Христо Стоичков обеща изненада за официалното представяне на своята биография

Христо Стоичков даде обещание изненада за формалното показване на своята биография „ Историята “ и удържа на думата си. За церемонията в хотел „ Маринела “ Камата предложения измежду ВИП гостите един рефер, поради който получи наказване да не играе 12 мача в Ла Лига. Този арбитър стана цел за почитателите на Барселона, тъй като абсурдът с него можеше да убие кариерата на новия им любим надали не още преди да е почнала. Но ето, че през днешния ден двамата са другари. А Камата направи този арбитър най-популярния рефер в Европа при започване на 90-те години. За първи път не резултата от Ел Класико, а „ настъпването на века “ е било в заглавията на пресата, както Стоичков разкрива в своята публична биография - „ Историята “. Бившият испански арбитър Идефонсо Урисар Аспитарте, който Стоичков настъпи на своето първо „ Ел Класико “, приказва извънредно за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+.

- За първи път ли идвате в България, сеньор Аспитарте?

- Не. Преди настоящето посещаване съм идвал и два пъти за футболни мачове. За страдание, не мога да си спомня по кое време и тъкмо какви срещи съм свирил, само че знам че, съм бил още два пъти в страната ви.

- Не звучи ли необичайно? Настъпеният от Христо Стоичков рефер е ВИП посетител на промоцията на неговата автобиография?

- Това е едно от прелестните неща в живота - има доста обрати. Във футбола не е добре човек да е отмъстителен, а за съдиите това е изцяло неразрешено. Не знам дали имам различен сходен случай в моя живот. И Бакеро, и Чики Бегиристайн се застъпиха за него и споделиха, че е прелестен човек. А за такива хора с положителни сърца е обикновено да се простят такива действия, както съм сигурен, че и той е дал прошка прегрешенията на доста хора.

- Нека се върнем в 1990 година и на това „ Ел Класико “. Какво тъкмо се случи тогава?

- Мисля, че това бе предпоследното „ Ел Класико “, на което съм свирил в кариерата ми. Вероятно съм испанският арбитър, който е свирил най-вече такива мачове сред Реал Мадрид и Барселона – общо 15 на брой. В първите такива срещи си признавам, че бях нервозен, тъй като да ви кажа почтено, в Испания те са по-важни от всичко друго и се гледат под лупа. Като арбитър усещах в действителност огромно напрежение. След като свирих 4-5 обаче тази раздразнителност и напрежението отминаха. И тогава започнах да се пробвам да укротявам играчите. Обаче тъкмо в оня мач и малко преди момента, за който приказваме, имаше едно влизане на Чендо, при което мисля, че нямаше контакт, само че играчът на Барса – Стоичков, се превъртя цели три пъти. И още до момента в който не се беше изправил, му споделих да не прави спектакъл, тъй като съм видял, че няма фаул. И тогава Мур, който беше теляк и на Барса, и на националния тим на Испания, ми удостовери от скамейката: нямало е контакт сред двамата. В този миг обаче Йохан Кройф стартира да стачкува, да подвига ръце и да ръкомаха. Резултатът беше еднакъв и той искаше да провокира публиката. Аз му споделих: „ Моля, по-спокойно, тъй като другояче ще би трябвало да ти покажа жълт картон! “. Но той не се спря, продължи и трябваше да го украсявам в жълто. Кройф обаче продължи с шоуто си и се наложи да го предупредя още веднъж: „ Йохан, в случай че продължаваш, ще бъда заставен да те изгоня! “. А той ми отвърна: „ При този врящ казан на трибуните и на терена, по какъв начин ще ме изгониш? Как? “...

Провокира ме и си го получи - изгоних го. И тогава Христо дотича и се удари с ръка в лицето и ми сподели: „ Ти позор нямаш ли? “ И за това му извадих пряк червен картон и го изгоних от терена. Тогава споделих на делегата на мача Перис, с който бяхме положителни другари: „ Внимавай, че този е гневен, напряко е полудял и ще направи нещо! “ А той ме успокои: „ Няма ужасно! “ Точно тогава ме наобиколиха няколко играчи и човек от Барса. Настана блъсканица и Стоичков ме настъпи по предната част на ходилото. Опитах се да устоя на болката, само че тя се оказа доста мощна. Куцах малко, само че въпреки всичко съумях да завърша първото полувреме. Много се ядосах след мача, когато разбрах, че Христо е споделил, че не ме е настъпил. Това беше всичко.

