от учебното заведение и се трансформира надали не в апокриф - беседваме с създателя на новото Родинознание.
" Няма разлика сред българското министерство сега и просветителните институции на Османската империя - и двете са антибългарски "
- Г-н Костадинов, на вашия учебник до вашето име стоят още три имена. Това създатели ли са?
- Не, това са създателите на учебниците преди 1944 година, които съм ползвал…
- Защо написахте това Родинознание, откакто ето, МОН за V клас утвърди цели 6 учебника по история? Ще има доста нови учебници и за останалите класове.
- Аз съм 79-и набор, потеглих на учебно заведение през 1985 година Аз съм от така наречен сендовчета, които учиха по системата на Сендов и по учебници, писани по времето, когато Александър Фол бе министър, а Людмила Живкова беше началник на Комитета по просвета. Покрай 1300-годишнината на България тези учебници също бяха много патриотични, те ме възпламениха по историята и съм си ги запазил. Трябва да ви кажа, че няма огромна разлика сред учебниците от този интервал и учебниците отпреди 1944 година
Неслучайно хората от грантовата система, соросоидите, усетиха това и започнаха да споделят, че това били измислици от соца, въпреки в основата да са учебниците отпреди 1944-та. Водещото при грантаджиите е антибългаризмът, омразата към България, към българската просвета, към българщината. Ние се люшкаме от едната прекаленост в другата - до 1989 година интервалът преди този момент беше тотално черен, в този момент черен е този след 1944 година, а преди този момент всичко е било реки от мед и масло, хората са благоденствали. Да не бяха моите баби и дядовци живели през този интервал, да не знам по какъв начин е било. Точно поради това използвах учебниците от това време. Въпреки това стипендиантите на фондация " Америка за България " и изобщо хората, които работят целеустремено, поредно и настойчиво за отродяването на българския народ, не ги харесват. Това било малоумен псевдопатриотизъм, не било правилно, че по българските земи се е зародила човешката цивилизация, какво да кажат египтяните, вавилонците. Като че най-старото злато в света не е във Варненския и в Добричкия музей. То беше на 10 метра от залата в Добричкия музей, където беше моят кабинет. И белким най-старата каменна архитектура в света не се намира в Дуранкулак? Само че това нещо в този момент ги нервира.
- Защо?
- Образованието у нас се командва към този момент повече от 20 години от фондации - първо беше " Отворено общество ", след това стана " ЮЕсЕй ", сетне се прекръсти на " Америка за България ". За страдание България не е суверенна страна, 26 години ни командват американците, това носи чувството за някаква тотална невъзможност. Когато кажем, че имаме принос на международно равнище в основаването на цивилизация, това основава самочувствие. А един народ със самочувствие може да желае самостоятелност, което към този момент става ужасно за господарите на тези хора. За страдание нищо не се промени, даже когато министър беше Анелия Клисарова, с която съм другар до ден-днешен, тя ми беше колежка във Варненския общински съвет, бяхме дружно в комисията по обучение и постоянно съвършено сме се разбирали. Докато не стана министър. Тогава ми сподели: и да желая, не мога да направя това, което ти предлагаш, от мен нищо не зависи.
- Вие в този момент не потърсихте МОН да утвърди основания от вас учебник...
- Представете си по какъв начин Паисий или Петър Берон отиват с " История славяноболгарская " и " Рибния буквар " при Високата врата и споделят на великия везир: „ Ага, ще ни одобрите ли учебниците да ги пуснем в учебно заведение? " Разлика сред българското министерство сега и просветителните структури на османската империя няма. Двете са еднообразно нездравословни и еднообразно антибългарски. Това ви го споделям най-отговорно. И незабавно ще ви дам образец. Излезе една брошура и тя ще бъде публикувана в първия образователен ден, която показва Левски по доста преломен метод. Но МОН е решило, че няма проблем да се даде на българските деца. Казва се " Разкажи ми за Левски ". Става дума за следното: най-близките съратници на Левски били турците.
- Оле-ле!
- Един от тях бил бедният лодкар бай Кемал, който постоянно превозвал с лодката си Левски, когато минавал през Дунава. Друга негова вярна съратничка била баба Мюнире от Карлово и когато Левски се прибирал в Карлово, той не отсядал при майка си - нищо, че е известно по какъв начин майка му го е криела в тайника, ходил съм в къщата още като дете - баба Мюнире му била най-верният помощник и ятак в Карлово.
