Христофор Караджов: Българите, гласували за "Възраждане" в САЩ, са като американците избрали Тръмп
Христофор Караджов е учител по публицистика в California State University в Лонг Бийч, Калифорния. До заминаването си за Съединени американски щати преди повече от 20 години, работи във вестниците " 24 часа ", " Стандарт " и " Сега ". Караджов, е един от уредниците на изборните секции, в които гласоподаваха българите в Калифорния. С него беседваме за присъединяване на българите в Съединени американски щати в изборите на 14 ноември, поддръжката, кято получи в тях ултранационалистическата партия " Възраждане " и за положението на медийната среда в България.
Как може да бъде пояснен високият % - сред 12 и 14% от гласове, освен в Ориндж каунти, само че и в други изборни секции в Съединени американски щати, подадени на 14 ноември за последна националистическа партия като " Възраждане "?
- За мен тезата, че доста от българите в огромните градове на Америка като Чикаго и Ню Йорк се усещат зле тук, че са пристигнали единствено с цел да работят, само че ненавиждат американското общество, ненавиждат ориста си, нямат среда, не поддържат връзка с американци, малко издиша. Тоест обяснението, че тъкмо затова те са настроени патриотарски и шовинистично, или както желаете да го определите, издиша.
Хората, подкрепили " Възраждане " не мислят какви са позициите на Костадин Костадинов (бел.авт. - водачът на партията) по отношение на Русия. Така е и измежду последователите на Тръмп тук. А сред тях и много българи, които познавам, има много съществено припокриване. И при едните и при другите има една обич към тоталитарните фигури като Путин и Тръмп. Костадинов също има такова държание и такава изразителност - отвращение да се съблюдават пандемични ограничения, отказване на имунизациите или самия Covid-19 като заплаха. Това съгласно мен е повода " Възраждане " да получи такава висока поддръжка.
Добре, за България е обяснимо, само че по какъв начин се изяснява сходна поддръжка в Съединените щати. Привързаност към тоталитарен водач в изискванията на американската народна власт звучи като дървено желязо.
- А по какъв начин Тръмп получи поддръжката си като човек, който се държи и приказва като тоталитарен президент? Той не може да ръководи като тоталитарен водач тъй като в американската народна власт към този момент има построени отбрани. Засега те устояха, само че какъв брой още ще продължи това не е ясно. По тази причина мисля че хората, подкрепили " Възраждане ", са безусловно същите.
Що се отнася до " ИТН " и " Продължаваме промяната " - това е синдромът на спасителя. За всеки е ясно, че в България има високи равнища на корупция и нещата не са напълно наред. Затова постоянно, когато се появи човек, който съобщи, че от тук нататък всичко ще е почтено и чисто, че в политиката ще бъдат вкарани нови хора, държанието на българите в Америка не се отличава от това на сънародниците им в България.
Наблюдавах това още през 2001 година с царя, когато за първи път гласувах на български избори в Америка. Тогава бях покъртен тъй като смятах, че хората, пристигнали тук от България са десни и ще поддържат много сполучливата към оня миг фигура на Иван Костов. Тогава България се беше нормализирала за първи път с валутния ръб, нямаше избори и рецесии през няколко месеца, както беше през десетте години преди този момент. Но внезапно резултатите се оказаха две трети за царя.
Тогава за първи път се тормозих за способността на българите да разсъждават, в това число и тези в чужбина, които са виждали по какъв начин действа една работеща народна власт. Явно всичко това - приказките на властнически водачи, на популисти, които дават обещание всевъзможни чудеса, се харесва, както на българите, по този начин и на американците.
Заради криворазбраната роля на публицистиката, която безусловно би трябвало да събира плюс и минус, с цел да не бъде обвинена в необективност, концепциите на политици като Костадин Костадинов и даже на Боян Расате години наред получаваха безкритичен достъп до медиите. Носят ли в този момент публицистите виновност за влизането на " Възраждане " в Народното събрание?
