Христо Крушарски: Последно Тошко ми написа: Людмила Живкова ...
Христо Крушарски е роден на 26.02.1957 година в Говедарци- До началото на прехода работи в някогашния металургичен колос " Кремиковци " като комсомолски и партиен зам.-секретар
След политическите промени у нас развива сполучлив бизнес. В частния бизнес е от 1990 година, когато основава " Стройпроект " ЕООД
През ноември 2015 година става притежател и президент на " Локо " (Пд). Миналата година се отхвърли от шефското място, само че след Нова година още веднъж оказва помощ на тима
За първи път и единствено пред " 24 часа " Крушарски приказва за другарството си с Иван Славков и сина му Тодор, който бе открит мъртъв в къща за посетители, благосъстоятелност на предприемача
- Голям потрес за всички беше гибелта на Тодор Славков, господин Крушарски. Той постави завършек на живота си във ваша къща. Затова и стана ясно, че сте били толкоз непосредствен с него.
- Аз съм непосредствен с него от времето на татко му. Баба му Катя, майката на Иван, преди да си отиде, ми даде повеля и аз я изпълнявах. Аз съм подобен, че не мога да оставя човек, към който изпитвам - дали благосклонност, дали персонално отношение или каквото и да е.
- Защо се случи тази покруса? Имате ли някакво пояснение?
- Не мога да кажа сигурно. Опитах се да схвана нещо от него, говорихме седмица преди да стане белята. Бях при него, видях го. Посмяхме се, помайтапихме се, окосихме двора. Нямаше никакви странични дейности. Беше си същият, който познавам от 20 години.
- Четох, че съгласно аутопсията не са открити следи нито от алкохол, нито от опиати. Тоест той е взел това решение изцяло осъзнато, по този начин ли?
- Той беше малко уплашен от мен. Единственото нещо, което не харесвах у него, беше алкохолът. Когато правеше всякакви изцепки, той се криеше от мен. Първата такава беше, когато излезе от “Биг Брадър ” и взе 200-те хиляди лв.. Всичките му псевдоприятели, които бяха до него, единствено когато можеха да се възползват, бяха с него на маса. Даже на единия му споделих, че повече не желая да го виждам, тъй като му споделих какво ще стане. Така с Тодор малко си развалихме връзките и той стартира да се крие от мен. Когато отидох при него седмица преди нещастието, занесох му каквото трябваше и го попитах, той ми отговори: Не съм пипал! В това отношение той имаше волята на татко си и съдбовното решение го е взел в напълно чисто и трезво схващане.
- Как се случи въобще той да се настани в тази къща? Бил е самичък, наподобява, като че ли е правил равносметка на живота си?
- Той ми написа известие на 11 юли. Впоследствие го проучих, демонстрирах го на следствието, на щерка му също го дадох да го прочете. Един човек, който се е занимавал с доста такива случаи, ми сподели: “Ако ми го беше посочил, щях да ти кажа какво ще се случи ”. Но аз тогава не обърнах внимание на написаното. Сметнах, че към този момент е почнал да мисли трезво, да осъзнава живота си. Ето, чета ви какво е написал: На дърти години разбрах каква е била ролята в живота ми. Да направя килийно учебно заведение в село Асен. Тук няма един да приказва български. В целия район към този момент всички са ми другари, несъмнено. Людмила Живкова проговори в мен. И имам задача - просветно-културна. Благодаря ти за всичко.
- Вярно е, че би трябвало експерт да го прочете, с цел да схване заплахата. Но споменаването на майка му е показателно. Вероятно преднамерено е избрал тази дата. Или?
- Трябва да си много мощен човек, с цел да предприемеш такава стъпка.
- Някои считат, че е противоположното. Самоубийството не е ли симптом на уязвимост?
- За да вземе това решение, познавайки татко му, както и него, считам, че тук за уязвимост не може да става дума. Било е твърдо. Това да извадиш револвер и да се гръмнеш, не е някакъв каприз.
- С какво може да се изясни едно такова решение? Говори се, че е бил обезверен, имал е задължения, не е виждал вероятност.
