Моуриньо пред Христо Стоичков: Кристиано Роналдо физически е истинско чудовище
Христо Стоичков още веднъж направи подарък за феновете на предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ . Камата ни даде изявленията от базата на един от най-титулуваните футболни клубове в света Манчестър Юнайтед, само че те са от края на предходната година и демонстрират какъв брой динамични са процесите в най-великата игра. Събитията в лентата са в навечерието на кръстопътния 13 декември и загубата в дербито против Ливърпул, след която Жозе Моуриньо бе уволнен. Интересният ракурс за нас в тази ситуация е какво си е мислил и очаквал той преди генералните промени. И какъв брой особено е било ситуацията към Специалния и някои от неговите звезди в отбора във въпросните бурни дни. Как възнамеряваше Моуриньо да се оправи с рецесията на „ Олд Трафорд “ и в какво вярваше преди да си тръгне с 20 милиона евро наказателна клауза в джоба? Отговорът от Христо Стоичков и телевизионния колос „ Унивижън “!
- Мистър Моуриньо, по какъв начин би определил този стадий от твоята кариера като треньор на Манчестър Юнайтед?
- Труден...
- Усещаш ли огромен напън извън?
- Дойдох тук след толкоз доста години в професионалния футбол на високо равнище. Години на работа в най-големите клубове на континента и с непрекъсната голяма отговорност върху мен. Понякога си мисля, че в случай че вместо мен тук беше пристигнал някой млад футболен експерт, имащ даже най-фантастичните треньорски качества, само че без опита, който аз имам, напряко би се пречупил. Щеше да се усеща доста зле, тъй като клубът е именит и това тежи в действителност доста. Един от най-големите клубове в света без никакво подозрение, само че моментът, в който пристигнах аз беше в действителност доста сложен.
- Харесва ли ти тук?
- Харесва ми да бъда в този клуб, само че не ми харесва чувството от натиска от време на време. Той обаче идва в един подобен миг за мен, в който усещам зрялост, сигурност и успокоение. И в резултат на това към този момент мога да управлявам доста по-добре страстите си. Имам и една желязна сигурност за нещата, които желая да върша и да реализира. Ще продължа до момента в който мога. Очевидно би трябвало да бъда на равнището на легендата, която към този момент съм основал. Тя е доста значима и никой не може да я отнеме. Нито противниците ни, нито даже медиите могат да я не помнят или да я скрият някак си... Бил съм първенец във всичките ми тимове. И в Португалия, и в Италия, и в Испания, и в Англия. Спечелихме с Юнайтед Лига Европа, която въпреки всичко е прeстижен европейски шампионат. Но това не е върхът, несъмнено. Когато си печелил Шампионската лига и по-късно побеждаваш в Лига Европа, имаш възприятието че на гозбата липсва и сол, и пипер. И да - желая да надвивам и тук.
- А по какъв начин би коментирал трансферния пазар сега?
- В момента в действителност има обстановка, при която клубове с не толкоз огромен авторитет, с съвсем никаква история, само че с голям финансов капацитет се пробват да респектират на трансферния пазар. А колоси като Сити и Ливърпул и другите водещи клубове нападат безмилостно с големи вложения. Но когато пристигна миг, в който се появи даже и най-малкото несъгласие сред международното самопризнание на клуба и моментното му положение и потенциалр става тежко. Пресата е от всички срани. Настъпва интервал на ужасно доста работа на всички равнища в клуба. Това, което в действителност ме радва, е, че без значение от това, което може да си мислят хората, или това, което може да написа в пресата, предизвикването да издържиш, те държи в кондиция. Разбира се, в такива моменти си наясно, че разновидностите са два. Или се връщаш на автомагистралата и стъпваш отново на педала на газта или оставаш в спешната лента и … те придвижват към изхода на клуба. Това, което най-вече ме радва е, че към този момент най-малко сред мен и управлението и притежателите на клуба съществува поддръжка на плана и подобие на концепциите ни за развиване. Няма генерални несъгласия. И съм сигурен, че в случай че продължим в този дух през идващите години ни чака положително бъдеще. Ще успеем. Днес клубовете разполагат с необикновен стопански капацитет. Преди имаше времена, в които в случай че има добър състезател в тим от втора дивизия в Англия, отиваш, плащаш и го взимаш. Днес обаче, в случай че отидеш при някой тим от втора дивизия там не купуваш елементарно. Налага се да правиш това, което стори Ливърпул да вземем за пример. Плати толкоз пари, че чак направи международен връх със сумата, която брои за един централен бранител – Ван Дайк. Да, да. Пазарът през днешния ден в действителност е доста сложен. Понякога хората може да си мислят, че тъй като сме Манчестър Юнайтед, това не е проблем. Не е обаче по този начин, тъй като даже и на Манчестър Юнайтед се постанова да заплаща луди пари за прехвърляния непрекъснато. Въпреки високия стандарт на клуба това са в действителност луди пари! Футболът през днешния ден просто ни кара да боравим с такива числа, че не можем да повярваме. А ти, Христо, представяш ли си какъв брой би коствал ти през днешния ден? Или каква би трябвало да бъде заплатата ти? Ще би трябвало да си вземеш 15 дни отмора, с цел да се поуспокоиш... Сигурно би била някаква в действителност луда сума!