- Проблемът на публицистиката в България е, че има прекомерно механично отношение към търсенето на баланс, при представянето на обстоятелствата. Вместо да се залага на солидни персони и престижи, а когато някой явно излъже два пъти да не му се дава повече достъп до медиите, в България се случва тъкмо противоположното. Когато някой приказва в поддръжка на гей прайдовете, да речем, безусловно би трябвало да се откри различен, който е срещу тях.
В такива случаи аз давам един малко коренен образец. То е все едно да имаш полемика за нацизма в студиото и от една страна да поканиш историк, а от другата - нацист. Просто не се прави по този начин. Но това беше проблем и в полемиките към пандемията. В нея изгряха хора като - лъжеше явно, само че все пак продължаваше да обикаля студията и да популяризира погрешните си изказвания. Същото нещо наблюдавахме в Съединените щати с Тръмп. Но тук битката значително е за аудиторията, тъй като хора като Тръмп носят доста огромен рейтинг в малките екрани.
В България казусът евентуалния е същият, или най-малко доста подобен?
- В България малките екрани не са толкоз подвластни от рейтингите, защото собствеността им не постоянно е ясна, а от там и финансовите потоци към тях също са неразбираеми. Освен това, кой дефинира рейтингите им? Лично аз не бих имал доверие в някои от най-често употребяваните пипълметрични компании в България. Така че - не е ясно какъв рейтинг и бизнес дял носи на малките екрани наличието на хора като Костадинов и Мангъров. Вероятно става дума по-скоро за завещан инстикт.
Аз съм почнал да работя като публицист в " 24 часа ". Там също имаше подобен уклон - в случай че някой е споделил нещо, то би трябвало безусловно да се разгласява, без значение дали е правилно или не. Най-фрапиращият случай за мен беше когато съгласно следствието или някаква друга силова конструкция пристигна информация, че името на тогавашния колумбийски дипломат в София е излязло в някакви описи с наркотрафиканти. Ръководството на вестника естествено се впечатли от тази информация и започнахме да звъним по телефоните, с цел да я проверим. Но, откакто никой не отговори, шефовете на изданието взеха решение, че ще пуснем информацията с въпросителна в заглавието - " Колумбийският дипломат - наркотрафикант? ", или нещо сходно. В последна сметка колумбийският посланник не излезе никакъв наркотрафикант, ставаше въпрос за обикновено съвпадане на имената. Когато пристигнах в Съединените щати и започнах да работя в американски издания се оказа, че тук сходно нещо е парадокс!
Но рефлексът да се хвърля недоказана информация, която звучи сензационно, в българските медии е останал от този момент.
По време на изборите през тази година огромни политически партии в България също откриха подправените вести като " неконвенционално оръжие ", за чието потребление към момента не могат да бъдат глобени. Преодолян ли е този проблем в Съединени американски щати след Тръмп?
- Не, за жалост не е преодолян. Тук, в Съединените щати продължаваме с огромната неистина за откраднатите избори през 2020 година. Подобни неистини не престават да бъдат популяризирани от " Фокс " да речем. Сега най-големият производител и пропагандатор на подправени вести - Доналд Тръмп не участва действително в политиката, само че остава в бекграунд. Той няма пряк достъп до " Facebook " и " Туитър " и затова в този момент е по-приятно да се будиш без упованието на това което Тръмп ще изтресе през днешния ден в обществените медии.
© Личен списък
Христофор Караджов
Това не се ли възприема в Съединените щати като принуда? Защото, представете си какво щеше да се случи в случай че в България бяха блокирали достъпа до " Facebook " на Бойко Борисов или до " Туитър " на основния прокурор Иван Гешев?
- Тук също не се размина без писък до небесата, само че и " Facebook " и " Туитър " са частни компании, които сами могат да вземат решение кой да има достъп до платформите им и кой не.