- Смятате ли, че сте могли като арбитър да предотвратите тези кавги? Независимо от хода на мача...

- В момента, в който му демонстрирах аления картон, се пробвах да предупредя делегата им Перис, с цел да обърне внимание и да вземе ограничения. Те не смятаха, че Христо може да стигне до такава степен, а се оказа противоположното. За изненада на всички. След това пристигна Бакеро и ми сподели: „ Ей, човек, Христо споделя, че не те е настъпил. “ И аз му отговорих: „ Не, истината е, че ме настъпи. “ И след това нещата се видяха по малкия екран. Има нещо в живота - всички имаме положителни и не толкоз положителни моменти. Освен това има нещо, което хората би трябвало да знаят. Христо Стоичков на терена няма нищо общо с Христо Стоичков отвън терена, когато е с приятелите си. Разликата е като тази сред най-белия ден и най-черната нощ.

- Наказанието на Христо беше понижено от първичното. Имахте ли някакво присъединяване в тази работа?

- Да, несъмнено да. Истината е, че след случилото се пробваха да ни сдобрят. Аз не бях склонен, тъй като нормално, когато се случи нещо такова, нещата могат да станат още по-неприятни. Така че отказвах да го видя досега, в който шефът на вестник „ Марка “ ми се обади и ми сподели: „ Слушай... “ Всъщност, извинете, само че тук се постанова да отворя една скоба. По това време бях ръководител на Асоциацията на футболните съдии. Тогава шефът ми съобщи, че желае да приказва с мен в качеството ми на президент на асоциацията на съдиите. Приех. А преди този момент Бакеро и Чики Бегиристайн ми бяха споделили, че Христо е в действителност прекрасен и прелестен човек. Приех да се видя с него и шефа на вестник „ Марка “, който ни предложения на обяд. Седнахме в прекрасен ресторант, хапнахме и си поговорихме. Имах още някакви терзания, само че тогава видях, че отвън терена Стоичков е в действителност напълно различен човек. Затова, когато рапортувах по-късно на дисциплинарната комисия, не показах нещата в толкоз черни краски, с цел да може да понижат наказването му.

@@@

- Кога тъкмо се стоплиха толкоз връзките сред вас?

- Малко по-късно отидох още веднъж в Барселона, с цел да вземам участие на една конференция. Четох отчет. И тогава там бяха играчите на Барселона и някой се пошегува: „ Урисар, внимавай в този момент, тъй като Стоичков ще мине около теб. “ И тогава отново си поговорихме. След това ни поканиха от два или три телевизионни канала, където отидохме дружно в няколко излъчвания и по този начин последователно станахме другари. За хората във футбола има едно доста значимо предписание - каквото стане на терена, би трябвало да бъде забравено отвън него. Аз съм се старал постоянно да го съблюдавам. После той беше направил изявление, че ние, баските сме доста хубави хора и че с изключение на мен има и доста други положителни другари баски. Така към този момент в действителност докосна сърцето ми! И продължихме през годините да се виждаме на всякакви събития и да поддържаме едно прелестно другарство.

- Свирил ли сте и различен мач с негово присъединяване?

- Мисля, че да. Свирих целия идващ сезон, тъй че би трябвало да съм свирил още най-малко един мач, в който той е играл. Мисля, че сигурно съм го направил, стига тогава да не е бил контузен или осъден.

- Ла Коруня...

- Това е друго. Когато Христо пристигна в Испания отиде там, с цел да играе първия си мач. Точно там на шампионата „ Тереса Ерера “ ме пратиха и мен да управлявам мача. Тогава още не знаеше испански и съотборниците му си създали подбив с него, като му бяха споделили, че обръщението към съдията би трябвало да е или „ Каброн “ - рогоносец на български както ми споделиха, че се превежда или израз, който значи наследник на продажница. И той не знаеше какво тъкмо значат тези думи. Така при една игрова обстановка той се обърна към мен с усмивка и с „ Каброн “. Аз обаче усетих, че това не е допустимо. Отидох при треньора и го попитах: „ Какво става тук? Този или го сменяш, или ще го изгоня! “ И тогава видях на скамейката всичките му съотборници да се смеят шумно и да се радват, че номерът е сработил. И тогава разбрах, че става въпрос за смешка. По-късно разбрах, че за начало го бяха научили на единствено две думи, за които нормално незабавно се вади пряк червен картон. Но популярност Богу, че с помощта на моя опит съумях тогава да схвана, че са му създали номер като на съвсем всички чужденци, които идват в тимовете от Примера без да знаят испански.

