Отварянето на досиетата на българската ДС предизвика огромен интерес в Берлин 34 години сред рухването на Берлинската стена
Христо Христов,
Отварянето на досиетата на българската Държавна сигурност и осветяването на нейните способи и агентурен уред провокира интерес в Берлин даже 34 години след рухването на Берлинската стена и рухването на комунистическите режими в България и Германска демократична република.
Това стана ясно след траялото повече от два часа и половина показване на Комисията по досиетата в четвъртък (16 март 2023 г.) в цялостния с гости Български културен институт в Берлин, където публиката остана до края на събитието.
Сред гостите имаше дипломати, чиновници в Архива на ЩАЗИ в Берлин, представители на академичната общественост в Германия, политически емигранти от комунистическия режим в България, както и млади българи от по-новите генерации, които през днешния ден могат да пътуват свободно по света.
Гостуването на самостоятелния държавен орган, претрупан с разкриването на сътрудниците на Държавна сигурност и разследващите служби на Българска народна армия, стана със съдействието на Българското посолство във Федерална република Германия, ръководено от Н. Пр. ексклузивен и пълномощен дипломат Елена Шекерлетова и с общителното домакинство на Българския културен институт в Берлин с шеф Борислав Петранов.
За 17-годишната си история това е първото посещаване в чужбина на Комисията по досиетата, в което вземат участие всички нейни членове, отпред с ръководителя ѝ Евтим Костадинов.
По подигравка Федерална Република Германия е първата страна, която отвори досиетата на репресивния уред на престаналата да съществува като страна някогашна Германска демократична република, а България бе последната от страните от някогашния Източен блок, която стори същото едвам през 2006 година с признатия тогава закон за досиетата, който се ползва и до през днешния ден и посредством определената от Народното събрание през 2007 година Комисия по досиетата.
Когато Германия приема лустрацията в България политиците се замерят с досиета
„ Намираме се в Берлин, в Германия, която е извънредно знакова страна за нашата работа по откриване на документите на някогашните служби на тоталитарните комунистически режими, тъй като когато в късната есен на 1989 година жителите на Германска демократична република застават с телата си пред офисите на ЩАЗИ, с цел да спрат почналото заличаване на документи, в България Държавна сигурност стартира интензивното пречистване на досиетата скрито от българското общество “, съобщи модераторът на събитието Борис Михайлов, член на Комисията по досиетата, при откриването на полемиката.
„ Когато в Германия още първоначално бе признат закон за лустрацията и стартира интензивното отваряне на досиетата на сътрудниците на ЩАЗИ, то в България се замеряхме през медиите със описи на сътрудници на Държавна сигурност “, обрисува той паралелните процеси, протищачи в двете страни при започване на прехода.
По думите му над 30 години след края на тоталитарния комунистически режим евентуално въпросът за досиетата на Държавна сигурност е изгубил значение за младите генерации, които обаче би трябвало да научат истината за тях от учебниците по история, с цел да не се повтарят грешките от предишното.
„ Досиетата не са единствено регистрационни картони, персонални
Той означи, че Комисията си е свършила работата, а някои от тези политически партии, които са дали своят вот закона за досиетата в края на 2006 година (по време на ръководството на така наречен тройна коалиция сред Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и Национална движение „Симеон Втори", б.а.) в никакъв случай не са вярвали, че този закон ще проработи.
Като ценител на активността на Комисията той акцентира смисъла на построения от нея през 2011 година Централизиран списък за документите на тоталитарните комунистически служби в гр. Банкя.
„ Ние би трябвало да познаваме нашата история, да я предаваме на младите генерации и в никакъв случай да не повтаряме грешките от нея “, сподели още Андрей Ковачев.
Евродепутатът благодари на всички членове на Комисията за осъществената работа и осъществяването на закона за досиетата.
Евтим Костадинов: Изключително сме благодарниза поддръжката на немските сътрудници
С подробна презентация ръководителят на Комисията Евтим Костадинов показа активността на самостоятелния орган.
„ В началото получихме едно решение от 40-то Народно заседание и нищо друго. Нямахме пространства, в които да работим, даже средства за Комисията не бяха планувани в бюджета “, обрисува той ситуацията напролет на 2007 година, когато Народното събрание избира новия орган.
Той описа и за компликациите и нежеланието на тогавашните ръководещи да се предадат архивите на Държавна сигурност и на разследващите служби на Българска народна армия на Комисията, както и даването на сграден фонд на Комисията освен за офис (първоначално Комисията работи в някои от стаите на Народното събрание, б.а.), само че и за основаване на списък, какъвто през 2011 година тя построява в гр. Банкя на мястото на две запустели казарми.