От друга страна в Съединени американски щати политическата тирада е предпазена от Първата корекция в Конституцията и човек може да приказва много неща преди да се окаже, че предстои на някаква законова глоба. За това и тук, в случай че се появи политически водач, който е податлив да се държи по сходен метод, той доста мъчно може да бъде спрян. Единствената " глоба " в тази ситуация е електоратът да спре да го поддържа, както се случи, да речем, със Слави Трифонов в България. Той също се появи като един от така наречен нови спасители, само че незабавно по-късно стана ясно какъв брой неподготвени се оказаха сценаристите му, какъв брой неточности направиха и какъв брой нелепости изговориха.
Според необятно публикуваното мнение в България пътя на подправените вести, дезинформацията и пропагандата беше разчистен от медийната " неначетеност ". Вие споделяте ли такова мнение?
- Донякъде да. Не, че и в Съединени американски щати медийната просветеност е кой знае какъв брой висока. Но тук има доста по-солидна традиция, солидни издания, които са изграждали репутацията си с години и са давали звук и посока на американската публицистика. За това даже сегашната атмосфера, в която всеки с " Facebook " се мисли за откривател и публицист, уважението към медиите, които се придържат към високите стандарти и ревизират обстоятелствата е прекомерно високо. При това не приказваме единствено за медии като " Уолстрийт джърнъл " и " Ню Йорк таймс ". Говорим и за медии на дребни провинциални градчета. Но резултатът от журналистическата работа е също доста значим.
Преди няколко години вестник в малко градче покрай Лос Анджелис завоюва " Пулицър " за следствие на далавери в локалната власт. В резултат на това следствие кметът и целия градски съвет са в пандиза за корупция. В България нещата стоят по друг метод - създали сме следствие за далаверите на Доган, Пеевски, или за някой различен, само че какво от това? Никой не е вкаран в пандиза и не е понесъл наказания. Така, че резултатът от свършената работа на медиите също е извънредно значим.
А по какъв начин се стигна до тази неначетеност? Как стана по този начин, че медийната среда в България беше безусловно погълната от така наречен " жълти издания "?
- Във времето, в което аз израснах и оповестих на татко ми, че желая да ставам публицист, медиите в българия бяха оръдия на комунистическата агитация. Затова след 1990- 91-ва година се появиха толкоз доста медии, които не бяха изключително качествени, само че това беше детонация, хората имаха потребност от повече гласове. Така се появиха и изкушенията както в тази ситуация с " нарко - посланика ", за който описах. На аудиторията започнаха да се хвърлят сензационни, и постоянно изцяло непроверени истории, да се разгласяват сензационни фотоси, безусловно и неприемливи от позиция на журналистическата нравственос.
Примерът, който в този момент ми идва на разум поради нещастието с македонския рейс, са 14-те войничета, които изгоряха в един камион на околовръстното шосе в София на 11 август 1995 година. Тогава " Нощен труд " пусна фотография на изгорелите момчета в каросерията. Беше извънредно, само че хората разграбиха този брой и всевъзможни върхове по тираж бяха бити.
Поради неналичието на обичаи и поради лесната операция от страна на притежателите на медии, се появиха изкривявания, които по-късно единствено се насложиха и обстановката се утежни. А политическите партии бързо усетиха, че това е метод да въздействат на публичното мнение и да го управляват. Така че няколко аргументи се събраха в тази "перфектна стихия ", довела до настоящето положение на медийната среда в България. Резултатът е, че в обстановка на рецесии няма кой да изясни за какво се е стигнало до тях.
Вие коя позиция защитавате - за или срещу по-агресивна регулация на онлайн медиите и обществените мрежи?
- Не мисля, че доста нападателна регулация въобще е допустима, тъй като незабавно изниква въпросът, кой ще я постанова и по какъв начин ще го прави? Аз като научен човек, като човек, обвързван с образованието считам, че би трябвало да се поддържат положителните мостри в публицистиката, да се подлагат на критика неприятните и жителите да се образоват, с цел да могат да осъзнаят изгодата от това да получават тествано наличие и потвърдена информация. Това е методът.
А изместиха ли обществените мрежи фокуса на обичайна публицистика от новинарството по-скоро към разбора и инспекцията на обстоятелствата, които стоят зад новините?