- Кой го е писал това?
- Двама души, не запомних имената. Книжката обаче е доста първокласна, коства 9,90. Това нещо е отпечатано в 60 000 тираж за всяко българско дете в първи клас. И ще се популяризира с всичките благоприятни условия на МОН. Картинката към описа за баба Мюнире е трогателна - една стара туркиня крие Левски, а през прозореца се виждат две турски заптиета в тил. Хората, които вършат тези неща и непрестанно подменят историята, би трябвало оптимално бързо да бъдат съдени за държавна измяна и оптимално бързо да бъдат вкарани по пандизите. Трябваше да ги съдят още когато преди 10-ина години отстраниха предмета Роден край и го замениха с Околен свят, а Родинознанието го преименуваха в Човекът и обществото. В едно телевизионно предаване преди дни попитах за какво, а зам.-министърът Стаматов се включи и рече: вижте в коя година живеем, това към този момент звучи архаично. Думата Родина звучи архаично, разбирате ли? Тя би трябвало да бъде изчистена.
- Не знам друга страна в Европа, която да си е изчистила родината от учебниците.
- Няма такава страна. Дори в Германия след войната, окупирана от 4 страни, звучи думата Родина. Но България явно е третирана по-зле от фашистка Германия от актуалните си колониални господари американците. България сега е в най-тежкото иго, което е преживявала в своята история - американското. Турците за 5 века не са избили толкоз хора, с колкото понижа България за 26 години. При американския режим популацията ни понижа с близо една трета. Този факт за страна, която не води война, в която няма естествени катаклизми или чумна зараза, е невиждан.
…В момента във висшето обучение, а към този момент и в междинното, има паралелна система, в която избрани хора, финансирани от " Америка за България " с грантове, пробиват нагоре и вървят напред. Когато екипът на Кунева и Стаматов влезе в кабинетите, първата им работа беше да стартират вълна от пенсиониране на остарели шефове в цялата страна. И на тяхно място - не на всички места, несъмнено, започнаха да поставят хора, минали обучителните курсове на тази фондация. Американците сега поставят ръка върху целия учебен развой - с цел да образоват едно затъпяващо и деградиращо поколение… Нашата страна е ръководена извън. Та ние имаме външен министър американски жител! Той приказва български с американски акцент. Направете си едно изследване една огромна част от децата на българския хайлайф дали знаят български език. Спомнете си Дянков, чиито деца не знаеха думичка български език. Това, че жена му е американка, не значи, че не би трябвало да си учи децата на български. Ами че той, по дяволите, беше български министър! Има такива депутати, има такива евродепутати, има такива високопоставени български чиновници в Брюксел. Това е тяхната страна, не нашата - това е тяхната подведомствено мандатна колониална територия. Те имат обаче огромен проблем - популацията, което към момента има чувство за принадлежност към някаква огромна българска просвета, цивилизация, в случай че щете. Защото ние, българите, сме основали цивилизация и това не го споделям аз, а го споделя Арнолд Тойнби - един от най-големите историографи на ХХ в. Той дефинира нас, българите, като основатели на една от 12-те цивилизации в човешката история. Затова нас ни заличават постепенно, поредно, методично. Затова ни принуждават да емигрираме, по тази причина държат българската стопанска система в състояние на полуразпад, по тази причина се поддържат анархията и престъпността. Но аз желая моите и нашите деца да учат родната си история и тя да им дава самочувствие.
Украйна получава американски принадлежности за нощно виждане
Автор:Дума
Военното ведомство на Украйна е съобщило, че в границите на програмата за военна помощ от Съединени американски щати страната е получила първата партия портативни монокулярни принадлежности за нощно виждане от трето потомство AN/PVS-14. Според информация на украинските Средства за масова информация, първата партида включва 1084 прибора AN/PVS-14 от плануваните за доставка 2500 произведения, като останалото количество се чака да дойде след месец…
Приборите AN/PVS-14 HMVNS в този момент са главните модерни портативни принадлежности за нощно виждане в Сухопътни войски на Съединени американски щати и страните от НАТО
„ Буратино “ отстъпва само на нуклеарното оръжие
Американското издание The National Interest показва, че съветското оръжие няма аналог в западните въоръжени сили
създател:Дума
Тежката огнеметна система „ Буратино “ е неповторимо съветско оръжие, употребявано за заличаване на добре укрепени позиции, чиято огнева мощност отстъпва единствено на тактическите нуклеарни оръжия, оповестява The National Interest.
