Пушек, дългове, картел. Колко пъти държавата си затваря очите за Ковачки
Христо Ковачки от години е апетитен като основна, само че невидима фигура в енергетиката. Срещу компании, свързвани с него, е имало редица сигнали – за замърсяване на въздуха, за неплатени налози и осигуровки за милиони, за картел. Но институциите са с " необятно затворени очи ".
Един човек ръководи компании с основна роля в българската енергетика. Но без да си написа името на никое място.
Тези компании са уличавани в нерегламентирани практики, които водят до вреди за хората, околната среда и държавния бюджет. Но институциите рядко ги ревизират, а когато го вършат, компаниите рядко получават наказания и понасят последици.
Става дума за групата компании, свързвани с предприемача Христо Ковачки . Тя включва електро- и топлоцентрали, въглищни мини, търговци на газ, ток, въглеродни излъчвания и биомаса, пенсионни, застрахователни, транспортни и ремонтни сдружения.
По документи Ковачки няма благосъстоятелност в множеството от тях и не заема управителни длъжности. През годините е казвал, че е съветник на част от тези бизнеси, само че нищо повече.
Но сред тези компании има връзки. Има и обществени данни за синхрон в работата им. Техни притежатели в доста случаи са основани в чужбина компании, чиито представители са неоткриваеми. Те от години се свързват с въздействието на Ковачки, който съставлява някои в с лобисти в Съединени американски щати и на на високо равнище в България.
Сега поредност материали на ( АКФ ) сподели нови свидетелства по какъв начин Ковачки управлява тази група от компании, наричана във вътрешна преписка енергиен холдинг „ Орион “ . Неправителствената организация за пръв път разгласява вътрешни документи и свидетелства на човек, който е бил на управителна служба в една от тези компании.
Пред Ковачки отхвърли да ръководи тази група от компании. „ Няма подобен холдинг „ Орион “, сподели той. И повтори тезата, която е изказвал и по-рано – че е притежател единствено на 7-8 компании, а на част от останалите е съветник, само че не ги управлява.
През годините е имало сигнали за нерегламентирани практики на компании от тази група:
За „ съществуване на картелно съглашение “;За замърсяване на околната среда;За неплащане на налози и осигуровки.
В някои случаи институции са отказвали да извършат инспекции всъщност. В други са правили инспекции, само че не са намирали нарушавания. А когато нарушавания са откривани, в доста случаи предприятията не са плащали санкции.
„ Държавата е с необятно затворени очи “, сподели пред Свободна Европа Лора Георгиева , координатор на правната стратегия на АКФ.
След последните разкрития на АКФ няколко институции споделиха, че вършат инспекции. Ще докара ли това до друг резултат?
Как работи холдингът
Т. нар. холдинг „ Орион “ включва повече от 150 компании съгласно следствието на АКФ.
Привидно техните притежатели са разнообразни и нямат директни връзки между тях. Но през годините са доказвани косвени връзки сред фирмите – притежателите на няколко централи да вземем за пример са регистрирани на един и същи адрес в Лондон. Много от основните бизнеси са трансферирани едновременно - през 2014 година, на компании във Англия и Кипър. Според на неправителствената организация „ Грийнпийс “ – България те си дават между тях заеми.
Голяма част от компаниите са свързвани с Ковачки през годините, само че той отхвърля да е техен притежател.
Сега АКФ сподели свидетелски роман по какъв начин ги ръководи той, без името му да се появява в документите.
Документи на така наречен холдинг се подпечатват с печати с анимационни герои, които се сменят от време на време. Служителите знаят, че са де факто персоналния автограф на Христо Ковачки. Но неговото име е неразрешено да се загатва в писмени документи. Ковачки отхвърля това.
Формално отпред на сдруженията са високоплатени мениджъри. Но те са подписвали документи, с които се задължават персонално с милиони към компаниите, които сякаш ръководят. Това разкрива АКФ.
Три казуса
През годините са подавани редица сигнали за нередности, свързани с работата на тези компании.
„ Манипулиране на свободния пазар “
Основното изказване, което до момента в никакъв случай не е потвърждавано от институциите, е, че те работят в съгласие и по този начин манипулират цените на тока.
През 2019 година четири работодателски организации подават до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), в който се приказва за „ манипулиране на свободния пазар на електрическа енергия и използване от избрани субекти на непазарни търговски практики “ – нещо неразрешено от закона.
Те показват централите, свързвани с Ковачки – Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “, Топлоелектрическа централа „ Брикел “ и Топлоелектрическа централа „ Марица 3 “, както и топлофикациите в Бургас, Перник, Плевен, Русе, Велико Търново, Враца, Сливен и Габрово.
Съмнението на организациите е, че има „ картелно съглашение “ с присъединяване на компании търговци на ток, които също са свързвани с Ковачки.