- Това е добър въпрос. Социалните мрежи просто демократизираха достъпа до информация, тъй че мнението на всеки да може да бъде чуто от много необятна публика. По принцип обществените мрежи направиха пейзажа доста по-сложен и притъпиха чувството за разликата сред качествени и некачествени медии.
Въпросът ми беше по-скоро в смисъла, че с появяването на обществените мрежи обичайна публицистика окончателно загуби борбата за бързината в съобщаването на новините. За нея остана по-скоро ролята да ги вади от подтекста на страстта, да споделя предисторията им и да дава отговор на въпроса за какво обещано събитие се е случило.
- Да, тъкмо по този начин е. Сега е доста по-лесно да имате очевидци на всяко събитие, то се снима от доста ъгли, към него постоянно има доста гледни точки в обществените мрежи и това което остава за обичайните медии е да обезпечат подтекста. Те би трябвало да ревизират обстоятелствата и вероятно да внесат утешение, когато това се постанова.
Доналд Тръмп беше направил предложение в Съединените щати определянето на дадена онлайн платформа като източник на дезинформация да става от министъра на правораздаването. Подобни хрумвания се появиха и в България. Според Вас би трябвало ли изпълнителната власт да бъде допускана до решаването на сходни проблеми?
- Не това е невероятно да стане в Съединени американски щати, защото Първата корекция не разрешава всякаква интервенция на страната при вземането на сходни решения. Да не приказваме, че по принцип е и нездравословно, в случай че държавни институции имат сходни пълномощия, тъй като това може да докара до всевъзможни извращения и до доста груба политическа цензура. Нужни са други механизми.
Ето, има Комисия по журналистическа нравственос с уважаемата Нели Огнянова. Тя въпреки всичко има някаква функционалност и упражнява някакъв надзор. Това, което би трябвало да се направи, е да се основават повече механизми, които се базират на публичен консенсус, на потребността да се утвърждава върховенството на обстоятелствата и на многостранния взор към проблемите.
Това, несъмнено, включва и медийното обучение. С две думи - напъните би трябвало да бъдат както в битката с Covid-19. Не единствено имунизациите са решението, освен маските, и освен изолацията, няколко метода би трябвало да бъдат комбинирани, с цел да се стигне до триумф.
Как може да бъде пояснен високият % - сред 12 и 14% от гласове, освен в Ориндж каунти, само че и в други изборни секции в Съединени американски щати, подадени на 14 ноември за последна националистическа партия като " Възраждане "?
- За мен тезата, че доста от българите в огромните градове на Америка като Чикаго и Ню Йорк се усещат зле тук, че са пристигнали единствено с цел да работят, само че ненавиждат американското общество, ненавиждат ориста си, нямат среда, не поддържат връзка с американци, малко издиша. Тоест обяснението, че тъкмо затова те са настроени патриотарски и шовинистично, или както желаете да го определите, издиша.
Хората, подкрепили " Възраждане " не мислят какви са позициите на Костадин Костадинов (бел.авт. - водачът на партията) по отношение на Русия. Така е и измежду последователите на Тръмп тук. А сред тях и много българи, които познавам, има много съществено припокриване. И при едните и при другите има една обич към тоталитарните фигури като Путин и Тръмп. Костадинов също има такова държание и такава изразителност - отвращение да се съблюдават пандемични ограничения, отказване на имунизациите или самия Covid-19 като заплаха. Това съгласно мен е повода " Възраждане " да получи такава висока поддръжка.
Добре, за България е обяснимо, само че по какъв начин се изяснява сходна поддръжка в Съединените щати. Привързаност към тоталитарен водач в изискванията на американската народна власт звучи като дървено желязо.
- А по какъв начин Тръмп получи поддръжката си като човек, който се държи и приказва като тоталитарен президент? Той не може да ръководи като тоталитарен водач тъй като в американската народна власт към този момент има построени отбрани. Засега те устояха, само че какъв брой още ще продължи това не е ясно. По тази причина мисля че хората, подкрепили " Възраждане ", са безусловно същите.
