Експертът по глобална сигурност и антитероризъм Христо Смоленов: Светът все повече заприличва на луд за връзване
Христо Смоленов е специалист по антитероризъм. Инициатор е за основаването на „ Екогласност “ и на Русенския комитет през 1988 година. Бил е парламентарен секретар на Министерството на защитата през 1995-1997 година и депутат в 38-ото Народно заседание. Специалист е по логичност и евристика.Тероризмът към този момент е толкоз постоянно събитие, че надали не без него не може в актуалния свят. Проявите му са нещо като наркозависимост с непредвидими последствия. С Христо Смоленов " Труд " беседва за новите измерения на терора и на реакцията по отношение на него от страна на елементарните хора, както и на държавните управления. Може ли да се приказва за ново положение на света и накъде върви той? Както и каква е връзката сред Разпутин и Октомврийската гражданска война. Приятно четене!
– Г-н Смоленов, нещо необичайно става непрестанно пред очите и обективите ни. Ето, преди ден в Ню Йорк имаше следващ опит за терористичен акт. Накъде вървим, къде се е сбъркал светът?
– Без да подценявам проблемите към световното стопляне, мисля за нещо по-опасно на хоризонта на международните неволи. Обезпокоен съм от световното „ изперкване “, което се вихри пред очите ни. За страдание малко на брой са тези, които надигат глас във всеобхватната блъсканица от естествени и не чак толкоз естествени бедствия. Редят се дела като за пред реалити шоу, фешън дефилета и политически цели, които основават и поддържат зависимости. И не просто в преносния, а в директния смисъл на думата: както към наркотичните субстанции, по този начин и към насилническия екстремизъм.
– Смятате ли, че хората, обществото към този момент привикнаха на всекидневния тероризъм, на актовете на принуждение безусловно на всички места по света?
– Имам възприятието, че поредицата от атентати (и сполучливите, и неуспешните) ни приготвят за едно ново положение на света. В него хората сякаш привикват към заплахата да бъдат взривени, простреляни или взети за заложници. Така, както добродушно и без всеобщи митинги привикнаха да живеят в изискванията на нарко-крация. Бях покъртен от един самоуверен документален филм по „ History Channel “, озаглавен „ Тайната война против опиатите “. Във кино лентата се твърди, че единствено за едно десетилетие – от 2001 до 2011 година, притокът на хероин в Съединени американски щати е нараснал 3000 (три хиляди) %. Войната против терора по чудноват метод се преплита с войни, водени по отношение на трафика на дрога. Войни, за които е мъчно да се каже дали в действителност се водят против световния накрооборот…
– Не ставаме ли очевидци на нов спор. Такъв, в който ги няма обичайните съперници, врагове. И няма ли една завоалирана толерантност към увеличаващите се прояви на принуждение и тероризъм?
– Едни мафии губят, само че други идват на тяхно място с още по-голям обсег и свирепост. И далаверата продължава с трансконтинентален обсег, с нова примамка за пари и кръв, както и канали за интернационално изпиране на облагите. Учудва ме реакцията на засегнатите общества – в тях царува неенергично и надали не отегчено отрицание, което като че ли няма сили даже да мечтае за смяна на статуквото. То граничи с безразличие, прикриващо боязън, че нещата единствено ще се утежняват оттук насетне.
– Съвсем до наскоро се приемаше, че опиатите и зависимостта от тях са нещо като неотменима даденост. Сега не се ли получава същото с тероризма?
– Това не е същинско равнодушие, а по-скоро израз на изтощение. Нещо като посърнал натурализъм, че освен това съответствие на силите (и чудовищните парични потоци) смяната към по-добро наподобява немислима. Но тук идва нов стадий от световната рецесия със заложничеството. След като обществата бяха дресирани да одобряват нарко-статуквото като даденост, в този момент ги приучават да одобряват със същото малоумие и перверзията на световния тероризъм.
– Къде в този случай е ролята на медиите? Ставаме очевидци на случаи, при които те даже и без да желаят, ненарочно, стават приносители на посланията на неприятните, на „ тъмната “ мощ, която пък е много завладяваща освен в сагата „ Междузвездни войни “?
– Дори медиите, които просто си правят работата, се трансформират в дистрибутори на послания от другата страна на барикадата. Отразявайки ставащото, публицистите сякаш нямат избор – реверберират информация, която се оказва първично манипулирана на нивото на самите източници. Или по-точно на тези, които са възнамерявали цялостната терористичниа тактика – както оперативно, по този начин и медийно. Маргарет Тачър споделяше в тази връзка, че тероризмът вирее най-добре в кислорода на публичността.
– Всъщност, в случай че го нямаше общественото внимание, никой нямаше да разбере или да се интересува от деянията на тероризъм. Често след даден терористичен акт стартират лавинообразни други събития, появяват се мнения и прогнози, които не всеки път са свързани с съответното събитие. На какво се дължи това?