ТОС-1 „ Буратино “ е съветска реактивна система за залпов огън, която се употребява в спорове по целия свят, включително в Афганистан, Чечения, Ирак и Сирия, се отбелязва в обявата на американската медия…
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Цветя за 9 септември
Снимка Благовеста Цветкова
Корнелия Нинова,
ръководител на Националния съвет на Българска социалистическа партия:
Уважаеми другарки и приятели, другари!
Днес ние се поздравяваме с Девети септември, празника на антифашистката опозиция, наредила голямата част от българския народ на страната на мира, хуманизма и достиженията на европейската цивилизация. Нашият празник на Победата е част от огромната победа, реализирана от народите на Европа с оръжие в ръка против фашистките окупатори. В годините на Втората международна война европейските нации се сплотиха против фашизма. Борците от въоръжената опозиция на Франция, Италия, Испания, Полша и Чехословакия, незаконните, политическите пандизчии и бойците от антихитлеристката коалиция сложиха над своята народност общото дело за успеха на справедливостта, свободата и човечността. Победата на Девети септември в това време е резултат от десетилетните битки на нашата партия, на земеделците, социалдемократите, радикалите, демократите и звенарите против фашистките политически организации в България, за възобновяване на Търновската конституция.
В годините на войната нашата партия съумя да откри формата и средствата за необятно обединяване на работническите, демократичните и демократичните политически сили против прогерманския и намерено фашистки курс на държавното управление и двореца… Програмата на Отечествения фронт от 17 юли 1942 година обрисува общите цели на антифашистката съпротива…
На основата на заложените в тази стратегия полезности против фашисткия режим в България се реализира многопластовата опозиция на българското общество, служащи и селяни, интелектуалци, общественици и академични преподаватели. В резултат на тази опозиция българският народ реализира една от огромните си исторически победи, спасявайки Европа от ужасяващата фашистка машина за човешко изтребване. В годините на войната и фашистката тирания българската общност сложи съдружниците на хитлеристка Германия в нравствена и политическа изолираност.
…Жертвите, които даде българският народ, не бяха напразни. Участието на Българската войска в Отечествената война сподели, че българският боец може да служи на идеята на мира и свободата и този непретенциозен наш принос не остана пропуснат от народите на Югославия, Унгария и Австрия. И през днешния ден на паметниците на българските антифашисти в Испания и Белгия, Сърбия, Хърватия, Македония и Италия се отдава дължимата историческа респект.
Политическата смяна на Девети септември даде подтик на половинвековно възходящо развиване. За няколко десетилетия беше построено индустриалното общество в България, отвори се пътят на догонващо икономическо и обществено развиване. Както се оказа след десетилетия на историческа равносметка, това беше единствената опция България да се трансформира от селска страна в член на съюза на най-развитите страни.
В днешния ден, когато несигурността обгръща Европа, а крайната десница подхваща познатата политика на разделяне, на изолираност и опълчване на европейските нации едни против други, ние, социалистите, припомняме, че достиженията на мирна и обединена Европа станаха вероятни в борбата против фашизма. В тази борба ние, българските социалисти, комунисти, земеделци, социалдемократи и демократи имаме значителен принос. На тази историческа основа ще отстояваме нашата еднаквост и нашето схващане за утрешния ден на България и Европа.
Снимка infoz.bg
Ген. Румен Радев:
Да отстояваме свободата!
Уважаеми социалисти!
Днес, на Девети септември, се навършват 72 година от деня, в който отечественофронтовското държавно управление приключи присъединяване на България във Втората международна война на страната на фашистката ос.
