Какви са символите на Великден ?
Христос Воскресе! Какви са знаците на Великден и по какъв начин честваме един от най-големите празници в църковния календар?
Яйцето е знак на виталното начало и обновителните процеси в природата. В доста митологии участва концепцията, че светът е основан от яйце, по тази причина то въплъщава Вселената. Първото яйце постоянно се боядисва в червен цвят. Според една легенда, когато Божията майка отишла в Рим, посрещайки императора, тя му подарила алено яйце – знак на Христовата кръв.
Стопанката на къщата натърква бузките на децата с първото алено яйце и рисува кръст на челата им, с цел да са здрави и румени през цялата година.
След това яйцето се слага пред икона - най-често на Дева Мария. По този метод се счита, че домът ще бъде закрилян от нея през годината. На идната годината, оставеното пред иконата яйце, се чупи и в случай че не е развалено, всички в дома ще се радват на здраве и благоденствие.
Сладки хлябове, подобни на козунака, с мед, стафиди и орехи са били приготвяни още от античните египтяни, гърци и римляни. Според българските традиции съвсем всеки празник се уважава с ритуален самун. Такъв е и козунакът, който обаче навлиза като традиция едвам при започване на XVIII век.
Кръсташка, кулашка, кукла, колак, благовец, козунак, са обредни хлябове, предопределени за разнообразни празници, само че обединени от едно – всички те символизират „ Тялото Христово “. В нашата вяра е влезнал от еврейската вяра като знак на благоразположението и плодовитостта.
Козунаците, както и всички типове самун, не се режат, а се чупят, тъй като се има вяра, че хлябът има душа.
Жертвеното агне е старозаветен признак, само че Иисус е одобряван като Агнец Божи, а в раннохристиянската иконография от време на време е изобразяван като агне, което св. Йоан Кръстител сочи с ръка.
Във или отвън канона агнешкото обичайно участва в менюто на българина в първия ден на Възкресение, след края на дългите пости.
В по-старите времена на българската софра е участвала варена кокошка, пиле или друга птица, а агнето се е колело чак на Гергьовден.
Яйцето е знак на виталното начало и обновителните процеси в природата. В доста митологии участва концепцията, че светът е основан от яйце, по тази причина то въплъщава Вселената. Първото яйце постоянно се боядисва в червен цвят. Според една легенда, когато Божията майка отишла в Рим, посрещайки императора, тя му подарила алено яйце – знак на Христовата кръв.
Стопанката на къщата натърква бузките на децата с първото алено яйце и рисува кръст на челата им, с цел да са здрави и румени през цялата година.
След това яйцето се слага пред икона - най-често на Дева Мария. По този метод се счита, че домът ще бъде закрилян от нея през годината. На идната годината, оставеното пред иконата яйце, се чупи и в случай че не е развалено, всички в дома ще се радват на здраве и благоденствие.
Сладки хлябове, подобни на козунака, с мед, стафиди и орехи са били приготвяни още от античните египтяни, гърци и римляни. Според българските традиции съвсем всеки празник се уважава с ритуален самун. Такъв е и козунакът, който обаче навлиза като традиция едвам при започване на XVIII век.
Кръсташка, кулашка, кукла, колак, благовец, козунак, са обредни хлябове, предопределени за разнообразни празници, само че обединени от едно – всички те символизират „ Тялото Христово “. В нашата вяра е влезнал от еврейската вяра като знак на благоразположението и плодовитостта.
Козунаците, както и всички типове самун, не се режат, а се чупят, тъй като се има вяра, че хлябът има душа.
Жертвеното агне е старозаветен признак, само че Иисус е одобряван като Агнец Божи, а в раннохристиянската иконография от време на време е изобразяван като агне, което св. Йоан Кръстител сочи с ръка.
Във или отвън канона агнешкото обичайно участва в менюто на българина в първия ден на Възкресение, след края на дългите пости.
В по-старите времена на българската софра е участвала варена кокошка, пиле или друга птица, а агнето се е колело чак на Гергьовден.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