- Каква е в този момент обстановката с Юнайтед?
- Хората не би трябвало да гледат на Манчестър, като на огромния Юнайтед отпреди 10 години, който имаше капацитет и който не може даже и да се съпоставя с нас. Когато дойдох в Англия през 2004 година, Лигата беше общо взето Арсенал и Манчестър Юнайтед. Тогава в Челси се появи един господин със съществени финанси и мощ и това разреши бързо да се нападна купата. И по този начин Челси стартира да печели и се подреди действително в елита.
- Какво мислиш за прехвърлянето на Кристиано Роналдо в Ювентус?
- Мисля, че в случай че Кристиано завоюва „ скудетото “ със Ювентус, няма да сбъркам в случай че кажа, че той ще бъде първият и единствен състезател, който е триумфирал в „ скудетото “, във Висшата лига и в испанската Ла Лига. Кларънс Сеедорф да вземем за пример има трофеи в Италия и Испания, само че не и в Англия. Ернан Креспо е печелил тук и в Италия, само че не и в Испания. Така че мисля, че Кристиано ще бъде единственият постигнал нещо толкоз значимо.
@@@
- Ти си го упражнявал. Истински спортист е, нали? Много добре квалифициран физически…
- Просто страшилище! Физически е същинско страшилище. Виждаш, че съвсем не е имал травми! Никакви съществени контузии в действителност. Само минимални и след няколко дни е на крайници. Дребни проблеми единствено. Малко е като Лео Меси, нали? И той имаше нещо на ръката за малко, след това малко проблеми с глезена. Но такива травми, които да ги оставят за половин година отвън терена не са имали и двамата. Невероятни спортисти са!
@@@
- След пет, 10, петнадесет години може би... Виждаш ли се като селекционер на някой народен тим? Когато към теб ще е малко по-спокойно...
- Виждам се, само че това не е въпрос на мира. Въпросът е да се натрупа повече опит, който аз към момента нямам. Ако ми кажеш, че в този момент би трябвало да упражнявам националния тим през годината ще ти кажа, че не желая, тъй като ще бактисвам ужасно доста. Как ще пребивавам по този начин – един мач на 15 ноември и идващия е чак през февруари... Просто не се виждам... Обаче всякога, когато се отива на финалната фаза на международно илиевропейско състезание, всякога, когато отивам да го виждам и сядам на трибуните на стадиона, си споделям, че доста желая да отида на международно, на европейско като селекционер на някой народен тим. Тогава хората ми споделят, че това би трябвало да е Португалия, тъй като тя е твоето сърце и твоите усеща. Добре. Но за мен това е просто работа. А с цел да бъда един в действителност приключен треньор в края на моята кариера, то би трябвало да съм водил тимове в Лига Европа, в Шампионската лига, в Англия, в Испания, в Италия… И може би да направя и това, което ми липсва - да съм бил треньор на народен тим. Да знам каква е работата в един народен отбор и да усещам каква е страстта да играеш във финалната фаза на европейското или международното състезание.
- А дали можем да го чакаме един ден - м оята фантазия е да видя един ден 120 000 индивида на стадион „ Ацтека “ . И всички те да крещят: Жозе М о уриньо, остани при нас. Обичаме те!
- Или да ме освиркват и да желаят да ме изгонят на момента. (смеят се)
- Това е опция. Предстои международно състезание в три страни - Съединени американски щати, Канада, Мексико...