- Какво мислите за Христо като футболист?

- Феноменален! Класически вид класен състезател. Силен, здрав, бърз... Днес в Барселона има един, който мъничко наподобява на него – Луис Суарес. Но Христо беше доста по-силен и не го беше боязън от конфликтите. Ако да вземем за пример се постановяваше да направи фаул, той го правеше мъжки, само че не жестоко. А главното му качество беше бързината. Дългите пасове в свободна зона бяха най-хубави за него и се възползваше оптимално от това. Беше един от тези играчи, за които съдиите споделяме: „ Трудни за настигане и сложни за свирене. “ Когато минимум очакваш, той избухваше и нямаше стигане.

- През 90-те години в Испания играеха доста българи. Имате ли някакви забавни истории с някой различен от нашите футболисти?

- Да, имаше един висок - Любослав Пенев. Мина през няколко клуба. С единия от тях му останаха някакви неуредени към него сметки. Не си припомням добре. Беше мощен темперамент, добър състезател, само че бе малко по-спокоен от Христо. Да, Стоичков беше същински вулкан, войник с доста гореща кръв!

@@@

- Как станахте арбитър? Играл ли сте футбол преди този момент?

- Играх като младеж в един тим, а по-късно прекосих в Атлетик Билбао. Ако желаете да ви опиша цялата история, ще го направя на драго сърце. Изкарах единствено година и ме изгониха, тъй като пристигна по-добър състезател от мен – това беше огромният Чечу Рохо. Треньорът ни караше от време на време някой от нас да бъде арбитър по време на тренировките. Един другар, който беше рефер, ме срещна и непосредствено ме попита: „ Защо не станеш арбитър? Добре ти се отдава. “ Така се записах на курсовете за арбитри. Малко по малко се издигах през другите дивизии на испанския футбол. Всички тимове желаеха аз да съм им арбитър за гостуванията, тъй като не се огъвах от натиска на публиката. Бях финансово самостоятелен, заради това че имах няколко лични компании и това ми позволяваше да упражнявам моето занимание. Тогава не се печелеше нищо от съдийството.

- Кой беше първият ви мач като арбитър?

- Дебютният ми мач като рефер беше сред юношески тимове на един стадион в Билбао. Мисля, че се получи доста добре, тъй като не си го припомням. Това значи, че всичко е минало добре, макар че тогава мачовете бяха доста корави. А първата среща, която управлявах в Примера дивисион беше Райо Валекано – Расинг Сантандер.

- Какво е да се управлява „ Ел Класико “?

- Истината е, че да си арбитър на „ Ел Класико “ е най-голямото нещо за един арбитър. В подобен мач има от всичко по доста. Точно в такива дуели се вижда какъв брой коства един съдия. Защо ли? Защото нервите са пред разкъсване. Има доста груби влизания. И двата тима желаят да завоюват и не се свенят да употребяват всички разрешени и непозволени средства. В такива случаи един арбитър би трябвало да има доста качества, с цел да води тъкмо подобен мач. Трябва да си обективен, да не грешиш и най-много да търсиш метод, с цел да не повлияеш по никакъв метод на резултата и нито един от клубовете да не може да те упрекне в това. Има една известна футболна поговорка, която ми сподели Хуанито Гуардиасабал, който беше от баската съдийска гилдия - „ Ако изгониш един състезател и в случай че тимът му загуби, ще обвинят теб. Затова, когато се сбият, постоянно е по-добре да изгониш двама – по един от всеки тим. “

- Кой е най-големият мач, който сте свирил във вашата кариера?

- Аз мисля, че „ Лос Класикос “ са най-големите ми мачове. Най-важните. Иначе съм свирил на доста. В Аржентина, Израел, Африка, Китай. На доста места...

