Лъжите – между фантазия и защита
Хрумвало ли ви е, че приказваме друг език с децата? Те споделят едно, ние разбираме друго. Това естествено ражда неразбирателство, на което ние лепим етикети. И постоянно това е най-обидната за детето дума: „ неистина “.
Учителката на 4-годишния Боби един ден ме изчака особено аз да го взема от детската градина. Впи проучвателен взор в мен и с закачлив звук сподели: „ А, значи вие чакате момиченце? “
Онемях. Запазих хладнокръвие и с най-любезен звук я попитах какво по-точно има поради. „ Не сте ли бременна? “ - продължи тя с нормалната непрестореност на човек, който по 8 часа дневно поддържа връзка с 4-годишни хлапета. Металното ми: „ Не! “ я накара бързо да се разприказва.
„ Ама, доста извинявайте. Понеже Боби на всички споделя за Хариет. Как с Хариет, когато малко порасне ще спят в една стая, по какъв начин ще идва с него на детска градина, по какъв начин ще играят единствено тези игри, които те желаят... “
Фантазии
Тръгнахме си от градината с Боби и по пътя не питах нищо. Много мислих. В къщи не бяхме говорили за „ сестричката Хариет “, нито ние с баща му бяхме възнамерявали бебе. Нямах бременни приятелки, родственици, съседки.
И внезапно се сетих. Хариет е сестричката на обичаната му костенурка Франклин. От приказките. Боби не беше излъгал, само че беше съчинил тази Хариет и я беше пренесъл в живота си. Тя беше по-различен модел от тази в приказките, само че очевидно му вършеше работа.
Защо се нуждаеше от нея и то в детската градина? Върнах малко лентата и си спомних, че беше боледувал и беше отсъствал. А като потегли отначало на градина, най-хубавите му другари към този момент играели „ други “ игри и не го избирали в тима си. Така че очевидно Хариет е пристигнала „ на помощ “. И евентуално е донесла стремежи резултат. Щом и учителката се е вързала, очевидно разказът е бил майсторски засукан. Как Боби е вкарал толкоз елементи, които даже в книжката ги няма, не знам. Явно фантазията му е дорисувала това, което му е трябвало, с цел да се избави от действителността.
Този „ баснословен “ сюжет неистина ли е? И каква трябваше да е нашата реакция с баща му? За детето това не беше неистина, а реалност, в която беше живяло до решение на спора.
Ето и друга, въпреки и не по този начин трагична история.
Боби е ужасно придирчив. И постоянно го запитвам: „ Ти яде ли нещо в градината? “ Механичният му отговор е: „ Да - и първо, и второ. “
Само че менюто стои извън на таблото. А аз мога да чета. На въпроса, какво тъкмо яде, нормално не получавам отговор. И, с цел да не го принудя да лъже, просто не запитвам повече. Знам, че не е ял.
Една неистина по-малко
Има доста обстановки, в които без да желаеме принуждаваме детето да лъже. И то го прави механично, без да се замисли, с цел да избегне наказване. Като да вземем за пример безсмислената поредност от въпроси: „ Ти ли удари момиченцето? Ти ли стартира пръв? “
По-добре е да намерим решение на тези обстановки, без да слагаме детето до стената и да го „ разстрелваме “ в въпроси, на които авансово знаем отговора. Защото неговата единствена отбрана е, да излъже.
Проблем във възрастта 4-5 години за нас се оказа и „ присвояването “ на непознати играчки.