На тази дата се увенча с триумф дългогодишната битка на хиляди български жители, служащи, интелектуалци и офицери за независимост и правдивост, за построена върху закона и правата на жителите страна. В тази битка българските антифашисти бяха дружно с бойците и офицерите от антихитлеристката коалиция. Нашата войска даде хиляди жертви за освобождението на Европа от фашистката окупация, за разрушаването на една от най-мракобесните идеологии, господствали на европейския континент. Фашизмът стартира Втората международна война за да построи " нов ред " на расово владичество, учреден върху избиването на цели нации. Този великански проект за човешко заличаване и модерно иго беше срутен от решимостта и саможертвата на антифашистите, на съпротивата, заляла окупираните страни.
В тази битка българските антифашисти дадоха жертви, както всички прогресивни общества и сили, жертви, на които българското общество дължи респект и почитание, както на всички места в Европа. Родолюбивото българско офицерство отбрани достойнството на българския боец, който не стана окупатор, а стана избавител на европейските нации.
Днес, седем десетилетия след тези съдбоносни години, ние, българските жители, офицери и държавници би трябвало да отстояваме концепциите на свободата и справедливостта. Както това направиха нашите прародители, които отдадоха живата си за развита и свободна България.
Черно на бяло: От болката до свободата
Богдан Филов приема поздравленията на организацията " Бранник "
Студенти поздравяват външния министър в държавното управление на Филов Габровски
9 септември
Сиянието от великия ден
Другарки и приятели антифашисти! Към вас се обръщам, скъпи мои, които сте претърпели и още помните тези преломни дни и нощи на колосален конфликт с фашизма, на отчайващи провали и скъпи жертви, само че и на последните победни салюти. Тогава разцъфтя великата вяра, че измежду руините на съкрушения незаконен режим ще поникнат филизите на един нов свят - изстрадания, лелеяния от генерации борци и мечтатели, " в здрачни сънища сънуваната " от великия разстрелян стихотворец бяла пролет на съзидателeн мир, на приятелство сред народите и обществена правдивост. Обръщам се и към вас, по-младите или към този момент не толкоз млади, само че необременени от мемоари, отшумели възторзи и огорчения, очаквания и заблуди - тези призраци от предишното, които настойчиво се завръщат и тревожат нашите сънища.
Наистина ли минаха десетилетия от началото на сложния и изпълнен с доста непредвидени завои български път към едно по-добро и свястно бъдеще за нас, за децата ни, за родината? Защото като че ли през вчерашния ден отшумяха тези дни на вярата, когато гневни и радостни, опиянени и луднали от възторзи, хилядни тълпи разбиваха портите на затвори и полицейски сектори, с цел да прегърнат освободените пленници на фашизма; когато с радостни сълзи България - достоверната България на трудовите хора, посрещаше нашите славни партизани, само че ги посрещаше и с преглътнатите сълзи и черните забрадки на недочакалите своите паднали в борбите синове и татковци. Тя, същата тази България е, която обсипа с цветя на благодарност пътя на руските воини, пристигнали до нас след тежки боеве и през пепелищата на родните си места.
Написах тези доста пъти изричани думи и се тормозих от написаното: към този момент какъв брой безпределно надалеч сме от това, което се знае и написа през днешния ден за тези гневни и светли европейски дни на вярата! И какъв позор изпитах, позор при загатна за благите, изранени, прашни и изтощени Альоши и Машенки, минали в миналото през тази " хороша страна Болгария ", когато през вчерашния ден млади българи изписаха върху паметника им думичката " окупатори ". Кои са окупаторите - тези, които удавиха в кръвта си нацисткия звяр и освободиха света от опасността да бъдем превърнати в един планетарен Освиенцим? Те ли са окупаторите - които още несъблекли износените си войнишки гимнастьорки, започнаха да възстановят унищожената си от войната татковина, чиито рани и до през днешния ден към момента кървят!
Забравихме ли към този момент, че щом става дума за окупатори, ние сме били надеждни съдружници на нацистка Германия в години, когато тя окупираше цяла Европа, че дълги години изхранвахме немски дивизии и Ес-ес айнзаци, че от наша земя хитлеристите нападнаха прилежащите ни Гърция и Югославия, че дълги години бяхме една от значимите продоволствени бази на Райха, че от наши морски пристанища бяха нападнати Одеса и Севастопол? Забравихме ли, че Българският окупационен корпус услужливо стана окупатор на Сърбия - с цел да бъдат освободени намиращите се там немски дивизии, нужни за запълване тежките им загуби на съветския фронт? Не остана ли у нас най-малко капчица почитание и благодарност към тези, които пометоха стоманените орди на Хитлер, поклонение към падналите в борбата скромни и велики воини на армията, спасителка на Европа?