Що се отнася до " ИТН " и " Продължаваме промяната " - това е синдромът на спасителя. За всеки е ясно, че в България има високи равнища на корупция и нещата не са напълно наред. Затова постоянно, когато се появи човек, който съобщи, че от тук нататък всичко ще е почтено и чисто, че в политиката ще бъдат вкарани нови хора, държанието на българите в Америка не се отличава от това на сънародниците им в България.
Наблюдавах това още през 2001 година с царя, когато за първи път гласувах на български избори в Америка. Тогава бях покъртен тъй като смятах, че хората, пристигнали тук от България са десни и ще поддържат много сполучливата към оня миг фигура на Иван Костов. Тогава България се беше нормализирала за първи път с валутния ръб, нямаше избори и рецесии през няколко месеца, както беше през десетте години преди този момент. Но внезапно резултатите се оказаха две трети за царя.
Тогава за първи път се тормозих за способността на българите да разсъждават, в това число и тези в чужбина, които са виждали по какъв начин действа една работеща народна власт. Явно всичко това - приказките на властнически водачи, на популисти, които дават обещание всевъзможни чудеса, се харесва, както на българите, по този начин и на американците.
Заради криворазбраната роля на публицистиката, която безусловно би трябвало да събира плюс и минус, с цел да не бъде обвинена в необективност, концепциите на политици като Костадин Костадинов и даже на Боян Расате години наред получаваха безкритичен достъп до медиите. Носят ли в този момент публицистите виновност за влизането на " Възраждане " в Народното събрание?
- Проблемът на публицистиката в България е, че има прекомерно механично отношение към търсенето на баланс, при представянето на обстоятелствата. Вместо да се залага на солидни персони и престижи, а когато някой явно излъже два пъти да не му се дава повече достъп до медиите, в България се случва тъкмо противоположното. Когато някой приказва в поддръжка на гей прайдовете, да речем, безусловно би трябвало да се откри различен, който е срещу тях.
В такива случаи аз давам един малко коренен образец. То е все едно да имаш полемика за нацизма в студиото и от една страна да поканиш историк, а от другата - нацист. Просто не се прави по този начин. Но това беше проблем и в полемиките към пандемията. В нея изгряха хора като - лъжеше явно, само че все пак продължаваше да обикаля студията и да популяризира погрешните си изказвания. Същото нещо наблюдавахме в Съединените щати с Тръмп. Но тук битката значително е за аудиторията, тъй като хора като Тръмп носят доста огромен рейтинг в малките екрани.
В България казусът евентуалния е същият, или най-малко доста подобен?
- В България малките екрани не са толкоз подвластни от рейтингите, защото собствеността им не постоянно е ясна, а от там и финансовите потоци към тях също са неразбираеми. Освен това, кой дефинира рейтингите им? Лично аз не бих имал доверие в някои от най-често употребяваните пипълметрични компании в България. Така че - не е ясно какъв рейтинг и бизнес дял носи на малките екрани наличието на хора като Костадинов и Мангъров. Вероятно става дума по-скоро за завещан инстикт.
Аз съм почнал да работя като публицист в " 24 часа ". Там също имаше подобен уклон - в случай че някой е споделил нещо, то би трябвало безусловно да се разгласява, без значение дали е правилно или не. Най-фрапиращият случай за мен беше когато съгласно следствието или някаква друга силова конструкция пристигна информация, че името на тогавашния колумбийски дипломат в София е излязло в някакви описи с наркотрафиканти. Ръководството на вестника естествено се впечатли от тази информация и започнахме да звъним по телефоните, с цел да я проверим. Но, откакто никой не отговори, шефовете на изданието взеха решение, че ще пуснем информацията с въпросителна в заглавието - " Колумбийският дипломат - наркотрафикант? ", или нещо сходно. В последна сметка колумбийският посланник не излезе никакъв наркотрафикант, ставаше въпрос за обикновено съвпадане на имената. Когато пристигнах в Съединените щати и започнах да работя в американски издания се оказа, че тук сходно нещо е парадокс!