- Да, това са страни, в които локалните шампионати демонстрират огромно израстване. На мен най-вече ми харесва, когато във футбола има пристрастеност. Вярно е, че са шампионати, които са малко надалеч от Стария континент и може би не ги следим задоволително. Има нещо обаче, което доста желая да направя. Дори това да не стане, до момента в който съм треньор, само че може даже и като фен да го направя. Суперкласико Бока против Ривър желая да го виждам. Искам да видя онлайн също и едно мега дерби на Мексико. Много пъти сме се срещали в подготвителния интервал с мексикански тимове и даже сме го правили до момента в който сме били на предсезонна подготовка в Съединени американски щати. И без значение, че бяха другарски мачове и нямаше никакъв залог, публиката просто гореше от страсти. Имаше такава пристрастеност, такава футболна фиеста... Много обичам това. Много обичам футболът да бъде толкоз прочувствен.
- Мистър Моуриньо, по какъв начин би определил този стадий от твоята кариера като треньор на Манчестър Юнайтед?
- Труден...
- Усещаш ли огромен напън извън?
- Дойдох тук след толкоз доста години в професионалния футбол на високо равнище. Години на работа в най-големите клубове на континента и с непрекъсната голяма отговорност върху мен. Понякога си мисля, че в случай че вместо мен тук беше пристигнал някой млад футболен експерт, имащ даже най-фантастичните треньорски качества, само че без опита, който аз имам, напряко би се пречупил. Щеше да се усеща доста зле, тъй като клубът е именит и това тежи в действителност доста. Един от най-големите клубове в света без никакво подозрение, само че моментът, в който пристигнах аз беше в действителност доста сложен.
- Харесва ли ти тук?
- Харесва ми да бъда в този клуб, само че не ми харесва чувството от натиска от време на време. Той обаче идва в един подобен миг за мен, в който усещам зрялост, сигурност и успокоение. И в резултат на това към този момент мога да управлявам доста по-добре страстите си. Имам и една желязна сигурност за нещата, които желая да върша и да реализира. Ще продължа до момента в който мога. Очевидно би трябвало да бъда на равнището на легендата, която към този момент съм основал. Тя е доста значима и никой не може да я отнеме. Нито противниците ни, нито даже медиите могат да я не помнят или да я скрият някак си... Бил съм първенец във всичките ми тимове. И в Португалия, и в Италия, и в Испания, и в Англия. Спечелихме с Юнайтед Лига Европа, която въпреки всичко е прeстижен европейски шампионат. Но това не е върхът, несъмнено. Когато си печелил Шампионската лига и по-късно побеждаваш в Лига Европа, имаш възприятието че на гозбата липсва и сол, и пипер. И да - желая да надвивам и тук.
- А по какъв начин би коментирал трансферния пазар сега?
- В момента в действителност има обстановка, при която клубове с не толкоз огромен авторитет, с съвсем никаква история, само че с голям финансов капацитет се пробват да респектират на трансферния пазар. А колоси като Сити и Ливърпул и другите водещи клубове нападат безмилостно с големи вложения. Но когато пристигна миг, в който се появи даже и най-малкото несъгласие сред международното самопризнание на клуба и моментното му положение и потенциалр става тежко. Пресата е от всички срани. Настъпва интервал на ужасно доста работа на всички равнища в клуба. Това, което в действителност ме радва, е, че без значение от това, което може да си мислят хората, или това, което може да написа в пресата, предизвикването да издържиш, те държи в кондиция. Разбира се, в такива моменти си наясно, че разновидностите са два. Или се връщаш на автомагистралата и стъпваш отново на педала на газта или оставаш в спешната лента и … те придвижват към изхода на клуба. Това, което най-вече ме радва е, че към този момент най-малко сред мен и управлението и притежателите на клуба съществува поддръжка на плана и подобие на концепциите ни за развиване. Няма генерални несъгласия. И съм сигурен, че в случай че продължим в този дух през идващите години ни чака положително бъдеще. Ще успеем. Днес клубовете разполагат с необикновен стопански капацитет. Преди имаше времена, в които в случай че има добър състезател в тим от втора дивизия в Англия, отиваш, плащаш и го взимаш. Днес обаче, в случай че отидеш при някой тим от втора дивизия там не купуваш елементарно. Налага се да правиш това, което стори Ливърпул да вземем за пример. Плати толкоз пари, че чак направи международен връх със сумата, която брои за един централен бранител – Ван Дайк. Да, да. Пазарът през днешния ден в действителност е доста сложен. Понякога хората може да си мислят, че тъй като сме Манчестър Юнайтед, това не е проблем. Не е обаче по този начин, тъй като даже и на Манчестър Юнайтед се постанова да заплаща луди пари за прехвърляния непрекъснато. Въпреки високия стандарт на клуба това са в действителност луди пари! Футболът през днешния ден просто ни кара да боравим с такива числа, че не можем да повярваме. А ти, Христо, представяш ли си какъв брой би коствал ти през днешния ден? Или каква би трябвало да бъде заплатата ти? Ще би трябвало да си вземеш 15 дни отмора, с цел да се поуспокоиш... Сигурно би била някаква в действителност луда сума!