Срам ме е да навеждам доводи в отбрана на руските воини: те водиха война и отдаваха живота си във великата борба на съюзените армии за спасението на Европа и света. Защото с фашизма не се водят теоретични разногласия за човешките права, нито против него се надуват вувузели - с фашизма се води война, а за свободата се мре! Както водиха война и оставиха костите си по балкани и стърнища, по стрелбища и бесилки тези светли наши приятели, в чиято памет сме се събрали през днешния ден тук, при братската им могила. Те не дочакаха нито празничните салюти, нито споделиха насладата ни от успеха, нито употребиха законни или противозаконни привилегии, нито могат да споделят нашите огорчения, упреци и подозрения. Те паднаха в името на един популярен блян неопетнени и чисти, и останаха вечно в сърцата ни чисти и неопетнени!
Затова още веднъж запитвам тези храбри млади правдолюбци, сграбчили бояджийски четки вместо манлихерки, които евентуално към този момент са освободени от полицейския сектор с извинението, че им е отнето човешкото право да цапотят по паметниците: кои са окупаторите - нацистките войски и техните български съдружници, или армията, която ги съкруши? Онези, които окачиха на майка ми жълтата звезда, като подготовка за депортация в лагерите на гибелта, или другите, които сринаха бодливата тел на Освиенцим и върнаха свободата на милиони плебеи на нацизма?
И в случай че през днешния ден се считаме за членове на европейското семейство, въпреки може би и не от най-близките и обични роднини, и в случай че споделяме загатна на нашия остарял континент за общата ни борба против фашизма, дано напомним на някои господа от парламентарната и извънпарламентарна говорилня, заели позата на първопроходци по пътя към обединена, антифашистка Европа, че най-важната, изначалната права от този път стартира не от " Арена Армеец " или от сходни арени, а от нощните партизански пътеки, от броените крачки през затворническата килия и от дистанцията до бесилото. Това е нашето насочно начало по оня комплициран, цялостен с тествания, илюзии, неточности и грехове път на народите към един нов и кротичък свят. Но… със позор и омерзение следим по какъв начин в България силите на реванша и реставрацията със закъснялата завист и злопаметност на улични лумпени поругават загатна за тази велика борба и нейните герои.
Знам, че през днешния ден, на деветия ден от септември, по остаряла традиция още веднъж и за кой ли път ще стартират да вадят от дрешника и скелетите от пропагандните клишета за Народния съд - оня изискван и строго следен от Съюзниците легален акт на отмъщение. Отново ще се тиражира смехотворната мантра, че в България бил погубен цветът на интелигенцията, в случай че под интелигенция се схваща касапинът Дочо Христов, че били произнесени повече смъртни присъди в сравнение с Нюрнбергския развой. Но там, в люлката на нацизма Нюрнберг, бе съдена и наказана единствено върхушката на незаконния националсоциализъм, само че в американската окупационна зона, в 12 крупни процеса против нацисти са наказани 5025 души и са изпълнени 806 смъртни присъди, а в окупирана Европа са се състояли 969 процеса против нацисти и колаборационисти, като единствено във Франция издадените смъртни присъди са над 20 хиляди! Не желая да ви занимавам с отшумели статистики, не го споделям и за информация на тези красиви и интелигентни младежи с бояджийските четки, а единствено с цел да припомня от каква мрачна и кървава пропаст излизаше Европа, какъв яд клокочеше в нейните гърди, с цел да станат ясни и аргументите за евентуални увлечения или даже почистване на персонални сметки! Да, евентуално са били осъществени и несправедливости, само че както скъпите на сърцето ни Альоши и Машенки не са отговорни за Гулаг, нито американските храбри момчета, които почиват под тревата на военните гробища в Нормандия, носят виновност за последвалите мръсни войни на Америка, по този начин и българските борци от Съпротивата, които проляха кръвта си по балкани и гарнизонни стрелбища, нито са подозирали, нито са разбрали, нито носят виновност за по-късни злоупотреби с задачите и смисъла на тяхната велика битка за един нов свят. Техен, на тези скъпи жертви от нашия полк, е 9 септември 1944-та година, те го сътвориха със саможертвата си. И дано не го допират с мръсни ръце господата нови демократи, директни наследници на остарели грешници!