- Боже! В моето село - Говедарци, един дъртак ми споделяше: Ако пуснеш в Искъро перо, на другия край патка ще излезе. В България всеки приказва за неща, до които нито е бил близо, нито знае, а единствено си фантазира. Става въпрос за част от приятелите му, които желаят да бъдат известни. А по отношение на това дали се е чувствал слаб, той постоянно е чувствал поддръжка - моята и на Киро, различен общ другар. Винаги е можел да се обади на един от двамата и да си реши всеки въпрос. И двамата сме го юркали за бачкане, възлагали сме му работа, аз съм го водил доста в чужбина. Превеждал ми е, бил е деен.
- Вярно ли е, че е имал нещо като оръжеен цех, който е спрял активност?
- Имаше обща компания с щерка ми преди време. Говорим за 1995-1996 година Казваше се “Ел Те Хикс ”. И когато аз взех една фабрика, която правеше бергмановите тръби преди време - за електроинсталации, за енергетиката, само че също така и елементи за моята активност. Моят план за противопоставяне на градушките е напълно настрана нещо от това. Преди 4-5 години обаче Тошко реши да излезе от тази компания, сподели, че не се усеща потребен, не била работа за него. Излезе от компанията, взе си каквото му се полагаше.
- Познавате доста добре татко и наследник Славкови. Какво взе Тодор от Иван?
- Баща му мъчно можеш да го копираш. Много хора и за мен споделят, че аз копирам Иван Славков. Напротив. Нашата другарска група тогава имаше заучени положения. Единият, като каже “а ”, другият знае какво следва. Взаимно се допълвахме и правехме циркове. Тодор се опитваше да копира татко си. Но Иван не може да бъде заимствуван. Аз това няколко пъти съм му го казвал. Но от татко си е взел добротата. И уважението към хората.
- Иван Вуцов ми е споделял какъв брой страда, че синовете му търпят негативи поради него. Имаше ли го това при Славкови?
- Това е най-тежкото задължение, което би трябвало да носи един юноша. Той би трябвало да откри междинното състояние и да влезе в правия път. Ако мисли, че татко му е Иван Вуцов или Иван Славков и живее с тези лаври, триумфът е нулев. Аз съм го изпитал на гърба си.
- Това е по този начин. Но в случай че счита, че не може да ги надмине, това може ли да му сътвори комплекс?
- Ако съм аз на тяхното място, ще намеря пътя или да стигна равнището на бащите, или най-малко да се доближа до тях. Върху това би трябвало да работят младите, а не да копират. Защото от време на време копирмашината вади бледи копия.
- Да сменим малко посоката на диалога. Как се запознахте и станахте непосредствен с Иван Славков?
- Запознахме се през 1992 година Славков тъкмо беше излязъл от пандиза. Имах един братовчед, с който бяха близки около Вера Майерхофер, който един ден ми сподели: “Дай да те срещна с един човек ”. Отидохме в олимпийския комитет...
- На “Ангел Кънчев ” ли?
- Да, долу в постройката имаше едно барче. Оттам потеглиха нещата, дълги години бяхме неразделни. Лягахме си в 5 сутринта и ставахме в 7 за работа. Но постоянно работата е била над всичко. Кръчмата си е механа, купонът си е ваучър, само че работата е най-важна. Свършваш си я и продължаваш нощния живот. С Иван си паснахме доста. През 1994 година, когато взехме решение да вършим партия...
- “Напред, България ”?