– Естествено тероризмът се ориентира към общественото внимание и го получава в възходяща степен. При това се вижда странна симбиоза: той сякаш дава причини на политическите съперници, с цел да не престават обществените си дрязги и кавги. Така да вземем за пример, след опита за атентат на Автогарата в Манхатън съперниците на президента Доналд Тръмп залпово го упрекнаха, че с решението си за Ерусалим той бил провокирал гнева на атентатора, а оттова и дейностите му през оня злощастен ден. Направени бяха голям брой апокалиптични прогнози за идна вълна от сходни дейности. Без да са неоснователни, те въпреки всичко не звучат професионално. Но по-лошото е, че могат да се изтълкуват и като самосбъдващи се прогнози…
– А кое, тогава, е най-лошото в днешната социално-психологическа обстановка?
- Вече загатнах, че ме озадачава неналичието на борбено публично мнение за предварителна защита и противопоставяне на тероризма и нарко-крацията. Те са се трансформирали в психо-икономически оръжия за всеобщо поразяване… В резултат на действието им, както и на голям брой други пазарни фактори, здравият разсъдък като че ли отстъпва цивилизационните си позиции. Отстъпва под напора на редовно поощрявана лакомия и фетиш към заниманието. Към алчността пристрастяването е още по-силно, а построените на тази база зависимости са опустошителни. Това се отнася освен за обособени хора, а и за обществени групи с решаваща роля в ръководството на международните процеси. Такива групи по ползи могат да деформират развиването на човешките общества – и са го правили доста пъти посредством войните и така наречен революции
– Има ли в наши дни възможност да настъпят сходни събития?
– Точно това ме безпокои. Въпреки всички заявления за мир, има нова деструктивна сила в интернационалното политическо пространство. Сякаш се повтарят схеми и сюжети за провокации, които са печално известни от историята.Безпокои ме незрялостта на публичното мнение, което някак си неглижира заплахата. Възприема опълчването сред блокове от страни надали не като конфликт на футболни почитатели. Запалянковските пристрастености може да са отдушник за насъбрана експанзия най-много в спортната им демонстрация. Но когато обществата се трансформират в политически ентусиасти – тогава светът замязва на вманиачен за връзване. Саморазрушителната настройка на корпоративното маймунство взема връх над човешкия фактор в самото човечество. И дремещият вулкан на войната се разсънва за следващ път…
– Няма ли въпреки всичко фактор, персони, които да могат да се опълчват на, както го нарекохте, „ корпоративно маймунство “?
– Ако това се случи, тези, които с мисъл и каузи са се опитвали да предотвратят злополуката, наподобяват трагично слаби. Колкото и мощни да са били като живи хора, те оставят немощна, въпреки и героична диря. Победителите – тези, които са съумели да разпалят война и да се възползват по всякакъв начин от нея, се гаврят с паметта на наивниците, дръзнали да им опонират. Спомнете си облика на Разпутин, достигнал до нас в гротескна форма след убийството му преди повече от столетие. Всъщност Разпутин е бил неизмеримо мощен физически, както и проникновен политически. Той е бил ослепителен и дръзновен съперник на включването на Русия в Първата международна война. Не е приемал концепциите за влизане във войната и се е опитвал с мистичния си престиж да отклони голямата страна от тази случка. Ако това беше станало, то надали би се случила преди 100 години и Октомврийската гражданска война. Милиони хора биха останали живи, щеше да оцелее и интелигенцията на страната. Но в историята няма условно наклонение… Обаче има заприказва и гнет, като в тази ситуация с убийството на Разпутин. За да бъде отхвърлен този именит съперник на войната, той е поредно токсичен, разсрелян и удавен… Отровата не го поваля, патроните не го убиват, тъй че заговорниците от партията на войната са принудени заедно да му се нахвърлят, с цел да го душат и най-после да го удавят.
– Явно да заставаш против мераците за нова война не е здравословно. Не е и работа за самичък човек – пък бил той и невъобразимо мощен като оня феномен Разпутин. Вероятно има сили, които са неподвластни на здравия човешки разсъдък. Така ли е?
– Когато нещо толкоз грозно като война с следваща гражданска война има да се случва, то подготовката задвижва мракобесни сили с чудовищна мощи също такова финансиране. Освен пари, обаче, тук играят роля и други психо- стопански средства за всеобщо поразяване. Терорът постоянно е бил едно от тях. Но през днешния ден, във функционалността на световен тероризъм, той води до пристрастяване на необозрими маси хора към насилническия екстремизъм. Това пристрастяване е като наркозависимост. Но се предава от потомство на потомство, увличайки младежи да следват моделите на държание, присъщи за отминали времена и архаични общества. Светът се срутва и губи цивилизационните си ориентири. Вместо тях от предишното към днешния ден се прокрадва уродливата догадка, че някой някого би могъл да победи в международна война и освен това в общи линии да оцелее… Днес това е рискова антиутопия – прикритие за онази полуда, която визирах доскоро в диалога ни. Нека не я пускаме в мислите си – с цел да не я допуснем като съдбоносна неточност!