Една немска антифашистка писа, че мъртвите остават млади. Мъртвите антифашисти останаха освен млади, само че и чисти - те не се омърсиха нито с власт, нито с пари и привилегии, нито с офшорни сметки. Те са, които пожертваха живота си за една чиста и свята република - такава, каквато я мечтаеше и не я дочака Апостола. Затова семето, посято от тях, все пак ще даде кълнове в бъдещето, тъй като е положително семе, поено от положителни и чисти извори. То е пуснало дълбоки корени в душата на народа и това ще става все по-ясно във времето, което е в нас, и което е пред нас!
На 15 септември първолаците ще научат, че турци помагали на Левски
На всички първолаци в първия образователен ден ще бъде раздадена брошура със заглавие " Разкажи ми за Левски ", която показва Апостола на свободата по доста преломен метод. За това сигнализира шефът на Регионалния музей в Добрич Костадин Костадинов, който сътвори самичък учебник по Родинознание за І-ІV клас, ползвайки учебници отпреди 1944 година и от 80-те години на ХХ век…
Костадин Костадинов:
Американците поставят ръка върху целия учебен развой у нас
Премахват историята и Отечеството от учебното заведение, с цел да няма самочувствие народът ни, споделя историкът, написал учебник по Родинознание
Велиана Христова
Директорът на Регионалния исторически музей в Добрич Костадин Костадинов издаде учебник по Родинознание за децата от І до ІV клас. Тиражът от 5000 екземпляра е към този момент разграбен от родители, учители и учебни шефове. Книжката е богато илюстрована, в това число с историческите платна на Димитър Гюдженов, съдържа история на България, малко география и знания за правата и отговорностите на жителите. Досега тя е изтеглена гратис от блога на Костадинов (kostаdin.eu) над 230 000 пъти.
В новото Родинознание малко и налично е разказана българската история от древността до 20-те години на ХХ в. - такава, каквато към този момент не се учи в началното учебно заведение. В нея няма османско господство, има турско иго, а Левски си е Апостол на свободата. След 2000 година Родинознанието бе сменено с Роден край в І клас и Околен свят във ІІ клас. Според настоящите досега образователни стратегии, одобрени от МОН през 2002-2003 година, история на България от траките до края на ХХ в. се учи в ІІІ и ІV клас в границите на предмета Човекът и обществото. След като бе признат новият Закон за предучилищното и учебното обучение, натрапен от ГЕРБ в Народно събрание, екипът на Меглена Кунева оповести планове за нови образователни стратегии за всички класове. Според тях в І и ІІ клас ще се учи Околен свят, като се загатва само, че детето би трябвало да свързва националния празник 3 март " с историческото събитие, което го дефинира " - Освобождението на България даже не е упоменато. За ІІІ клас планът за стратегия включва само " роман за ярки персони и събития от българската история ", а за ІV клас са включени три откъслечни събития - Съединението, Независимостта и... спасяването на българските евреи. Така на процедура история на България в началния курс от І до ІV клас просто липсва. Затова пък Европейският съюз участва щедро.
Затова книжката на Костадинов не се вписва в образователните стратегии на МОН и няма да се подреди измежду стотиците разновидности на нови учебници, които министерството следва да утвърди. Защо националната ни история е изгонена от учебното заведение и се трансформира надали не в апокриф - беседваме с създателя на новото Родинознание.
" Няма разлика сред българското министерство сега и просветителните институции на Османската империя - и двете са антибългарски "
- Г-н Костадинов, на вашия учебник до вашето име стоят още три имена. Това създатели ли са?
- Не, това са създателите на учебниците преди 1944 година, които съм ползвал…
- Защо написахте това Родинознание, откакто ето, МОН за V клас утвърди цели 6 учебника по история? Ще има доста нови учебници и за останалите класове.