- Каква е в този момент обстановката с Юнайтед?
- Хората не би трябвало да гледат на Манчестър, като на огромния Юнайтед отпреди 10 години, който имаше капацитет и който не може даже и да се съпоставя с нас. Когато дойдох в Англия през 2004 година, Лигата беше общо взето Арсенал и Манчестър Юнайтед. Тогава в Челси се появи един господин със съществени финанси и мощ и това разреши бързо да се нападна купата. И по този начин Челси стартира да печели и се подреди действително в елита.
- Какво мислиш за прехвърлянето на Кристиано Роналдо в Ювентус?
- Мисля, че в случай че Кристиано завоюва „ скудетото “ със Ювентус, няма да сбъркам в случай че кажа, че той ще бъде първият и единствен състезател, който е триумфирал в „ скудетото “, във Висшата лига и в испанската Ла Лига. Кларънс Сеедорф да вземем за пример има трофеи в Италия и Испания, само че не и в Англия. Ернан Креспо е печелил тук и в Италия, само че не и в Испания. Така че мисля, че Кристиано ще бъде единственият постигнал нещо толкоз значимо.
@@@- Ти си го упражнявал. Истински спортист е, нали? Много добре квалифициран физически…
- Просто страшилище! Физически е същинско страшилище. Виждаш, че съвсем не е имал травми! Никакви съществени контузии в действителност. Само минимални и след няколко дни е на крайници. Дребни проблеми единствено. Малко е като Лео Меси, нали? И той имаше нещо на ръката за малко, след това малко проблеми с глезена. Но такива травми, които да ги оставят за половин година отвън терена не са имали и двамата. Невероятни спортисти са!
@@@- След пет, 10, петнадесет години може би... Виждаш ли се като селекционер на някой народен тим? Когато към теб ще е малко по-спокойно...
- Виждам се, само че това не е въпрос на мира. Въпросът е да се натрупа повече опит, който аз към момента нямам. Ако ми кажеш, че в този момент би трябвало да упражнявам националния тим през годината ще ти кажа, че не желая, тъй като ще бактисвам ужасно доста. Как ще пребивавам по този начин – един мач на 15 ноември и идващия е чак през февруари... Просто не се виждам... Обаче всякога, когато се отива на финалната фаза на международно илиевропейско състезание, всякога, когато отивам да го виждам и сядам на трибуните на стадиона, си споделям, че доста желая да отида на международно, на европейско като селекционер на някой народен тим. Тогава хората ми споделят, че това би трябвало да е Португалия, тъй като тя е твоето сърце и твоите усеща. Добре. Но за мен това е просто работа. А с цел да бъда един в действителност приключен треньор в края на моята кариера, то би трябвало да съм водил тимове в Лига Европа, в Шампионската лига, в Англия, в Испания, в Италия… И може би да направя и това, което ми липсва - да съм бил треньор на народен тим. Да знам каква е работата в един народен отбор и да усещам каква е страстта да играеш във финалната фаза на европейското или международното състезание.
- А дали можем да го чакаме един ден - м оята фантазия е да видя един ден 120 000 индивида на стадион „ Ацтека “ . И всички те да крещят: Жозе М о уриньо, остани при нас. Обичаме те!
- Или да ме освиркват и да желаят да ме изгонят на момента. (смеят се)
- Това е опция. Предстои международно състезание в три страни - Съединени американски щати, Канада, Мексико...
- Да, това са страни, в които локалните шампионати демонстрират огромно израстване. На мен най-вече ми харесва, когато във футбола има пристрастеност. Вярно е, че са шампионати, които са малко надалеч от Стария континент и може би не ги следим задоволително. Има нещо обаче, което доста желая да направя. Дори това да не стане, до момента в който съм треньор, само че може даже и като фен да го направя. Суперкласико Бока против Ривър желая да го виждам. Искам да видя онлайн също и едно мега дерби на Мексико. Много пъти сме се срещали в подготвителния интервал с мексикански тимове и даже сме го правили до момента в който сме били на предсезонна подготовка в Съединени американски щати. И без значение, че бяха другарски мачове и нямаше никакъв залог, публиката просто гореше от страсти. Имаше такава пристрастеност, такава футболна фиеста... Много обичам това. Много обичам футболът да бъде толкоз прочувствен.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