- Да. Славков ми сподели: Отиваме при Тодор Живков за съвет. Аз тогава се срещнах с него. Иван му споделя: Тате, пристигнали сме за съвет. Той му дава отговор: Кажи, Иване. Славков: Ще вършим партия. Тогава Живков попита дали имаме пари. Батето му отговори, че и двамата имаме по някой лев и желаеме да променим нещата. Първия ни погледа, погледа и сподели: Ха-ха-ха, харчете си парите и не се занимавайте с нелепости. Като направихме партията, 30 дни бяхме на педали - 30-те окръжни града ги обиколихме. Навсякъде, несъмнено, имаше купони, които ги плащахме аз и той. Хората на всички места го одобряваха. Днес описах на внучката му една преживелица в Силистра. Седим деятелите на центъра и идва един човек с патерици, стартира да наскърбява, да вика, да крещи. Аз още бях млад тогава, избухлив, започнах да подрипвам. Батето единствено ме чукна по рамото и ми сподели: Седи, бе, седи... След двайсет минути индивидът хвърли патериците и сподели: Аз потеглям да описвам на всички какви пичове сте вие. Някои хора, които не познаваха Иван, му даваха оценки, които през днешния ден дават и за сина му. А той беше фактически огромна персона, огромен човек. Накрая малко си поразвалихме връзките поради женските истории.
- Какви женски истории?
- Това е персонално. Но ще ви опиша най-впечатляваща история, която претърпях с него. Това е пътуването за Сингапур, когато го “наредиха ”. Защото българите сме злобни...
- Това е за сесията на МОК, когато го изключиха, нали?
- Да. Аз се прибирам от Аржентина, отивам в олимпийския комитет и Буба (Благородка Петкова, секретарката на Славков - б.а.) ми споделя: Шефът отпътува за Сингапур. Питам я с кого ще върви. Тя: Сам. Тогава с Иван бяхме в малко обтегнати връзки, само че влязох при него и непосредствено го запитвам с кого ще пътува. Казвам му: Няма метод, и аз пристигам. Както си решил, ми дава отговор той. Взех си билет, тръгнахме, пристигнахме в Сингапур. Аз, нали съм си от село Говедарци, британски не сме учили, единствено съветски, само че взехме такси, настанихме се в хотела. Питам го: Няма ли да се срещнеш с някои от твоите съратници? Той ми споделя: Който желае да ме откри, знае къде съм. Да заповяда. Аз при никого няма да вървя и да се апелирам. Това си беше той. Иван. Никога не падаше духом. Историята ставаше вътре в залата. Има живи очевидци. Например твоят сътрудник Жоро Банов беше там. Но за това по-късно. Тръгваме, аз запитвам Славков с какво ще вървим, той ми дава отговор - с такси. Аз съм в шок, по какъв начин с такси? Ще поръчаме рент-а-кар, водач. Ама ти би трябвало да превеждаш. Той: Не ме интересува, оправяй се, аз отивам да чета книга. Е, дори и с моя британски се проведох, поръчах кола, водач. Дойдоха, прегледахме маршрута, всичко тъкмо. На другия ден тръгваме в три и половина следобяд към другия хотел, където беше сесията на МОК. И внезапно започнаха да ни отварят маршрут, та и котка не може да пресече пред нас. Стигаме до другия хотел, където беше конгресът на МОК, той отива да се записва. В момента, в който си подаде паспорта, камерите и мониторите стопираха да работят. Едва ли не конгресът е завършил своята активност.
- Е нали не са го били изслушали към момента?
- Той трябваше да се откаже в четири и двайсет. Каза ми: Ти седи тук, аз ще дойда. И отиде. По едно време пристигна един български публицист и ми сподели: Ти ли си Христо Крушарски? Батето сподели, че ще излезе през другия вход. Седнах да го очаквам, той излезе към шест и нещо. Вместо двайсет минути изкара два часа и двайсет минути. Но като излезе, го заобиколиха четири горили. Ама горили. Дойде и секретарката на президента на МОК, по какъв начин съм се разбирал с нея, нямам мемоари, само че викнаха водача. Тръгнахме да излизаме, само че някой беше към този момент снесъл информация на публицистите, че излизаме през задния вход. Стана патакламата, питаха го всякакви въпроси, той отговаряше, гардовете го бутаха да влиза в колата. И тогава Жоро Банов му зададе един въпрос, на който той му отговори много цинично.
- Какво му отговори?
- Е, не е за цитиране. Отидохме на една височина в Сингапур, имаше ресторант, откъдето се вижда целият град. Хапнахме, водачът ни изчака, след това ни откара на летището и се прибрахме. И там го попитах: Добре де, какво стана вътре. Батето ми отговори: Казах на моите сътрудници, че през днешния ден съм аз, на следващия ден са те. Семейството на МОК е разрушено. Така и стана. След време всички си потеглиха.