Интервю на Пламен Енчев
– Г-н Смоленов, нещо необичайно става непрестанно пред очите и обективите ни. Ето, преди ден в Ню Йорк имаше следващ опит за терористичен акт. Накъде вървим, къде се е сбъркал светът?
– Без да подценявам проблемите към световното стопляне, мисля за нещо по-опасно на хоризонта на международните неволи. Обезпокоен съм от световното „ изперкване “, което се вихри пред очите ни. За страдание малко на брой са тези, които надигат глас във всеобхватната блъсканица от естествени и не чак толкоз естествени бедствия. Редят се дела като за пред реалити шоу, фешън дефилета и политически цели, които основават и поддържат зависимости. И не просто в преносния, а в директния смисъл на думата: както към наркотичните субстанции, по този начин и към насилническия екстремизъм.
– Смятате ли, че хората, обществото към този момент привикнаха на всекидневния тероризъм, на актовете на принуждение безусловно на всички места по света?
– Имам възприятието, че поредицата от атентати (и сполучливите, и неуспешните) ни приготвят за едно ново положение на света. В него хората сякаш привикват към заплахата да бъдат взривени, простреляни или взети за заложници. Така, както добродушно и без всеобщи митинги привикнаха да живеят в изискванията на нарко-крация. Бях покъртен от един самоуверен документален филм по „ History Channel “, озаглавен „ Тайната война против опиатите “. Във кино лентата се твърди, че единствено за едно десетилетие – от 2001 до 2011 година, притокът на хероин в Съединени американски щати е нараснал 3000 (три хиляди) %. Войната против терора по чудноват метод се преплита с войни, водени по отношение на трафика на дрога. Войни, за които е мъчно да се каже дали в действителност се водят против световния накрооборот…
– Не ставаме ли очевидци на нов спор. Такъв, в който ги няма обичайните съперници, врагове. И няма ли една завоалирана толерантност към увеличаващите се прояви на принуждение и тероризъм?
– Едни мафии губят, само че други идват на тяхно място с още по-голям обсег и свирепост. И далаверата продължава с трансконтинентален обсег, с нова примамка за пари и кръв, както и канали за интернационално изпиране на облагите. Учудва ме реакцията на засегнатите общества – в тях царува неенергично и надали не отегчено отрицание, което като че ли няма сили даже да мечтае за смяна на статуквото. То граничи с безразличие, прикриващо боязън, че нещата единствено ще се утежняват оттук насетне.
– Съвсем до наскоро се приемаше, че опиатите и зависимостта от тях са нещо като неотменима даденост. Сега не се ли получава същото с тероризма?
– Това не е същинско равнодушие, а по-скоро израз на изтощение. Нещо като посърнал натурализъм, че освен това съответствие на силите (и чудовищните парични потоци) смяната към по-добро наподобява немислима. Но тук идва нов стадий от световната рецесия със заложничеството. След като обществата бяха дресирани да одобряват нарко-статуквото като даденост, в този момент ги приучават да одобряват със същото малоумие и перверзията на световния тероризъм.
– Къде в този случай е ролята на медиите? Ставаме очевидци на случаи, при които те даже и без да желаят, ненарочно, стават приносители на посланията на неприятните, на „ тъмната “ мощ, която пък е много завладяваща освен в сагата „ Междузвездни войни “?
– Дори медиите, които просто си правят работата, се трансформират в дистрибутори на послания от другата страна на барикадата. Отразявайки ставащото, публицистите сякаш нямат избор – реверберират информация, която се оказва първично манипулирана на нивото на самите източници. Или по-точно на тези, които са възнамерявали цялостната терористичниа тактика – както оперативно, по този начин и медийно. Маргарет Тачър споделяше в тази връзка, че тероризмът вирее най-добре в кислорода на публичността.
– Всъщност, в случай че го нямаше общественото внимание, никой нямаше да разбере или да се интересува от деянията на тероризъм. Често след даден терористичен акт стартират лавинообразни други събития, появяват се мнения и прогнози, които не всеки път са свързани с съответното събитие. На какво се дължи това?