всъщност на тези изказвания с аргумента, че компаниите имат разнообразни притежатели и „ не може да се твърди, че сред тях има съгласуваност “.
В до работодателските организации, подписано от тогавашната председателка на Комисия за защита на конкуренцията Юлия Ненкова , се показва, че всички тези централи са продадени от сейшелски компании на компании в Кипър и Англия в границите на един месец.
Това не е посочено в писмото, само че част от фирмите купувачи са на едни и същи адреси. Това свидетелства за връзки сред тях. Но по този начин и не е тествано.
Становището, че не става дума за централизация на благосъстоятелност, е повторено от Комисия за защита на конкуренцията и в разбор от 2020 година
Но в този момент вътрешни документи, оповестени от АКФ, съдържат нови свидетелства по какъв начин тъкмо тези компании работят координирано.
„ Черните пушеци и лепкавите сажди “
Част от централите, свързвани с Ковачки, са уличавани в нарушавания на екологичното законодателство.
Едно от най-честите е изпускането на непречистени излъчвания – отпадни газове, които излизат или от комини без пречиствателни уреди, или от дупки в постройката. Други образци са замърсяване на водите и потребление на непозволени горива.
на „ Грийнпийс “ – България от 2025 година сподели, че от наложени общо 198 санкции за над 6,6 млн. лв. за пет години на три централи – Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “, Топлоелектрическа централа „ Брикел “ и Топлоелектрическа централа „ Република “ – са платени малко под 1,9 млн. лв.. Останалите санкции се анулират или понижават от съдилищата, а районните инспекции по околната среда постоянно не апелират решенията в интерес на централите.
„ Зад тези цифри се крият черните пушеци и лепкавите сажди от въглищата ”, споделя тогава Десислава Микова от „ Грийнпийс “.
През 2021 година журналистическо следствие на разкри, че две от свързваните с Ковачки централи – Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “ и Топлоелектрическа централа „ Брикел “, може да са си икономисали към 30 млн. евро посредством машинация с въглеродни излъчвания.
Няма информация българските управляващи да са проверявали тези данни. Едва през 2023 година стартира следствие под надзора на европейската прокуратура, ръководена от Лаура Кьовеши. То продължава и все още и се води от ГДБОП, показаха от институцията в отговор до Свободна Европа.
Но следствието на АКФ сподели свидетелски роман, че преди първите обиски през февруари 2023 година към компаниите е изтекла информация и са унищожени документи.
Стотици милиони задължения към страната
Част от компаниите, свързвани с Ковачки, дължат огромни суми пари на страната за налози и осигуровки.
Според разбор на „ Грийнпийс “ – България към края на 2020 година 17 от фирмите са отговорности към Националната организация за приходите (НАП).
Според проверяващия уебсайт в този момент 30 компании от групата дължат общо 370 млн. лв. на Национална агенция за приходите . В сряда шефът на организацията Румен Спецов , че страната знае за тези отговорности и „ може би ще си ги получи “.
През 2011 година Национална агенция за приходите оповестява, че прави инспекция в свързвани с Ковачки сдружения за укрити налози и неплатени осигуровки, само че години по-късно част от отговорностите са разсрочени и някои остават висящи и до през днешния ден.
Самият Ковачки е бил обвиняем за укриване на налози, само че е на втора инстанция.
През годините са се появявали и други сигнали за нередности, в това число за от компании, свързвани с Ковачки. Но прокуратурата не е намирала закононарушение.
„ Много добре знаят “
Организацията „ Грийнпийс “ – България е подавала редица сигнали за нарушавания на сдружения от групата.
„ Сигнализираме за съществени неща, а от отговорите оставаме с чувството, че се одобряват за естествени “, сподели директорката Меглена Антонова пред Свободна Европа. „ Дали е затваряне на очите, или е някакво изтощение, е въпрос на интерпретация. Но институциите доста добре знаят. “
Според Лора Георгиева от АКФ в случай че институциите бяха правили инспекциите си съзнателно, „ биха открили това, което в този момент виждаме във вътрешни документи “.
„ А точно че се съгласуват цени, че се координират дейности с утвърждението на един човек, че едни суми от порядъка на 500 000 евро напущат страната към дубайски сметки. Това не е нещо, което може да мине неусетно “, сподели тя.
„ За да не се забележи, страната би трябвало да си е затваряла очите. “
До момента екипът на АКФ не е издирван от институциите. Не е издирван и Веселин Тодоров – мениджърът, който обществено описа за част от нарушаванията – макар апелите му проверяващите да се извърнат към него.
След изявленията на АКФ, министър председателят Росен Желязков да ревизират информацията. Според него може да има „ задоволително данни за самосезиране на прокуратурата “. Но досега тя не е реагирала.
