Христо Казанджиев: Правителството следва да предприеме комплекс от мерки за снижаване натиска на енергийните цени над всички потребители
Христо Казанджиев, специалист от Българския енергиен и минен конгрес и Републиканци за България в изявление за обзора на „ Това е България ”
Уличното осветяване, градският и междуградският превоз са първите жертви на високите цени на енергоносителите. Последваха ги лечебните заведения, учебните заведения, детските градини и яслите. Кметовете на огромните градове излязоха със специфична позиция. Расте описът на по-малките общини, които са принудени да вкарат режим на ток при уличното осветяване. След като от бизнеса сигнализираха за задаване на цунами от банкрути на компании, към този момент се заприказва и за банкрути на общини. Решението съгласно Националното съдружие на общините в България е страната да усили четири пъти дотацията към общините за покриване на разхода им за ток и газ. Но съдейки по плана за бюджета за тази година, държавното управление не мисли в такава посока. Имат ли решение изправените пред банкрути общини и общински институции поради цените на тока и газа? Наш посетител е енергийният специалист от Българския енергиен и минен конгрес Христо Казанджиев. Г-н Казанджиев, този гордиев възел с цените на енергоносителите по какъв начин ще се разсече, тъй че да не стигнем до банкрути на значими общински институции, като лечебни заведения да вземем за пример?
Българският енергиен и минен конгрес неведнъж е заявявал, че следва да се предприеме комплекс от ограничения за намаляване натиска на енергийните цени над всички консуматори – приказвам за общини, лечебни заведения, публични консуматори. За страдание, тези ограничения към момента не са подхванати, което слага в доста сериозно състояние финансите на редица общини, които дори биха могли да разгласят и банкрут и фалит, по този начин да се каже. Така че страната би трябвало да предприеме доста бързи и радикални ограничения за посрещане отговорностите на общините, като предприеме по мое персонално мнение ретроактивни дейности, свързани с понижаване на Данък добавена стойност, както и мораториум върху заплащането на дължимите суми към „ Сигурност на енергийната система “. Но в последна сметка страната има механизми, които би трябвало да се обсъдят неотложно, включително и от Народното събрание и то да предприеме бързи ограничения за компенсиране на тези високи цени към общините и публичните консуматори. В това число, несъмнено, и бизнесът.
Това по какъв начин може да бъде реализирано, господин Казанджиев? Може би някоя политическа мощ би трябвало да го внесе или държавното управление би трябвало да се ангажира?
По мое персонално мнение в действителност ръководещите би трябвало да се активизират, защото има такива оферти от опозицията за посрещане на загубите и на големите отговорности на общините към енергийните снабдители. В тази връзка ръководещите, тези, които коват съдбините на България, би трябвало да се активизират, колкото се може по-бързо и да предложат ограничения, които да бъдат утвърдени в случай че би трябвало със специфичен закон от Народното събрание и те да се задействат колкото се може по-бързо, включително с ретроактивни дейности, т.е. с решение със задна дата. Така че всичко е в ръцете на ръководещите. За страдание обаче на мен ми се коства, че ръководещите сякаш не бързат с решаването на тези проблеми. По какви аргументи – това към този момент е обособен въпрос. Но ми се коства, че това е един от пътищата – забавеното погашение на компенсациите или в повърхностен размер, е един от пътищата за генериране на доходи в държавния бюджет за посрещане на отговорностите, свързани с огромните обещания на държавното управление. Така че дейностите на държавното управление ще дефинират неговото отношение и съпричастност към общините и общинските консуматори.
Мнозина са склонни да мислят, че изчакването на страната по този въпрос, неналичието й на ангажираност може би се корени в желанието някои публични лечебни заведения да бъдат фалирани за по-лесно и по-евтино пласиране.
Да, несъмнено, че съществуват и сходни подозрения, само че аз не съм сигурен в това дали те фактически мислят в тази посока, макар че едно такова съмнение не се изключва. Но фактът е, че предприемането на ограниченията бави упования в разнообразни направления за смяна на статуквото, смяна на обстановката. Така че какво да ви кажа, обстановката сега е сякаш лов на риба в мътна вода.
Вие говорите за мораториум, обаче не допускате ли, че когато падне мораториумът за цените на електрическа енергия за битовите консуматори, те ще хвръкнат нагоре въпросните цени – допускам, като специалист се досещате. И тогава какво ще се случи?
Всъщност това, което е рисково за потребителите на електрическа енергия – приказвам за битовите консуматори е да се либерализира пазарът на електрическа енергия, като се приключи практиката за контролиране на цените от КЕВР. При днешната обстановка и при тези цени заплахата за потребителите на електрическа енергия – приказвам за битовия бранш, е едно решение за либерализация на пазара и отпадане на контролирания пазар. Едва тогава цените на електрическата енергия за бита ще се покачат, и то значително. Но ми се коства, че при сегашната обстановка, при този фрапантен скок на цените на силата, една такава мярка ще бъде прекомерно рискована. Така че да се надяваме на здравия разсъдък на ръководещите за отсрочване за един по-късен интервал процеса на либерализация на пазара на електрическа енергия. А във връзка с природния газ – битовите консуматори на природен газ би трябвало да се преориентират към сегашния миг към използването на електрическа енергия, която въпреки всичко е на цените на контролирания пазар и е доста по-поносима, в сравнение с цените на природния газ.