– Естествено тероризмът се ориентира към общественото внимание и го получава в възходяща степен. При това се вижда странна симбиоза: той сякаш дава причини на политическите съперници, с цел да не престават обществените си дрязги и кавги. Така да вземем за пример, след опита за атентат на Автогарата в Манхатън съперниците на президента Доналд Тръмп залпово го упрекнаха, че с решението си за Ерусалим той бил провокирал гнева на атентатора, а оттова и дейностите му през оня злощастен ден. Направени бяха голям брой апокалиптични прогнози за идна вълна от сходни дейности. Без да са неоснователни, те въпреки всичко не звучат професионално. Но по-лошото е, че могат да се изтълкуват и като самосбъдващи се прогнози…
– А кое, тогава, е най-лошото в днешната социално-психологическа обстановка?
- Вече загатнах, че ме озадачава неналичието на борбено публично мнение за предварителна защита и противопоставяне на тероризма и нарко-крацията. Те са се трансформирали в психо-икономически оръжия за всеобщо поразяване… В резултат на действието им, както и на голям брой други пазарни фактори, здравият разсъдък като че ли отстъпва цивилизационните си позиции. Отстъпва под напора на редовно поощрявана лакомия и фетиш към заниманието. Към алчността пристрастяването е още по-силно, а построените на тази база зависимости са опустошителни. Това се отнася освен за обособени хора, а и за обществени групи с решаваща роля в ръководството на международните процеси. Такива групи по ползи могат да деформират развиването на човешките общества – и са го правили доста пъти посредством войните и така наречен революции
– Има ли в наши дни възможност да настъпят сходни събития?
– Точно това ме безпокои. Въпреки всички заявления за мир, има нова деструктивна сила в интернационалното политическо пространство. Сякаш се повтарят схеми и сюжети за провокации, които са печално известни от историята.Безпокои ме незрялостта на публичното мнение, което някак си неглижира заплахата. Възприема опълчването сред блокове от страни надали не като конфликт на футболни почитатели. Запалянковските пристрастености може да са отдушник за насъбрана експанзия най-много в спортната им демонстрация. Но когато обществата се трансформират в политически ентусиасти – тогава светът замязва на вманиачен за връзване. Саморазрушителната настройка на корпоративното маймунство взема връх над човешкия фактор в самото човечество. И дремещият вулкан на войната се разсънва за следващ път…
– Няма ли въпреки всичко фактор, персони, които да могат да се опълчват на, както го нарекохте, „ корпоративно маймунство “?
– Ако това се случи, тези, които с мисъл и каузи са се опитвали да предотвратят злополуката, наподобяват трагично слаби. Колкото и мощни да са били като живи хора, те оставят немощна, въпреки и героична диря. Победителите – тези, които са съумели да разпалят война и да се възползват по всякакъв начин от нея, се гаврят с паметта на наивниците, дръзнали да им опонират. Спомнете си облика на Разпутин, достигнал до нас в гротескна форма след убийството му преди повече от столетие. Всъщност Разпутин е бил неизмеримо мощен физически, както и проникновен политически. Той е бил ослепителен и дръзновен съперник на включването на Русия в Първата международна война. Не е приемал концепциите за влизане във войната и се е опитвал с мистичния си престиж да отклони голямата страна от тази случка. Ако това беше станало, то надали би се случила преди 100 години и Октомврийската гражданска война. Милиони хора биха останали живи, щеше да оцелее и интелигенцията на страната. Но в историята няма условно наклонение… Обаче има заприказва и гнет, като в тази ситуация с убийството на Разпутин. За да бъде отхвърлен този именит съперник на войната, той е поредно токсичен, разсрелян и удавен… Отровата не го поваля, патроните не го убиват, тъй че заговорниците от партията на войната са принудени заедно да му се нахвърлят, с цел да го душат и най-после да го удавят.
– Явно да заставаш против мераците за нова война не е здравословно. Не е и работа за самичък човек – пък бил той и невъобразимо мощен като оня феномен Разпутин. Вероятно има сили, които са неподвластни на здравия човешки разсъдък. Така ли е?
– Когато нещо толкоз грозно като война с следваща гражданска война има да се случва, то подготовката задвижва мракобесни сили с чудовищна мощи също такова финансиране. Освен пари, обаче, тук играят роля и други психо- стопански средства за всеобщо поразяване. Терорът постоянно е бил едно от тях. Но през днешния ден, във функционалността на световен тероризъм, той води до пристрастяване на необозрими маси хора към насилническия екстремизъм. Това пристрастяване е като наркозависимост. Но се предава от потомство на потомство, увличайки младежи да следват моделите на държание, присъщи за отминали времена и архаични общества. Светът се срутва и губи цивилизационните си ориентири. Вместо тях от предишното към днешния ден се прокрадва уродливата догадка, че някой някого би могъл да победи в международна война и освен това в общи линии да оцелее… Днес това е рискова антиутопия – прикритие за онази полуда, която визирах доскоро в диалога ни. Нека не я пускаме в мислите си – с цел да не я допуснем като съдбоносна неточност!
Интервю на Пламен Енчев
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