- Знаем, че сте били на паметния стадион „ Ла Бомбонера “ в Буенос Айрес.

- Да, даже и там съм свирил.

- Как беше?

- При еднакъв резултат се класираха и двата тима. За подобен мач става въпрос.

- Поддържате ли връзка с други футболисти, по този начин както вършиме с Христо?

- Да, когато стопирах със съдийството, станах началник на Асоциацията на съдиите, а също по този начин и вицепрезидент на Националната съдийска гилдия. След това станах член на Изпълнителната комисия на футболната федерация, а когато завърших и там, Професионалната футболна лига искаше аз да бъда техният представител в Националния съдийски комитет. Държаха това да бъде човек със личен бизнес и аз изпълнявах най-добре условията от сътрудниците. И там изкарах четири години, като главната активност беше установяване на съдиите за мачовете. След това, когато и там ми свърши мандатът, отидох в управлението на Атлетик(Билбао). След това към този момент за наслаждение почнах да пиша за няколко вестника моя графа за съдийските неточности. След това си направих футболен тим и футболна школа с повече от 300 момчета и девойки. И в този момент се боря за това националните футболни федерации на всички страни да изискват децата, когато минават от ученическия към юношеския футбол, наложително да изкарват курс по разпоредбите на играта. От доста години съществува този феномен - доста от играчите в елитни тимове не знаят всички правила на играта. Не са наясно по какъв начин да се възползват от регламента, а това е доста значимо.

- Технологиите навлизат доста гневно във футбола. Харесва ли ви системата ВАР?

- БАР в нашата страна споделяме на местата, където се пие. (смее се) Ние избираме да го назовават видео арбитраж или видео съдийство. В момента нещата ми наподобяват правилни. Но това, което не би трябвало да прави системата е да лишава функционалностите на съдията. Той би трябвало да води мача, а видео системата да поправя неточности, в случай че има такива. Например сега е доста хубаво това, че те просто припомнят на съдията, че на терена има някакво събитие, на което той би трябвало да обърне внимание. И да знае, че в случай че не е видял добре дадена обстановка, ще може да я проучва пред екран и по този начин да се защищити от възможна неточност. Това е доста значимо и доста положително решение. Не бива да има повече голове, вкарани с ръка. Не би трябвало да има попадение, когато топката не е минала голлинията и не трябва да бъде изпъден един състезател, когато нарушаването е направено от различен. Малко бих поспорил за засадата. По-конкретно за нововъведението, при което би трябвало да оставиш да се развие игровата обстановка и чак в случай че топката попадне в играча в засада, да я отсъдиш. А не както беше едно време – виждаш засадата и вдигаш флагчето. Трябва да продължим да развиваме обичаната игра. ВАР е нещо положително и би трябвало да продължим да се възползваме от преимуществата, които ни дава.

- „ Божията ръка “ на Диего Марадона. Тогава страничният арбитър беше българин – Богдан Дочев. Дали той можеше тогава да реагира, с цел да се избегне тази неправда?

- Ако ситуацията завърши с гол, би трябвало да се види ВАР и да се наблюдава дали няма някакво нарушаване. Защото щом е вкарал с ръка, голът би трябвало да бъде анулиран. Но това е през днешния ден. Тогава беше друго.

@@@

- Виновен ли е българският арбитър?

- В никакъв случай! Не единствено на него, само че и на доста други хора им се видя при тази обстановка, че голът е постоянен. Мнозина да вземем за пример схванаха, че Марадона е вкарал с ръка едвам на второто или третото повтаряне. Но при тази игрова обстановка е обикновено да не видиш сходно нещо. И отново ви дублирам - доста други също не бяха видели, че голът е с ръка. Когато се пусне запис на занимателен каданс, към този момент ясно се вижда по какъв начин Диего удря топката с ръката, само че истината е че и двамата съдии не го бяха видели.

- Съобразяват ли се съдиите с огромните звезди във футбола, каквито са сега Лионел Меси и Кристиано Роналдо?