Костадинов описа за натиска върху Комисията незабавно, откакто тя е почнала да афишира неразкрити от предходните комисии сътрудници на Държавна сигурност като случая с тогавашния президент Георги Първанов (секретен помощник „ ГОЦЕ “, б.а.).
или работни каузи, това са ориси. Зад всяко едно досие стои една драма и орис, и нашата историческа задача като Комисия е да отворим всички тези документи, с цел да може българското общество да научи истината “, заключи Михайлов.
Посланик Елена Шекерлетова: Трябва да прочетем тези странициот историята по най-хубавия метод
„ Залата е цялостна и аз се веселя, че гостуването на Комисията по досиетата в Берлин среща подобен жив интерес. Същевременно не съм сюрпризирана от това, тъй като огромната тематика, по която Комисията работи е по какъв начин да бъде съхранявана и споделяна информацията от тези архиви. Това е част от един още по-голям тематичен комплекс за това по какъв начин ние, българите, се отнасяме към националната ни памет “, съобщи в приветствието си дипломат Елена Шекерлетова, която персонално почете събитието.
От ляво ва дясно на първия ред: Евтим Костадинов – ръководител на Комисията по досиетата, Елена Шекерлетова – дипломат на България в Германия, Екатерина Бончева – член на Комисията по досиетата, Борис Михайлов – член на Комисията по досиетата, Ваня Жекова – член на Комисията по досиетата, Антония Гулева – шеф на отдел „ Изследване и гласност “ в Комисията по досиетата; втори ред от ляво на дясно: Андрей Ковачев – евродепутат, Георги Пангаров – член на Комисията по досиетата, Марияна Даракчиева – секретар на Комисията по досиетата и Марко Цветков – специалист в Комисията по досиетата
Тя уточни, че опитът на Германия дава един образец за това по какъв начин би могло или за това по какъв начин можеше по различен метод да се подходи в България по този проблем.
„ Повечето от нас, които са очевидци на мъчителното развиване на публичния спор дали да има подобен закон и Комисия по досиетата, какво да прави тя, от една страна демонстрира какъв брой сензитивна е тематиката, а от друга, че и до момента обществото е разграничено по тези въпроси. Вероятно с времето ще стигнем това равнище на мъдрост и дистанцираност, с цел да прочетем тези страници от историята ни по най-хубавия метод “, сподели още дипломат Шекерлетова.
Андрей Ковачев: Някои не имаха вяра, че законът за досиета ще проработи
Специално от Европейския парламент в Страсбург за събитието с Комисията по досиетата по нейна покана в Берлин дойде евродепутатът Андрей Ковачев.
Той е най-последователният и зает политик през последните 13 години с процеса на преосмисляне на тоталитарното комунистическо минало и е генератор на редица значими начинания, в които Комисията по досиетата е взела участие.
„ Радвам се, че тъкмо в Берлин се организира такова събитие с българската Комисия по досиетата. Тя работи на правилото на китайската капка, макар всички комплицирани политически моменти, които има в България и дружно се опитвахме да ги преодоляваме “, съобщи Андрей Ковачев пред аудиторията.
„ Изключително сме признателни на сродните комисии от другите страни от Източна Европа, които ни поддържаха тогава и преди всичко Федералната работа за архивите на ЩАЗИ с ръководител Мариане Биртлер “, сподели в умозаключение Евтим Костадинов.
Екатерина Бончева: Държавна сигурност и ЩАЗИ са разпространявали дезинформация за СПИН
Изключително забавни документи се съдържат в архивите на Държавна сигурност и сборникът „ Държавна сигурност и ЩАЗИ “, който беше показан в Берлин от Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата, е удостоверение на този факт.
Времевата рамка на документите във фототипното издание обгръща интервала 1956 година – 1989 година
„ През 1956 година в ЩАЗИ се основава конструкция за съгласуване на взаимоотношението с българската Държавна сигурност, а последните документи са от 1989 година, когато ЩАЗИ желае поддръжката на Държавна сигурност по две дейни мероприятия „ ДЕНВЪР “ и „ ПАНДЕМ “, уточни Бончева.
Тя описа, че по двете дейни мероприятия е трябвало да бъдат изфабрикувани и публикувани „ документи “, съгласно които вирусът на СПИН е основан в американски лаборатории по неестествен път.