- Аз съм 79-и набор, потеглих на учебно заведение през 1985 година Аз съм от така наречен сендовчета, които учиха по системата на Сендов и по учебници, писани по времето, когато Александър Фол бе министър, а Людмила Живкова беше началник на Комитета по просвета. Покрай 1300-годишнината на България тези учебници също бяха много патриотични, те ме възпламениха по историята и съм си ги запазил. Трябва да ви кажа, че няма огромна разлика сред учебниците от този интервал и учебниците отпреди 1944 година
Неслучайно хората от грантовата система, соросоидите, усетиха това и започнаха да споделят, че това били измислици от соца, въпреки в основата да са учебниците отпреди 1944-та. Водещото при грантаджиите е антибългаризмът, омразата към България, към българската просвета, към българщината. Ние се люшкаме от едната прекаленост в другата - до 1989 година интервалът преди този момент беше тотално черен, в този момент черен е този след 1944 година, а преди този момент всичко е било реки от мед и масло, хората са благоденствали. Да не бяха моите баби и дядовци живели през този интервал, да не знам по какъв начин е било. Точно поради това използвах учебниците от това време. Въпреки това стипендиантите на фондация " Америка за България " и изобщо хората, които работят целеустремено, поредно и настойчиво за отродяването на българския народ, не ги харесват. Това било малоумен псевдопатриотизъм, не било правилно, че по българските земи се е зародила човешката цивилизация, какво да кажат египтяните, вавилонците. Като че най-старото злато в света не е във Варненския и в Добричкия музей. То беше на 10 метра от залата в Добричкия музей, където беше моят кабинет. И белким най-старата каменна архитектура в света не се намира в Дуранкулак? Само че това нещо в този момент ги нервира.
- Защо?
- Образованието у нас се командва към този момент повече от 20 години от фондации - първо беше " Отворено общество ", след това стана " ЮЕсЕй ", сетне се прекръсти на " Америка за България ". За страдание България не е суверенна страна, 26 години ни командват американците, това носи чувството за някаква тотална невъзможност. Когато кажем, че имаме принос на международно равнище в основаването на цивилизация, това основава самочувствие. А един народ със самочувствие може да желае самостоятелност, което към този момент става ужасно за господарите на тези хора. За страдание нищо не се промени, даже когато министър беше Анелия Клисарова, с която съм другар до ден-днешен, тя ми беше колежка във Варненския общински съвет, бяхме дружно в комисията по обучение и постоянно съвършено сме се разбирали. Докато не стана министър. Тогава ми сподели: и да желая, не мога да направя това, което ти предлагаш, от мен нищо не зависи.
- Вие в този момент не потърсихте МОН да утвърди основания от вас учебник...
- Представете си по какъв начин Паисий или Петър Берон отиват с " История славяноболгарская " и " Рибния буквар " при Високата врата и споделят на великия везир: „ Ага, ще ни одобрите ли учебниците да ги пуснем в учебно заведение? " Разлика сред българското министерство сега и просветителните структури на османската империя няма. Двете са еднообразно нездравословни и еднообразно антибългарски. Това ви го споделям най-отговорно. И незабавно ще ви дам образец. Излезе една брошура и тя ще бъде публикувана в първия образователен ден, която показва Левски по доста преломен метод. Но МОН е решило, че няма проблем да се даде на българските деца. Казва се " Разкажи ми за Левски ". Става дума за следното: най-близките съратници на Левски били турците.
- Оле-ле!
- Един от тях бил бедният лодкар бай Кемал, който постоянно превозвал с лодката си Левски, когато минавал през Дунава. Друга негова вярна съратничка била баба Мюнире от Карлово и когато Левски се прибирал в Карлово, той не отсядал при майка си - нищо, че е известно по какъв начин майка му го е криела в тайника, ходил съм в къщата още като дете - баба Мюнире му била най-верният помощник и ятак в Карлово.
- Кой го е писал това?