- А кой го е разрушил?
- Американците. Славков два пъти с изявления е обръщал конгреси. Веднъж на МОК през 1994 година, когато желаеха да сменят Самаранч, и един път в интерес на Сеп Блатер на конгрес на ФИФА през 2001 година, когато стана и изиска незабавно да бъде гласуван избор на доверие на швейцареца.
- Ясно е, че началник на БОК Батето е станал с протекциите на тъста си Тодор Живков. Но за какво реши да се опитва и за БФС?
- Ще ви кажа една истина. Всеки знае кой по това време беше “сивият кардинал ” във футбола. И вие знаете.
- Е, въпреки всичко ми е кръстник.
- Да, Иван Вуцов беше индивидът, който знаеше каква работа имаше да се свърши и търсеше хората, които могат да го създадат. Вуцата вършеше цялата черна работа, само че в никакъв случай не излизаше на напред във времето. Двамата Ивановци бяха много положителни другари.
- Славков два пъти е бил кум на Вуцов.
- Да, няколко пъти сме чествали Ивановден на Говедарци. Ако не беше Вуцов, Славков нямаше да тръгне към БФС. Трудна работа беше да го накараш да се бори за нещо, което към този момент го има. Но Батето имаше тактика и виждане напред. И бюджет на олимпийския комитет, и пари извън, и за футбола. Блатер му беше персонален другар, Самаранч също. В МОК отговаряше за измерителните уреди. Един телефонен диалог - незабавно идваха 2 млн., 3 млн., колкото трябваха. Казваше, че не му би трябвало да краде, спечелил е задоволително, с цел да не пипа вляво и вдясно.
- Разказвал ли ви е някакви истории за връзките си с Тодор Живков, с Людмила?
- За Людмила доста малко сме говорили, за Тодор Живков повече. Разказвал ми е за малкия екран. Аз бях на 40-ата годишнина на Българска национална телевизия. Там всички споделяха, че нашата телевизия е била до Славков и по-късно. Ще ви опиша една преживелица, фрапираща. За една писалка.
- Чак пък фрапираща.
- Слушайте, слушайте. По едно време Иван живееше на “Черковна ”, само че се изнесе и там отиде да живее Тошко, когато го пуснаха. Видяхме се и той ми даде една писалка. “Монблан ”, на която пишеше “Иван Славков ”. Когато Батето потегли към Сингапур и аз с него, трябваше да попълни някакви документи. Поиска ми писалка. Аз му я давам. И той незабавно: А, от кое място я гепи? Казвам му: Чакай, спри в този момент. Питай сина си от кое място имам химикалката, не ме обиждай. Той порови някъде, извади една друга писалка, отново очевидно за доста пари, тъй като беше с някакви рубини, и ми сподели: Тази ми е доста скъпа, тъй като с нея е подписан първият контракт за цветна телевизия на Българска национална телевизия.
- Заболя ли го, че четвъртите в света, които израснаха около него като управленци, го смениха?
- За него измяната в никакъв случай не е било вид. Странеше от хората, които са го предавали. Беше му доста тежко, може би месец-два беше в потрес. Но и това претърпя. Всъщност по-тежко му беше, когато американците направиха сюжета за изхвърлянето му от МОК. Той постоянно е казвал: На мен пари не ми трябват, аз си имам, с цел да си пребивавам живота. Има и българско присъединяване. Но и го хванаха в доста неприятен миг. Тогава умря Течи - Стоян Стоянов. А когато починеше негов непосредствен, Батето блокираше. Тогава беше в потрес и когато се видяхме на гробищата, той ми сподели: Май направих една неточност, само че суматохата и шокът не можах да ги схващам.
- Разбрах, че отделяте внимание на внучката на Батето и щерка на Тодор Катерина. Защо?
- Вижте, аз съм човек от остарялата генерация. За мен това обръщение, което ми насочи бабата на Тошко - Катя, важи и за щерка му. Докато имам и съм здрав, давам. Но съм споделил и на моите, и на тях - ще ви оказа помощ да влезете в живота. После вие би трябвало да се грижите за мен.