- Във футбола има играчи с разнообразни съсловия. Има и съдии с разнообразни съсловия. Нормалното е съдията да не прави разлика. Няма значение дали е Меси или Марадона. Истината е също, че Кристиано Роналдо има едно характерно държание. Играч, който би трябвало да бъде наблюдаван зорко, когато пада в наказателното поле. Съдиите би трябвало да учат играта на футболистите и по този начин правех аз, когато бях настоящ рефер, с цел да знаят какви „ клопки “ могат да им сложат футболистите на терена. Така че през днешния ден съдиите би трябвало да са готови за всичко това. Да знаят всички провокации на нападателя към бранителите или пък триковете за продобиване на фаул или дузпа. Трябва да си доста нащрек. От футболна позиция сред Роналдо и Меси, постоянно казано, избирам Меси.

- Как се контактува с тях? Какво е отношението сред един арбитър и звезда от такава международна големина?

- Трябва да е обикновено и изцяло идентично както с всеки различен състезател. Има някои, които обичат да прекаляват, само че контактът би трябвало да е редуциран до най-малко. Свирил съм на Марадона и на доста звезди и на централния нападател на Бразилия, който и играл 1000 мача – Ромарио, а и на Пеле. Всички те би трябвало да бъдат третирани, както всеки различен футболист. Ако на терена стартират да се пробват да постановат своето персонално его, би трябвало да видят, че съдията също е на игрището и той дефинира разпоредбите на играта. Трябва да ги успокояваме и вкарваме в правия път.

- Вие не се поколебахте да изгоните Христо. Колко червени картона се посочили в кариерата си и съжалявате ли за някое ваше решение?

- Много червени картони съм посочил. Ще ви опиша нещо, което ми се случи в един мач Барселона – Реал (Мадрид), на който свирих три или четири дузпи – не си припомням тъкмо. Направиха дузпа на състезател на Барса, която аз не видях, тъй като Йеро го беше дръпнал откъм гърба, а аз бях в позиция, от която това не се виждаше. А пък при ответната офанзива Куман събори Емилио Бутрагеньо и свирих дузпа за Реал. Стана голям цирк. Тогава разбрах, че с цел да бъдеш обективен, би трябвало да си обективен и с двата тима и да търсиш равновесието. Много червени картони съм показвал, само че има нещо, което беше друго по това време. За „ Ел Класико “ всеки тим даваше по три „ взривоопасни “ имена от всичките им 27 футболисти и след това аз постоянно ги уцелвах с картоните.

- Трябваше да бъдете на международното състезание през 1994 година в Съединени американски щати, когато беше най-големият триумф на България. Какво се случи, че не отидохте?

- Последната година ме извика президентът и ми сподели, че съм номер 1 в Европа и ме пращат на международното в Съединени американски щати. Там се оказах първа запаса, само че това не беше задоволително за изява, тъй като тогава президентът на УЕФА беше французин. И той даде мача на Киню. Така неговият съотечественик свири, а аз не, само че... нищо толкоз ужасно не е станало.

- Знаете ли за връзките сред Христо и Киню?

- Не.

- Той не свири дузпа за България против Италия на полуфинала...

- Да, на международното в Съединени американски щати. Преди се оценяваше най-добре съдията, който успяваше да свърши мача с по-малко картони. А през днешния ден се правят оценка съдиите, които са корави и енергични. Времената се трансформират. Аз бях корав арбитър и постоянно принципен. Други обичаха повече да се изявяват като тореадори на футболния терен, а аз това не го мога.

- В България има съществени проблеми със съдийски неточности, а наблюдаващ е Марк Бата от Франция. Познавате ли го и какво мислите за него?

- Не го познавам.

- Какъв съвет бихте дали на младите съдии, които сега се борят със системата ВАР?

- Бих им направил следната рекомендация - да четат непрекъснато правилника и да го дискутират непрекъснато с сътрудниците си. Всички си мислят, че знаят правилника, само че истината е, че има хора, които го поясняват погрешно. Колкото повече се дискутира и повече се чете, толкоз по-голяма е вероятността да са по–точни и сигурни. Няма значение кой е против тях. Ако си арбитър от подобен сан, се постанова да поемаш всичките последици от това. Ако ще бъдеш домашен арбитър, по-добре си спри у дома. И в случай че има дузпа в последната минута, просто я свириш. Така са ме учили мен и аз по този начин научих двамата ми синове - близнаци. Единият е помощник-съдия, а другият е основен арбитър в трета дивизия, само че е още на 21 години и скоро ще премине по-нагоре.