Комисия за защита на конкуренцията също не се самосезира - сезираха я депутати от „ Демократична България “. Във вторник комисията, че „ прави авансово изследване “, без да спомене името на Ковачки в известието си.
Един човек ръководи компании с основна роля в българската енергетика. Но без да си написа името на никое място.
Тези компании са уличавани в нерегламентирани практики, които водят до вреди за хората, околната среда и държавния бюджет. Но институциите рядко ги ревизират, а когато го вършат, компаниите рядко получават наказания и понасят последици.
Става дума за групата компании, свързвани с предприемача Христо Ковачки . Тя включва електро- и топлоцентрали, въглищни мини, търговци на газ, ток, въглеродни излъчвания и биомаса, пенсионни, застрахователни, транспортни и ремонтни сдружения.
По документи Ковачки няма благосъстоятелност в множеството от тях и не заема управителни длъжности. През годините е казвал, че е съветник на част от тези бизнеси, само че нищо повече.
Но сред тези компании има връзки. Има и обществени данни за синхрон в работата им. Техни притежатели в доста случаи са основани в чужбина компании, чиито представители са неоткриваеми. Те от години се свързват с въздействието на Ковачки, който съставлява някои в с лобисти в Съединени американски щати и на на високо равнище в България.
Сега поредност материали на ( АКФ ) сподели нови свидетелства по какъв начин Ковачки управлява тази група от компании, наричана във вътрешна преписка енергиен холдинг „ Орион “ . Неправителствената организация за пръв път разгласява вътрешни документи и свидетелства на човек, който е бил на управителна служба в една от тези компании.
Пред Ковачки отхвърли да ръководи тази група от компании. „ Няма подобен холдинг „ Орион “, сподели той. И повтори тезата, която е изказвал и по-рано – че е притежател единствено на 7-8 компании, а на част от останалите е съветник, само че не ги управлява.
През годините е имало сигнали за нерегламентирани практики на компании от тази група:
За „ съществуване на картелно съглашение “;За замърсяване на околната среда;За неплащане на налози и осигуровки.
В някои случаи институции са отказвали да извършат инспекции всъщност. В други са правили инспекции, само че не са намирали нарушавания. А когато нарушавания са откривани, в доста случаи предприятията не са плащали санкции.
„ Държавата е с необятно затворени очи “, сподели пред Свободна Европа Лора Георгиева , координатор на правната стратегия на АКФ.
След последните разкрития на АКФ няколко институции споделиха, че вършат инспекции. Ще докара ли това до друг резултат?
Как работи холдингът
Т. нар. холдинг „ Орион “ включва повече от 150 компании съгласно следствието на АКФ.
Привидно техните притежатели са разнообразни и нямат директни връзки между тях. Но през годините са доказвани косвени връзки сред фирмите – притежателите на няколко централи да вземем за пример са регистрирани на един и същи адрес в Лондон. Много от основните бизнеси са трансферирани едновременно - през 2014 година, на компании във Англия и Кипър. Според на неправителствената организация „ Грийнпийс “ – България те си дават между тях заеми.
Голяма част от компаниите са свързвани с Ковачки през годините, само че той отхвърля да е техен притежател.
Сега АКФ сподели свидетелски роман по какъв начин ги ръководи той, без името му да се появява в документите.
Документи на така наречен холдинг се подпечатват с печати с анимационни герои, които се сменят от време на време. Служителите знаят, че са де факто персоналния автограф на Христо Ковачки. Но неговото име е неразрешено да се загатва в писмени документи. Ковачки отхвърля това.
Формално отпред на сдруженията са високоплатени мениджъри. Но те са подписвали документи, с които се задължават персонално с милиони към компаниите, които сякаш ръководят. Това разкрива АКФ.
Три казуса
През годините са подавани редица сигнали за нередности, свързани с работата на тези компании.
„ Манипулиране на свободния пазар “
Основното изказване, което до момента в никакъв случай не е потвърждавано от институциите, е, че те работят в съгласие и по този начин манипулират цените на тока.
През 2019 година четири работодателски организации подават до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), в който се приказва за „ манипулиране на свободния пазар на електрическа енергия и използване от избрани субекти на непазарни търговски практики “ – нещо неразрешено от закона.
Те показват централите, свързвани с Ковачки – Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “, Топлоелектрическа централа „ Брикел “ и Топлоелектрическа централа „ Марица 3 “, както и топлофикациите в Бургас, Перник, Плевен, Русе, Велико Търново, Враца, Сливен и Габрово.
Съмнението на организациите е, че има „ картелно съглашение “ с присъединяване на компании търговци на ток, които също са свързвани с Ковачки.
всъщност на тези изказвания с аргумента, че компаниите имат разнообразни притежатели и „ не може да се твърди, че сред тях има съгласуваност “.