След политическите промени у нас развива сполучлив бизнес. В частния бизнес е от 1990 година, когато основава " Стройпроект " ЕООД
През ноември 2015 година става притежател и президент на " Локо " (Пд). Миналата година се отхвърли от шефското място, само че след Нова година още веднъж оказва помощ на тима
За първи път и единствено пред " 24 часа " Крушарски приказва за другарството си с Иван Славков и сина му Тодор, който бе открит мъртъв в къща за посетители, благосъстоятелност на предприемача
- Голям потрес за всички беше гибелта на Тодор Славков, господин Крушарски. Той постави завършек на живота си във ваша къща. Затова и стана ясно, че сте били толкоз непосредствен с него.
- Аз съм непосредствен с него от времето на татко му. Баба му Катя, майката на Иван, преди да си отиде, ми даде повеля и аз я изпълнявах. Аз съм подобен, че не мога да оставя човек, към който изпитвам - дали благосклонност, дали персонално отношение или каквото и да е.
- Защо се случи тази покруса? Имате ли някакво пояснение?
- Не мога да кажа сигурно. Опитах се да схвана нещо от него, говорихме седмица преди да стане белята. Бях при него, видях го. Посмяхме се, помайтапихме се, окосихме двора. Нямаше никакви странични дейности. Беше си същият, който познавам от 20 години.
- Четох, че съгласно аутопсията не са открити следи нито от алкохол, нито от опиати. Тоест той е взел това решение изцяло осъзнато, по този начин ли?
- Той беше малко уплашен от мен. Единственото нещо, което не харесвах у него, беше алкохолът. Когато правеше всякакви изцепки, той се криеше от мен. Първата такава беше, когато излезе от “Биг Брадър ” и взе 200-те хиляди лв.. Всичките му псевдоприятели, които бяха до него, единствено когато можеха да се възползват, бяха с него на маса. Даже на единия му споделих, че повече не желая да го виждам, тъй като му споделих какво ще стане. Така с Тодор малко си развалихме връзките и той стартира да се крие от мен. Когато отидох при него седмица преди нещастието, занесох му каквото трябваше и го попитах, той ми отговори: Не съм пипал! В това отношение той имаше волята на татко си и съдбовното решение го е взел в напълно чисто и трезво схващане.
- Как се случи въобще той да се настани в тази къща? Бил е самичък, наподобява, като че ли е правил равносметка на живота си?
- Той ми написа известие на 11 юли. Впоследствие го проучих, демонстрирах го на следствието, на щерка му също го дадох да го прочете. Един човек, който се е занимавал с доста такива случаи, ми сподели: “Ако ми го беше посочил, щях да ти кажа какво ще се случи ”. Но аз тогава не обърнах внимание на написаното. Сметнах, че към този момент е почнал да мисли трезво, да осъзнава живота си. Ето, чета ви какво е написал: На дърти години разбрах каква е била ролята в живота ми. Да направя килийно учебно заведение в село Асен. Тук няма един да приказва български. В целия район към този момент всички са ми другари, несъмнено. Людмила Живкова проговори в мен. И имам задача - просветно-културна. Благодаря ти за всичко.
- Вярно е, че би трябвало експерт да го прочете, с цел да схване заплахата. Но споменаването на майка му е показателно. Вероятно преднамерено е избрал тази дата. Или?
- Трябва да си много мощен човек, с цел да предприемеш такава стъпка.
- Някои считат, че е противоположното. Самоубийството не е ли симптом на уязвимост?
- За да вземе това решение, познавайки татко му, както и него, считам, че тук за уязвимост не може да става дума. Било е твърдо. Това да извадиш револвер и да се гръмнеш, не е някакъв каприз.
- С какво може да се изясни едно такова решение? Говори се, че е бил обезверен, имал е задължения, не е виждал вероятност.
