Какво се таи под върха на айсберга
Хрупкавият апетитен зарзават е един от най-обичаните, макар че у нас стана известен относително скоро. За съпоставяне – към този момент повече от 100 години се е трансформирал в кулинарна икона за Съединени американски щати. Според Джеймс Биърд – бащата на американската гастрономия, сериозен плюс за айсберга е по-голямата хрупкавост и продължителност спрямо останалите типове салати.
Айсбергът е вид главеста кочанна салата, т.е. е с по-прибрани в „ глава “ листа. Думата салата идва от Италия и значи „ храна от зелените листа на култивиран зеленчуци със зехтин, сол и оцет “.
Откъде иде странното име
В началото на 20-те години в Съединени американски щати нараства търсенето на салати, които се отглеждат на огромни площи на Запад, а след това се популяризират и в други области. През 1923 година сортът Батавия (с отворена глава и къдрави листа) е водач на пазара, само че хората желаят многообразие. Според легендата неизвестен американски земеделец отгледал в градината си маруля със закрита „ глава ”, която имала невероятна хрупкавост и прелестен усет. „ Откривателят ” почнал да я създава със свои сътрудници.
По това време още не е имало хладилни жп вагони за превозването на зеленчука на дългите дистанции сред щатите. Ето за какво дребните „ зелчици ” били съхранявани върху ледени блокове и покривани с натрошен лед, с цел да останат свежи след хиляди километри пътешестване до Източното крайбрежие. Така те заприличвали на дребни айсберги.
Логично е, че тази салата е единствената всред всички останали типове, която въобще не се опасява от студа и може дълготрайно време да се съхранява в хладилника.
Малко калории, доста витамини
Освен отличните вкусови качества и огромната продължителност, под върха на айсберга се крият доста изгоди за организма.
„ Ледената ” салата е доста добър източник на фолиева киселина, по-тъмните външни листа са богати на бета каротин. При нея количеството на витамините Е и К е по-голямо, в сравнение с при другите типове, съдържа още калций, витамини В и РР.
В 100 г се съдържат единствено 15 ккал и 0,2 г мазнини, измежду които няма наситени. За сметка на това пък натрият е 28 мг, калият – 194 мг, протеините – 1,4 г, въглехидратите – 2,9 година
Редовната консумация на айсберг понижава риска от някои ракови болести (особено на стомаха), намалява риска от развиване на анемия и сърдечносъдови болести. Препоръчва се в менюто и на бременни дами.
Почетно място в кулинарията
При обработката на айсберга се предлага листата да се накъсват, вместо да се режат, с цел да се запазят потребните субстанции в тях. Чери доматчета, разнообразни типове сирена, крутони, варени яйца, пилешко, морски деликатеси, някои месни артикули – всички те са отлично допълнение към свежата и хрупкава салата. Тъй като листата са плътни, само че нежни, постоянно се употребяват като дребни чинийки за сервиране на салата и студени закуски.
Ниската калоричност прави айсберга изключително подобаващ за разтоварващи дни.
Шедьовърът „ Цезар ” няма нищо общо с императора
Можете ли да си визиите Гай Юлий Цезар да хрупа маруля по през целия ден? Някъде даже писаха, че бил издигнал скулптура на зеленчука – това към този момент е прекомерно! Още повече че във всеки ресторант сервират разнообразни смески, тържествено титулувани „ Цезар ”. Вярно че множеството от тях са доста вкусни, само че името е присвоено с рекламна цел. Все отново да оправдаем това – в случай че в заведението си поръчате оригинала, ще би трябвало да платите десетина лв. за няколко цели, леко подправени листа от маруля с пармезан и крутони.
Прочутата салата е напълно елементарна и лека, през днешния ден обичайно се подготвя с айсберг поради хрупкавостта му. Но за какво „ Цезар ”?
След Първата международна война италианецът Цезар Кардини емигрира в Америка, Сан Диего. Сухият режим го принуждава да развива бизнеса си отвън рамките на Съединени американски щати и през 20-те години той стопанисва дребен хотел и ресторант„ При Цезар ” в мексиканския град Тихуана.
Точно в Деня на независимостта неговото заведение се оказва претъпкано с холивудски дейци, нетърпеливи да полеят щедро празника. Пиене има задоволително, само че мезето… Магазините са затворени, налице са дребното налични артикули в склада – зелена салата, зехтин, самун, яйца, масло, сирене, лимони.
Цезар си спомня по какъв начин неговата майка италианка го е учила, че яйцето, варено тъкмо 60 секунди, покрива зелената салата като чудесна фалшификация. Той счуква няколко скилидки чесън, накисва ги в примес от зехтин и лимонен сок (1:1), оставя ги на студено за известно време и вари яйцата по метода на майка си. След това отцежда течността от чесновата фалшификация и я смесва с разрушените рохки яйца. Накъсва салатата, залива я с получената яйчена примес, прибавя крутони и настъргано сирене. Получава се нещо феноменално!
В Тихуана стартират да прииждат особено поради салатата. Сред феновете й са холивудските звезди, както и брачната половинка на принц Едуард VIII Уелски, с чиито старания това ястие е показано на Европа.