„ Пет са главните посоки, по които Държавна сигурност и ЩАЗИ за работили взаимно: външно разузнаване, дейни мероприятия, въздържане на бягствата зад граница, вербовки и така наречен пощенски канал “, уточни Екатерина Бончева.
По думите ѝ дейните мероприятия на Държавна сигурност и ЩАЗИ всъщност са дезинформации, наподобяващи на днешните подправени вести, единствено че популяризирани по други канали, както и основаването сътрудници за въздействие.
Бягство зад граница е обвързвано на първо място с многочислените опити източногерманци да търсят свободата на Запад, идвайки като туристи в Народна република България и бягайки през някоя от българските граници.
„ В документите на Държавна сигурност и ЩАЗИ се приказва за „ банди “ – това са групите, организирали бягства, за „ опити за похищение на източногермански жители “ и за „ незаконна търговия с хора “, посочи Бончева.
Тя уточни, че съгласно документите на Държавна сигурност 70% от бегълците от Германска демократична република през Народна република България са от средите на интелигенцията.
Пощенският канал на процедура значи следене и обработка на кореспонденцията, влизаща и излизаща в Германска демократична република и в Народна република България.
Специално за ЩАЗИ Екатерина Бончева изясни, че в отдела, следящ кореспонденцията, са работили 120 души, само че за обработката на интернационалната преписка са ангажирани още 900 души, които са обработвали на денонощие 90 000 писма.
От гибелта на Сталин до свалянето на Хрушчов
На събитието в Българския културен институт в Берлин Комисията показа цифрово и една своя галерия, формирана дружно с Държавна организация „ Архиви “.
Изложбата е озаглавена „ Десталинизацията – алтернативата на едно спорно десетилетие (1953-1964) “ и този времеви прозорец е заключен от гибелта на Сталин (1953) и свалянето на Хрушчов (1964).
Марко Цветков, специалист в Комисията по досиетата, показа най-важните процеси, протичащи в този интервал, които са показани и в изложбата.
По думите му това е времето, в което Москва сменя в България партийния началник Вълко Червенков, притежател на сталинизма, а в Българска комунистическа партия като първи секретар се утвърждава малко известният Тодор Живков.
Това е времето, когато концлагерът „ Белене “ се закрива (1953), само че това се оказва краткотрайно решение, тъй като още веднъж е отворен за съперници на режима след началото на Унгарското национално въстание (1956).
Стачката на тютюноработниците в Пловдивизпреварва работническите протести в Германска демократична република
Марко Цветков акцентира един малко прочут факт. Повече от месец преди да стартират работническите протести в Германска демократична република, в България се организира първата сходна акция в страните от Източния блок – стачката на тютюноработниците в Пловдив.
Тя е смазана с свирепост, въпреки и настояванията на служащите да са обществени, а не политически.
Експертът от Комисията по досиетата уточни, че в средите на интелигенцията не малко хора отхвърлят да следват наложените партийни жалони и това им коства кариерата.„ Цели театри са закривани, филми биват спирани още на министър председателите, тъй като не отразявали живота на партизаните по този начин, както би трябвало и „ по никакъв метод не оказват помощ за развиването на нашето социалистическо общество “, цитира един от документите в изложбата Марко Цветков.
Той заключи интервала на десталинизацията в България като развой за преодоляване на властовите позиции, за справяне с фигурата на най-силния конкурент – в лицето на Вълко Червенков, траял до 1962 година, когато Живков се оправя с политическите си съперници в Българска комунистическа партия.
„ От едно развенчаване на култа към личността се минава към един нов фетиш на личността, само че към този момент към този на Тодор Живков “, заключи Цветков.
Христо Христов: Само отварянето на досиетата на Държавна сигурност успяот всички декомунизационни процеси
На финала на събитието в Българския културен институт бе излъчен документалния филм „ Комисията по досиетата и отварянето на архивите на Държавна сигурност “.
„ Заснехме този филм с режисьора Димитър Коцев - Шошо, тъй като Комисията има какво да покаже с дейната си активност “, съобщи журналистът Христо Христов, който е сценарист на документалната лента.
Той акцентира, че във кино лентата е проследена и голямата опозиция против отварянето на досиетата в България.
„ От всички декомунизационни процеси само отварянето на досиетата на Държавна сигурност съумя. Нито имаше правораздаване за закононарушенията на комунистическия режим, нито лустрация, нито унищожаване на комунистическите знаци и монументи. Затова демократичното общество в България може да се гордее с Комисията по досиетата “, заключи журналистът.