- Боже! В моето село - Говедарци, един дъртак ми споделяше: Ако пуснеш в Искъро перо, на другия край патка ще излезе. В България всеки приказва за неща, до които нито е бил близо, нито знае, а единствено си фантазира. Става въпрос за част от приятелите му, които желаят да бъдат известни. А по отношение на това дали се е чувствал слаб, той постоянно е чувствал поддръжка - моята и на Киро, различен общ другар. Винаги е можел да се обади на един от двамата и да си реши всеки въпрос. И двамата сме го юркали за бачкане, възлагали сме му работа, аз съм го водил доста в чужбина. Превеждал ми е, бил е деен.
- Вярно ли е, че е имал нещо като оръжеен цех, който е спрял активност?
- Имаше обща компания с щерка ми преди време. Говорим за 1995-1996 година Казваше се “Ел Те Хикс ”. И когато аз взех една фабрика, която правеше бергмановите тръби преди време - за електроинсталации, за енергетиката, само че също така и елементи за моята активност. Моят план за противопоставяне на градушките е напълно настрана нещо от това. Преди 4-5 години обаче Тошко реши да излезе от тази компания, сподели, че не се усеща потребен, не била работа за него. Излезе от компанията, взе си каквото му се полагаше.
- Познавате доста добре татко и наследник Славкови. Какво взе Тодор от Иван?
- Баща му мъчно можеш да го копираш. Много хора и за мен споделят, че аз копирам Иван Славков. Напротив. Нашата другарска група тогава имаше заучени положения. Единият, като каже “а ”, другият знае какво следва. Взаимно се допълвахме и правехме циркове. Тодор се опитваше да копира татко си. Но Иван не може да бъде заимствуван. Аз това няколко пъти съм му го казвал. Но от татко си е взел добротата. И уважението към хората.
- Иван Вуцов ми е споделял какъв брой страда, че синовете му търпят негативи поради него. Имаше ли го това при Славкови?
- Това е най-тежкото задължение, което би трябвало да носи един юноша. Той би трябвало да откри междинното състояние и да влезе в правия път. Ако мисли, че татко му е Иван Вуцов или Иван Славков и живее с тези лаври, триумфът е нулев. Аз съм го изпитал на гърба си.
- Това е по този начин. Но в случай че счита, че не може да ги надмине, това може ли да му сътвори комплекс?
- Ако съм аз на тяхното място, ще намеря пътя или да стигна равнището на бащите, или най-малко да се доближа до тях. Върху това би трябвало да работят младите, а не да копират. Защото от време на време копирмашината вади бледи копия.
- Да сменим малко посоката на диалога. Как се запознахте и станахте непосредствен с Иван Славков?
- Запознахме се през 1992 година Славков тъкмо беше излязъл от пандиза. Имах един братовчед, с който бяха близки около Вера Майерхофер, който един ден ми сподели: “Дай да те срещна с един човек ”. Отидохме в олимпийския комитет...
- На “Ангел Кънчев ” ли?
- Да, долу в постройката имаше едно барче. Оттам потеглиха нещата, дълги години бяхме неразделни. Лягахме си в 5 сутринта и ставахме в 7 за работа. Но постоянно работата е била над всичко. Кръчмата си е механа, купонът си е ваучър, само че работата е най-важна. Свършваш си я и продължаваш нощния живот. С Иван си паснахме доста. През 1994 година, когато взехме решение да вършим партия...
- “Напред, България ”?
- Да. Славков ми сподели: Отиваме при Тодор Живков за съвет. Аз тогава се срещнах с него. Иван му споделя: Тате, пристигнали сме за съвет. Той му дава отговор: Кажи, Иване. Славков: Ще вършим партия. Тогава Живков попита дали имаме пари. Батето му отговори, че и двамата имаме по някой лев и желаеме да променим нещата. Първия ни погледа, погледа и сподели: Ха-ха-ха, харчете си парите и не се занимавайте с нелепости. Като направихме партията, 30 дни бяхме на педали - 30-те окръжни града ги обиколихме. Навсякъде, несъмнено, имаше купони, които ги плащахме аз и той. Хората на всички места го одобряваха. Днес описах на внучката му една преживелица в Силистра. Седим деятелите на центъра и идва един човек с патерици, стартира да наскърбява, да вика, да крещи. Аз още бях млад тогава, избухлив, започнах да подрипвам. Батето единствено ме чукна по рамото и ми сподели: Седи, бе, седи... След двайсет минути индивидът хвърли патериците и сподели: Аз потеглям да описвам на всички какви пичове сте вие. Някои хора, които не познаваха Иван, му даваха оценки, които през днешния ден дават и за сина му. А той беше фактически огромна персона, огромен човек. Накрая малко си поразвалихме връзките поради женските истории.