Но рефлексът да се хвърля недоказана информация, която звучи сензационно, в българските медии е останал от този момент.
По време на изборите през тази година огромни политически партии в България също откриха подправените вести като " неконвенционално оръжие ", за чието потребление към момента не могат да бъдат глобени. Преодолян ли е този проблем в Съединени американски щати след Тръмп?
- Не, за жалост не е преодолян. Тук, в Съединените щати продължаваме с огромната неистина за откраднатите избори през 2020 година. Подобни неистини не престават да бъдат популяризирани от " Фокс " да речем. Сега най-големият производител и пропагандатор на подправени вести - Доналд Тръмп не участва действително в политиката, само че остава в бекграунд. Той няма пряк достъп до " Facebook " и " Туитър " и затова в този момент е по-приятно да се будиш без упованието на това което Тръмп ще изтресе през днешния ден в обществените медии.
© Личен списък
Христофор Караджов
Това не се ли възприема в Съединените щати като принуда? Защото, представете си какво щеше да се случи в случай че в България бяха блокирали достъпа до " Facebook " на Бойко Борисов или до " Туитър " на основния прокурор Иван Гешев?
- Тук също не се размина без писък до небесата, само че и " Facebook " и " Туитър " са частни компании, които сами могат да вземат решение кой да има достъп до платформите им и кой не.
От друга страна в Съединени американски щати политическата тирада е предпазена от Първата корекция в Конституцията и човек може да приказва много неща преди да се окаже, че предстои на някаква законова глоба. За това и тук, в случай че се появи политически водач, който е податлив да се държи по сходен метод, той доста мъчно може да бъде спрян. Единствената " глоба " в тази ситуация е електоратът да спре да го поддържа, както се случи, да речем, със Слави Трифонов в България. Той също се появи като един от така наречен нови спасители, само че незабавно по-късно стана ясно какъв брой неподготвени се оказаха сценаристите му, какъв брой неточности направиха и какъв брой нелепости изговориха.
Според необятно публикуваното мнение в България пътя на подправените вести, дезинформацията и пропагандата беше разчистен от медийната " неначетеност ". Вие споделяте ли такова мнение?
- Донякъде да. Не, че и в Съединени американски щати медийната просветеност е кой знае какъв брой висока. Но тук има доста по-солидна традиция, солидни издания, които са изграждали репутацията си с години и са давали звук и посока на американската публицистика. За това даже сегашната атмосфера, в която всеки с " Facebook " се мисли за откривател и публицист, уважението към медиите, които се придържат към високите стандарти и ревизират обстоятелствата е прекомерно високо. При това не приказваме единствено за медии като " Уолстрийт джърнъл " и " Ню Йорк таймс ". Говорим и за медии на дребни провинциални градчета. Но резултатът от журналистическата работа е също доста значим.
Преди няколко години вестник в малко градче покрай Лос Анджелис завоюва " Пулицър " за следствие на далавери в локалната власт. В резултат на това следствие кметът и целия градски съвет са в пандиза за корупция. В България нещата стоят по друг метод - създали сме следствие за далаверите на Доган, Пеевски, или за някой различен, само че какво от това? Никой не е вкаран в пандиза и не е понесъл наказания. Така, че резултатът от свършената работа на медиите също е извънредно значим.
А по какъв начин се стигна до тази неначетеност? Как стана по този начин, че медийната среда в България беше безусловно погълната от така наречен " жълти издания "?
- Във времето, в което аз израснах и оповестих на татко ми, че желая да ставам публицист, медиите в българия бяха оръдия на комунистическата агитация. Затова след 1990- 91-ва година се появиха толкоз доста медии, които не бяха изключително качествени, само че това беше детонация, хората имаха потребност от повече гласове. Така се появиха и изкушенията както в тази ситуация с " нарко - посланика ", за който описах. На аудиторията започнаха да се хвърлят сензационни, и постоянно изцяло непроверени истории, да се разгласяват сензационни фотоси, безусловно и неприемливи от позиция на журналистическата нравственос.