Събитието завърши с полемика по другите проблеми в неофициална среда на чаша вино.
Отварянето на досиетата на българската Държавна сигурност и осветяването на нейните способи и агентурен уред провокира интерес в Берлин даже 34 години след рухването на Берлинската стена и рухването на комунистическите режими в България и Германска демократична република.
Това стана ясно след траялото повече от два часа и половина показване на Комисията по досиетата в четвъртък (16 март 2023 г.) в цялостния с гости Български културен институт в Берлин, където публиката остана до края на събитието.
Сред гостите имаше дипломати, чиновници в Архива на ЩАЗИ в Берлин, представители на академичната общественост в Германия, политически емигранти от комунистическия режим в България, както и млади българи от по-новите генерации, които през днешния ден могат да пътуват свободно по света.
Гостуването на самостоятелния държавен орган, претрупан с разкриването на сътрудниците на Държавна сигурност и разследващите служби на Българска народна армия, стана със съдействието на Българското посолство във Федерална република Германия, ръководено от Н. Пр. ексклузивен и пълномощен дипломат Елена Шекерлетова и с общителното домакинство на Българския културен институт в Берлин с шеф Борислав Петранов.
За 17-годишната си история това е първото посещаване в чужбина на Комисията по досиетата, в което вземат участие всички нейни членове, отпред с ръководителя ѝ Евтим Костадинов.
По подигравка Федерална Република Германия е първата страна, която отвори досиетата на репресивния уред на престаналата да съществува като страна някогашна Германска демократична република, а България бе последната от страните от някогашния Източен блок, която стори същото едвам през 2006 година с признатия тогава закон за досиетата, който се ползва и до през днешния ден и посредством определената от Народното събрание през 2007 година Комисия по досиетата.
Когато Германия приема лустрацията в България политиците се замерят с досиета
„ Намираме се в Берлин, в Германия, която е извънредно знакова страна за нашата работа по откриване на документите на някогашните служби на тоталитарните комунистически режими, тъй като когато в късната есен на 1989 година жителите на Германска демократична република застават с телата си пред офисите на ЩАЗИ, с цел да спрат почналото заличаване на документи, в България Държавна сигурност стартира интензивното пречистване на досиетата скрито от българското общество “, съобщи модераторът на събитието Борис Михайлов, член на Комисията по досиетата, при откриването на полемиката.
„ Когато в Германия още първоначално бе признат закон за лустрацията и стартира интензивното отваряне на досиетата на сътрудниците на ЩАЗИ, то в България се замеряхме през медиите със описи на сътрудници на Държавна сигурност “, обрисува той паралелните процеси, протищачи в двете страни при започване на прехода.
По думите му над 30 години след края на тоталитарния комунистически режим евентуално въпросът за досиетата на Държавна сигурност е изгубил значение за младите генерации, които обаче би трябвало да научат истината за тях от учебниците по история, с цел да не се повтарят грешките от предишното.
„ Досиетата не са единствено регистрационни картони, персонални
Той означи, че Комисията си е свършила работата, а някои от тези политически партии, които са дали своят вот закона за досиетата в края на 2006 година (по време на ръководството на така наречен тройна коалиция сред Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и Национална движение „Симеон Втори", б.а.) в никакъв случай не са вярвали, че този закон ще проработи.
Като ценител на активността на Комисията той акцентира смисъла на построения от нея през 2011 година Централизиран списък за документите на тоталитарните комунистически служби в гр. Банкя.
„ Ние би трябвало да познаваме нашата история, да я предаваме на младите генерации и в никакъв случай да не повтаряме грешките от нея “, сподели още Андрей Ковачев.
Евродепутатът благодари на всички членове на Комисията за осъществената работа и осъществяването на закона за досиетата.
Евтим Костадинов: Изключително сме благодарниза поддръжката на немските сътрудници
С подробна презентация ръководителят на Комисията Евтим Костадинов показа активността на самостоятелния орган.
„ В началото получихме едно решение от 40-то Народно заседание и нищо друго. Нямахме пространства, в които да работим, даже средства за Комисията не бяха планувани в бюджета “, обрисува той ситуацията напролет на 2007 година, когато Народното събрание избира новия орган.
Той описа и за компликациите и нежеланието на тогавашните ръководещи да се предадат архивите на Държавна сигурност и на разследващите служби на Българска народна армия на Комисията, както и даването на сграден фонд на Комисията освен за офис (първоначално Комисията работи в някои от стаите на Народното събрание, б.а.), само че и за основаване на списък, какъвто през 2011 година тя построява в гр. Банкя на мястото на две запустели казарми.