При продължаваща зима по какъв начин ще можем да се оправим всички с тази обстановка?
Много тежко, за жалост, доста тежко. И огромният проблем е обвързван на първо място с това, че не се подхващат ограничения за разработване на стратегии за компенсиране на енергийно подвластните, енергийно бедните консуматори – нещо, което ние от Българския енергиен и минен конгрес приказваме от години. Трябва да бъдат подхванати ограничения за установяване на енергийно бедните консуматори, семейства, с цел да бъдат подкрепени, колкото е допустимо по-бързо и непосредствено. И това е извънредно значимо от обществена позиция да се направи колкото е допустимо по-бързо. За страдание, и в тази връзка аз не виждам някой доста да се е забързал. Така че в последна сметка, какво да ви кажа, спасението на удавника е в ръцете на удавника, както се споделя, за жалост.
Е, по какъв начин ще стане това? Като не употребяваме ток и газ, по този начин ли? Ще си стоим на студено и на мрачно?
Ами, искрено казано, аз в персонален проект да вземем за пример си ръководя потреблението на електрическа енергия и включвам тогава, когато ми е извънредно належащо. В персонален проект, да вземем за пример, масирано употребявам нощната електрическа енергия за отопление, като денем употребявам електрическа енергия тъкмо, едвам поддържа въпреки всичко прочут комфорт в жилището си. Така че какво да ви кажа, доста ще бъде тежко, доста ще бъде тежко, изключително за енергийно бедните консуматори, за които за жалост към момента никой не се е замислил по какъв начин да компенсира.
Това значи, господин Казанджиев, че в България би трябвало да се замислим за енергийното подсигуряване още занапред за идната зима?
Разбира се. Дългосрочно обмисляне в енергетиката е извънредно значимо както от позиция сигурността на енергийните доставки, по този начин и от позиция на балансиране на цените. Така че това е наложително изискване и България би трябвало да направи всичко допустимо, с цел да резервира локалните си източници на сила за по-дълъг интервал от време и да предприеме ограничения за известна смяна или намаляване на прекомерно нападателната енергийна зелена политика на Европейския съюз. Така че доста се надявам тази тежка зима, резултатът от нея, позитивният резултат от нея да бъде към осмисляне на следствията за битовите, за българските консуматори, въобще за потребителите на сила в европейски проект, и нещата да бъдат направлявани по един доста по-мъдър и уравновесен метод.
Уличното осветяване, градският и междуградският превоз са първите жертви на високите цени на енергоносителите. Последваха ги лечебните заведения, учебните заведения, детските градини и яслите. Кметовете на огромните градове излязоха със специфична позиция. Расте описът на по-малките общини, които са принудени да вкарат режим на ток при уличното осветяване. След като от бизнеса сигнализираха за задаване на цунами от банкрути на компании, към този момент се заприказва и за банкрути на общини. Решението съгласно Националното съдружие на общините в България е страната да усили четири пъти дотацията към общините за покриване на разхода им за ток и газ. Но съдейки по плана за бюджета за тази година, държавното управление не мисли в такава посока. Имат ли решение изправените пред банкрути общини и общински институции поради цените на тока и газа? Наш посетител е енергийният специалист от Българския енергиен и минен конгрес Христо Казанджиев. Г-н Казанджиев, този гордиев възел с цените на енергоносителите по какъв начин ще се разсече, тъй че да не стигнем до банкрути на значими общински институции, като лечебни заведения да вземем за пример?
Българският енергиен и минен конгрес неведнъж е заявявал, че следва да се предприеме комплекс от ограничения за намаляване натиска на енергийните цени над всички консуматори – приказвам за общини, лечебни заведения, публични консуматори. За страдание, тези ограничения към момента не са подхванати, което слага в доста сериозно състояние финансите на редица общини, които дори биха могли да разгласят и банкрут и фалит, по този начин да се каже. Така че страната би трябвало да предприеме доста бързи и радикални ограничения за посрещане отговорностите на общините, като предприеме по мое персонално мнение ретроактивни дейности, свързани с понижаване на Данък добавена стойност, както и мораториум върху заплащането на дължимите суми към „ Сигурност на енергийната система “. Но в последна сметка страната има механизми, които би трябвало да се обсъдят неотложно, включително и от Народното събрание и то да предприеме бързи ограничения за компенсиране на тези високи цени към общините и публичните консуматори. В това число, несъмнено, и бизнесът.
Това по какъв начин може да бъде реализирано, господин Казанджиев? Може би някоя политическа мощ би трябвало да го внесе или държавното управление би трябвало да се ангажира?
