Великден е! Христос Воскресе!
Христос Воскресе, Воистина Воскресе – с тези святи думи България и целият православен свят посрещат един от най-светлите християнски празници – Великден .
Великден е прочут още като Възкресение Христово и Пасха. Празникът се празнува на третия ден, откакто Иисус Христос е разпънат и заровен. Празната гробница е забелязана от дамите мироносици, посетили гроба на Спасителя. След възкресението Христос се явява на Мария Магдалена, а след това и на апостолите.
Иисус Христос е възкръснал след еврейския празник Песах, по тази причина християнският празник е според от еврейския. Пасхата, или Песах, е празник по отношение на Изхода от Египет – бягството на евреите под водачеството на Моисей от Древен Египет. На Първия космополитен събор от 325 година се взема решение Възкресението Христово да се празнува в неделния ден след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Ако Великден по някаква причина не може да бъде в неделния ден след Песах, то съгласно решенията на събора би трябвало да бъде отслужван един месец по-късно.
Според църквата възкресението на Иисус Христос е оня исторически факт, който дава основа на цялото християнство. Св. ап. Павел разбирайки, че целият смисъл на християнството е неразривно обвързван с Христовото Възкресение написа: " Ако... Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви... "
Церемонията на празника
Подготовката за честване на Великден стартира в седмицата преди самия празник, като самата седмица се назовава „ Страстна седмица”. Празнува се 3 дни. Вечерта преди среднощ в събота се отслужва тържествено свещенодействие, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди среднощ свещеникът изнася разпален трисвещник с думите (пеейки) " Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих ". Последованието, обвързвано със запалването на свещите, е заимствано от сходно, което се прави в Йерусалим, в храма „ Св. Възкресение “, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара " Воскресение Твое Христе Спасе " всички излизат от храма. Точно в среднощ и отвън храма при пердашене на камбаните свещеникът афишира Възкресението с думите „ Христос Воскресе “. При оповестяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специфичен аналой, по-късно се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с думите " Подигнете, врати, горнището си, поДигнете се, безконечни врати, и ще влезе Царят на славата! ", на което подучено лице отвръща " Кой е този Цар Славата? ". Хората влизат с песнопения в храма, с цел да се извърши литургията на празника.
Празничната софра
Разбира се, Великден е прочут най-много измежду най-малките като празника, на който се яде козунак и се боядисват яйца, като миряните „ се борят” с тях – най-забавната част от празника.
Според преданието за първото великденско яйце, Мария Магдалена поднесла яйца на римския император Тиберий и му споделила за възкръсването на Христос, а императорът споделил, че това е невероятно и в случай че е по този начин, яйцето от кокошка, което държи, би трябвало да стане алено - и то станало. Затова аленият цвят за великденските яйца е и главен – първото яйце постоянно се боядисва в алено.
Великденските яйца се боядисват в четвъртък или събота преди Великден. И могат да се употребяват едвам когато настъпи самият Великден, в неговото навечерие и през седмицата по-късно. Яйцето се употребява като знак на началото на нов живот, също както излиза нов живот от яйцето излюпено от кокошката.
Няма точна непокътната дата, от която да е известно, че хората са почнали да боядисват яйца. Има исторически и археологически данни, че яйцата са се багрили и дарявали още в Древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизирали раждането на живота.
Обредните хлябове също са неотменна част от традициите на Великден. Обикновено се вършат в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се поставя алено яйце. В България по традиция се замесват в четвъртъка преди Великден.
Като всеки огромен християнски празник и Великден е ден за амнистия и за вглеждане в душата. Нека помислим и се постараем да сме малко по-добри през тази година и всички години отсега нататък .
Редактор: Деница Райкова
Великден е прочут още като Възкресение Христово и Пасха. Празникът се празнува на третия ден, откакто Иисус Христос е разпънат и заровен. Празната гробница е забелязана от дамите мироносици, посетили гроба на Спасителя. След възкресението Христос се явява на Мария Магдалена, а след това и на апостолите.
Иисус Христос е възкръснал след еврейския празник Песах, по тази причина християнският празник е според от еврейския. Пасхата, или Песах, е празник по отношение на Изхода от Египет – бягството на евреите под водачеството на Моисей от Древен Египет. На Първия космополитен събор от 325 година се взема решение Възкресението Христово да се празнува в неделния ден след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Ако Великден по някаква причина не може да бъде в неделния ден след Песах, то съгласно решенията на събора би трябвало да бъде отслужван един месец по-късно.
Според църквата възкресението на Иисус Христос е оня исторически факт, който дава основа на цялото християнство. Св. ап. Павел разбирайки, че целият смисъл на християнството е неразривно обвързван с Христовото Възкресение написа: " Ако... Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви... "
Церемонията на празника
Подготовката за честване на Великден стартира в седмицата преди самия празник, като самата седмица се назовава „ Страстна седмица”. Празнува се 3 дни. Вечерта преди среднощ в събота се отслужва тържествено свещенодействие, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди среднощ свещеникът изнася разпален трисвещник с думите (пеейки) " Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих ". Последованието, обвързвано със запалването на свещите, е заимствано от сходно, което се прави в Йерусалим, в храма „ Св. Възкресение “, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара " Воскресение Твое Христе Спасе " всички излизат от храма. Точно в среднощ и отвън храма при пердашене на камбаните свещеникът афишира Възкресението с думите „ Христос Воскресе “. При оповестяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специфичен аналой, по-късно се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с думите " Подигнете, врати, горнището си, поДигнете се, безконечни врати, и ще влезе Царят на славата! ", на което подучено лице отвръща " Кой е този Цар Славата? ". Хората влизат с песнопения в храма, с цел да се извърши литургията на празника.
Празничната софра
Разбира се, Великден е прочут най-много измежду най-малките като празника, на който се яде козунак и се боядисват яйца, като миряните „ се борят” с тях – най-забавната част от празника.
Според преданието за първото великденско яйце, Мария Магдалена поднесла яйца на римския император Тиберий и му споделила за възкръсването на Христос, а императорът споделил, че това е невероятно и в случай че е по този начин, яйцето от кокошка, което държи, би трябвало да стане алено - и то станало. Затова аленият цвят за великденските яйца е и главен – първото яйце постоянно се боядисва в алено.
Великденските яйца се боядисват в четвъртък или събота преди Великден. И могат да се употребяват едвам когато настъпи самият Великден, в неговото навечерие и през седмицата по-късно. Яйцето се употребява като знак на началото на нов живот, също както излиза нов живот от яйцето излюпено от кокошката.
Няма точна непокътната дата, от която да е известно, че хората са почнали да боядисват яйца. Има исторически и археологически данни, че яйцата са се багрили и дарявали още в Древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизирали раждането на живота.
Обредните хлябове също са неотменна част от традициите на Великден. Обикновено се вършат в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се поставя алено яйце. В България по традиция се замесват в четвъртъка преди Великден.
Като всеки огромен християнски празник и Великден е ден за амнистия и за вглеждане в душата. Нека помислим и се постараем да сме малко по-добри през тази година и всички години отсега нататък .
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