Костадинов описа за натиска върху Комисията незабавно, откакто тя е почнала да афишира неразкрити от предходните комисии сътрудници на Държавна сигурност като случая с тогавашния президент Георги Първанов (секретен помощник „ ГОЦЕ “, б.а.).
или работни каузи, това са ориси. Зад всяко едно досие стои една драма и орис, и нашата историческа задача като Комисия е да отворим всички тези документи, с цел да може българското общество да научи истината “, заключи Михайлов.
Посланик Елена Шекерлетова: Трябва да прочетем тези странициот историята по най-хубавия метод
„ Залата е цялостна и аз се веселя, че гостуването на Комисията по досиетата в Берлин среща подобен жив интерес. Същевременно не съм сюрпризирана от това, тъй като огромната тематика, по която Комисията работи е по какъв начин да бъде съхранявана и споделяна информацията от тези архиви. Това е част от един още по-голям тематичен комплекс за това по какъв начин ние, българите, се отнасяме към националната ни памет “, съобщи в приветствието си дипломат Елена Шекерлетова, която персонално почете събитието.
От ляво ва дясно на първия ред: Евтим Костадинов – ръководител на Комисията по досиетата, Елена Шекерлетова – дипломат на България в Германия, Екатерина Бончева – член на Комисията по досиетата, Борис Михайлов – член на Комисията по досиетата, Ваня Жекова – член на Комисията по досиетата, Антония Гулева – шеф на отдел „ Изследване и гласност “ в Комисията по досиетата; втори ред от ляво на дясно: Андрей Ковачев – евродепутат, Георги Пангаров – член на Комисията по досиетата, Марияна Даракчиева – секретар на Комисията по досиетата и Марко Цветков – специалист в Комисията по досиетата
Тя уточни, че опитът на Германия дава един образец за това по какъв начин би могло или за това по какъв начин можеше по различен метод да се подходи в България по този проблем.
„ Повечето от нас, които са очевидци на мъчителното развиване на публичния спор дали да има подобен закон и Комисия по досиетата, какво да прави тя, от една страна демонстрира какъв брой сензитивна е тематиката, а от друга, че и до момента обществото е разграничено по тези въпроси. Вероятно с времето ще стигнем това равнище на мъдрост и дистанцираност, с цел да прочетем тези страници от историята ни по най-хубавия метод “, сподели още дипломат Шекерлетова.
Андрей Ковачев: Някои не имаха вяра, че законът за досиета ще проработи
Специално от Европейския парламент в Страсбург за събитието с Комисията по досиетата по нейна покана в Берлин дойде евродепутатът Андрей Ковачев.
Той е най-последователният и зает политик през последните 13 години с процеса на преосмисляне на тоталитарното комунистическо минало и е генератор на редица значими начинания, в които Комисията по досиетата е взела участие.
„ Радвам се, че тъкмо в Берлин се организира такова събитие с българската Комисия по досиетата. Тя работи на правилото на китайската капка, макар всички комплицирани политически моменти, които има в България и дружно се опитвахме да ги преодоляваме “, съобщи Андрей Ковачев пред аудиторията.
„ Изключително сме признателни на сродните комисии от другите страни от Източна Европа, които ни поддържаха тогава и преди всичко Федералната работа за архивите на ЩАЗИ с ръководител Мариане Биртлер “, сподели в умозаключение Евтим Костадинов.
Екатерина Бончева: Държавна сигурност и ЩАЗИ са разпространявали дезинформация за СПИН
Изключително забавни документи се съдържат в архивите на Държавна сигурност и сборникът „ Държавна сигурност и ЩАЗИ “, който беше показан в Берлин от Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата, е удостоверение на този факт.
Времевата рамка на документите във фототипното издание обгръща интервала 1956 година – 1989 година
„ През 1956 година в ЩАЗИ се основава конструкция за съгласуване на взаимоотношението с българската Държавна сигурност, а последните документи са от 1989 година, когато ЩАЗИ желае поддръжката на Държавна сигурност по две дейни мероприятия „ ДЕНВЪР “ и „ ПАНДЕМ “, уточни Бончева.
Тя описа, че по двете дейни мероприятия е трябвало да бъдат изфабрикувани и публикувани „ документи “, съгласно които вирусът на СПИН е основан в американски лаборатории по неестествен път.