По мое персонално мнение в действителност ръководещите би трябвало да се активизират, защото има такива оферти от опозицията за посрещане на загубите и на големите отговорности на общините към енергийните снабдители. В тази връзка ръководещите, тези, които коват съдбините на България, би трябвало да се активизират, колкото се може по-бързо и да предложат ограничения, които да бъдат утвърдени в случай че би трябвало със специфичен закон от Народното събрание и те да се задействат колкото се може по-бързо, включително с ретроактивни дейности, т.е. с решение със задна дата. Така че всичко е в ръцете на ръководещите. За страдание обаче на мен ми се коства, че ръководещите сякаш не бързат с решаването на тези проблеми. По какви аргументи – това към този момент е обособен въпрос. Но ми се коства, че това е един от пътищата – забавеното погашение на компенсациите или в повърхностен размер, е един от пътищата за генериране на доходи в държавния бюджет за посрещане на отговорностите, свързани с огромните обещания на държавното управление. Така че дейностите на държавното управление ще дефинират неговото отношение и съпричастност към общините и общинските консуматори.
Мнозина са склонни да мислят, че изчакването на страната по този въпрос, неналичието й на ангажираност може би се корени в желанието някои публични лечебни заведения да бъдат фалирани за по-лесно и по-евтино пласиране.
Да, несъмнено, че съществуват и сходни подозрения, само че аз не съм сигурен в това дали те фактически мислят в тази посока, макар че едно такова съмнение не се изключва. Но фактът е, че предприемането на ограниченията бави упования в разнообразни направления за смяна на статуквото, смяна на обстановката. Така че какво да ви кажа, обстановката сега е сякаш лов на риба в мътна вода.
Вие говорите за мораториум, обаче не допускате ли, че когато падне мораториумът за цените на електрическа енергия за битовите консуматори, те ще хвръкнат нагоре въпросните цени – допускам, като специалист се досещате. И тогава какво ще се случи?
Всъщност това, което е рисково за потребителите на електрическа енергия – приказвам за битовите консуматори е да се либерализира пазарът на електрическа енергия, като се приключи практиката за контролиране на цените от КЕВР. При днешната обстановка и при тези цени заплахата за потребителите на електрическа енергия – приказвам за битовия бранш, е едно решение за либерализация на пазара и отпадане на контролирания пазар. Едва тогава цените на електрическата енергия за бита ще се покачат, и то значително. Но ми се коства, че при сегашната обстановка, при този фрапантен скок на цените на силата, една такава мярка ще бъде прекомерно рискована. Така че да се надяваме на здравия разсъдък на ръководещите за отсрочване за един по-късен интервал процеса на либерализация на пазара на електрическа енергия. А във връзка с природния газ – битовите консуматори на природен газ би трябвало да се преориентират към сегашния миг към използването на електрическа енергия, която въпреки всичко е на цените на контролирания пазар и е доста по-поносима, в сравнение с цените на природния газ.
При продължаваща зима по какъв начин ще можем да се оправим всички с тази обстановка?
Много тежко, за жалост, доста тежко. И огромният проблем е обвързван на първо място с това, че не се подхващат ограничения за разработване на стратегии за компенсиране на енергийно подвластните, енергийно бедните консуматори – нещо, което ние от Българския енергиен и минен конгрес приказваме от години. Трябва да бъдат подхванати ограничения за установяване на енергийно бедните консуматори, семейства, с цел да бъдат подкрепени, колкото е допустимо по-бързо и непосредствено. И това е извънредно значимо от обществена позиция да се направи колкото е допустимо по-бързо. За страдание, и в тази връзка аз не виждам някой доста да се е забързал. Така че в последна сметка, какво да ви кажа, спасението на удавника е в ръцете на удавника, както се споделя, за жалост.
Е, по какъв начин ще стане това? Като не употребяваме ток и газ, по този начин ли? Ще си стоим на студено и на мрачно?
Ами, искрено казано, аз в персонален проект да вземем за пример си ръководя потреблението на електрическа енергия и включвам тогава, когато ми е извънредно належащо. В персонален проект, да вземем за пример, масирано употребявам нощната електрическа енергия за отопление, като денем употребявам електрическа енергия тъкмо, едвам поддържа въпреки всичко прочут комфорт в жилището си. Така че какво да ви кажа, доста ще бъде тежко, доста ще бъде тежко, изключително за енергийно бедните консуматори, за които за жалост към момента никой не се е замислил по какъв начин да компенсира.
Това значи, господин Казанджиев, че в България би трябвало да се замислим за енергийното подсигуряване още занапред за идната зима?
Разбира се. Дългосрочно обмисляне в енергетиката е извънредно значимо както от позиция сигурността на енергийните доставки, по този начин и от позиция на балансиране на цените. Така че това е наложително изискване и България би трябвало да направи всичко допустимо, с цел да резервира локалните си източници на сила за по-дълъг интервал от време и да предприеме ограничения за известна смяна или намаляване на прекомерно нападателната енергийна зелена политика на Европейския съюз. Така че доста се надявам тази тежка зима, резултатът от нея, позитивният резултат от нея да бъде към осмисляне на следствията за битовите, за българските консуматори, въобще за потребителите на сила в европейски проект, и нещата да бъдат направлявани по един доста по-мъдър и уравновесен метод.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