В до работодателските организации, подписано от тогавашната председателка на Комисия за защита на конкуренцията Юлия Ненкова , се показва, че всички тези централи са продадени от сейшелски компании на компании в Кипър и Англия в границите на един месец.
Това не е посочено в писмото, само че част от фирмите купувачи са на едни и същи адреси. Това свидетелства за връзки сред тях. Но по този начин и не е тествано.
Становището, че не става дума за централизация на благосъстоятелност, е повторено от Комисия за защита на конкуренцията и в разбор от 2020 година
Но в този момент вътрешни документи, оповестени от АКФ, съдържат нови свидетелства по какъв начин тъкмо тези компании работят координирано.
„ Черните пушеци и лепкавите сажди “
Част от централите, свързвани с Ковачки, са уличавани в нарушавания на екологичното законодателство.
Едно от най-честите е изпускането на непречистени излъчвания – отпадни газове, които излизат или от комини без пречиствателни уреди, или от дупки в постройката. Други образци са замърсяване на водите и потребление на непозволени горива.
на „ Грийнпийс “ – България от 2025 година сподели, че от наложени общо 198 санкции за над 6,6 млн. лв. за пет години на три централи – Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “, Топлоелектрическа централа „ Брикел “ и Топлоелектрическа централа „ Република “ – са платени малко под 1,9 млн. лв.. Останалите санкции се анулират или понижават от съдилищата, а районните инспекции по околната среда постоянно не апелират решенията в интерес на централите.
„ Зад тези цифри се крият черните пушеци и лепкавите сажди от въглищата ”, споделя тогава Десислава Микова от „ Грийнпийс “.
През 2021 година журналистическо следствие на разкри, че две от свързваните с Ковачки централи – Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “ и Топлоелектрическа централа „ Брикел “, може да са си икономисали към 30 млн. евро посредством машинация с въглеродни излъчвания.
Няма информация българските управляващи да са проверявали тези данни. Едва през 2023 година стартира следствие под надзора на европейската прокуратура, ръководена от Лаура Кьовеши. То продължава и все още и се води от ГДБОП, показаха от институцията в отговор до Свободна Европа.
Но следствието на АКФ сподели свидетелски роман, че преди първите обиски през февруари 2023 година към компаниите е изтекла информация и са унищожени документи.
Стотици милиони задължения към страната
Част от компаниите, свързвани с Ковачки, дължат огромни суми пари на страната за налози и осигуровки.
Според разбор на „ Грийнпийс “ – България към края на 2020 година 17 от фирмите са отговорности към Националната организация за приходите (НАП).
Според проверяващия уебсайт в този момент 30 компании от групата дължат общо 370 млн. лв. на Национална агенция за приходите . В сряда шефът на организацията Румен Спецов , че страната знае за тези отговорности и „ може би ще си ги получи “.
През 2011 година Национална агенция за приходите оповестява, че прави инспекция в свързвани с Ковачки сдружения за укрити налози и неплатени осигуровки, само че години по-късно част от отговорностите са разсрочени и някои остават висящи и до през днешния ден.
Самият Ковачки е бил обвиняем за укриване на налози, само че е на втора инстанция.
През годините са се появявали и други сигнали за нередности, в това число за от компании, свързвани с Ковачки. Но прокуратурата не е намирала закононарушение.
„ Много добре знаят “
Организацията „ Грийнпийс “ – България е подавала редица сигнали за нарушавания на сдружения от групата.
„ Сигнализираме за съществени неща, а от отговорите оставаме с чувството, че се одобряват за естествени “, сподели директорката Меглена Антонова пред Свободна Европа. „ Дали е затваряне на очите, или е някакво изтощение, е въпрос на интерпретация. Но институциите доста добре знаят. “
Според Лора Георгиева от АКФ в случай че институциите бяха правили инспекциите си съзнателно, „ биха открили това, което в този момент виждаме във вътрешни документи “.
„ А точно че се съгласуват цени, че се координират дейности с утвърждението на един човек, че едни суми от порядъка на 500 000 евро напущат страната към дубайски сметки. Това не е нещо, което може да мине неусетно “, сподели тя.
„ За да не се забележи, страната би трябвало да си е затваряла очите. “
До момента екипът на АКФ не е издирван от институциите. Не е издирван и Веселин Тодоров – мениджърът, който обществено описа за част от нарушаванията – макар апелите му проверяващите да се извърнат към него.
След изявленията на АКФ, министър председателят Росен Желязков да ревизират информацията. Според него може да има „ задоволително данни за самосезиране на прокуратурата “. Но досега тя не е реагирала.
Комисия за защита на конкуренцията също не се самосезира - сезираха я депутати от „ Демократична България “. Във вторник комисията, че „ прави авансово изследване “, без да спомене името на Ковачки в известието си.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