„ Пет са главните посоки, по които Държавна сигурност и ЩАЗИ за работили взаимно: външно разузнаване, дейни мероприятия, въздържане на бягствата зад граница, вербовки и така наречен пощенски канал “, уточни Екатерина Бончева.
По думите ѝ дейните мероприятия на Държавна сигурност и ЩАЗИ всъщност са дезинформации, наподобяващи на днешните подправени вести, единствено че популяризирани по други канали, както и основаването сътрудници за въздействие.
Бягство зад граница е обвързвано на първо място с многочислените опити източногерманци да търсят свободата на Запад, идвайки като туристи в Народна република България и бягайки през някоя от българските граници.
„ В документите на Държавна сигурност и ЩАЗИ се приказва за „ банди “ – това са групите, организирали бягства, за „ опити за похищение на източногермански жители “ и за „ незаконна търговия с хора “, посочи Бончева.
Тя уточни, че съгласно документите на Държавна сигурност 70% от бегълците от Германска демократична република през Народна република България са от средите на интелигенцията.
Пощенският канал на процедура значи следене и обработка на кореспонденцията, влизаща и излизаща в Германска демократична република и в Народна република България.
Специално за ЩАЗИ Екатерина Бончева изясни, че в отдела, следящ кореспонденцията, са работили 120 души, само че за обработката на интернационалната преписка са ангажирани още 900 души, които са обработвали на денонощие 90 000 писма.
От гибелта на Сталин до свалянето на Хрушчов
На събитието в Българския културен институт в Берлин Комисията показа цифрово и една своя галерия, формирана дружно с Държавна организация „ Архиви “.
Изложбата е озаглавена „ Десталинизацията – алтернативата на едно спорно десетилетие (1953-1964) “ и този времеви прозорец е заключен от гибелта на Сталин (1953) и свалянето на Хрушчов (1964).
Марко Цветков, специалист в Комисията по досиетата, показа най-важните процеси, протичащи в този интервал, които са показани и в изложбата.
По думите му това е времето, в което Москва сменя в България партийния началник Вълко Червенков, притежател на сталинизма, а в Българска комунистическа партия като първи секретар се утвърждава малко известният Тодор Живков.
Това е времето, когато концлагерът „ Белене “ се закрива (1953), само че това се оказва краткотрайно решение, тъй като още веднъж е отворен за съперници на режима след началото на Унгарското национално въстание (1956).
Стачката на тютюноработниците в Пловдивизпреварва работническите протести в Германска демократична република
Марко Цветков акцентира един малко прочут факт. Повече от месец преди да стартират работническите протести в Германска демократична република, в България се организира първата сходна акция в страните от Източния блок – стачката на тютюноработниците в Пловдив.
Тя е смазана с свирепост, въпреки и настояванията на служащите да са обществени, а не политически.
Експертът от Комисията по досиетата уточни, че в средите на интелигенцията не малко хора отхвърлят да следват наложените партийни жалони и това им коства кариерата.„ Цели театри са закривани, филми биват спирани още на министър председателите, тъй като не отразявали живота на партизаните по този начин, както би трябвало и „ по никакъв метод не оказват помощ за развиването на нашето социалистическо общество “, цитира един от документите в изложбата Марко Цветков.
Той заключи интервала на десталинизацията в България като развой за преодоляване на властовите позиции, за справяне с фигурата на най-силния конкурент – в лицето на Вълко Червенков, траял до 1962 година, когато Живков се оправя с политическите си съперници в Българска комунистическа партия.
„ От едно развенчаване на култа към личността се минава към един нов фетиш на личността, само че към този момент към този на Тодор Живков “, заключи Цветков.
Христо Христов: Само отварянето на досиетата на Държавна сигурност успяот всички декомунизационни процеси
На финала на събитието в Българския културен институт бе излъчен документалния филм „ Комисията по досиетата и отварянето на архивите на Държавна сигурност “.
„ Заснехме този филм с режисьора Димитър Коцев - Шошо, тъй като Комисията има какво да покаже с дейната си активност “, съобщи журналистът Христо Христов, който е сценарист на документалната лента.
Той акцентира, че във кино лентата е проследена и голямата опозиция против отварянето на досиетата в България.
„ От всички декомунизационни процеси само отварянето на досиетата на Държавна сигурност съумя. Нито имаше правораздаване за закононарушенията на комунистическия режим, нито лустрация, нито унищожаване на комунистическите знаци и монументи. Затова демократичното общество в България може да се гордее с Комисията по досиетата “, заключи журналистът.
Събитието завърши с полемика по другите проблеми в неофициална среда на чаша вино.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