- Двама души, не запомних имената. Книжката обаче е доста първокласна, коства 9,90. Това нещо е отпечатано в 60 000 тираж за всяко българско дете в първи клас. И ще се популяризира с всичките благоприятни условия на МОН. Картинката към описа за баба Мюнире е трогателна - една стара туркиня крие Левски, а през прозореца се виждат две турски заптиета в тил. Хората, които вършат тези неща и непрестанно подменят историята, би трябвало оптимално бързо да бъдат съдени за държавна измяна и оптимално бързо да бъдат вкарани по пандизите. Трябваше да ги съдят още когато преди 10-ина години отстраниха предмета Роден край и го замениха с Околен свят, а Родинознанието го преименуваха в Човекът и обществото. В едно телевизионно предаване преди дни попитах за какво, а зам.-министърът Стаматов се включи и рече: вижте в коя година живеем, това към този момент звучи архаично. Думата Родина звучи архаично, разбирате ли? Тя би трябвало да бъде изчистена.
- Не знам друга страна в Европа, която да си е изчистила родината от учебниците.
- Няма такава страна. Дори в Германия след войната, окупирана от 4 страни, звучи думата Родина. Но България явно е третирана по-зле от фашистка Германия от актуалните си колониални господари американците. България сега е в най-тежкото иго, което е преживявала в своята история - американското. Турците за 5 века не са избили толкоз хора, с колкото понижа България за 26 години. При американския режим популацията ни понижа с близо една трета. Този факт за страна, която не води война, в която няма естествени катаклизми или чумна зараза, е невиждан.
…В момента във висшето обучение, а към този момент и в междинното, има паралелна система, в която избрани хора, финансирани от " Америка за България " с грантове, пробиват нагоре и вървят напред. Когато екипът на Кунева и Стаматов влезе в кабинетите, първата им работа беше да стартират вълна от пенсиониране на остарели шефове в цялата страна. И на тяхно място - не на всички места, несъмнено, започнаха да поставят хора, минали обучителните курсове на тази фондация. Американците сега поставят ръка върху целия учебен развой - с цел да образоват едно затъпяващо и деградиращо поколение… Нашата страна е ръководена извън. Та ние имаме външен министър американски жител! Той приказва български с американски акцент. Направете си едно изследване една огромна част от децата на българския хайлайф дали знаят български език. Спомнете си Дянков, чиито деца не знаеха думичка български език. Това, че жена му е американка, не значи, че не би трябвало да си учи децата на български. Ами че той, по дяволите, беше български министър! Има такива депутати, има такива евродепутати, има такива високопоставени български чиновници в Брюксел. Това е тяхната страна, не нашата - това е тяхната подведомствено мандатна колониална територия. Те имат обаче огромен проблем - популацията, което към момента има чувство за принадлежност към някаква огромна българска просвета, цивилизация, в случай че щете. Защото ние, българите, сме основали цивилизация и това не го споделям аз, а го споделя Арнолд Тойнби - един от най-големите историографи на ХХ в. Той дефинира нас, българите, като основатели на една от 12-те цивилизации в човешката история. Затова нас ни заличават постепенно, поредно, методично. Затова ни принуждават да емигрираме, по тази причина държат българската стопанска система в състояние на полуразпад, по тази причина се поддържат анархията и престъпността. Но аз желая моите и нашите деца да учат родната си история и тя да им дава самочувствие.
Украйна получава американски принадлежности за нощно виждане
Автор:Дума
Военното ведомство на Украйна е съобщило, че в границите на програмата за военна помощ от Съединени американски щати страната е получила първата партия портативни монокулярни принадлежности за нощно виждане от трето потомство AN/PVS-14. Според информация на украинските Средства за масова информация, първата партида включва 1084 прибора AN/PVS-14 от плануваните за доставка 2500 произведения, като останалото количество се чака да дойде след месец…
Приборите AN/PVS-14 HMVNS в този момент са главните модерни портативни принадлежности за нощно виждане в Сухопътни войски на Съединени американски щати и страните от НАТО
„ Буратино “ отстъпва само на нуклеарното оръжие
Американското издание The National Interest показва, че съветското оръжие няма аналог в западните въоръжени сили
създател:Дума
Тежката огнеметна система „ Буратино “ е неповторимо съветско оръжие, употребявано за заличаване на добре укрепени позиции, чиято огнева мощност отстъпва единствено на тактическите нуклеарни оръжия, оповестява The National Interest.
ТОС-1 „ Буратино “ е съветска реактивна система за залпов огън, която се употребява в спорове по целия свят, включително в Афганистан, Чечения, Ирак и Сирия, се отбелязва в обявата на американската медия…
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