Примерът, който в този момент ми идва на разум поради нещастието с македонския рейс, са 14-те войничета, които изгоряха в един камион на околовръстното шосе в София на 11 август 1995 година. Тогава " Нощен труд " пусна фотография на изгорелите момчета в каросерията. Беше извънредно, само че хората разграбиха този брой и всевъзможни върхове по тираж бяха бити.
Поради неналичието на обичаи и поради лесната операция от страна на притежателите на медии, се появиха изкривявания, които по-късно единствено се насложиха и обстановката се утежни. А политическите партии бързо усетиха, че това е метод да въздействат на публичното мнение и да го управляват. Така че няколко аргументи се събраха в тази "перфектна стихия ", довела до настоящето положение на медийната среда в България. Резултатът е, че в обстановка на рецесии няма кой да изясни за какво се е стигнало до тях.
Вие коя позиция защитавате - за или срещу по-агресивна регулация на онлайн медиите и обществените мрежи?
- Не мисля, че доста нападателна регулация въобще е допустима, тъй като незабавно изниква въпросът, кой ще я постанова и по какъв начин ще го прави? Аз като научен човек, като човек, обвързван с образованието считам, че би трябвало да се поддържат положителните мостри в публицистиката, да се подлагат на критика неприятните и жителите да се образоват, с цел да могат да осъзнаят изгодата от това да получават тествано наличие и потвърдена информация. Това е методът.
А изместиха ли обществените мрежи фокуса на обичайна публицистика от новинарството по-скоро към разбора и инспекцията на обстоятелствата, които стоят зад новините?
- Това е добър въпрос. Социалните мрежи просто демократизираха достъпа до информация, тъй че мнението на всеки да може да бъде чуто от много необятна публика. По принцип обществените мрежи направиха пейзажа доста по-сложен и притъпиха чувството за разликата сред качествени и некачествени медии.
Въпросът ми беше по-скоро в смисъла, че с появяването на обществените мрежи обичайна публицистика окончателно загуби борбата за бързината в съобщаването на новините. За нея остана по-скоро ролята да ги вади от подтекста на страстта, да споделя предисторията им и да дава отговор на въпроса за какво обещано събитие се е случило.
- Да, тъкмо по този начин е. Сега е доста по-лесно да имате очевидци на всяко събитие, то се снима от доста ъгли, към него постоянно има доста гледни точки в обществените мрежи и това което остава за обичайните медии е да обезпечат подтекста. Те би трябвало да ревизират обстоятелствата и вероятно да внесат утешение, когато това се постанова.
Доналд Тръмп беше направил предложение в Съединените щати определянето на дадена онлайн платформа като източник на дезинформация да става от министъра на правораздаването. Подобни хрумвания се появиха и в България. Според Вас би трябвало ли изпълнителната власт да бъде допускана до решаването на сходни проблеми?
- Не това е невероятно да стане в Съединени американски щати, защото Първата корекция не разрешава всякаква интервенция на страната при вземането на сходни решения. Да не приказваме, че по принцип е и нездравословно, в случай че държавни институции имат сходни пълномощия, тъй като това може да докара до всевъзможни извращения и до доста груба политическа цензура. Нужни са други механизми.
Ето, има Комисия по журналистическа нравственос с уважаемата Нели Огнянова. Тя въпреки всичко има някаква функционалност и упражнява някакъв надзор. Това, което би трябвало да се направи, е да се основават повече механизми, които се базират на публичен консенсус, на потребността да се утвърждава върховенството на обстоятелствата и на многостранния взор към проблемите.
Това, несъмнено, включва и медийното обучение. С две думи - напъните би трябвало да бъдат както в битката с Covid-19. Не единствено имунизациите са решението, освен маските, и освен изолацията, няколко метода би трябвало да бъдат комбинирани, с цел да се стигне до триумф.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