По-късно в салатата се появяват и други съставки, сред които аншоа и сос „ Уорчестър ”. Те са добавяни в рецептата, както гласи легендата, от Алекс Кардини, някогашен италиански боен авиатор и брат на Цезар. Той назовава този вид „ Салатата на летеца ” в чест на летците, служещи в Сан Диего.
Айсбергът е вид главеста кочанна салата, т.е. е с по-прибрани в „ глава “ листа. Думата салата идва от Италия и значи „ храна от зелените листа на култивиран зеленчуци със зехтин, сол и оцет “.
Откъде иде странното име
В началото на 20-те години в Съединени американски щати нараства търсенето на салати, които се отглеждат на огромни площи на Запад, а след това се популяризират и в други области. През 1923 година сортът Батавия (с отворена глава и къдрави листа) е водач на пазара, само че хората желаят многообразие. Според легендата неизвестен американски земеделец отгледал в градината си маруля със закрита „ глава ”, която имала невероятна хрупкавост и прелестен усет. „ Откривателят ” почнал да я създава със свои сътрудници.
По това време още не е имало хладилни жп вагони за превозването на зеленчука на дългите дистанции сред щатите. Ето за какво дребните „ зелчици ” били съхранявани върху ледени блокове и покривани с натрошен лед, с цел да останат свежи след хиляди километри пътешестване до Източното крайбрежие. Така те заприличвали на дребни айсберги.
Логично е, че тази салата е единствената всред всички останали типове, която въобще не се опасява от студа и може дълготрайно време да се съхранява в хладилника.
Малко калории, доста витамини
Освен отличните вкусови качества и огромната продължителност, под върха на айсберга се крият доста изгоди за организма.
„ Ледената ” салата е доста добър източник на фолиева киселина, по-тъмните външни листа са богати на бета каротин. При нея количеството на витамините Е и К е по-голямо, в сравнение с при другите типове, съдържа още калций, витамини В и РР.
В 100 г се съдържат единствено 15 ккал и 0,2 г мазнини, измежду които няма наситени. За сметка на това пък натрият е 28 мг, калият – 194 мг, протеините – 1,4 г, въглехидратите – 2,9 година
Редовната консумация на айсберг понижава риска от някои ракови болести (особено на стомаха), намалява риска от развиване на анемия и сърдечносъдови болести. Препоръчва се в менюто и на бременни дами.
Почетно място в кулинарията
При обработката на айсберга се предлага листата да се накъсват, вместо да се режат, с цел да се запазят потребните субстанции в тях. Чери доматчета, разнообразни типове сирена, крутони, варени яйца, пилешко, морски деликатеси, някои месни артикули – всички те са отлично допълнение към свежата и хрупкава салата. Тъй като листата са плътни, само че нежни, постоянно се употребяват като дребни чинийки за сервиране на салата и студени закуски.
Ниската калоричност прави айсберга изключително подобаващ за разтоварващи дни.
Шедьовърът „ Цезар ” няма нищо общо с императора
Можете ли да си визиите Гай Юлий Цезар да хрупа маруля по през целия ден? Някъде даже писаха, че бил издигнал скулптура на зеленчука – това към този момент е прекомерно! Още повече че във всеки ресторант сервират разнообразни смески, тържествено титулувани „ Цезар ”. Вярно че множеството от тях са доста вкусни, само че името е присвоено с рекламна цел. Все отново да оправдаем това – в случай че в заведението си поръчате оригинала, ще би трябвало да платите десетина лв. за няколко цели, леко подправени листа от маруля с пармезан и крутони. Прочутата салата е напълно елементарна и лека, през днешния ден обичайно се подготвя с айсберг поради хрупкавостта му. Но за какво „ Цезар ”?
След Първата международна война италианецът Цезар Кардини емигрира в Америка, Сан Диего. Сухият режим го принуждава да развива бизнеса си отвън рамките на Съединени американски щати и през 20-те години той стопанисва дребен хотел и ресторант„ При Цезар ” в мексиканския град Тихуана.
Точно в Деня на независимостта неговото заведение се оказва претъпкано с холивудски дейци, нетърпеливи да полеят щедро празника. Пиене има задоволително, само че мезето… Магазините са затворени, налице са дребното налични артикули в склада – зелена салата, зехтин, самун, яйца, масло, сирене, лимони.
Цезар си спомня по какъв начин неговата майка италианка го е учила, че яйцето, варено тъкмо 60 секунди, покрива зелената салата като чудесна фалшификация. Той счуква няколко скилидки чесън, накисва ги в примес от зехтин и лимонен сок (1:1), оставя ги на студено за известно време и вари яйцата по метода на майка си. След това отцежда течността от чесновата фалшификация и я смесва с разрушените рохки яйца. Накъсва салатата, залива я с получената яйчена примес, прибавя крутони и настъргано сирене. Получава се нещо феноменално!
В Тихуана стартират да прииждат особено поради салатата. Сред феновете й са холивудските звезди, както и брачната половинка на принц Едуард VIII Уелски, с чиито старания това ястие е показано на Европа.
По-късно в салатата се появяват и други съставки, сред които аншоа и сос „ Уорчестър ”. Те са добавяни в рецептата, както гласи легендата, от Алекс Кардини, някогашен италиански боен авиатор и брат на Цезар. Той назовава този вид „ Салатата на летеца ” в чест на летците, служещи в Сан Диего.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