Стоичков се включи в благородна инициатива и разкри любопитни моменти от живота си
Христо Стоичков взе участие в онлайн среща с деца по случай международния ден за битката с диабета. Той съумя да въодушеви малчуганите с безкрайна любов, която им прати от Маями. Организатор на срещата беше Денислава Ангелова от фондация " Докосни дъгата ".
" Не за първи път Ицо подава ръка и е до нас - съобщи Ангелова. - Ще вършим нови неща, свързани с децата и младежите. Христо Стоичков е едно от най-хубавите неща, които могат да ни се случват. Сърцето на Ицо е голямо и благодарността от цялото ни управление е голямо. "
" Най-напред желая да благодаря на Деси, Милена Стефанова и на Димитър Риков, основния редактор на " Софтпрес ", за срещата с дребните дечица - стартира Стоичков. - Искам да им кажа да се провиснал. Няма неразрешени въпроси. Да обясня, че и в дребната брошура с рисунки, и в огромната книга е за тях, малчуганите. Искам да покажа на децата от къде съм тръгнал и какви трудности съм имал. Било ми е доста мъчно. Родителите знаят преди 1990 година какво беше в България. Трудности преживявахме за, с цел да успеем. На мен ми е било доста тежко. Първата като дете беше на 10-12 години. Казаха ми, че няма по какъв начин да играя футбол и ме изгониха. Оставиха ме отвън стадиона. Живеех в Пловдив в квартал " Юрий Гагарин ".
Христо Стоичков ще зарадва деца и младежи с диабет
На 15 ноември ще се организира мотивационна среща сред най-успешния футболист на България за всички времена и деца и младежи, диагностицирани с диабет Тип 1
" Плаках през целия път от " Кършияка " до нас. Когато се прибрах, татко ми ме попита за какво рева. Каза ми, че има и други тимове. Детската ми фантазия беше да стана футболист. Най-голямата ми кака беше най-хубавата хандбалистка на България. Моето семейство е обвързвано със спорта и е имало такива прекарвания. Следвал съм си фантазията. В цех " Юрий Гагарин " трябваше да работя, изучавам, играя. Не се отхвърлих. После отидох в трета дивизия в " Хеброс ". След това в ЦСКА имах трудности - от футболния съюз и страната. Но в никакъв случай не се отхвърлих. Трудно е, само че децата би трябвало да следват фантазиите си. Да прочетат и двете книги. Там няма нищо друго от това, което съм. Винаги съм помагал на деца, на другари, на организации. "
" Когато свършиш със спорта, другарството остава. През годините не си разреших да си купя другарство. Можех, само че не го желаех. Така ме научи дядо ми, баща ми. Трябва да го доказваш. И се старая всеки ден да го потвърждавам. На някои съм прелестен, на други - не. На тези, на които не съм, не мога да трансформира мнението. Винаги съм отворен децата да ми задава въпроси. Аз също съм бил дребен. Сега към благополучен и горделив, че съм в TUDN към този момент осма година. Никога не съм парадирал, че съм притежател на " Златна топка " и " Златни обувки ". Горд съм, че съм от дребна България. Като Любо Ганев, Вальо Йорданов, Стефка Костадинов, Данчо Йовчев. Всички ние се гордеем с нашата татковина. Единствената ми фантазия, която остана неизпълнена, е, че не играхме на край на международно състезание. Заслужавахме го, само че ни ограбиха! "
Децата не спираха да задават въпроси, въпроси, въпроси. Най-провокативният беше по какъв начин с рейса на " Левски " го е закарал в ЦСКА. " Те не знаеха къде отивам - продължи Стоичков. - Разказах, че съм на лагер в националния тим. От почитание, че ме докараха от Харманли до София, ме оставиха на хотел " Плиска ". Иначе щяха да ме оставят по пътя. Аз съм играл за ЦСКА и постоянно е трябвало да се сбием, да победим. В " Левски " имам огромни другари като Наско Сираков. Той е от първите, който ми подаде ръка, когато ме повикаха за първи път в националния тим на България през 1987 година. Когато треньорите попитаха кой да играе, Наско им сподели, че Христо Стоичков би трябвало да е титуляр. И с Емил Спасов, и с Емил Велев, и с Божидар Искренов. С Ники Илиев съм имал спречкания, само че към този момент не ги помня. С Дани Боримиров съм другар. Няма значение дали си от ЦСКА или " Левски ". Запалянкото няма по какъв начин да го разбере. Ние играем за обща цел. Да сме положителни на терена, а след това да представяме България. В " Левски " ме нахраниха, пих вода, само че не знаеха какво ще им се случи. "
Последва още един провокативен въпрос - дали ще се върне като треньор в България. " Аз бях - отвърна Камата. - Исках да оказа помощ на българския футбол. Но не можех да разреша да се цапа името ми. Засега не мисля да се връщам като треньор в България. Искам да съм в малкия екран, върша доста филми за сътрудници, тимове, треньори. Щастлив съм. "
" Когато започнахме да обмисляме книга за живота на Стоичков, имахме доста компликации и мнозина се съмняваха, че ще успеем - заключи Димитър Риков. - Но в този момент към този момент има две книги. Стоичков постоянно ни е помагал. Книгата му обиколи целия свят няколко пъти. Там е написано какво е значимо за един състезател, за един човек. Колко би трябвало да имаме вяра в силата на духа. "
Стоичков подари на всички участващи в срещата деца по една златна топка от сбирката на своя бранд H8S. След като времето за срещата завърши, Камата се съгласи час по-късно още веднъж да се включи от своя дом в Маями.
