Христо Марков: Вече няма и един файтон седесари Пловдив -

Христо Марков: Вече няма и един файтон седесари Пловдив - от синя цитадела до синьо крушение

Професор Славян Сапарев е първият ръководител на СДС-Пловдив. Депутат в 7-ото Велико национално заседание. Инженер, дълготраен учител в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски ” - Технически лицей - Смолян. Ето неговата позиция за пловдивското Съюз на демократичните сили:

" Пловдив имаше най-силната организация на Съюз на демократичните сили. Неслучайно го оповестиха за синя столица.

Почти цялата интелигенция се включи. Аз като ръководител бях доцент, академични учител. За разлика от други градове, където набутаха  криминални нарушители за ръководители на Съюз на демократичните сили. Враца е най-драстичният образец. 

А в Пловдив създадохме доста мощен клуб „ Демокрация ” - първия Клуб за публичност и преустрояване в страната. Имахме изявени персони дисиденти. Не че в София нямаше, само че там не им пукаше, всичко им бяха дали наготово. Премиерът Андрей Луканов се беше погрижил. А тук всичко трябваше да си издействаме сами.

Много неща бяха режисирани, в това число убийството на самия Луканов.

Има неща, които най-накрая някой би трябвало да каже, макар рисковете и страховете. 

В зората на демокрацията в България се развиха редом два процеса, които обаче взаимно си противоречаха. Луканов беше по-малкото зло. Той искаше да преобразува страната с подбрани хора, които да движат стопанската система. Искаше наша перестройка по съветски модел, но без техните неточности, единствено със свестни хора, милеещи за народа. Искаше наша перестройка в по-добър вид от Горбачовата, в полза на България.    

А Съюз на демократичните сили, на което помагаше, трябваше да поеме ролята на мотор на измененията, за ускорение на процесите с перестройката.

Вървеше обаче и паралелното придвижване на Народната милиция - ходеха от човек на човек и убеждаваха хората, че би трябвало да им сътрудничат. Неслучайно през днешния ден се оказва, че и много културни деятели са били вътре. Това беше свиреп напън върху всички. 

Ние, пловдивчани, бяхме непокорни, до момента в който софиянци си бяха послушни. 
Във Великото национално заседание имаше доста свестни хора, в това число и от Българска социалистическа партия. Най-важното, което постигнахме, беше новата Конституция, в която отпадна член 1 за водещата роля на Българска комунистическа партия.

Изключително значимо е да се подчертае, че в Пловдив опазихме демокрацията. Не разреших нито един път да бият хора по митингите, а имаше много бабаити с оръжие, сякаш наши симпатизанти. Трудно, само че удържах фронта.

Критичните моменти бяха доста. Другарите бяха изпратили десетина души да пребият социалдемократа Петър Дертлиев, до момента в който се разхождаше с жена си по Главната. Оказах се по случайност наоколо. Дотичаха 7-8 здрави момчета, наши симпатизанти, и спасихме Дертлиев.

Не имам вяра на приказките, че Луканов бил убит от руснак. Не бих се учудил, в случай че го е отстранил някой добър земляк. Много пречеше на Министерство на вътрешните работи течението, което искаше да направи мощна партия, която да гласоподава за тях и да ръководят. 

Не може два процеса да вървят редом и да няма конфликти. 

Казвах на смешка на Луканов: Като раздаваш куфарчета с пари, дай десетина да дам и на моите хора! Куфарчета са раздавали по-дребните риби, Луканов е играл огромните игри - да избави България. Поне пет пъти ми го е казвал.

И след Великото Народно заседание Съюз на демократичните сили трябваше да продължи да работи поради втория клон на дейностите на комунистите. Срещу сериозната заплаха беше нужна противодействаща мощ. Неслучайно хората се поуплашиха и се снижиха.

В тогавашното Съюз на демократичните сили беше събрана цялата опозиция. И то може би си изигра ролята.  Смятах, че е свършило, но ставащото сега у нас ме кара да си мисля, че Съюз на демократичните сили занапред може да е мотор на дясното, в случай че успее да се възроди.