- Какви женски истории?
- Това е персонално. Но ще ви опиша най-впечатляваща история, която претърпях с него. Това е пътуването за Сингапур, когато го “наредиха ”. Защото българите сме злобни...
- Това е за сесията на МОК, когато го изключиха, нали?
- Да. Аз се прибирам от Аржентина, отивам в олимпийския комитет и Буба (Благородка Петкова, секретарката на Славков - б.а.) ми споделя: Шефът отпътува за Сингапур. Питам я с кого ще върви. Тя: Сам. Тогава с Иван бяхме в малко обтегнати връзки, само че влязох при него и непосредствено го запитвам с кого ще пътува. Казвам му: Няма метод, и аз пристигам. Както си решил, ми дава отговор той. Взех си билет, тръгнахме, пристигнахме в Сингапур. Аз, нали съм си от село Говедарци, британски не сме учили, единствено съветски, само че взехме такси, настанихме се в хотела. Питам го: Няма ли да се срещнеш с някои от твоите съратници? Той ми споделя: Който желае да ме откри, знае къде съм. Да заповяда. Аз при никого няма да вървя и да се апелирам. Това си беше той. Иван. Никога не падаше духом. Историята ставаше вътре в залата. Има живи очевидци. Например твоят сътрудник Жоро Банов беше там. Но за това по-късно. Тръгваме, аз запитвам Славков с какво ще вървим, той ми дава отговор - с такси. Аз съм в шок, по какъв начин с такси? Ще поръчаме рент-а-кар, водач. Ама ти би трябвало да превеждаш. Той: Не ме интересува, оправяй се, аз отивам да чета книга. Е, дори и с моя британски се проведох, поръчах кола, водач. Дойдоха, прегледахме маршрута, всичко тъкмо. На другия ден тръгваме в три и половина следобяд към другия хотел, където беше сесията на МОК. И внезапно започнаха да ни отварят маршрут, та и котка не може да пресече пред нас. Стигаме до другия хотел, където беше конгресът на МОК, той отива да се записва. В момента, в който си подаде паспорта, камерите и мониторите стопираха да работят. Едва ли не конгресът е завършил своята активност.
- Е нали не са го били изслушали към момента?
- Той трябваше да се откаже в четири и двайсет. Каза ми: Ти седи тук, аз ще дойда. И отиде. По едно време пристигна един български публицист и ми сподели: Ти ли си Христо Крушарски? Батето сподели, че ще излезе през другия вход. Седнах да го очаквам, той излезе към шест и нещо. Вместо двайсет минути изкара два часа и двайсет минути. Но като излезе, го заобиколиха четири горили. Ама горили. Дойде и секретарката на президента на МОК, по какъв начин съм се разбирал с нея, нямам мемоари, само че викнаха водача. Тръгнахме да излизаме, само че някой беше към този момент снесъл информация на публицистите, че излизаме през задния вход. Стана патакламата, питаха го всякакви въпроси, той отговаряше, гардовете го бутаха да влиза в колата. И тогава Жоро Банов му зададе един въпрос, на който той му отговори много цинично.
- Какво му отговори?
- Е, не е за цитиране. Отидохме на една височина в Сингапур, имаше ресторант, откъдето се вижда целият град. Хапнахме, водачът ни изчака, след това ни откара на летището и се прибрахме. И там го попитах: Добре де, какво стана вътре. Батето ми отговори: Казах на моите сътрудници, че през днешния ден съм аз, на следващия ден са те. Семейството на МОК е разрушено. Така и стана. След време всички си потеглиха.