" Не за първи път Ицо подава ръка и е до нас - съобщи Ангелова. - Ще вършим нови неща, свързани с децата и младежите. Христо Стоичков е едно от най-хубавите неща, които могат да ни се случват. Сърцето на Ицо е голямо и благодарността от цялото ни управление е голямо. "
" Най-напред желая да благодаря на Деси, Милена Стефанова и на Димитър Риков, основния редактор на " Софтпрес ", за срещата с дребните дечица - стартира Стоичков. - Искам да им кажа да се провиснал. Няма неразрешени въпроси. Да обясня, че и в дребната брошура с рисунки, и в огромната книга е за тях, малчуганите. Искам да покажа на децата от къде съм тръгнал и какви трудности съм имал. Било ми е доста мъчно. Родителите знаят преди 1990 година какво беше в България. Трудности преживявахме за, с цел да успеем. На мен ми е било доста тежко. Първата като дете беше на 10-12 години. Казаха ми, че няма по какъв начин да играя футбол и ме изгониха. Оставиха ме отвън стадиона. Живеех в Пловдив в квартал " Юрий Гагарин ".
Христо Стоичков ще зарадва деца и младежи с диабет
На 15 ноември ще се организира мотивационна среща сред най-успешния футболист на България за всички времена и деца и младежи, диагностицирани с диабет Тип 1
" Плаках през целия път от " Кършияка " до нас. Когато се прибрах, татко ми ме попита за какво рева. Каза ми, че има и други тимове. Детската ми фантазия беше да стана футболист. Най-голямата ми кака беше най-хубавата хандбалистка на България. Моето семейство е обвързвано със спорта и е имало такива прекарвания. Следвал съм си фантазията. В цех " Юрий Гагарин " трябваше да работя, изучавам, играя. Не се отхвърлих. После отидох в трета дивизия в " Хеброс ". След това в ЦСКА имах трудности - от футболния съюз и страната. Но в никакъв случай не се отхвърлих. Трудно е, само че децата би трябвало да следват фантазиите си. Да прочетат и двете книги. Там няма нищо друго от това, което съм. Винаги съм помагал на деца, на другари, на организации. "
" Когато свършиш със спорта, другарството остава. През годините не си разреших да си купя другарство. Можех, само че не го желаех. Така ме научи дядо ми, баща ми. Трябва да го доказваш. И се старая всеки ден да го потвърждавам. На някои съм прелестен, на други - не. На тези, на които не съм, не мога да трансформира мнението. Винаги съм отворен децата да ми задава въпроси. Аз също съм бил дребен. Сега към благополучен и горделив, че съм в TUDN към този момент осма година. Никога не съм парадирал, че съм притежател на " Златна топка " и " Златни обувки ". Горд съм, че съм от дребна България. Като Любо Ганев, Вальо Йорданов, Стефка Костадинов, Данчо Йовчев. Всички ние се гордеем с нашата татковина. Единствената ми фантазия, която остана неизпълнена, е, че не играхме на край на международно състезание. Заслужавахме го, само че ни ограбиха! "
Децата не спираха да задават въпроси, въпроси, въпроси. Най-провокативният беше по какъв начин с рейса на " Левски " го е закарал в ЦСКА. " Те не знаеха къде отивам - продължи Стоичков. - Разказах, че съм на лагер в националния тим. От почитание, че ме докараха от Харманли до София, ме оставиха на хотел " Плиска ". Иначе щяха да ме оставят по пътя. Аз съм играл за ЦСКА и постоянно е трябвало да се сбием, да победим. В " Левски " имам огромни другари като Наско Сираков. Той е от първите, който ми подаде ръка, когато ме повикаха за първи път в националния тим на България през 1987 година. Когато треньорите попитаха кой да играе, Наско им сподели, че Христо Стоичков би трябвало да е титуляр. И с Емил Спасов, и с Емил Велев, и с Божидар Искренов. С Ники Илиев съм имал спречкания, само че към този момент не ги помня. С Дани Боримиров съм другар. Няма значение дали си от ЦСКА или " Левски ". Запалянкото няма по какъв начин да го разбере. Ние играем за обща цел. Да сме положителни на терена, а след това да представяме България. В " Левски " ме нахраниха, пих вода, само че не знаеха какво ще им се случи. "
Последва още един провокативен въпрос - дали ще се върне като треньор в България. " Аз бях - отвърна Камата. - Исках да оказа помощ на българския футбол. Но не можех да разреша да се цапа името ми. Засега не мисля да се връщам като треньор в България. Искам да съм в малкия екран, върша доста филми за сътрудници, тимове, треньори. Щастлив съм. "
" Когато започнахме да обмисляме книга за живота на Стоичков, имахме доста компликации и мнозина се съмняваха, че ще успеем - заключи Димитър Риков. - Но в този момент към този момент има две книги. Стоичков постоянно ни е помагал. Книгата му обиколи целия свят няколко пъти. Там е написано какво е значимо за един състезател, за един човек. Колко би трябвало да имаме вяра в силата на духа. "
Стоичков подари на всички участващи в срещата деца по една златна топка от сбирката на своя бранд H8S. След като времето за срещата завърши, Камата се съгласи час по-късно още веднъж да се включи от своя дом в Маями.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