- А кой го е разрушил?
- Американците. Славков два пъти с изявления е обръщал конгреси. Веднъж на МОК през 1994 година, когато желаеха да сменят Самаранч, и един път в интерес на Сеп Блатер на конгрес на ФИФА през 2001 година, когато стана и изиска незабавно да бъде гласуван избор на доверие на швейцареца.
- Ясно е, че началник на БОК Батето е станал с протекциите на тъста си Тодор Живков. Но за какво реши да се опитва и за БФС?
- Ще ви кажа една истина. Всеки знае кой по това време беше “сивият кардинал ” във футбола. И вие знаете.
- Е, въпреки всичко ми е кръстник.
- Да, Иван Вуцов беше индивидът, който знаеше каква работа имаше да се свърши и търсеше хората, които могат да го създадат. Вуцата вършеше цялата черна работа, само че в никакъв случай не излизаше на напред във времето. Двамата Ивановци бяха много положителни другари.
- Славков два пъти е бил кум на Вуцов.
- Да, няколко пъти сме чествали Ивановден на Говедарци. Ако не беше Вуцов, Славков нямаше да тръгне към БФС. Трудна работа беше да го накараш да се бори за нещо, което към този момент го има. Но Батето имаше тактика и виждане напред. И бюджет на олимпийския комитет, и пари извън, и за футбола. Блатер му беше персонален другар, Самаранч също. В МОК отговаряше за измерителните уреди. Един телефонен диалог - незабавно идваха 2 млн., 3 млн., колкото трябваха. Казваше, че не му би трябвало да краде, спечелил е задоволително, с цел да не пипа вляво и вдясно.
- Разказвал ли ви е някакви истории за връзките си с Тодор Живков, с Людмила?
- За Людмила доста малко сме говорили, за Тодор Живков повече. Разказвал ми е за малкия екран. Аз бях на 40-ата годишнина на Българска национална телевизия. Там всички споделяха, че нашата телевизия е била до Славков и по-късно. Ще ви опиша една преживелица, фрапираща. За една писалка.
- Чак пък фрапираща.
- Слушайте, слушайте. По едно време Иван живееше на “Черковна ”, само че се изнесе и там отиде да живее Тошко, когато го пуснаха. Видяхме се и той ми даде една писалка. “Монблан ”, на която пишеше “Иван Славков ”. Когато Батето потегли към Сингапур и аз с него, трябваше да попълни някакви документи. Поиска ми писалка. Аз му я давам. И той незабавно: А, от кое място я гепи? Казвам му: Чакай, спри в този момент. Питай сина си от кое място имам химикалката, не ме обиждай. Той порови някъде, извади една друга писалка, отново очевидно за доста пари, тъй като беше с някакви рубини, и ми сподели: Тази ми е доста скъпа, тъй като с нея е подписан първият контракт за цветна телевизия на Българска национална телевизия.
- Заболя ли го, че четвъртите в света, които израснаха около него като управленци, го смениха?
- За него измяната в никакъв случай не е било вид. Странеше от хората, които са го предавали. Беше му доста тежко, може би месец-два беше в потрес. Но и това претърпя. Всъщност по-тежко му беше, когато американците направиха сюжета за изхвърлянето му от МОК. Той постоянно е казвал: На мен пари не ми трябват, аз си имам, с цел да си пребивавам живота. Има и българско присъединяване. Но и го хванаха в доста неприятен миг. Тогава умря Течи - Стоян Стоянов. А когато починеше негов непосредствен, Батето блокираше. Тогава беше в потрес и когато се видяхме на гробищата, той ми сподели: Май направих една неточност, само че суматохата и шокът не можах да ги схващам.
- Разбрах, че отделяте внимание на внучката на Батето и щерка на Тодор Катерина. Защо?
- Вижте, аз съм човек от остарялата генерация. За мен това обръщение, което ми насочи бабата на Тошко - Катя, важи и за щерка му. Докато имам и съм здрав, давам. Но съм споделил и на моите, и на тях - ще ви оказа помощ да влезете в живота. После вие би трябвало да се грижите за мен.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